Тенгриянството-изначалната Българска Истина: Асарът край село Ангел войвода

"Асара" е наименование на по-голяма част от крепостите-светилища в Източните Родопи, разположени по височини и върхове. Този термин се среща и на едно място из Северните Родопи. В други части на България, той е известен като Хисар или Хисаря. Тук няма да тълкуваме, какво значи той и с какво е свързан, а конкретно ще разгледаме самата крепост-светилище край хасковското село Ангел войвода.
Това е своебразна крепост-светилище, духовно-административен и културен център, който вероятно е управлявал региона под рида Мечковец или е бил негов преден пост. Първото, което прави впечатление при един общ поглед откъм самото Ангел войвода, това са скалните трапецовидни ниши, характерни по своята форма за целите Източни Родопи. Това е достатъчно за любопитния изследовател да се зарови в гъстия шубрак, полазил по целия връх. Разбира се, изненадата му ще бъде преголяма, когато види, че не само нишите (макар и съвършени като изработка) са белегът на това място, отбелязано на картите като връх Връшник, не знам по какви причини.

"Асара", изглед откъм село Ангел войвода

Трапецовидните ниши на Асара, изглед откъм Юг

"Асара" изглед Запад. Върхът е вдясно на снимката

"Асара" изглед от Изток

Хълмчето на изток от "Асара" е нещо като неин преден пост. И на него има какво да се види

"Божиите стъпки" са първото нещо, което се вижда изсечено на изключително твърдата вулканична скала. Те са динамични.

Част от руините на стената, която е ограждала малкия хълм

Тук, на този малък хълм има откъртено скално парче, което може да послужи като еталон за това, как са били изработвани нишите. Първом нишата е маркирана, очертавана и след това издълбавана. Това ясно си личи на снимката от нишата вляво, която е само маркирана.

Изкачвайки върха откъм изток, а не от юг, където са нишите, попаднахме на ей това вулвовидно изсичане, което прилича и на един от космогоничните знаци кръг, пресечен с вертикална черта

Там, гдето се сбират южната и източните посоки, на самата гърбица на върха стои ето това мегалитно съоръжение. Определено то не е винарна, въпреки, че стила на изсичане е същия, като на винарските камъни край село Горно Брястово, Хасковски минерални бани. Още повече, че самият кръг е пресечен с вертикална черта и още някакви изчертавания, които не си личат ясно.
Препдолагам, че това е така наречения "слънчев часовник", но за него се казва, че е в южното подножие на върха, а не почти на самия връх. По форма той много ми прилича на античните лампи, но ако е така, то е техен далечен предтеча.

Тук и край рида Мечковец, са най-грациозно изсечените скални трапецовидни ниши,което говории, че тук стремежът на дедите ни към съвършенството в творчеството е бил най-силен.

Трите ниши при главния вход на крепостта/селище

Тази ниша е особено ценна, защото свидетелства, че някои ниши са били затваряни с капак. Подобен тип ниши има изсечени край село Рояк, Провадийско, Североизточна България. Вероятно, това, което е било затваряно вътре е било свещено и ценно и е имало езотеричен характер.

Женска фигура изсечена край нишите

Скалната гробница напълно идентична с тази от село Татул. Само дето е в по-лошо, полуразрушено състояние. Интересното е, че за нея не се говори, нито се правят съпоставки с тази от Татул. Една трапецовидна ниша да вземем, изсечена с улей за капак и я обърнем хоризонтално, ще получим точно този модел на скална гробница, който наблюдаваме тук и при село Татул.