Аси тепе, кв. "Филипово", Пловдив -НАЧАЛОТО

Най-старото постоянно селище на територията на днешния Пловдив била „Плоската могила" („Ясътепе") в кв. Филипово. Разстила се в двора на сегашното предприятие "Текстилни Влакна" до Брезовско шосе. Има диаметър при основата 350 м и височина 14 м. Тези размери сочат cyперфиция от 100 дка, т.е. най-голямото селище в Поречието на Марица, а вероятно в цяла Тракия Селището съществувало непрекъснато до края на желязната епоха.
То е важно доказателство за пътя на първите постоянни заселници в долината на Марица. Сондажни разкопки и проучвания на П. Детев разкриват ред археологически паметници и определят абсолютната дата (с метода С14) на възникването му. Високи подпочвени води свеждат разкопаването му до няколко сондажа. Днес, то е силно повредено, всякакви грижи за неговото проучване или поне опазване, са преустановени. Така Пловдив се самолишил от по-точни данни и факти за собственото си летоброене. Уви, селището възникнало на тереса до р. Пясъчник, в непосредствена близост до р. Марица, щеше да има решителен дял В праисторията на Пловдив, както и на цялото Поречие. Наличните резултати се пазят в Археологическия музей на Пловдив, където е и дневникът от разкопките. Налице са среднонеолитни материали, които датират основаването на селището, а сред останалите артефакти, впечатляват глинена статуетка и пинтадера.
Друг позабравен факт от същото селище е отдавна откритата под могила, в некропола на селището, култова сграда, датирана 6 края на IV 6. пр. Хр. Тя е знак за обезсмъртяване на владетел, увековечава дълговечното съществуване на селището, чиято суперфиция е предостатъчна дори за един средновековен град! Липсата на достатъчно данни за него, дори в научната литература, се е отразила на мястото на гр. Пловдив в българската праистория.
За съжаление дори тези фрагментарни резултати са неообработени в цялостна концепция за възникването и развитието на града в праисторическите времена, та пловдивчани още дълго ще търсят и пристанището, и същинския тракийски град, които няма как да не са били свързани с този огромен и вероятно пребогат обект. Невъзможността да го проучи, принудило П. Детев да се насочи към следващата във времето праисторическа могила. Цялостното й разкопаване доказа, че тя е отпочнала съществуването си през късния неолит, около 1000 след основаването на „Ясътепе", кв. „Филипово".

Континютетът между двете селища е безспорен. Вероятно увеличения прираст на населението в първата, довел до възникване на второ праисторическо селище. Дори възникването да е било по други причини, връзките между населението на двете селища, могат да се считат за доказани. Появата на селищната могила “Ясъ тепе”, в кв. “Лаута” е особено важна.

(Из "Тракийската атлантида" - Хората, Петър и Йордан Детев, стр. 190)


АСИ ТЕПЕ, КВ. "ФИЛИПОВО"
СЪСТОЯНИЕТО МУ ДНЕС


Това е състоянието на Аси тепе, кв. "Филипово" днес. Началото на Пловдив в частност, а може би и на Българския народ като цяло под щедрата ръка на бившия кмет-комуноид, д-р Чомаков е дадена за застрояване за "бизнеса". Вие виждате за какъв "бизнес" става дума и как грозно е бетониран върха на могилата. Да не говорим за боклуците, които се валят навсякъде. Няма дори камък или плоча, които да упоменават,ч е това е едно огромно праисторическо селище, днес запечатано под бетон. Чомаков, обаче подари на Пловдив, статуята на "Филчо Сервитьора" (Филип Македонски) под щедрото финансиране на гръцка фондация.






















НАХОДКИТЕ ОТ АСИ ТЕПЕ, КВ. "ФИЛИПОВО"

Богатството от находки, сигурно е било невъобразимо, но е останало под бетона или е отнесено или унищожено от "бизнесмените", при строежа на халетата. Само от едно почистване на шумата от оцелялата малка горичка и селищната могила, започна да говори за себе си



КАМЕННА БРАДВИЧКА

Съвършенството и финността на изработката е изумителна. Все едно е отлята в калъп.





















КЕРАМИКА













Стълба към Небето?



Слънчеви лъчи?

Аси тепе, кв. "Лаута", гр. Пловдив

ШКОЛА ПО КЕРАМИКА, СИМВОЛ НА НАЧАЛОТО

ЧАСТ 2

Музеите станаха затвор за творчеството на дедите ни. Изровено изпод земята, грижливо почистено, реставрирано и наредено по витрините и мазетата на тези институции и частните сбирки на юдео-комунистическите барони, това творчество бе тихо похитено и грижливо скрито от очите и съзнанието на обикновения Българин. Достъп до неговата красота, изящество, култура и внушения или въобще до богатството на неговия израз и посланията, които то дава, има само един малък кръг от хора, една каста на привилигеровани и избрани. Под предлога, че го съхраняват от посегателство, те го скриха. За него не се говори, не се обяснява, само се показва по витрините, без право дори да бъде заснемано. Може да му се наслаждаваш само там, в институцията била тя частен музей или колекция и да слушаш предварително заучени идеологеми за това точно какво виждаш.
Защо бе скрито миналото? Защото неговите внушения, неговите послания са в основата на подема на една нация. Осветени, преценени, отсято златното зърно в тях, те стават плацдарм за едно ново бъдеще и възход. Нека си припомним отец Паисий, който каза на робите, че не са роби, именно само с една книжка, в която къде правилно, къде - не, биде описано миналото на нашия народ. Днес ние, не разполагаме само с книжки, днес ние разполагаме с находки, с материални свидетелства, в неизброими количества, но техните послания, не стигат до нас.
Някой не иска ние да си спомним, че не сме стадо и мърша, че не сме народ от примитивни консуматори и материалисти, а сме били народ от Творци, създатели на култура и цивилизация. Този народ от Творци, които сме самите ние днес, но спящи, е имал е едно особено качество. Всичко, до което се е докоснел, го е одухотворявал! Всеки елемент от всекидневието е бил одухотворяван. Трудно е да си представим какво вътрешно вдъхновение са имали тези хора и как трудностите не са ги сломявали, а са били основа на техния полет. Това е онази, уж далечна Златна епоха, която днес се смята за легенда или блян, но някога е била реалност. Те са творяли в едно със Себе си, с Природата Майка и Богът Баща. Били са една сплав и една плът с тях.
Къде са отишли? Никъде. Това сме самите ние днес. Тогава какво е станало с нас? Нищо. Просто сме забравили самите Себе Си.
Време е да се завърнем към Себе Си, без помощта на институцията-затвор за нашия Дух.
Затова не през витрината, а пряко, да видим и спомним, частица от онова, което сме създавали!







Вероятен календар (или писменост) върху парче керамика или керемида



Парче от култова масичка, ранен халколит

















































Капковидно-нокътна техника отново. Доста често срещана. Вероятно става въпрос за части от култови съдове за свещенодействия. Украсата на самия съд е указвала и неговото култово предназначение: за предизвикване или спиране на дъжд, за стимулиране растежа и добива на реколтата и т.н. или указва случило се или случващо се събитие, като промяна на климата, или случил се потоп по тези места.


















ПАРЧЕТА ОТ ПАНИЦИ И ДРУГИ СЪДОВЕ











































































































KРАЧЕТА ОТ КУЛТОВИ МАСИЧКИ




















ВЕРОЯТНО ОБРАБОТЕНИ КАМЪНИ, КОНСКИ ЗЪБИ








МРЕЖАТА НА ТАО/ТИЕН

Един от най-древните знаци, стои върху керамиката от Аси тепе, но за него, ще говорим по-нататък.