НЕБЕСНАТА ВЯРА - ТЕНГРИАНСТВОТО

Публикувам тези Скрижали за всички, които работят с рационалния ум, имат необходимост от доказателства и цитати от исторически източници и мнения на хабилитирани капацитети, като се обръщам към тях: "Време е, братя, събудете се!"

-------------------------------------------------------------------------------

(ИЗ "БЪЛГАРСКОТО ВЕЗМО И ИЗТОКЪТ", ТАЧО ТАНЕВ, СОФИЯ 1941)

213. Ние, засега, ще ги смятаме за една религиозна система. Тази система пред­
ставлява обожаването на цЪлата природа, чиято главна тежесть пада върху астрономиче­
ските явления, които действително сж поразявали човешкия духъ. Отъ обожаването на
природата произтича и безкрайното разнообразие на обожествяванигЬ предмети — нещо,
което обърква всички желатели да го изучаватъ.

214. Ние ще наричаме тази религиозна система

Небесната вяpa,

защото чрезъ това име, мисля, че най-ясно се изказва нейното съдържание. Сосюръ, който сжщо е билъ дошелъ до убеждението за сжществуването на една велика рели­гиозна далекоизточна система, я нарича „Физико-астрономическата религия*⁴, което е правилно, но изключва широкия поетиченъ размахъ, притежаванъ отъ нея и отпечатанъ въ словото й, долитащо до насъ отъ всички векове, благоговейно превъзнасящо вечно синьото Небе.

215. Нейните прояви въ Китай, особено когато се отнасятъ до звездните явле­
ния, обикновено се наричатъ „китайска астрология" и се смъсватъ съ онова, което на
Западъ е известно като астрология. Западната гръко-халдейска астрология има за цель
възъ основа на съединенията на небесните тела да разгадава бждещата еждба на чо­
века, народа или дори на известно предприятие. За цельта е необходимо да се състави
съответния хороскопъ, за да се вдигне завесата отъ едно неизбежно бждеще, което
представлява въ сжщность фаталната сждба, отъ която няма пжть за отстжпление, нито
за бягство.

216. Съвсемъ иначе стои въпросътъ съ ^китайската астрология", Сосюръ ето какво
пише за нея на с 121, Ж:

_нКитайската астрология има за цель, щото различните земеделски и полити­чески занимания и начинания да се управляватъ (въ хармония — Б. М.) отъ не­бето презъ различните сезони".

Следователно, ние тука имаме коренно различна представа за ролята, притежа­вана отъ небесните светила и влиянието, което те упражняватъ върху човека и земята. Тукъ не става въпросъ да се определя една неизбежна сждба, но да се потърси и уста­нови редътъ, хармонията, па най-сетне и прочутата китайска симетрия между Небето и Земята. Нещата могатъ да се редятъ и противно на небесните норми, но тогава въ края на краищата ще произлезатъ големи неуредици въ различните полета на природните прояви. Я така сжщо и неуредиците при движението на небесните тела се обясняватъ чрезъ неспазване отъ страна на хората на небесните норми.

217. Ето какъ, по начало, тази така наречена „астрология" добива смисъла „какъ
требва да бжде", а не „какъ неминуемо ще бжде". Небето требва да бжде образецъ
за земята, за държавата, за семейството, за човека. Човекътъ требва да бжде въ хар­
мония съ останалите хора, съ тези, що сж надъ него, съ прадедите си, съ бждните по­
коления, съ планините и вишните небеса. Следователно, китайската астрология не е
наука за откриване на бждещето, а указание за правилния редъ въ вселената, въ държа­
вата и въ душата на човека. А това значи, че тя е религия, тя е учение, черпещо своите
основни начала отъ законите на природата, отъ законите на небето, отъ това, което на­
ричаме астрономия и което сме навикнали да сметаме винаги като астрология, щомъ го
видимъ нанесено върху платното на миналото.

218. Тази свобода отъ едно безизходно приеждено бждеще, отъ една неизбежна
еждба ние четемъ на всека стжпка въ проявите на далекоизточната астрономия. Д тази
астрономия не е нищо друго освенъ светая светихъ на Небесната BЪpa. Ще приведа
тукъ въ свободно предаване началото на единия отъ орхонските надписи, датирани отъ
VII в. сл. Хр. по произходъ — старотюркски :

„О, тъй синьо Небе! Не сжществува нищо не обгърнато отъ тебе и нищо не -закриляно отъ тебъ. Тогава, когато небето и човекътъ еж въ хармония помежду „си, тогава Вселената става една велика целость, въ която всека разлика пада

„и изчезва. Но щомъ настъпи въ гЬхъ двуначалието, щомъ се появи въ тех­ния духъ и сжщина янгътъ и йинътъ — горното и долното, положителното и „отрицателното, пълното и праздното, горещото и студеното, мжжественото и „женственото, откритото и покритото, питомното и дивото, смелото и плахото, „светлината и тъмнината — тогава човечеството се поделя на множество дър-„жави съ техните владетели и старейшини. Владетелите и старейшините еж „въ сжщносгь наследствената последица на янга и йина*. (Вижъ АТ с9).

219. Ето основата на Небесната вера —тази основа, която позволява безчислени
възможности на съотношения, на влияния, на изключване единия единственъ правове-
ренъ и догматиченъ пжть, водещъ къмъ една единствена предопределена еждба. Ето най-
сетне и истинското верую, което пренесено върху нивата на Християнството и разните
му секти ще даде и началото на Богомилството съ неговото небесно и земно двуначалие,
и копнежа му къмъ заличаването на разликите между хората, копнежа му за приобща­
ване къмъ Небето.

220. Въ различие отъ всички религии създадени на Западъ, Небесната в-bpa не
олицетворява обожествяваните сили, не ги въплъщава непременно въ образите на човекъ
или животно. Силите биватъ изразявани чрезъ символи, отговарящи на действителните
имъ прояви въ природата. Въ тази вера човекътъ често бива превръщанъ въ животно,
въ растение, въ дърво (може би далеченъ отгласъ отъ тази вера да представлява и кла-
сическиятъ митъ за Аполонъ и Дафна), въ камъкъ, въ земя, облакъ или звезда, което
преображение отговаря на обратното на олицетворението въ Египетъ, Индия и Гърция.
За него не сжществува специална дума въ европейските езици. Обаче, то е широко
разпространено по света подъ една или друга форма и дори играе изключително важна
роля въ Индиите съ религиозните теории за превъплътяването, прераждането и въ уче­
нието за нирваана.

221. Плодътъ на това особенно схващане за възможностите • на преображението
е изключителната любовь къмъ природата, — тази природа, която така блестяще отежт-
ствува отъ западните религии. На Западъ природата е само единъ декоръ за човека, въ
най-добрия случай. На Изтокъ тя е душата на човека, И затова западниятъ човекъ е скеп-
тикъ и търси да забрави себе си въ своите занимания и умопостроения, докато източ-
ниятъ човекъ е човекъ на целостния духъ, на верата, на здравия реаленъ усетъ къмъ
действителностьта и на великата поезия на вселената, къмъ която той ежечасно се
приобщава.

222. Естествено, Небесната вера има своя първоизточникъ. Това е „вечно си­
ньото Небе", и затова никакъ не е чудно, че най-основните й начала еж астрономически
и космологични. Требва само да се съжалява, че преждевременната смърть на Сосюръ,
този проникновенъ изследователь на далекоизточната астрономия, ни отнима временно
възможностьта да научимъ нещо повече относно тази религия. Но бждещето е предъ
насъ, и азъ вервамъ, че съ мощнрто средство, което ни предлага методътъ на Образо-
ведството, както и съ изучаването на тъй наречения Шаманизъмъ въ Азия, на Бъл­
гарските народни вервания и на ония въ Източна Европа ще може да се проникне на
дълбоко въ отдавна забравените й тайни, които иматъ едно вечно значение, понеже
представляватъ мждростьта, набирана презъ великите векове на човешкото пробуждане.

223. Въ Небесната вЪpa, такава каквато ни я предаватъ извънредно оскждните
исторически материали въ България, върховното Божество, лишено отъ каквато и да е
персонификация или олицетворение, представлява едно единство, наричано „Тангра".

Това име е широко разпространено върху азиятския материкъ и съ разпростра­нението си сигурно свидетелствува и разпространението на самата Небесна вЪpa презъ едни крайно отдалечени времена.

224. Интересното е, че названието „Богъ" въ древните сумерийци е било
„Денгиръ", Този фактъ е отдавна известенъ и е начало на множество предположения.
Забележителното въ случая е, че названието по една или друга причина се явява въ
най-старата исторически известна намъ епоха, защото именно сумерийците, първоначал­
ните обитатели на Междуречието, еж и едни отъ най-старите исторически известни оби­
татели на света. Те нематъ семитски произходъ, както по-късните завоеватели на стра­
ната асирийците и вавилоняните. Те еж и сложили основите на прочутата халдейска

астрономия, създали еж клинообразното писмо и еж живели презъ четвъртото и третото хилядилЪтие преди Христа.

225, На около 120 клм. северно отъ столицата на Тибетъ — Лхаса, се намира
едно отъ най-голЪмитЪ тибетски езера — Тенгри-норъ, чието име значи „Богово езеро".
Присжтствието на тева име тамъ сжщо така доказва и едно южно, по-ново разпростра­
нение на Небесната в+зра. И ако на Изтокъ формата „Тенгри" се доста често ср-Ьща,
ние съ право можемъ да се запитаме, дали тя не се крие подъ китайското име Тиенъ йи.

226, Това име стои близу до формата „Тенгри", особено като си спомнимъ, че въ
днешния китайски езикъ липсва звукътъ „р", и че „й^й замества „г^и въ нЪкои случаи. За
всЬки случай, тукъ иматъ думата напълно езиковедитЬ и rfc еж, които могатъ да дока-
жатъ една възможна общность между двет-fc думи. Мисъльта, обаче, която ме наведе да
си представя подобна връзка за възможна, нЪма никакви езиковедски основания, а на­
пълно астрономически, именно тъй като името Тиенъ йи*, означаващо небесно един­
ство (точка 34)t е име въ сжщность на полярната звезда, и то на онази звезда, която
е била полярна презъ 27-я вЪкъ преди Христа, както Сосюръ ни уверява на с523, Ж.

Първата половина на името на древнитЬ китайски полярни звезди представлява думата Т'иенъ = Небе, подъ която дума Конфуций разбира върховния Богъ, при все че навсЬкжде се превежда съ „Небето"'. Не трЪбва да се забравя при това, както моятъ другарь Иванъ Гължбовъ ми съобщава, че въ много отъ индоевропейскигЬ езици назва­нието за Богъ е образувано отъ коренъ съ първоначално значение „день", „светлина", „свЪтло небе⁴⁴. Освенъ тази близость по значение, изненадваща е и близостьта по фонетиченъ обликъ.

227, Древниятъ Китай е ималъ две полярни звезди. Едната се е казвала Рай йи
(точка 34), и Сосюръ отнася полярностьта й къмъ 23-я вЪкъ преди Христа. А другата е
гореспоменатата, която била полярна около 4 века по-рано, а именно къмъ 2667 год.
пр. Хр., както посочва на с172, Ж. И двете звезди сж едва видими, и затова тЪхниятъ
изборъ:

„свидетелствува, съ каква точнЪсть сж работили китайцитЬ, избирайки една „малка и почти невидима звезда като Тиенъ йи, наместо твърде близката и „красива α Draconis" (Ж с525).

228. Ние достатъчно много говорихме до тукъ за полярната звезда и нейната
роля въ далекоизточната астрономия, както и въ ц-Ьлия сборъ на далекоизточния ми-
рогледъ, за да ни стане отведнажъ ясно, че нейното изключително положение действи­
телно й отрежда най-върховното место въ тЬхъ. Полярната звезда е върховното божество,
тя е върховниятъ императоръ, великото единство, символътъ на небесната и земната хармония,
отправна точка на езърхестествената цялость на вселената. И затова нищо чудно нЪма
да има, ако именно тая звезда излЪзне и върховниятъ непостижимъ Богъ на Хунобълга-
ригЬ, още повече че Българската образность я изтъква на вскка крачка въ срЪдеца на
безчисленитЪ осмолжчни звезди (точка 56), елбетици, свастики, комки (за тЪхъ става дума
понатагъкъ въ моя трудъ), двуглавци и други образи, разпъстрящи тъй красиво тъканигЬ
и другигЬ предмети на Българския селянинъ.

229. Въ Небесната вЪра най-важниятъ символъ и най-свещениятъ знакъ представ­
лява елбетицата и двуглавецътъ. Затова ние обръщаме такова голямо внимание на всички
подробности, свързани съ преображенията на тия знаци. Въ последващото изложение тe
биватъ основно разглеждани и откриватъ извънредно интересни развития. И колкото по-
ясно и по-точно се разчетатъ тЬхнитъ подробности, толкова повече ще се увеличатъ зна­
нията ни за самата религия, която символизиратъ.

230. Елбетицата или двуглавецътъ, символизирайки небето и земята, — т. е. все­
лената съ цЪлия й развой и разностранни прояви, представляватъ въ сжщность една отво­
рена книга съ величествени размери. ТЪзи образи не еж никакви орнаменти съ строго
установено формално съдържание, както е наприм^ръ еврейската звезда, къмъ която нищо
не може да се прибави, нито отнеме въ строежа й. Напротивъ, тЬзи образи търпятъ все
нови и нови преображения. Така тe придобиватъ и безбройно много разнообразни ва­
риации на значенията си, подчинени всички само на една основна и неизменна идея —
идеята за необхватностьта на вселената и за чудния съгласуванъ редъ, сжществуващъ въ нея.

231» Всички китайски огледала не еж нищо друго освенъ ма-

гични образи на елбетицата и въ редки случаи и на двуглавеца. Всека Българска дреха е обсипана съ безбройни магични образи на елбетици или двуглавци, и всеки Хунобългарски воинъ е носилъ т&хния свещенъ знакъ върху главата си, подъ калпака, въ формата на едно малко плат­нено кепе, което виждаме на главата на Ендже-кьойския баба, както е

показано гледано отгоре на об. 58.

v. 1 -

232. Свастиката, представлявайки неразделна часть отъ елбетицата

и бидейки свързана почти винаги съ петорния й дeлежъ, означава неспир-
ното течение на великата река на времето въ простора на вселената, а,

осмолжчната звезда и осморниятъ дЪлежъ, които наблюдаваме въ почти всека добре раз­вита елбетица, символизиратъ Небето и неговите особени съотношения, които требва да бж-датъ примеръ за отношенията между хората.

233. Нравствениятъ законъ на Небесната въpa ще прочетемъ въ безбройните
нравствени представи, които ще намъримъ въ „суеверията" на вжтрешноазиатските народи,
въ Русия и въ България, Впрочемъ, само въ България те представляватъ такава го­
ляма съвъкупность на разнообразни в+зрвания и обичаи, че въ сжщность сж наричани
съ името „Народната вера". „Народната въра*' въ България е по-силна отъ Църквата и
официалното Християнство, и затова последното е требвало да й направи множество кон­
цесии. А тази „Народна въpa", чието име е напълно несполучливо» понеже е неопреде­
лено, сама по себе си не е нищо друго освенъ Небесната въpa на нашите прадеди, до­
несена отъ Изтока. Колкото и нагледъ това твърдение да изглежда чудно, то е истинско.

234. Небесната въра е тази, която отличава всичко Българско отъ онова на оста­
налите западни народи и която сближава Българското съ други народи, отдалечени и по
пространство, и по време, и по еждба отъ днешния Българинъ. Небесната вЪра, проник­
нала въ най тънките гънчици на ежедневния битъ» е тази грижовна майка, която е бдъла
неотлжчно върху сждбата на нашия народъ презъ най-големите му изпитания. Небесната
Bъpa е билъ оня непресъхваемъ и животворенъ източникъ, който презъ вековете го е
обливалъ съ своите живителни струи и му е придавалъ необикновени сили,

235. Небесната Bъpa е победоносно жива въ България въ лицето не само на тъй
наречената „Народна вЪра", но сжщо и въ душата на всеки Българинъ. Яко се взремъ
внимателно въ това, което понастоящемъ става въ нашето Отечество, ще видимъ дори въ
такива нагледъ съвсемъ странични факти, като напримеръ масовото планинарство взимащо
напоследъкъ действително огромни размери, а въ миналото нЬкои прояви на гурбетчии-
ството, пъкъ дори и на хайдутлъка, да представляватъ въ сжщность всенародно изявяване
на любовьта къмъ природата —- едно отъ най-сжщественигк начала на Небесната въpa.

236. Отъ това, което мога да си представя за тая официално забравена религия,
заключавамъ, че тя е представлявала една извънредно цялостна и стройна религиозна
система, чиито свещени книги еж били прекрасните орнаменти на Изтока. Тя е била
една религия на свободната съвесть и това твърдение не е празно. Достатъчно е да си
спомнимъ само отношението, което както Хуните на Изтокъ, така и Хунобългарите на
Западъ сж имали къмъ военно-пленницигв, които сж пожелавали да заживеятъ „на сво­
бода" между тЪхъ. Достатъчно е да си припомнимъ и единствените по рода си диплома­
тически преговори за възприемането на Християнството отъ страна на Българите. До­
статъчно е най-сетне да си припомнимъ и особената търпимость къмъ разнообразните ре­
лигии, които всички вжтрешноазиатски народи еж проявявали презъ всички времена, за
да не остане у насъ съмнение, колко дълбоко се свръзва свободолюбието съ целия ми-
рогледъ на Небесната вЪра.

237. Небесната въра е била и религия на светлата действителность. Тя е
очаквала отъ този, а не въ отвждния светь най-хубавото. Колко често, като слушаме на­
шите народни песни, виждаме предъ очите си прекрасните картини на пролетното про­
буждане, колко често въ благопожеланията се натъкваме на единъ светъ, изпълненъ съ
доволство, щастие, благоденствие и обилна плоловитость. Нека си припомнимъ само за
мигъ споменатото вече отъ насъ благопожелание въ точка 203, дето се прави магия
за благоденствието не само на кжщата и хората въ нея, но сжщо така и за тези, които
нематъ, както и за целия народъ. И отъ този случай, както отъ много други, ние виж­
даме, какъ Небесната вЪра е поставяла всенародното благо въ света на действителностьта

като върховна цель.

238. Небесната вЪра е била религия и на великото чудо на света, на жи­вота и на безпределностьта на природата. Тя е поставяла по-горе отъ човека земята, камъните, ручеите и облаците, а по-горе отъ тЬхъ звездите, вечно синьото небе и неговата полярна звезда. Затова човЪкъ се е стремъмпъ къмъ тъхъ, вярвайки въ вечните преображения на природата. Тя е била неговата винаги жадувана, винаги търсена и винаги наново намирана безсмъртна душа.

239* Небесната въ*ра е религията на безначалието на света. Въпреки различните митове, които могатъ да й бждатъ приписвани, и които, отъ своя страна, да описватъ светосъздаването, нейната сжщина и нейниятъ духъ сж чужди на ограничаването на все­лената въ едно начало и въ единъ край. Докато другаде блЪнътъ по безсмъртието се е излЪлъ въ каменни паметници или видения за отвждземнитЬ блаженства, изповедни­ците на Небесната вЪра сж виждали безсмъртието въ самата природа, въ самата действителность.

240* И тъкмо въ тази действителность сж потърсили да намерятъ безсмъртието — а не извънъ нея —въ безсмъртието на рода. Небесната вЪра е религията на семейството, върaта въ безсмъртието на рода, въ-рата въ неговите бждни поколения, редицата прояви на която четемъ по страниците на забележителната книга на г. Сжсжловъ — Пжтя на България. Но ние не требва да отиваме да се ровимъ по книги — достатъчно е да по-гледнемъ действителностьта около насъ, за да видимъ, какъвъ огроменъ товаръ отъ ми­словните особености на Българина, на неговите въжделения, житейски стремежи, обще­ствени отношения, обема родътъ и всичко свързано съ него.

241. Каква е възрастьта на'тази Небесна вЪра, понастоящемъ само Богъ знае.
Но виждайки нейните астрономически прояви още въ най-дълбока древность въ Азия,
отиващи до третото хилядилетие преди Христа, можемъ да предполагаме една нейна още
по-голема давность. А ако хвърлимъ погледъ върху днесъ сжществуващите широко раз­
пространени религии, ще видимъ, че почти всички иматъ малко или повече особености
общи съ нея.

242. Така напримеръ „Будизмътъ", който географически позволява известенъ
допиръ съ нея, както и по-старото сродно нему учение за Йогата, предлага доста много
общи точки. Не само въ общото на Индиите учение за преображенията и преражда-
нията, но сжщо така въ такива конкретни неща, като първите стжпки на новородения
Буда, представляващи отъ себе си въ сжщность чиста елбетица въ форма на кръстъ съ
по седемь стжпки — лотуси на всеко рамо = 28 стжпки, т. е. колкото сиеута и нак-
шаатри имаме ориентирани къмъ четирите световни посоки; или пъкъ въ „четирите
стжпала на пжтя", въ „осморния пжть", или въ „дванадесеточленната формула на първо­
причините" и т. н., ние намираме удивителни успоредици въ това отношение.

243* Въ самото Християнство, кждето по едни по косвени пжтища е могло да достигне влиянието на Небесната въра, намираме особено въ обредностьта и легендите сжщо така доста общи неща съ нея. Така напримеръ, легендата за четирите евангелски звера, особеното значение, което се придава на кръстния символъ, който не е нищо друго освенъ една опростена елбетица, въ молебените, ръсенето съ вода, въ представите за Небесното Царство, въ Апокалипсиса и пр.

244. За далекоизточните религии, като Китайската държавна религия и ученията
на Конфуций, на Лао це, Шинтоизма и пр., не ще и дума, че те въ сжщность
представляватъ повече или по-малко различни редакции, правени презъ различни времена
отъ различни народи на самата Небесна вЪра. А освенъ техъ редица още други религии,
като напримеръ Манихейството, намерили по-широко или по-кЬсно разпространение въ
Азия, сжщо така иматъ общи съ Небесната вЪра черти.

245, Тази древна религия е давала на множество други да сучатъ отъ нейните
гърди. Бждещето ще разкрие, какъ и кога е ставало това. За насъ е важното да знаемъ,
че тя е имала и своята единна и целостна система, величествена въ своята всеобемность
и отличителна съ своите начала, чужди въ повечето случаи на западните религии. Само
подобна религия, само подобно верую, може да роди оня незаличимъ отъ нищо полъхъ
на безкрайна ширь и мощь, който неспирно се излжчва отъ всичко, що е дело на
изповедниците й.

246. Нито християнското примирение, грижливо насаждано въ България столетия наредъ, нито систематическото унищожение на всичко, което можеше да буди спомена за България и за нейната BЪpa, ycnяxa да направятъ отъ нашия народъ единъ робъкъ, хрисимъ и кротъкъ народъ Седемстотинъ години и повече тежко и нечувано робство, налагано съ огънь и мечъ, съ отрова и коварство, не можаха да му наложатъ хомота на овчедушието, СедемстотингодишнигЬ роби доказаха, че свободолюбието имъ не е по-малко отъ това на ония, които отъ седемстотинъ години се радватъ на непрекжсната свобода.

247» И ако нЬкой се запита, какъ е възможно това, отговорътъ може да бжде намеренъ само въ духа и сърдцето на нашия народъ. Отъ съзнанието на нашия народъ бидоха заличени скрижалите и молитвитЬ на Небесната вЬра, но живата вЪра въ нея никога не секна. Безчислени обреди, обичаи, вярвания, суеверия, родови отношения, обществени отношения, сказания, приказки, пЬсни, разбирания, ежедневниятъ трудъ и за-наятията, изобщо всичко съ всички начини изказваше и изказва непрестанно своята пре-даность къмъ нея, къмъ мждритЬ начала, предадени намъ отъ нея и къмъ задълженията, които тя ни налага.

И тази Небесна вЪра, донесена отъ светлината на Далечния Изтокь*, оплЬди народнитЪ недра и извърши най-чудното Възраждане, което нЬвга е ставало.

------------------------------------------------

*Да се разбира към днешна дата като Балканският полуостров

Разкритията в село Голям Дервент - свидетелство за изначалната Българска Истина

Фиг. 1


Това е свалянето на булото и осветляването на символа, което след двумесечно мълчание реших да направя.
-------------------------------------------------------------------------------------------------


А това, по-долу са снимките от разкритията, които евреите и комунистите едвам допуснаха пред погледа на простосмъртния Българин



























А това е естествено публикацията за разкритието в комунистическия вестник "Дума"

-----------------------------------------------------------------------------------------------

ДУМА съобщи вчера за първото за археологическия сезон сензационно откритие. Днес публикуваме снимките, които обещахме. Изпрати ни ги екипът от експедиция "Странджа" от Националния археологически институт с музей при БАН, оглавена от Даниела Агре и Деян Дичев.

Както ДУМА писа вчера, при с. Голям дервент, Елховско, бе направено сензационно откритие, което даде щастлив старт на проучвателния сезон. Деян Дичев и Даниела Агре разкриха уникален долмен - мегалитна гробница, датирана към IХ в. пр.Хр., върху която има фриз от врязани зооморфни и геометрични орнаменти. Върху входната плоча към гробната камера се откроява дълбоко врязано изображение на богато орнаметиран лабрис - двойна брадва, която в древността е символ на владетелската власт и могъщество, обясни Агре. Лабрисът по-късно става емблема на царската династия на одрисите, която създава най-мощното тракийско държавническо обединение през втората половина на I хил. пр.Хр., добави тя. Подобен релеф с царски символи се открива за първи път.

Във фриза са включени и образите на змии, които в тракийските религиозни представи се свързват с царя-владетел в двояката му същност - слънце-земя. Върху входната плоча на съседен долмен, проучен от екипа през 2005 г., също бе открит фриз от геометрична украса. Безспорно двата долмена са служили за гробници на много силен местен владетелско-жречески род в периода от края на IХ-началото на VIII в. пр.Хр., обобщава Деян Дичев. Това е най-големият долмен в Тракия, дромосът (коридорът) към гробните камери е покрит, което е много рядко архитектурно решение, разказа Агре вчера. Плочата над втората камера е повредена, но в първата камера и в дромоса може да има запазени останки и артефакти, смята археоложката. Експедицията проучва долмените и мегалитната тракийска култура от 1999 г. На базата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция мога да кажа, че не са намирани подобни изображения върху мегалити, каза Агре. Това откритие е венецът на всички наши проучвания досега, опровдава целия къртовски труд и усилията на екипа ни и изобщо един връх в изучаването на тракийската култура, заяви тя.
Това е невероятно - релеф на лабрис, вписан в окръжност, такова нещо не е намирано в долмен досега, коментира вчера за ДУМА археологът ст.н.с. Георги Китов, който утре също тръгва за разкопки. Символът налабриса и змиите са верен знак, че става дума за царски гроб на мощен владетел, каза Китов. И добави: "Изображение на лабрис сме намирали върху съдове, върху керамика, върху апликации на конски украси в Старосел, но такова изображение върху камък - невероятно!"
Не спести възторзите си вчера и траколожката доц. Валерия Фол, след като видя вчера снимките. Според нея изображенията са безценни за знанията ни за траките. По думите й ромбът в лабриса е тракийският символ на небесния гръм и е една от свещените играчките, с които тракийският земен бог Загрей (Дионис) си е играл, преди да бъде разкъсан от титаните. Изобразеното в средата око ни препраща към египетското влияние в тракийската култура, а плетениците отстрани са типичен елемент на микенските украси от ХV-ХII в. пр.Хр., добави Фол. Змиите също ни препращат категорично към Микена и Крит, при траките те са зооморфно изображение на върховния бог Сабазий, разсъждаваше на глас траколожката. Това са доказателства, че древна Тракия участва в образуването на микенската култура, която по-късно се запазва само по тракийските земи, добави Фол. Гривната е възможно да е използвана за предпазване на китката от тетивата при стрелба с лък. Според Фол става дума за най-ранния гроб на одриската царска династия, която от земите около днешно Елхово започва след това да разширява териториите си.

Сензационните разкрития в с. Голям Дервент - Първа част

В тази Първа част, ще си позволя да публикувам студията, която е написал Любо Цонев, в която ясно личи справедливия му гняв към така наречените "български археолози", а във втората част, ще се аргументирам върху това, защо откритието в с. Голям Дервент, което недвусмислено показва не само автохтонността на произхода ни, но и изначалната Българска Истина - Тенгрианството биде нагло потулена и след това неправилно интерпретирана!
---------------------------------------------------------------------------------------------------

Що ли ни трябва да знаем?

За сензационните разкрития край с. Голям Дервент,
археолозите и медиите

Любомир Цонев

Основната тема, която ще засегна тук, не е нова, а напоследък все по-често занимава медиите – откритията на българските археолози, по-специално за старини от тракийското време. Ще опитам да ви запозная със съвсем пресни находки в долмен край село Голям Дервент, Южна Странджа, като сглобя една несъвършена картина от откъслечните, противоречиви и не винаги качествени съобщения из вестниците и интернет.

Но по този повод ще засегна и друга, съпътстваща тема, която ме вълнува доста отдавна. А именно – за начина, по който гилдиите на археолозите и журналистите информират простосмъртната публика за находките. Отношението им е толкова небрежно и високомерно, че може да отврати всеки интелигентен и непредубеден човек.

Няколко уводни думи

Екипът на археоложката Даниела Агре работи успешно в Странджа вече поне 10-ина години. Напоследък има чудесни находки до селата Златиница и Белеврен. Тази година късметът споходи екипа й през юни – при разкопки на долмен до границата ни с Турция в землището на с. Голям Дервент. Селото е дало името си на т.нар. Дервентски възвишения, чрез които Северна Странджа се спуска плавно на запад към поречието на река Тунджа. По преобладаващото мнение на изследователите областта, заключена между Странджа, Сакар и Източните Родопи, е най-старото обиталище на тракийското племе одриси. В процеса на развитието си то установява контрол над все повече земи, при което центърът им се измества на север и северозапад. Така при разцвета на най-значителната тракийска държава – Одриското царство – центърът й се разполага между Казанлъшкото поле (Долината на тракийските царе със столицата на Севт III – град Севтополис) и Същинска Средна гора (разкритите от Г. Китов храмове при Старосел и откритата от Ив. Христов планинска царска резиденция под връх Кози грамади, между Стрелча и Копривщица).

За долмените по принцип у нас се пише все по-често, но е уместно да напомня, че това са предимно гробници от меднокаменната, бронзовата и ранножелязната епоха. В Западна Европа са датирани най-старите (40-38 в. пр. Хр.), Кавказките са датирани в периода 15-10 в. пр. Хр., а на Балканите са най-младите (12-7 в. пр. Хр.).Оцелелите до днес балкански долмени са разположени в днешна Югоизточна България, Северозападна Турция и Североизточна Гърция. Най-разпространени са еднокамерните, по-рядко има двукамерни; а кой да е долмен може да има или да няма специален входен коридор (дромос). Най-специфичното им свойство и начинът на изграждането – долмените са мегалитни постройки. Преобладаващите древни строежи са зидани, т. е. градят се, като се нареждат относително малки каменни дялани блокове или ломени късове или тухли един върху друг. За разлика от тях долмените не се зидат, а се сглобяват от готови стени – техника, която силно напомня днешното едропанелно строителство.

Да видим какво може да се научи от пресата за вълнуващите открития при с. Г. Дервент, които мнозина нарекоха „сензационни”.

Въпрос 1: Какъв е долменът, където са направени впечатляващите открития, и само един долмен ли има край село Г. Дервент?

Отговори:

„…разкриха уникален долмен – мегалитна гробница, датирана към IX в. пр. Хр. върху която има фриз от врязани зооморфни и геометрични орнаменти. Върху входната плоча към гробната камера се откроява дълбоко врязано изображение на богато орнаметиран лабрис – двойна брадва, която в древността е символ на владетелската власт и могъщество, обясни Агре.” („Дума”, 12 юни)

„Върху входната плоча на съседен долмен, проучен от екипа през 2005, също бе открит фриз от геометрична украса. Безспорно двата долмена са служили за гробници на много силен местен владетелско-жречески род в периода от края на IХ-началото на VIII в. пр. Хр.” („Дума”, 12 юни)

„Гробницата се състои от две камери и дромос (вход), била е разбивана в началото на миналия век от иманяри, допълни проф. Агре.” (http://www.dnes.bg, 11 юни)

„Долмените са били разбити и ограбени преди 30-40 години.” („Труд”, 14 юни)

„Експедицията на Агре разкопава два долмена, които се намират на българо-турската граница зад кльона и десетилетия наред са били недостъпни. Първият долмен е проучван през 2005. Бил е вандалски разрушен. Вторият долмен, който в момента се проучва, е на 30 метра от първия. (Нетинфо, 13 юни)

„На въпрос за предприетите мерки за охрана на гробницата проф. Агре отговори, че тя се намира зад „кльона” на границата и достъпът на хора е контролиран от „Гранична полиция”. (http://www.dnes.bg, 11 юни)

Коментари

Долменът, който се изучава в момента от екипа на Агре, не е уникален като постройка – двукамерен с дромос. Такива се срещат и другаде у нас. Екипът проучва не един, а двойка долмени край Г. Дервент: единия (първи) през 2005, а другия, новия (втори) – сега, през 2007. Те отстоят само на 30 м един от друг. Датират се ІХ-VІІІ в. пр. Хр. Били са разбити отдавна, но кога точно, не е ясно: в началото на ХХ в. или преди 30-40 г., т. е. във втората половина на ХХ в.

Не знам кога са се озовали до самата граница зад загражденията и така са станали недостъпни за обикновени граждани. Не знам дали това обстоятелство ги предпазва от рушене или – напротив. Ясно ми е обаче, че няма да бъдат достъпни скоро за простосмъртни посетители-туристи, понеже повечето нашенски археолози виждат у всеки любознателен българин потенциален иманяр и разрушител. Иманярите така и така изпреварват археолозите, намират обектите, ограбват ги и ги рушат. Следователно всяка секретност и забрана бият не по тях, а по нормалния, обикновения посетител, който иска да понаучи нещо за древната ни земя. Именно тук става очевидно колко извратена е позицията на държава и археолози в страната ни, която претендира да се развива като туристическа. Секретност и забранителна охрана, вместо широка публичност и добре организиран достъп до обектите. Като държи настрана културните туристи, държавата практически осигурява спокойствието на иманярите.

Въпрос 2: Колко е голям долменът и колко помещения има?

Отговори:

„Това е най-големият долмен в Тракия, дромосът (коридорът) към гробните камери е покрит, което е много рядко архитектурно решение, разказа Агре вчера.” („Дума”, 12 юни)

„Откритият долмен (тракийска гробница) в района на с. Голям Дервент, община Елхово, е сред най-големите, разкрити досега в Тракия.” (http://www.dnes.bg, 11 юни)

„На базата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция мога да кажа, че не са намирани подобни изображения върху мегалити, каза Агре.” („Дума”, 12 юни)

Коментари

Тъй като размерите на този и останалите двукамерни долмени в родината са секретна информация, не знаем дали е най-големият или е сред най-големите или е просто внушителен. След като се твърди, че на Балканите били известни 800 долмена, ясно ми е, че или на сведенията на археолозите не може да се вярва, или журналистите си правят волни интерпретации. Да, в края на ХІХ в. само в България е имало около 600 долмена според проучвателите Г. Бончев и К. Шкорпил. Но днес са оцелели в различна степен вероятно 60-ина. Твърдя това от личен опит – обиколил съм доста. Никой у нас не е картотекирал с нужната научна пълнота долмените и не е следил от време на време състоянието им, дори и проф. Ал. Фол при експедициите му в Странджа и Сакар през 70-те и 80-те години на ХХ в. Самите долмени не интересуват особено археолозите, интересуват ги предимно артефактите в тях, които могат да се вземат и приберат някъде.

Въпрос 3: Какви са основните, сензационните открития?

Отговори:

„…разкриха уникален долмен – мегалитна гробница, датирана към IХв. пр. Хр., върху която има фриз от врязани зооморфни и геометрични орнаменти. Върху входната плоча към гробната камера се откроява дълбоко врязано изображение на богато орнаметиран лабрис – двойна брадва, която в древността е символ на владетелската власт и могъщество, обясни Агре… Подобен релеф с царски символи се открива за първи път. Във фриза са включени и образите на змии, които в тракийските религиозни представи се свързват с царя-владетел.… Това е невероятно – релеф на лабрис, вписан в окръжност, такова нещо не е намирано в долмен досега, коментира вчера за „Дума” археологът ст.н.с. Георги Китов… Символите на лабриса и змиите са верен знак, че става дума за царски гроб на мощен владетел, каза Китов. И добави: „Изображение на лабрис сме намирали върху съдове, върху керамика, върху апликации на конски украси в Старосел, но такова изображение върху камък – невероятно!” („Дума”, 12 юни)

„На една от страниците на входа на долмен край село Голям Дервент дълбоко във фриза е намерен лабиринт. Такъв има дворецът в Кнос, който е център на Крито-минойската култура.” („Стандарт”, „Труд”, 14 юни)

„Гривната е възможно да е използвана за предпазване на китката от тетивата при стрелба с лък.”(„Дума”, 12 юни)

Коментари

В сега изследвания долмен (втория!) бил открит фриз, гравиран върху входната плоча на гробната камера. Той съдържал образи на лабрис, вписан в окръжност, и на змии. Подобен фриз имало и в другия (първия!) долмен. Тогава, през 2005, когато е бил изучен, не сме чули за фриз, макар че това си е пак сензация за България. И днес не ни се съобщава какво изобразява фризът в първия долмен. Що ли ни трябва да знаем? На всичкото отгоре в. „Дума” от 12 юни публикува снимка на „уникалния” долмен, разкрит през 2007, а само след 2 дни н. „Труд” публикува снимка на същия долмен, но съобщава, че това е онзи първият, който бил изучен още през 2005! На кого да вярваш? На всичкото отгоре и двете снимки са толкова професионални, че на тях не се виждат нито входни плочи, нито фризове. Предполагам, че сензационните фризове са при втория долмен, понеже в противен случай новината щеше да гръмне още през 2005.

Лабрисът и змиите наистина са интересни и важни като царски символи, както смята Г. Китов. Бих добавил само – прекрасни са и като изобразително изкуство, сами по себе си. При това изкуство именно на траките, доста преди времето на повсеместната елинизация на тракийските земи! Само дето на снимките са дадени като два отделни фрагмента и по нищо не се разбира къде е фризът, в който са включени. Още един връх на професионализъм.

Доста интересен е още един фрагмент от някакъв фриз, който според археолозите съдържа образ на лабиринт. От снимката това не е очевидно, макар че изкушението да се свържат траките с критско-минойската цивилизация е голямо. Не е ясно „лабиринтът” част от фриза с лабриса и змиите ли е или от друг фриз? Черно-бялата снимка с „лабиринта” не може да се сравни с цветната снимка на змиите, за да разберем поне дали са от един и същ материал! Хитро, нали?

Друго прави впечатление обаче от снимката с „лабиринта”: релефът е гравиран върху каменна плоча (предполагам), която е много тънка, за да бъде част от входната плоча на един долмен! Явно фризът е бил закрепен по някакъв начин върху стената на вече построения долмен, а не е бил гравиран върху нея преди или след строежа. Подозрението ми за различен материал се усилва като сравня снимките на долмена (2005, само на 30 м от долмена 2007, следователно от една и съща скала!) и на фрагмента със змиите (от долмена 2007), колкото и некачествени да са те и колкото и деформации да са възможни в цветовете. Плочите на долмена са от сив материал, а фризът със змиите е върху червеникав материал.

Историята с бегло споменатата гривна вече си е чиста спекулация, меко казано! Под снимката във в. „Дума” четем: „В долмена намериха голяма бронзова гривна.” В кой долмен – онзи с фриза с лабриса и змиите (2007) или в другия (2005)? Сигурен съм, че тя не е намерена в долмена с фризовете сега през юни 2007, т. е. имаме откровена заблуда на публиката! Но не знам от кого точно – от археолога или от медията. Работата е там, че в сп. „Одисей” брой 9 от септември 2006 на стр. 53 в статия от самата г-жа Д. Агре е публикувана снимка на абсолютно същата гривна, и то заснета в абсолютно същата среда, само че от друг ракурс. В надписа от сп. „Одисей” четем: „Единствената по рода си бронзова многоспирална гривна, открита по тези места (долмен 1 край с. Голям Дервент).”

Необходимостта да ровим толкова мъчително в толкова небрежни и дори заблуждаващи публикации, за да разберем поне нещичко достоверно за толкова прекрасни находки, е унизителна. Това показва равнището, светогледа на археолозите и на медиите у нас. Те просто нямат съзнание за своята мисия на просветители. Те са просто професионалисти, както напоследък често се казва. Но професионалисти без душа не са ми по сърце.

А земята ни без всякакво съмнение наистина е запазила изключително много и изключително красиви и ценни културни богатства. В това се състои нейната прелест, но в това се състои и нейното проклятие. Очевидно е – ние не сме нейни достойни обитатели и грижливи стопани. Ние не сме достойни наследници на древните й обитатели.

Още малко за Будителите

Тъй като родата ми идва от свещенния Хем (Балкан) и искам да отдам своята почит на още един голям, макар и не толкова известен българин, с когото имам честта да съм земляк. Става дума за най-добрият приятел на великия Васил Иванов Кунчев, който в Легията е посветен в тенгрианска степен Лъвска.
Става дума за още един тенгрианин - свещеник, който е бил и революционер, откривател и пътешественик. Матей Преображенски - Миткалото (странника). Роден през 1828, 9 години по рано от приятеля си Левски, под светско име Монко в Ново село, Ловешко.В свещения Централен Балкан, място българско от хилядолетия, обитавано от най-дълбока древност от имени, траки-корбизи и чисти българи. Сърцето на България. Място, където се е скитал великия Боян Вениамин а след разгрома на Старата Вяра - с манастирите-пазителници на древните знания. През 1848г. Монко става монах в Преображенския манастир, откъдето взима духовното си име с което е известен - Матей. През 1851г отива в Атонския манастир, където се съхраняват в огромна библиотека всички стари книги, запазени от древността. Там има възможност да се получи необходимите езотерични знания, да се запознае с постиженията на древните българи по механика, физика, астрология и тайната история на България. Именно тогава приема в сърцето си древната Вяра на българите. По това време, подобно на Леонардо да Винчи е завладян от идеята за Перпетуум мобиле или вечния двигател. Започва да строи първия в света генератор, използващ свободната енергия на морето (морски генератор), както го знаем сега. Тази идея я получава след съновидение в пещерите. Повечето време, вместо в молитви и пост, прекарва в библиотеките и в скитите (малките пещери), където се свързва с Ден Грее и висшите енергии. Заради тези "чудатости" той събужда омразата на простите гръцки фанариоти и през 1861г. му идва до гуша от тяхното невежество и тръгва да "миткалства". Йерусалим, Русия, Бесарабия - той прекарва времето си в търсене на българския корен и истината за България, за да стигне през 1862г. до Белград, където постъпва в Първата българска Легия на Раковски. Там най-сетне се среща със сродни души тенгриани - Раковски и Левски, с които определя по-нататъшното си бъдеще на бунтовник, обзет от идеята да възстанови Саракта на България. Година по-късно прави първото си бойно кръщене и с четата си влиза в успешна битка с турците. Периода до 1869г. се отдава изцяло на будителска дейност, когато обикаля села и паланки с цел да събуди българите. Разпространява Паисиевата история и книгата "За Асен 1 и неговото въстание". Отделно издава революционни книги и събира по селата българите за да им говори за великото ни минало, назначава селски даскали и създава контакти, които по-късно ще им потрябват с Левски за комитетите. От 1869г. е неотлъчно с приятеля си Левски, създавайки за кратко време цяла мрежа от революционни комитети, пренасяки оръжие и тайни книжа. В родното си село Ново село основава също революционен комитет. Като духовник използва Троянския, Дряновския и Батошевския манастири да укрива Левски и да организират подривните центрове на бъдещата Съпротива. След обесването на Левски той е един от малкото, който не губи надежда и успява да я вдъхне и в останалите бунтовници, както и да запази финансовата помощ от чужбина. За съжаление и той като Левски не успява да види приживе финала на усилията си и умира в родното си село през 1875г. Така завършва земния си път един голям Българин и Будител - Матей Миткалото.
Неговата отново недовършена идея за генератор на свободна енергия се реализира с патентованите морски електроцентали. Последният негов наследник Сава Канев от с. Оризаре носи подобен проект "Умножител на енергия", който би решил енергийната криза на Благовест Сендов в парламента през 1992г. Последният отказва да го приеме, защото не бил лицензиран. Преди това още една луда глава, Михаил Зидаров също бива смачкан от дупетата Тодор Влайков, макар по-късно да патентова първия в света генератор от морски вълни във Виена.