Тенгриянството-изначалната Българска Истина: Ясъ тепе - школа по керамика, символ на Началото

Ясъ тепе, гр. Пловдив. Пъпът, от който най-вероятно води началото си, един от най-древните градове на планетата - Пулпудева (днешния Пловдив) и едно от селищата, стоящо в темелите на образуването на Българската народност

Днес "тепето" не представлява нищо повече от една "бабуна", на която никой не би обърнал внимание. Цялата му западна страна е превърната в овощни градинки от жителите на трите блока на ул. "Менделеев" гр. Пловдив, които както се вижда от снимките достигат почти до върха му. Из разкопаната земя в градинките се търкалят стотици парчета керамика. Източната страна е заоравана и утъпквана с багери, които са оформили нещо като черен път или нещо като нищо. Бавно и сигурно "тепето" е ограждано от враждебна на българщи ната среда, която го изяжда и ще го унищожи безвъзвратно.

Най-голямата ирония в тъжната участ на тази свещена точка на Българското родоначалие, е, че тя се унищожава точно от потомците на древните Българи, наречени с псевдонима "траки", които живеят в България днес. Това е все едно да се изсереш на гроба на майка си и баща си. Наскоро и останалата малка част от "тепето" е била нарочена за застрояване с "бизнес центрове", но икономическата криза, май засега е предотвратила тези мераци. Но рано или късно това ще стане. Обезумелите от цветът на златото шабец-гои, служители на юдейската клика, ще заличат с офисите си и тази велика българска светиня. Затова публикувма и тези снимки, от тепето, защото могат да се окажат и последни.
Никой "гражданин" на Пловдив, не подозира и не го интересува, че до сами него, където всеки ден ходи и разхожда децата си, стъпва върху светини!

На този камък, посветен от Петър Детев, на върха на селищната могила, пише:

"Праисторическото селище “Ясъ тепе” съществува през късния неолит, каменно-медната и началото на бронзовата епоха".

И само това. Звучи като надгробен надпис, защото никой след него, не е имнал прозрението да направи от селището символ на Началото.

Археологът Петър Детев разказва за него:

Гр. Пловдив, кв. „Лаута" До десния бряг на р. Белащенска имаше праисторическо селище, известно под името „Ясътепе" с диаметър при основата 150 ми височина около 4 м. То бе изцяло разкопано и проучено, с изключение на някои части в периферията, в продължение на 14 лета. Селището е възникнало върху изгорена гора, към края на късния неолит, съществувало е през каменномедната епоха и е било напуснато през първата четвърт на бронзовата епоха. През късния неолит селището е било трикратно изгаряно/ възстановявано, през каменномедната епоха - шест пъти, а през бронзовата - само веднъж.

Към това, следва да изтъкнем, че терасата върху която е построено е ниска и много често водите на Белащенската река при наводнения са го заливали. При такива случаи населението на селището е живяло временно в близката околност (мястото на временното и поселение е също локализирано), а между слоевете са насложени глинесто-пясъчливи наноси. Този факт изяснява периодическите прекъсвания (хиатуси) на развитието в енеолитната стратиграфия на селището. По време на разкопките, в къснонеолитния културен пласт, открихме четири паянтово-глинобитни жилища със сламени покриви, правоъгълни основи и две или повече помещения, както и четири едноделни паянтови енеолитни сгради. Върху подовете на кьснонеолитните жилища открихме пещи, огнища, ръчни мелници, хавани, зърнохранилища, глинени съдове, инструменти на труда, направени от камък, кости и рога, както и други предмети от домашния инвентар. В строежа на жилищата, начина на обзавеждането им и домашния инвентар на къснонеолитното и енеолитно население има приемственост, от което се вижда, че носителите на тези две култури са били различни поколения на еднородно население от източносредиземноморската раса.

ЯСЪ ТЕПЕ - ШКОЛА ПО КЕРАМИКА

керамика ранен енеолит (халколит, каменно-медна). Груби и дълбоки нарези по повърхността - линейно-кръгови или спираловидни, запълвани често с бяла паста

=====================================================================

Керамика среден неолит. Пръстеновидно-нокътна техника на украсяване. Някои съчетания е възможно да изразяват растителни мотиви, други фазите на Луната - като първа четвърт, примерно

Ранен-среден неолит. Техника на врязване с нокът или остър инструмент. Търпи интерпретация като "дъждовни капки".

===================================================================

Парче от култова масичка - ранен енеолит

Къс от култова масичка-късен неолит. Знака (украсата) върху нея е изсичан върху каменни светилища в района на Ситово, Северни Родопи и е известен под името "вървилник"