Легенда за будителите

Преди много време живял един робски народ. Хората не си спомняли някога да са били свободни - техните бащи и дядовците на бащите им били роби. Децата им се раждали роби, а поганците отвличали красивите робини неизвестно къде. Те никога не се връщали, докато братята им ги взимали от малки войници да надзирават собствения си народ или да проливат кръвта си за поганците. Така годините безрадостно се нижели, робите работели от сутрин до вечер по полята, където пеели своите робски песни.Обаче нещо се случило. Никой не си спомнял откъде дошли тези странници. Някои казвали, че те били даскали от съседни села. Други твърдели, че са монаси, слезли от манастирите високо в Балкана. Имало и по-чудни приказки - овчарите в планината разправяли, че ги виждали да се превръщат на вълци или орли. Те не изглеждали по-различно от другите хора, само очите им били едни такива - искрящи. Повечето станали даскали, а имало и такива, които скитали от село на село и събирали по буйните глави в някоя къща или горска поляна. Говорели странни неща на децата и онемелите родители. Разказвали, че дедите им били свободни хора, които някога владеели половината свят. Говорели им за велики мъже, пред които треперели мощни царе и мъдреци, научили милиони хора да четат и пишат. Как техните деди строили бели градове от масивен камък, където течала топла вода, а стаите се отоплявали от въздухопроводи. Как оръжията и конете им нямали равни и с тях побеждавали и най-свирепия враг. Слушали ги децата в захлас с ококорени очи, бабите се кръстели от ужас, а мъжете неволно се хващали за ножовете. Така тези хора били наречени народни будители или апостоли на свободата. Минало немного време - пораснали децата, заякнали, умовете им се избистрили. Казаното попивало в сърцата им и един неясен, отдавна забравен зов дълбоко отвътре ги карал да изправят гордо глава и ръмжат, когато читака размахвал камшика. Поганците надушвали какво става и все по-неспокойни и злобни ставали. Докато една есенна нощ, високо в Балкана до огъня край древно светилище, най-главният от апостолите се върнал от далечно пътуване нагоре и тихо промълвил пред смълчания кръг думите "Започна се!". А високо в необятното звездно небе блещукало малко съзвездие, закрилника на този народ.На следващото утро, докато изгрявал Деня, поганците стреснато се събудили от един страшен кошмар - сънували как робите им прерязвали гърлата.Застинали от безмълвен ужас, последната им съзнателна мисъл била,че това не е сън. До вечерта този народ вече бил свободен, а после тръгнал да помага и на останалите поробени и така се превърнали в духовни лидери и будители за другите. Такава им била съдбата, предначертана от Небето. Благодарните народи ги нарекли Бели-ари, носителите на светлина или още Господ-ари, Хората на Бога!

Бъдни вечер

След начеването на Еднажден на 21 срещу 22 декември, изминават 3 дни, за да стигнем до една от най-сакралните вечери в Българската Духовност. Това е Бъдни вечер. С него се отбелязва първата третина от новият деветдневен цикъл до Васильовден. Въобще цикълът на деветките, създаван от ритмуването на тройката е сакрален за българската духовна обредност и твърде важен за кръговрата на каквото и да е било в Космоса. Предният деветдневен цикъл, започна от свети Спиридон - 12 декември, където "Слънцето спира да се движи и започва да поема обратния път към лятото", следващия условно ще бъде завършен на Сива Василица - 1 януари. Ритмуването или хоровода на тройката през тези дни е ясно изразен - три дни трябва да изминат до възраждането, изгрева на Млада Бога, три дни след това се празнува.
Затова Бъдникът трябва да бъде отсечен от специално избрано тригодишно право дърво и да се носи от млад момък на дясното рамо, без да докосва земята. (Преди отсичането момъкът го моли за прошка!); брашното за боговицата или обредните хлябове, трябва да се сее през три сита; и обредните хлябове, трябва да са три вида. А храните на изобилната трапеза, трябва да са нечетен брой и постни.
Така Бъдни вечер, наречена още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер или Божич, започва с отсичането на Бъднякът, който символизира вертикалът, свързващ Небето и Земята, световното космично дърво, по което трябва да слезе Млада Бога, да дойде и да освети света. Тук ние имаме една категоричност - слизането на Млада Бога (отгоре-надолу, а в човека - отвътре-навън), което християнството много добре е използвало в илюстрацията на идеята за въплъщението на Сина Божий и неговото Рождество.
Затова отсичането на Бъдника е мистериален акт, както внасянето му в къщата е мистериален акт - жените посрещат момъкът пременени на къщната врата с цялото домочадие, а момъкът пита: "Славите ли Млада Бога?", а те му отговарят: "Славим, славим, добре дошъл", а момъкът отговаря: "Аз вкъщи и Бог с мене" (единството на Бог и човек в този ден), което е едно своего рода йерархично-динамично продължение на идеята за
Полязника започнала на Еднажден.
След това започват две нови мистериални акта - миросването на Бъдника и прикадяването.
Докато се миросва, жените пеят:

"Ой, ти дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко, толкоз тънко, та високо? - Я съм дръвце, златно дръвце, златно дръвце плодовито. Ще порасна дор до небо, клон ще пусна дор до земи, лист ще листна дребен бисер, цвят ще цъфна чисто сребро, род ще родя сухо злато. Слез ще по мен Млада Бога, ще дарува добра дарба!"

Така миросан и осветен, Бъдникът остава до вечерта край огнището, за да може след прекадяването на трапезата, да се прекади и той и да се сложи да гори в огнището изправен!
Горенето на Бъдника не трябва да спира през цялата нощ. Така започва великото Коледно Бдение на човека, започва неговата отговорност към всичко сътворено от неговия Създател и най-вече към Светлината на Еднажден: "Да бъде светлина. И биде...", към Окото Божествено, което никога не трябва да угасва или да бъде поглъщано от тъмнината. Това е стабилността и суверенитетът, който се осигурява на света в неговата хармония и подреденост, спрямо първичните сили на Хаоса при Сътворението.
Бдението се извършва от мъдреца, колобъра или от най-стария човек в къщата.
Разбира се, ние не бива да изпущаме един важен момент - Бъднивечерския огън, приготовленията, за който започват още от сутринта. Това също е един от най-мистериалните актове на Бъдни вечер, на Малка Коледа, защото Слънцето, Млада Бога трябва да слезе по комина и да запали огъня в огнището, а вероятно в древни времена и самия Бъдник, поставен вертикално в огнището. Затова комините през деня се почистват с дълга хвойнова метла, отсечена в гората същия ден за тази цел. По този начин Пътя на Слизането на Млада Бога е освободен от злите сили, от наслоенията на ежедневието ни, на отрицанията, останали като сажди по стените му. Този церемониал после ще го видим и в древен Египет, когато трябва да се осигури неговия Път, Пътят на Ра при прехода му в Дуат. Този Път на слизане на Млада Бога също е вертикал, също е Стълп! Затова комините в близката и далечна древност по старите ни къщи са се строели като Слънчеви портали, през които трябва да мине Възраждащото се Слънце! Колко много чистота, колко много вещина и светлина има в древните ни празници, в изначалната ни вяра - древното Тенгрианство!
И тази светлина на Бъдника, именно тя е, която трябва да даде видело на мъртвите ни предци. После се чудим откъде и как е дошла идеята за църковната свещ!
И докато на Игнажден говорим за Отключеното Небе, не още Отвореното, на Бъдни вечер Небето се отваря. Това става, когато Бъдникът се постави вертикално в огнището. Тогава долния му край докосва земята, а горния - Небето. Небето се отваря, от него слиза Млада Бога и нашите мъртви предци, за които е осигурено место на обредната трапеза. Така цялата ни Българска общност се сбира в едно в едно космическо тайнство, миналото и настоящето се сливат в едно, за да осветят пътя на Бъдното! Пространството и времето се сливат, триизмерността се надделява, прекрачва се границата на измеримото за човешките сетива и човешкия ум. Бог е със своя народ - Българите и те са с Него в тази велика Космична вечер.
Затова от древни времена ни е останал един възглас, свещен и непроменим: "Болг се роди, Коледо, тази вечер, Коледо!"


-----------------------------------------------------------------------------------------------
Изправеният Бъдник в огнището, най-добре можем да илюстрираме с колоната на входа на храма в могилата Шушманци

Европа започва от България

Днес ден преди да запалим Бъдника в огнището, за да посрещнем Коледа – Денят на възраждащото се Слънце, идва отново ред да говорим за Европа. Много приказки се изприказваха по тая тема, още откакто Соломон Паси си отвори устата и атлантическия клуб. Оттогава горката Европа как ли не бе малтретирана от думите на политиците и техните лъжи. Толкова много и толкова много пъти, че забравиха да попитат обикновените Българи дали знаят нещо за нея. Разбира се, те си присвоиха правото на самознаещи – само те и единствено те имат право да говорят за Европата, обикновения Българин трябва да ги слуша. А той ги слушаше, така сякаш ги чуваше. И се зареди кампании, членство в Нато и ЕС. Тази година политическата върхушка пак се кани да ни говори за Европа, този път за изминалата една година от членството ни и бъдещите предизвикателства. Вероятно отново и аз щях да се направя, че не ги чувам, докато поредния евреин, станал евро-дупетат Ви-Гей-нин, реши да ни убеди колко е хубаво да подкрепим новия Лисабонски договор, който щял да превърне Европа в СЕЩ – Съединение Еврейски Щати. Извинете – Европейски. Просто звучат много близо двете понятия, особено след като лицата, които представят Европата в България, а сега и в Македония са Моника Паси и Кристиян Вигейнин.

Първият като същински равин и пророк на Йехова ни поучи, че е добре да бъдем европейци, защото някъде Омир нарекъл Бога на боговете Зевс – “Европеос” – “този, който прозира бъдещето”. Горкият Соломон, съвсем е забравил да спомене, че тази титла “Върховният” е получил вероятно след като е откраднал и насилил девойката Европа от Българските земи. С това той не просто е откраднал ген, той е откраднал и непринадлежаща му духовна ценност. Типично по юдейски този момент не се споменава, както не се споменават далаверите и финансовите облаги на работещия за 1 евро, велик евроатлантик водещ и “Македония” към “светлото бъдеще”. Вероятно и “Македония”, ше бъде отвлечена от Белия бик с лунни рога и грозно насилена от него... За кой ли път? За пореден път.Защото това става един грозен исторически навик на лунните изповедници – на тези от юдейското племе и техните братя по вяра – мюсюлманите.

Дали обаче, Моника Паси, успя да съблазни Българите с титлата “европеос” и с ранга на велики жреци, на посветени богоизбрани, след като тя им принадлежи по естество и порождение?

Дойде време и другият да се развихри – Кристиян Вигейнин. След като синия шаман Паси се пооттегли, дойде времето на червения да говори. И той измантрува:

„Вече всичко е Европа и националните институции са и европейски".

Не е далече времето, когато ни говориха, че България трябва да влезе в Европа, защото тя геополитически още не била в Европа, други пък ги заместиха, като ни утешаваха, че ние сме били в Европа още от IX век и никога не сме си отивали от нея оттогава.

Никой обаче, не каза Истината, че Европа започва от България. И като географско понятие и като културни ценности.

Защото откровена историческа лъжа е цитираното от Моника Паси: “когато древните гърци посяват първите кълнове на онова, което по-късно ще бъде увенчано с името европейска цивилизация.”, защото в древността Европа като география е била област от Тракия (там, където сега са древните долмени и кромлеци), част от територията на България, а когато Зевс открадва девойката Европа я завлича в Крит – едно абсолютно сигурно доказателство, на кражба и пренос на културни ценности (един вид контрабанда) от древните български земи, които слагат началото на развитието на съвършено бледата елинска култура, която днес с гордост така наречнеия Европейски съюз припознава за своя основа. А през епохата на Възраждането ние възкресихме нашата си, българска култура, не гръцката! Е, тогава как може да се каже, че в България всичко е Европа?

Не, Европа започва от България, но не тази Европа, а другата, истинската, която ние помним – сестра на Кадъм, основал град Танагра, майка на Карн и Ниоба, жена на Данай, дъщерята на Океан и Тетия, а като география - разположена на югоизточната част на Тракия и обемала в себе си земите, граничещи на юг с Мраморното море, на запад река Хеброс (Марица) и на север – притока й Регина (р. Еркене, дн. Ergene) по направление до самото Черно море, което миело източните й граници.

Европа започва от България и не всичко в нея е Европа!

Лакота и древното Тенгрианство

От Уакан Танка, Великата Тайна, идва всяка Сила. Oт Уакан Танка шаманът получава мъдрост и уме­нията да лекува, както и да прави амулети. Ние зна­ем, че всички лековити растения са дадени от Уа­кан Танка - затова те са свещени. По същата причи­на и бизоните са свещени - защото и те са дар от Уа­кан Танка. Великата Тайна е осигурила хората с хра­на, облекло, дала им е всичко, за да живеят добре. На човешките същества е дадено и познанието как да използват тези дарове - как да намират свеще­ните лечебни растения, как да ловуват бизони, как да постигнат мъдростта. Всичко идва от Уакан Тан­ка, всичко."

Маза Бласка, Плоското Желязо (късния XIX в.) - лакота

„Сега съм стар и сляп - не виждам нещата от този свят. Но когато Светлината дойде от Горния свят, тя озарява сърцето ми и аз проглеждам, защото Око­то на сърцето вижда всичко. Сърцето е светилище, чийто център е мястото, в което обитава Великата Тайна. Това е и Окото, с което Великата Тайна вижда всичко и с което ние виждаме Великата Тайна. Ако сърцето не е чисто, Великата Тайна не може да бъ­де видяна. Ако човек умре в такова невежество, не­говата душа не може да се върне веднага при Вели­ката Тайна, защото трябва да бъде пречистена, като броди по света. За да познаваш центъра на сърцето, където обитава Великата Тайна, трябва да си чист и добър и да живееш по начина, по който ни е научи­ла Великата Тайна. Чистият човек побира в сърцето си цялата Вселена."

Хехака Сапа, Черният Елен (1863-1950) - лакота

„О, Велик Дух, чийто глас чувам във ветровете,

аз идвам при теб като едно от многото твои деца.

Нуждая се от твоята сила и от твоята мъдрост.

Направи ме силен, но не за да властвам

над братята си,

а за да мога да се боря с най-големия си враг -

този в мен самия."

Вождът Дан Джордж или Гесуанут Слахут,

Водната Гръмотевица (1899-1981),

лечител, духовен наставник, поет, есеист и актьор - салиш

Прататко, Велика Тайна,

смили се над мен, за да може моят народ да живее!

Митакуйе оясин (Всички са мои роднини).

Молитва при Танц на Слънцето - пакопт

Не съпоставяй собствения си духовен опит с нечий дру_Г. Не сравнявай себе си с книгите - винаги ще изглеждаш малък. Колкото повече следваш вътреш­ния си глас - този тих глас, - толкова повече ще на­учиш и ще израснеш по свой собствен начин.

Понякога чуваш глас, понякога чувстваш или осъ­знаваш нещо. Различни хора ще те учат - поняко­га жени, понякога мъже. Може би това ще бъде ед­на нова песен. Ако я чуеш и почувстваш, това ще ти даде дълбоко познание, на което трябва да се до­вериш. Ако си искрен в това, което правиш, разби­рането ти за свещените неща ще се разраства и затвърждава.

Трябва да следваш този вътрешен глас, дори да е в про­тиворечие с очакванията на другите, дори да е точно обратното на това, което те правят или казват."

Уоунийе Уаще Уин, Жената Която Живее По Добър Начин,

съвременна индианска лечителка и духовна наставница - лакота

Изначалните правила, които са дадени на нашия народ от Създателя, са всъщност законите на При­родата. Те ни учат, че всичко съществуващо е част _от Свещения кръг на Живота."

Професор Орен Лайънс,

съвременен индиански духовен водач, учен, политик и художник - ирокези

„Земята и аз сме едно. Земята и аз мислим по един и същ начин. Земята е майка на всички хора и затова всички хора по Земята трябва да имат равни права. По-скоро реките ще потекат към изворите си, от­колкото роденият свободен да бъде доволен, ако го затворят и му откажат свободата да отиде там, къ­дето желае."

Джоузеф или Хинматон Ялаткит, Отекващият В Планините Гръм (1830-1904) - не персе

Човешкото отношение към Природата е от огромно значение. Като уважаваме нашия зрим, материален свят, ние показваме своето уважение и към онзи ис­тински свят, който не можем да видим."

Томас Жълтата Опашка

(1903-1993), традиционен лечител, духовен наставник и церемониален водач на Танца на Слънцето - кроу

„Земята отправя апел към човешкия род да и помог­не... Чистият дух трябва да пребъде във всяка час­тица - във всяка река, всяка долина, в назъбените планини, в неподвижните езера; те всички викат за помощ, притиснати от постоянното човешко жела­ние за изгода."

Вайн Делория,

съвременен писател, публицист, културолог и философ - накота

„Земята те чува. Небето и планините те виждат. Ако успееш да повярваш в това, ще доживееш до ста­рини."

Анонимно

(ранния XX в.) - пуисеньо

„Всяка стъпка върху Земята трябва да бъде молитва. Ако осъзнаете това, ще вървите по свещен начин."

Шармейн Бялото Лице,

съвременна традиционалистка - лакота

Всяко човешко същество има свещен дълг да бди за здравето на нашата Майка-Земя, защото от нея произтича целият живот. За да осъществим тази за­дача, ние трябва да победим врага, който се намира във всеки от нас. Трябва да започнем от самите се­бе си. Трябва да заживеем в хармония с природния свят и да осъзнаем, че свръхексплоатацията му ще доведе до нашето самоунищожение. Не можем по­вече да жертваме благоденствието на бъдещите по­коления заради днешната жажда за печалба."

Леон Шенандоа

(1915-1996), вожд Тадодахо

(водач на Съвета на избраниците на Шестте племена) и духовен наставник - ирокези

Земята, върху която стоя, не е обикновена земя - тя е прах
от плътта и костите на моите деди. Земята е моята кръв и кръвта на моите мъртви предшественици. Тя е моят живот и моята смърт."

Кърли или Ашишише, Враната (1859-1923) - кроу

Земята ни е всичко за нас... Ще ви кажа едно от нещата, заради които сме толкова привързани към нея. Ние помним, че нашите деди купиха тази зе­мя за вечни времена, защото платиха за нея с жи­вота си."

Кумок' куивиокта, Дървеният Крак (1858-1940) - шайени

„Старите индианци учеха, че е погрешно да се изко­ренява каквото и да е, което расте от земята. То мо­же да бъде отрязано, но не и изкоренено. Дървета­та и тревите имат души. Ако на някой индианец му се наложеше да откъсне растение, той го правеше с молитва да му бъде простено, като обясняваше за­що растението му е необходимо."

Кумок' куивиокта,

Дървеният Крак (1858-1940) - шайени

И индианците Лакота празнуват Еднажден. Ето как!

Сиуксите си правят държава

Индианците късат договорите с Щатите

Вашингтон. Наследниците на Седящия бик се цепят от САЩ и правят своя собствена държава. Западните сиукси прекратяват всички договори на предците си с федералното правителство на щатите. Те били "уморени" да живеят в "система на колониален апартейд в страна, която ги е отхвърлила", съобщи сайтът АргъсЛидър.
Индианците от племето западни сиукси, или лакота, ще правят държава на територията на Северна Дакота, Южна Дакота, Небраска и източните части от Уайоминг и Монтана. Те обявиха, че останалите народности могат да останат да живеят в новата страна. Правителството й ще издава паспорти и шофьорски книжки. Гражданите на новата държава няма да плащат никакви данъци. Лидерите й ще бъдат избирани неофициално от старейшините на общността.
"Отсега нататък ние не сме граждани на САЩ и напускаме договорите, сключени през последните 150 г.", заяви на специална пресконференция във Вашингтон актьорът Ръсел Минс, който игра във филма "Последният мохикан". Той е един от активистите на Американското индианско движение. Лакота подписват мирни договори с американското правителство през 1851 и 1868 г. "Първо ще установим отношения с международни институции и след това ще възстановим независимостта си", посочи Минс. Тази седмица той и други лидери на движението са посетили Държавния департамент на САЩ, както и посолствата на Боливия, Венецуела, Чили и Южна Африка, за да настояват за признаване на новата държава.

http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-12-21&article=215475
И още тук
http://news.ibox.bg/news/id_315177598

Еднажден- Българската Нова година

Честита Нова година, Българи!

Това е, което е останало днес като знание за свещеността на този празник. А ние трябва да го отбележим в цялото му величие на Млада година, като Ден Един от нея.

В обикновена и високосна година, той е нулевият ден, не включен в седмица и месец. Първият ден на годината -Нова година /Ениалем, Единак, Единажден/- Зимно слънцестоене, Денят на Новото Слънце. Разбира се, ако погледнем празника от позицията на древния ни календар, нулевата позиция на този Денспрямо другите, вероятно е, защото е добавъчния 365-ти ден. Православната църква, обаче оставя този празник подвижен, което е едно голямо престъпление спрямо Българската душевност, тъй като “подвижни празници са празниците, подготвящи и следващи Пасха, чиято дата се определя по установен начин всяка година”. А Еднажден е точно закован в древния български календар и той започва на 21 срещу 22 декември и няма нищо общо с еврейската Пасха! Нека затворим тази пробойна в душите си и не позволим да се подменя не само ритмичността, но и стойността на най-светлите ни празници. А Еднажден е именно един такъв Ден, в който “старото Слънце, стария Бог” си отива и начева Новия. Виждаме колко динамична е била древната ни вяра – Тенгрианството, защото е имала един динамичен Бог, който не се променя в Същността Си, но не спира да променя ритъмът на Енергиите, чрез които твори, чрез които ритмува планетното развитие. Защото нито Бог можем да лишим от Творчество, нито планетата от развитие. Не бива да допущаме дори мисъл, че стойността на този празник е “езически”, защото смяната на тези енергии, не е просто следствие от положението на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера. Това е едно твърде материалистическо и твърде вулгарно обяснение, което цели именно да ни лиши от сиянието на този Ден.

Тази смяна не е само трансцедентна, тя е и преди всичко иманентна, вътрешна.

Затова централно место в него заема Полязникът –Човекът, който пръв ще стъпи в нашия Дом. Този Дом не е само външен, той не е само нашата къща, той не е само нашата Родина, този Дом е и нашата Душа. Полязникът не бива да се схваща само като антропоморфен образ на “новото Слънце”, той не е прост символ, защото демонстрира именно значението на човека за цялата Вселена – вътре и вън от нас. Затова Полязникът е вестителят и просветителят, който идва не само да донесе сполука, нои да свидетелства,че старото време си е отишло и идва новото, отишъл си е “старият Бог” и Млада Бога начева.

“Затова Полязникът е редно да бъде здрав, работлив, да му идва всичко отръки, да е добър стопанин, да е заможен, но и милостив, а това ще рече - сърцат и най-вече да е речовит - речта да му е блага!”

Виждаме какво огромно значение е имал той, защото той задава не само ритъмът на Новата година, но и същността й. Оттук можем да си направим извода, какво нещо е Човека за Космоса в неговата многоликост и многопластовост и какво нещо е Българинът за човечеството.

Съвсем ясно ни става тогава, че Полязникът в древните ни времена се е явявал Посветеният, който Тангра е пратил да донесе новата Оренда, да каже за новото Творчество на Бога. Именно да каже, защото той е, който трябва да превърне Орендата в слово, да и даде плът и осезаемост чрез свещеността на обреда. Значи той е един първообраз на Логоса като идея, която срещаме в по-късните философски доктрини.

Тези неща впоследствие ние ги виждаме в християнството в самия Път на Христос и служението на апостолите му след това.

А после Тенгрианството нямало универсален характер и не било световна религия, а езичество...

Трябва да разберем: няма народ на планетата, освен Българския, който е дотолкова гостолюбив, че Бог може да му гостува всяка година! Защото, за да дойде Полязникът, Домът ни трябва да е гостолюбив. На негостолюбив Дом, Полязник не влиза и в него не начева светлината на новия Ден.

Затова не бива да се увличаме по Ханука, където светлината и свободата имат повече физически и исторически образ. Истинската същност на Свободата и Светлината започва от Еднажден. Защото той е Ден Един не просто по времеви, календарни съображения, той е Ден Един, защото в него е началото на Сътворението на света. Така е бил осмислян и живян този празник в изначалните ни времена. За да може много по-късно в Книга Битие да се напише:”Да бъде светлина! Биде вечер, биде утро – Ден един.” Това е Единак, Това е Еднажден – Денят, в който е събрана цялата творческа Същност на Бога, в която Светлината се извлича от Мрака.

Затова “Полязникът бил задължаван да сяда върху кринче с трески и слама и да "мъти яйца". Претълкуван с оглед на стопанските интереси на дома ("да се мътят пилците в него"), всъщност този обичай е остатък от подражателните магии, с които се подпомага излюпването на новия свят от т.нар. "световно яйце".

Или пък “на трапезата в дома на царя на коледарите има ведро с вино, а във ведрото се намира чаша "с жълта и бяла морска пяна", чийто необичаен цвят идва от оприличаването й с белтъка и жълтъка на "световното яйце". Както се вижда, взаимно се допълват и потвърждават три старинни представи за първоматерията от мита на сътворението - "квас (мая)", "камък" и "яйце".

Обикновено самия полазник трябва да донесе дъски и трески събрани около дръвника и да ги сложи около домашното огнище. Тогава той сяда и започва да имитира пиле като изрича “пиу-пиу”. После той става и разручква огъня. Когато прави това, то той трябва така да го разрови, че колкото се може повече искри да има и тогава започва да благославя – ” Колкото искри в огъня има, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща! “

Налице е, както се вижда планетното осмисляне или приземеното приложение на сътворенската Светлина на Еднажден в един битов земеделски аспект, като искрите от Огъня в една или друга степен говорят именно за разгръщането й в различните дни на Сътворението, в които се създава многообразието и формите на света. Всяка искра поставя началото на един нов ден, на една нова епоха, ново начало, ново дело.

Именно тук ние трябва да преосмислим някои моменти от кръговрата на Плеядите, представени като Квачка с пилета или Сито. Явно е, че “Квачката мъти своите яйца”, не само по времето на залеза на съзвездието Плеяди. Такъв акт започва да се осъществява и веднага след зенита им на Архангеловден, когато те са в пълната мощ на силата си и започват бавно своето слизане. Свидетелство за това е Еднажден и свещенодействието на Полазника около огнището, построяването на гнездо и мътенето на яйцата в него. Именно статута му на “нулев ден”, дава възможност да се създаде едно ново поколение творчески сили (символизирани от яйцата), което не следва естествения ход на прежните – изгрев-залез. Налице е едно нарушение традицията на кръговрата и именно това “нарушение” е, което не затваря напълно кръга, а го превръща в спирала, създаваща нови възможности пред Космоса и Човека. Именно този Ден-Единак, е именно, в който Слънцето и Плеядите не са в опозиция. Необходимия антагонизъм между тях по време на годишния цикъл, за да тече времето и развива в една определена посока светът, тук вече е напълно премахнат. Не са в наличност и често срещаните отрицателни въздействия на Плеядите, вследствие тази опозиция.

Традицията се съхранява в това, че се запазва характера на силите като оплождащи и създаващи благоденствие и плодородие.

Затова “в някои райони на страната, където земеделието е водещ поминък на местното население домакинята подава на гостенина полазник решето (символ на Плеядите) и семена. Така той трябва ритуално да заоре земята. След тези действия започва да нарича за плодородие. Благословията е подобна на вече спомената, но вместо животните, там се благославя за плодородие. Пожелава се повече жито, ечемик, царевица и други. Все неща свързани със земеделието. Това ритуално заораване се срещат и в Западна България.”

Повече от ясно е, че сеенето на семената чрез ситото (решето) е именно приложението на една земеделска основа на акта на разжаряването огъня на Бъдника и разхвърлянето на искрите му.

Друга гадателска практика, която се извършва на Игнажден, свързана с оплодителната и възпроизводствена сила е предсказването за евентуално бъдещо омъжване на младите момичета. На този ден те гадаят за кого ще се омъжат и кога ще стане това.

Затова със сигурност можем да твърдим, че така наречените 12 поганни или мръсни дни, които започват от Коледа до Ивановден са пряко следствие мътенето на яйцата от Полазника (Квачката) по Игнажден. Основанието ни за това става още по-голямо от факта, че християнството е представило тези дни като “некръстени", "мръсни", "караконджови", “вълчи нощи” и ги тълкуват като своеобразно връщане към езичеството (поганството).

Интересна е тази немощ на християнството да трансформира тези дни или поне да ги пришие към своята тъкан. Можеше да олицетвори Квачката с новоизлюпващите се 12 пилета с 12 апостола на Христос, но явно древният символ е толкова мощен, че не е достигнало прозрение и сили за това. Но най-важното за нас остава това, че след Коледа, Квачката достига своята пълнота от 12 пилета. Не, 5, не 6, не 7 или 9, както е в повечето известни ни случаи. Като резултат от действието на тези духовни сили имаме заличаване на “преградата” между Небето и Земята и прякото присъствие на света на прадедите в света на “живите”. Един процес на взаимопроникване на световете и тяхното пряко общение, който, ако не се познава, съвсем естествено е да води до страх и суеверие. А оживяването на мъртвите е една реалност и едно бъдеще, което стои в откровението на Иоан. Неговите тайнства са били забравени по време на християнството, а колобрите – завърнали се в света на предците ни.

Нечем ве, кауре!

"Нечем ве кауре"

Град Белица настръхна, след като мюсюлмани оскверниха с надпис “Нечем ве кауре” /б.р. Не щем ви, гяури/ православния параклис “Св. Атанас” на хълма над градчето, изграден от младежите от махала Вотраче. Божията сграда бе изградена през лятото от младежите и с помощта на населението от махалата. Вратата на параклиса е била изкъртена, храмовата икона счупена надве, кръстът на покрива изкъртен и захвърлен, както и свещникът. Скандалният надпис на белишки диалект е изписан на две места, а над него има добавка “Това е за вас”. Строихме параклиса от пролетта до есента, до едно място изкарвахме материалите с товарна кола, от там нагоре на гръб, някой се изгаври с труда ни, но това е опасна игра, искра, която може да запали голям пожар, коментираха младежите от Белица, градили параклиса. До него издигнали и метален кръст, който се вижда от центъра на града. Явно той е подразнил българомохамеданите-осквернители , защото в подножието му се намира джамията. Извършителите трябва да бъдат открити и порицани, а не да се потулват нещата, щото ще стане голям зулум, младежите като научиха за гаврата, бяха готови да тръгнат да мъстят на джамията, спряхме ги, вразумиха се, но това е измамно затишие, каза координаторът в информационния център Йордана Георгиева.

Ние, Завръщащите се Българи... или малко "научна фантастика"

Посвещава се на комуноидния учен Божо Димитров
и ираноида "Ташко Фадромата"

СТРАТЕГИЯ И ТАКТИКА НА ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В ПРАРОДИНАТА – БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

1. Създаване на Държавни формирования все по на северозапад-запад от тези в Средна Азия, за да се осигури свободен фронт и подстъпи към Балканския полуостров.

2. Непрекъснати и упорити нападения над Римската империя, за нейното разделение на две и изтласкване от Прародината и за защита на своите чакащи Завръщането им сънародници на Балканския полуостров, страдащи под римския гнет.

Исторически събития:

БОЯР

ІV в.пр.н.е.

Извършил нашествие в Македония и разгромил столицата Бал Бал (Пела), но при завръщането, в един проход отрядът на неговия брат Етей попаднал в за-сада и Етей загинал. Преди похода Етей сънувал алп Вълк, който му казал : “Ако отидеш в този поход, ще загинеш, но българите ще получат голяма придобивка. Ако не отидеш, ще останеш жив и ще живееш дълго, но българите ще претърпят поражение. Етей тръгнал в поход, за да победи неговия народ. В памет на това геройство, българите нарекли този планински проход “Кам”.

ЕТЕЙ, АТ, АТИ

380-339 пр. н. е.

ПОТОМЪК НА УФА

Внук на Кам-Етей. Не повярвал на предсказанието на кама (шамана), че ще загине като дядо си, ако нападне владенията на Балбала (Македония). Загинал в 339г. в бой с цар Балиду Балбалам (Филип Македонски). В памет на неговото геройство (а също и геройството на дядо му) българите дали на Склан (българ-ската държава) второ име Атил, а самият Балиду оженил син на Етей, Баламир, за своята приемна дъщеря Уран-Бика.

БЪЛГАРИТЕ И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

(ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА СПОРЕД "БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”)

Първите исторически сведения се отнасят към ІV пр. н. е., когато владетелят на българите с име Бояр или Боярек извършил нашествие и завладял столицата Пела, която тогава била назовавана и Балдиу. След тази победа, при завръщането си, неговият трети брат Етей (380-339 г. пр.н. е.) със своите войски в един от планинските проходи попаднал в засада и в бой с Филип Македонски загинал. Синът на Етей - Баламир (339-320 г. пр. н.е.) се оженил за дъщеря на Филип и помогнал на Александър Македонски (336-323г. пр.н.е.) да покори Персия. Вероятно това е Балакър от писанията на Квинт Курций Руф (римски историк, І в. от н.е., записал историята на Александър Македонски, С.1985.) Неговият брат Албуга Съ-геркан (339-310г. пр.н.е.), който бил съуправител на Баламир, в 331г. разбил войските на Александър Македонски поради нарушение на условията за мир с Идел (старото наименование на българската държава). Това съв-пада с началния поход на североизток и въстанието на траките в 331-330г. /Енциклопедия България, С.,1978/.

Баламир = Балакър е имал съществена роля във войната срещу Персия. Според Руф: ”…Балакър победи Хидарий, управител на Дарий, и превзе Милет за два дена…” /стр. 61/, а след преминаването през Бактрия в Индия: “…от предварително изпратения Балакър, Александър разбра, че индите напускат в безредие възвишението…” /стр. 230/. В Бактрия Алек-сандър сключва единствения си брак с Роксана. Там приема пратеници на скитите, а най-възрастният от тях му казва: ”…Ние…населяваме земите чак до Тракия. Казват, че Македония граничи с Тракия. Внимавай дали ще пожелаеш съседите на двете ти империи да ти бъдат врагове или приятели!” /стр.191/.

)

БАЛАМИР

339-320 пр. н. е.

СИН НА ЕТЕЙ

Помогнал на Александър Македонски да покори Персия. (В историята на Квинт Курций Руф е отразен с името Балакър, което вероятно означава Българ).

АЛБУГА СЪГЕРКАН

339-310 пр. н. е.

БРАТ И СЪУПРАВИТЕЛ НА БАЛАМИР

Разбил войските на Александър Македонски в 331 г. пр. н.е. заради нару-шение на условията за мир с Идел.

ТАРГИЗ

320-314 пр. н. е.

СИН НА БАЛАМИР И УРАН-БИКА

Баща му го нарекал Таргиз в чест на разгрома на персийския цар Таргиз (Дарий ІІІ). Потушил вътрешни вълнения в държавата и след шест години управ-ление доброволно се отказал от властта. Умрял на възраст 120 години (в 236 г. пр. н. е.)

КАШАН

СИН НА КАНДЖАЛ

Потомък на Сигеркан. Неговата майка е кашанска (масагетска) принцеса. В младостта си извършил поход на изток до река Хин (Инд) в Западна Индия. На запад разгромил и подчинил даките, а на юг - Кавказ и Мала Азия. Превзел Ми-дан (Азербейджан), Аряк (Армения), Барджил (Персия) и подчинил държавата на селевкидите…Някои смятат, че той е съставил кашанското писмо…

АЛАН

140-107 пр. н. е.

ВНУК НА КУБАН

След 6 години разпокъсаност отново обединил държавната власт. По вре-ме на сватбата дъщеря му Уз-Бика, край брега на река Кубан, пируващите били неочаквано нападнати от войски на Бершуда (Боспорското царство), които плени-ли малолетния син на Алан, Сакмар (Саумак). От това се разразила дългогодишна война между Идел и Бершуда. В тази война българските войски в началото огла-вявал Келбир, а след това Балак, синът на Келбир и Уз-Бика. Бершудците били разбити и Саумак освободен, но царят на Дарбазан (Понтийското царство) дошел на помощ на бершудците и в 107 г. пр. н. е. отново пленили Саумак. Узнавайки за това, Алан умрял. По-късно, в заточение в Дарбазан, умрял и синът му Саумак. Тялото на Саумак било откупено за голямо количество злато от сънародниците му и той бил погребан в родината си на брега на река Сакмар.

САРИЧИН

107-65 пр. н. е.

СИН НА БАЛАК И ВНУК НА АЛАН

В неговото царстване Бершуд (Боспорското царство) попаднало под власта на Римската империя Саричин водил първите сражения с римляните.

КОТРАГ

65-21пр. н.е.

СИН НА САРИЧИН

Роден е в годината на присъединяването на Бершуд (Боспорското царст-во) към Римската империя и затова неговият баща му дал името Бершуд. За вой-ната с Рим той наел на българска служба племето катраги. Разгромил много рим-ски градове в северното Причерноморие.

БАРИН

46-106 от н.е.

СИН НА КУМУК

Мечтаел да отмъсти на Дарбазан (Понтийското царство) за смъртта на своя прадядо Саумак. По съвет на своя тъст – бек Шан, той обсадил Кряшен (Херсон) и оттеглил обсадата само след като му предали скулптората на Тама – бершудския пълководец, пленил неговия прадядо Саумак. Барин отрязал от скулптората главата и я хвърлил в яма до гроба на Саумак. След това предприел поход към Дарбазан и го разгромил.

В периода от ІІ в. пр. н. е до V в. от н.е. един от главните противни-ци на Римската империя е българската държава. Началото на този кон-фликт е с Боспорското царство и пленяването на Саумак, малолетния син на кан Алан (140-107), (Приложение ІІ-2 - Български царе в периода 808 г. пр.н.е. - 150 г. от н.е.).

Конфликтът се усложнява с намесата на Понтийското царство (Дарбазан), а по-късно и с трансгресията на Римската империя в североизточна посока. Защитавайки морални принципи и своите територии, българската държава е реагирала системно и непоколебимо като в съответните етапи и условия е привличала за своята военна кауза различни съюзници.

Съвременната историография отразява българите и българската държава под различни имена “скити”, “сармати”и “алани” или под имената на нейните съюзници - “котраги” и “хуни”.

КАН САРИЧИН диктатор ЛУЦИЙ СУЛА

ВНУК НА КАН АЛАН 82-79 г. пр.н.е.

107-65 г. пр.н.е.

Войната между българите и Боспорското царство избухнала по времето на кан Алан. По време на сватбата на неговата дъщеря Уз-Бика край брега на река Кубан, пируващите били неочаквано нападнати от войски на Боспорското царство, които пленили малолетния син на Алан, Сакмар (Саумак). От това се разразила дългогодишна война, в която се намесило и Понтийското царство, а след това и римските легиони. Кан Саричин е първият български владетел, воювал срещу римските войски на Луций Сула (89г. пр.н.е.), които успели да завладеят земите на Боспорското и на Понтийското царство.

КАН КОТРАГ ГНЕЙ ПОМПЕЙ

СИН НА КАН САРИЧИН 66 г.пр.н.е.

ПОМПЕЙ, ЦЕЗАР И КРАС – 60 г. пр.н.е.

Кан Котраг продължил войната с римляните като наел на българска служба бойци от кавказкото племе котраги. Той разгромил в северното Причерно-морие много римски градове.

В началото на 66 г. пр.н.е. Гней Помпей приел армията на Лукул и римските войски пресекли границата на Понтийското царство...Митридат VІ бил разбит... Ала римляните се сблъскали с враждебното отношение на местните племена... Опитът на Гней Помпей да... завладее древния път към Изтока завършил с неуспех... /И.Д.Р., стр.190/.

Българите-сармати на кан Саричин и неговият син Котраг участвали в тези сблъсъци и сражения с повече от 200 хиляди конници и 20 хиля-ди конници от наетите котраги /Strabon-XI.5.6./.

През 53 г. пр.н.е. Крас насочил армията на Изток... край Кавказкото селище Синака бил убит, а войската му почти напълно унищожена.../И.Д.Р. стр. 202/. През 35 г. пр.н.е Марк Антоний нахлул в Кавказ и пленил Арменският цар Артавазд. /И. Д. Р., стр. 219/.

КАН БАРДЖИЛ ИМПЕРАТОР ОКТАВИЯН

СИН НА КАН КОТРАГ 21-5 г. пр.н.е. 27 г. пр.н.е.- 14г. н.е.

За кан Барджил и Кан Сувар липсват сведения в българските летописи, но за това пък свидетелства римската история, в която се отбелязват вълнения в съседна Армения и изгонването на царете поставени им от римляните. /И.Д.Р., стр.254/.

КАН БАРИН ДОМИЦИАН ФЛАВИЙ

СИН НА КАН КУМУК 81-96 от н.е

46-106 от н.е

В чест на своите победи в Сарматия = България в региона на Долна Панония и Меотида (северното Причерноморие), в 89 година император Домициан пуска в обръщение специални монети, но в 91 година сарматите унищожават неговия легион заедно с легатите.

КАН КАВИЛ ИМПЕРАТОР ТРАЯН

98-117 от н.е.

Император Траян изградил мост през река Дунав и също воювал срещу сарматите. На Траяновата колона в Рим са изобразени сарматски = български бойни доспехи.

ДВУВЛАСТИЕ НА ИМПЕРАТОР МАРК АВРЕЛИЙ

КАН АГАРДЖА И КАН ШАДА БАНАТ 161-180 от н.е.

В чест на победите си над сарматите, император Марк Аврелий пуска в обращение монети с титул ”Сарматски”- 177 г.

КАН БАРАНДЖАР ИМПЕРАТОР ДЕЦИЙ

СИН НА КАН БАРАК 249-251 от н.е.

235-271 от н.е.

В римската история е отразено, че “СКИТИТЕ” като преминали река Дунав се втурнали в Долна Мизия. Император Деций избил 30 хиляди врагове, но после при сражение самият той загинал (251г.).

В българските летописи това събитие е отразено по следния начин: кан Баранджар, заедно с наетите на българска служба котраги в 251г. раз-бил войските на император Деций. Самият император паднал убит в този бой. След това войските на кан Баранджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм взели Дарбазан заради неплащане на данък.

ИМПЕРАТОР АВРЕЛИЯН

270 г. от н.е.

Издава емисия от монети, свързани с победите му в сраженията със САРМАТИТЕ В ПАНОНИЯ. Той ги притиснал до Дунава и унищожил 5 хиляди човека заедно с вожда им кан Наб.

ИМПЕРАТОР ПРОБ

Също издал емисия от монети, свързани с победите му в сраженията със сарматите и аланите, т.е. българите, при устието на река Дунав.

КАН КЕРМЕС ИМПЕРАТОР ДИОКЛЕТИЯН

СИН НА БАРАНДЖАР 284-305 от н.е

КАН АЛП-БИЙ ИМПЕРАТОР ВАЛЕНТ

СИН НА КАН БАЛАМБЕР 364- 379 от н.е.

378-402 от н.е.

Алп-Бий извършил първия си военен поход с войски, състоящи се от българи и техни съюзници масагети и хуни. Като преследвал разбитите готи, той се натъкнал на войските на император Валент. Решителното сражение станало в 378 г. при Адрианопол, който българите наричали Кан-Дере. Войските на император Валент били разбити, а самият император се опитал да избяга, но при обсадата на двореца му хуните го подпалили и изгорили. В пепелищата на неговия дворец Алп-Бий намерил император-ската му корона, която отнесъл в столицата на българите и я подарил на своя баща кан Баламбер. В същата година кан Баламбер умрял и бил погребан в близкия хълм, където му издигнали висок паметник с форма на тризъбец. Кан Алп-Бий поел неговата държавна отговорност, като в чест на победата си над император Валент, той е наименован “кан Дере” и “Арбат” (българското наименование на планината Родопи, в близост до която е станало сражението в 378 г.). В съвременната историография той е представен като хунски вожд под името Донат.

КАН КАРАТОН ХОНОРИЙ И АРКАДИЙ

СИН НА КАН АЛП-БИЙ З95 Г.

402-414 от н.е. РАЗДЕЛЯНЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Кан Каратон е най-голямият син на Алп-Бий. Роден е в 380 година. Притежавал огромна физическа сила и в столицата кан Дере (сега Киев) организирал състезания по борба. При неговото управление велик тархан (глава на правителството) е бил неговият брат, Муенчак, баща на кан Бледа и кан Атила. В съвременната историография той е представен като хунски вожд под името Харатон, а брат му Муенчак е представен под името Мундзук.

КАН УРУС-РУЖА БУРГАС

414-434 от н.е.

Син на Алп-Бий и масагетска принцеса от рода Урус-Ружа, росо-мони. Наименован е на мястото “Бургас”, където Алп-Бий се е намирал в 378 година при похода си срещу император Валент. Управлявал 20 години. Умрял на мястото на дунавския град, който получил неговото име Урус Бургас (сегашния град Русе). В съвременната историография той е представен като хунски вожд с име Роа (Роас).

Кан Масгут (489-505г. от н.е.), син на кан Ирник и внук на кан Атила от рода Дуло, воювал срещу император Анастасий и в 492 г. завзел Вардарска Македония, а на река Дунав построил укрепения град Бичин (Видин).

Кан Реан (Татра-Банат, Мундо) (505-520г.), син на кан Масгут, раз-громил Византия, която била принудена да му плаща огромен данък и му отстъпила голяма част от Балканския полуостров.

Кан Котраг (Забер кан) (531-563г.) ”...с много войска премина Ду-нава, стъпи в пределите на империята (Византия), като раздели своите пълчища на три, повели на двата отдела да опустошат Гърция, а той сам със 7000 човека подстъпи под Константинопол… Боян, приемникът на Забер кан, като премина през реката Сава в Далмация с 12000 човека… порази римската войска, над която командваше Тиберий и принуди императора Юстин ІІ (565-578) да му плаща всяка година 80000 жълтици данък…”. (кан Боян, Сандилх, 535-590г., син на кан Реан от род Дуло

КАН БОЯН

(535-590 г. сл. н.е.)

КАН БОЯН = САНДИЛХ (535-590), СИН НА КАН РЕАН = ТАТРА БАНАТ = МУНДО (505-520), ВНУК НА КАН МАСГУТ (489-505), ПРАВНУК НА КАН ИРНИК (463-489)

“Аварският хан, свирепият Боян, разбил техните войски… Българи-те признали неговата власт…скоро завоювал Моравия и Бохемия, където живеели чехи и други славяни. Победил Сигеберт, краля на франките, и се върнал на Дунав, където лангобардите водели кръвопролитна война с гепидите. Боян се съединил с първите и разрушил държавата на гепидите, овладял голяма част от Дакия, а скоро и Панония или Унгария, която лан-гобардите му отстъпили доброволно, желаейки да търсят завоевания в Италия. Областта на Аварите в 568 г. се простирала от Волга до Елба… така наречените Дунавски славяни запазили своята независимост и още в 581г. многочислените им войски опустошили Тракия и стигнали до самата Елада или Гърция. Тиберий…склонил Хана да отмъсти (на славяните - б.а.) за техните нападения в страната му. Боян се наричал приятел на Тибе-рий и даже искал да бъде римски патриций. Затова изпълнил желанието на императора, още повече, че той отдавна ненавиждал славяните заради тях-ната гордост. Боян…се надявал да събере големи богатства в земята на славяните…и навлязъл в нея с шестдесет хиляди отбрани конници… започнал да граби селищата, да пали полята, да избива жителите, които в бягство и в гъстите гори търсели спасение. От тогава отслабнало могъ-ществото на славяните…

Бохемските славяни…смирили гордостта на аварите и възвърнали древната си независимост. Летописците разказват, че човек на име САМО (ШАМБАТ - брат на кан Кубрат - б.а.) бил тогава смелият им вожд, … славяните го избрали за цар. Той се сражавал с Дагобер (краля на франки-те) и разбил неговите многочислени войски. Скоро владенията на славяни-те се умножили…още в шести век много от тях се заселили в Унгария; други, в началото на седмото столетие, сключили съюз с Константинопол, дошли в Илирик, изгонили аварите и основали нови области с имена: Харватия, Словения, Сърбия, Босна и Далмация. Императорите охотно им позволявали да се заселват в гръцките владения…защото те, известни със своята храброст…са можели най-добре да ги защитават от варварите. /том.І, гл. І, стр.14-15/.

4. Ю. И. ВЕНЕЛИН, Критически издирвания за историята българска, Земун.1853 г.:

“…По това време българите във Влахия, Банат, Унгария…се управ-ляваха от един върховен повелител и се намираха…в могъщество…тия закриляха словените от готите…Заберган (Заберкан = кан Катраг, 531-563), техният повелител с много войска премина през Дунава, стъпи в пределите на Империята (Византия); като раздели своите пълчища на три, повели на двата дяла да опустошат Гърция, а той сам със 7000 човека настъпи под Константинопол. Велизарий, в старите си вече години, трябваше да го посрещне в решително сражение (559г.). Забер кан…отстъпи от столицата и като се съедини с другите два дяла…се върна през Дунава. След няколко години българите се обърнаха в Германия (571г.); в Турингия, поразиха франките.

Боян, приемникът на Забер кан, като премина през реката Сава в Далмация с 12 000 човека завладя няколко града на Империята в Илирик и като порази римската войска, която командваше Цезаревич Тиберий, при-нуди императора Юстин ІІ (565-578) да му плаща всяка година 80 000 жъл-тици данък (574г.), за да му върне назад колкото места бе завладял, и да стои мирен, което Боян уварди докле възлезе на престола император Мав-рикий (582-602г.), от когото поиска да му възкачи данъка на 100 000 жъл-тици. Сговорите бяха безполезни и затова се започна между българите и византийците 18-годишна война. Тази война я започна Боян като превзе имперските градове Сигидун, Августа и Виминиация. В тази война съюзници на българете бяха словенете, които живееха в Крайна и Панония и българете мизийски. Тази война беше кръвопролитна и щастието минава-ше ту на едната, ту на другата страна. Императорът предаваше работата на най-отличните си генерали. Боян началстваше на войската си и сам опус-тошаваше няколко пъти Илирик, Македония, Тракия до самата столица. Превземаше градове и ги губеше, надвиваше и го надвиваха. Византийци-те, като не можаха да вземат връх се обърнаха към франките, с чиито пос-ланици в 591г. в Константинопол сключиха съюз срещу българите… Воеводите боянови се биха с успех срещу франките (596г.) и ги изпобиха в Турингия; и само за голяма сума пари се върнаха в Унгария. А сам повели-телят им продължаваше войната с гърците, които..... му надвиха на сбиването в Темешки Банат; в последният от тези боеве Боян загуби до 11 000 човека (600г.) убити и ранени и троица синове. Но с това войната се не свърши; Боян с нови сили премина в Мизия и като я опостуши, върна се във Влахия. Маврикий прати нова войска срещу българете под команд-ването на брата си. Той бе последен, но безуспешен за Империята военен вървеж; защото армията едвам достигна Дунава, възмъти се и се върна бежешком в столицата и нанесе край както на царуването на Маврикий, така и на войната с българете. Фока, похитителят на престола, за да се укрепи на него, пресече войната, като подписа всичките искания на Боян, който и сам желаеше вече да даде отдъхване на народа." /том І, стр.6-7/.

Заключения:

1. На основание сведенията от горепредставените източници правим изводите, че българският владетел кан Боян, от род Дуло, известен във византийските летописи под името Сандилх е роден в 510 година. Син е на кан Мундо, известен във византийските и латински летописи под имената РЕАН и ТАТРА-БАНАТ. Внук е на кан МАСГУТ, който в 492 г. завзел Вардарска Македония и на река Дунав построил укрепения град Бичин (Видин). Правнук е на кан Ирник (Кермек), сина на Атила (Тохол) (Приложение І-3 - Списък на българските канове от род Дуло в периода V-VІІв.).

3. Създаване на държавата Дулоба от Кан Шамбат в близост до Балканския полуостров, просъществувала 33 години.

Каква е истината за кан Кубрат според "Българските летописи “Джагфар тарихи”? Тя е съвсем различна от фалшификациите!

Кан Кубрат (605-665 г.) е син на кан Албури Аспар Аскал (593-602 г.) от рода Дуло. (Приложение І-3 - Списък на българските канове в пе-риода V-VІІ в.). В периода на Албури се споменават съвместни военни действия на българи и авари срещу Византия /том І, стр.16/. Данните за смърта на Албури имат известни различия. Според Гази Барадж пряка отговорност за смъртта му носи аварският Хакан /том І, стр.17/. Според Гази Баба по това време Албури е ослепял и падане от коня е причина за неговата смърт /том ІІІ, стр. 96/. И при двата случая отговорни за смъртта му са аварите.

В периода 602-605г., поради непълнолетие на Кубрат, отговор-ността за българската държава поел Органа (Юрган Телес) от род Кюн-гарт, брат на жената на Албури. Той прекратил съюзническия договор с аварите и сключил договор с Византия. Отново обединил българската държава, която след смъртта на Албури се разпокъсала на 60 владения. Има сведения, че е посетил Константинопол и след сключването на дого-вора с Византия, Органа с част от българите е приел християнството, а това създало недоволство срещу него.

След поемането на държавната отговорност от кан Кубрат, (Кур-бат, Курт, Хор) (605 г.) едно от първите му действия е да разпореди на брат си Шамбат организирането на армия за война срещу аварите, причи-нители на смъртта на тяхния баща Албури. Няма сведения Кубрат да е посещавал Константинопол или да се е покръствал в християнска вяра. Напротив, изрично се отбелязва, че той е бил тенгрианец, т.е. привърже-ник и защитник на старата българска религия.

Шамбат разбил аварите в Панония, завзел техните земи и образу-вал самостоятелна държава ДУЛОБА. Воювал успешно срещу франките и германите. Неговите владения включвали сегашните територии на Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Австрия и Югославия (том ІІІ, стр.16). Неговото управление е в периода 623-658 г. В историческите карти на Европа, в този период, неговата държава е под наименование “SAMO”, т.е. ШАМБАТ. Докато той на Запад печелил огромна слава, Кубрат разширил границите на юг и изток и неговата държава се простирала от р. Дунав до р. Енисей и от Прибалтика и Северно море, до Каспийско и Черно море. В историческите източници това е “СТАРАТА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ”.

Несбъднато останало желанието на Кубрат да обединят с брат си двете държави. Затова, когато Шамбат загубил решително сражение сре-щу франките (658 г.) и се върнал при брат си Кубрат за помощ, той му отказал. В своята държава Дулоба Шамбат оставил тримата си синове и жена си. На своите синове, той именувал най-високите върхове в Карпатските планини. Шамбат бил принуден да приеме предложението на брат си и да стане отделен “Кий”, управител на Бащу, от където произлиза и наименованието на сегашния град Киев и където са погребани предците им от рода Дуло: кан Баламбер (Щек) и Урус Таркан Муенчак (бащата на кан Атила). (Приложение ІІ-11 - Терминът “УРУС” и връзката му с имена на български владетели от рода Дуло). Кан Кубрат имал също трима синове - Котраг, Бат Баян и Атиле-Аспарух. Заради особена признателност към вуйчо си Органа и най-вече към неговия син Билиг, който при едно сражение пожертвал живота си, за да го спаси, Кубрат осиновил неговите двама синове: Лачин (Алцек) и Кубар (Кубер). В свойте действия и стратегия Аспарух е разчитал на любимия си Чичо Шамбат. /том І, стр. 20/. Би могло да се предположи същото и за Кубер и Алцек, които последвали неговите пътища на Запад в бившите му владения.

4. Великият миг, затварянето на свещения Кръг: “Заповед” на Кан Шамбат за Завръщане на Българите в Прародината – Балканския полуостров.

5. Разгръщане на Българската войска в три крила, водени съответно от Аспарух, Кубер и Алцек и териториално заемане на трите важни свещенни точки, свързани с възникването на Българите на Балканския полуостров и Европа.

(Историческите събития са извлечение от книгата на Боно Шкодров 'Писмените знаци на Българите и "Джагфар Тарихи")