За спасяването на "българските" евреи

Юдаистката ерес е злокачествен тумор, който трябва да се изреже
(Томас де Торквемада)

След блаженото лизане на еврейски задници, което Гробовото правителство започна с встъпването в своя мандат, совалката на Тиквата до Изсра-ел, непрекъснатите совалки на министри от неговото правителство до Тел Афиф, обещанието на земеделския му министър безпроблемно евреите да купуват земеделска земя в България чрез подставени фирми и лица, безпардонните изказвания и наставления на посланика Гендлер в интервюта на богопомазани вестници, дойде и очакваното – председателя на “българския” Парлама-мент, рабфашката болшевичка Цецка Цачева да изнесе и реч на специална сесия пред Кнесета. Оттук не е далече деня, когато най-вероятно външния министър на Изсра-ел, Авигдор Либерман или министър-председателя на тази “държава”, ще изнесе реч на специална сесия на “Българският” Парлама-мент. А в обозримо бъдеще, под надслова на обединението на всички пролетарии или на всички моше- ници, ще се стигне до обединението на двата Парлама-мента в един, за по-добро функциониране.
Това едва ли ще има кой знае какво значение за липсваща държава като България и псевдодържава като Изсра-ел. Общия Парлама-мент ще даде възможност моше-ничеството и корупцията да бъдат узаконени и да достигнат небивал блясък, който ще смае световната съвест. Така или иначе, всеки уважаващ себе си юдеин е ляв, когато трябва да се разруши дадена държава чрез революция и десен, когато трябва да влезе в управлението й, за да я окраде. За евреите – дясно и ляво, не са идеологии, те са лостове за постигане на определени цели. Лявото и дясното са идеологии само за гоите – забавачница на ума, отклоняване на вниманието, от истинската същност на паразитизма, дълбоко вкоренен в юдейската психология. А тя е психология неспособна да пожертва самата себе си в името на другия или в името на нещо висше. Тя е психология, която дори не може да се пожертва в името на своя собствен Бог! Исторически Вехтия Завет ни свидетелства за това. Там вместо родоначалникът им Авраам да пожертва сина си Исаак, пожертва животно - овена. Благочестивото тълкуване на този текст е, че така Господ изпитал послушанието на Авраам, което е абсолютна демагогия. Тази случка показва неспособността на този народ да жертва себе си в името на нещо висше и свято. Там стои не послушанието, а страхът за самия себе си и първородството. Този акт, след това така враства в психологията на юдейството, че се превръща в традиция при тях да пожертваш всички останали заради себе си, да пожертваш гоя, заради евреина. Затова ние не можем да се съгласим с изрази като “вековните приятелски чувства на българите към евреите”. Не е добре в политически речи да се вмъкват идеите прокламирани от масонското издателство “Тангра Танакра” за някакви взаимности в историческото съжителство между тях и нас. По-добре е човек да се обърне към нашите възрожденски писатели и поети, които много добре описват заслугите на еврейството за падането на столицата Търновград (“Жидов гроб”) или описанието им от наш възрожденец като Любен Каравелов на тяхната физическа и духовна нищета. Още повече, че в народния ни изговор съществуват отрицателни наричания като “жолто еврейче” и “жолта базигряна”. Днес подобни изказвания биха били сложени в графа “расизъм” и “антисемитизъм”, а съответните автори осъдени за отричане на холокоста. Съвсем неслучаен става факта, че редица от тях постепенно почнаха да биват сваляни от учебниците в българските училища. Това е национално престъпление и предателство, за което в обозримо бъдеще, ще потърсим сметка.
Юдеите трябва да разберат, че термина “свобода на словото” не означава писане и изговаряне на това, което те кажат по собствените им медии или от устата на отгледани от тях научни и обществени светила. То включва и отричане на холокауста и семитизма. Иначе не е “свобода на словото”. Защото да кажеш една купчина глупости по телевизията, да натириш България в кочината на “евроатлантическите ценности”, а да ти бъде забранено да посочиш истинската причина за злината по света, това не е “свобода на словото”, това е “диктатура над словото”. Това е същото, като да забраниш “Моята борба”, при все, че няма по-добро четиво в света, което да ги охарактеризира така добре и целия еврейски елит, да го пропрочита. Хубаво е, когато други пишат за теб, дори лоши неща...Това е “реклама”. Истина, а не реклама е, обаче събитието “Марко Кралевити убива солунско еврейче”. Нашият народ, уж воден от вековни приятелски чувства към евреите, взел, че включил в борбата срещу солунското еврейство дори митичния Конник-Герой, наречен в епосите “Крал Марко”. Ясно е, че Марко Кралевити не отива да чете проповеди в някоя синагога в Солун. Това идва да покаже, че след като през 1492 , евреите са натирани от Испания, заселването им в пределите на Османската империя не е посрещнато с братски приятелски чувства от нашите деди, тъй като все още е ярък спомена от отварянето портите на Търновград от юдеина, получил след това и полагаемия му се “жидов гроб”. Точно такова отваряне на портите на Българската държава, направи и подставеното лице на Ротшилд в България – Соломон Паси, срещу когото имаше дело за изнасяне на секретни държавни тайни в посока Тел Афиф. Няма да ви казвам, че “солунско еврейче” е прозвище - символ на втория център на злото, втория център на оробяване на българската народност, защото след заселването им в нашите предели, евреите по никакъв начин не са считани за “рая”, каквато по-нанатък се превръщат българите. Остава да се запитаме, дали това не става под давление точно на тази общност, обособила своя Балкански Йерусалим в град Солун. Де факто убиването на “солунското еврейче” е символ на разрушението на този Балкански Йерусалим като източник на зло за българската народност. И днес ние чакаме отново, някой Марко Кралевити да убие “солунското еврейче”, което вече се намира не в Солун, а в “българския” Парлама- мент. Този Парлама-мент начело с рабфачката Цецка Цачева се е превърнал в източник на проповед на юдаизъм и семитизъм (сатанизъм), той се е превърнал в една огромна синагога, в която заседава зловещия Синедрион.
Защото ние не можем да се съгласим с изказване като това

“България е държава, която векове е била кръстопът и живеейки на кръстопътя, сме се научили да общуваме.
Само с общуването, с разбирането на другия, може да се обясни един от най-важните, най-славния епизод в българския ХХ век – спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.”

Това изказване е една огромна манипулация. Спасяването на живеещите на територията ни евреи е от значение само за евреите и огромна жертва от наша страна. По никакъв начин това не е най-славния епизод в българския 20-ти век. Това е абсолютна манипулация на историята. Най-славните епизоди, това са независимостта на България, Балканската война, връщането на Южна Добруджа обратно в Българската държава. Най-срамния – ликвидирането на Третото българско царство и обявяването му за република, чрез незаконен и невалиден референдум. В основата му стояха отново юдеи, които се биха срещу него в партизанските отряди. Това е факт. Плочите на избитите евреи взели участие в партизански отряди са навсякъде. Явно са били много усърдни в желанието да стрелят срещу българската жандармерия. Или да дадът пример на подлъганите млади момчета, взели участие в “антифашистката борба”. Оттук вече трябва да ви стане ясно какъв е характера на този “народен съд”. Това е военен трибунал за разправа, физическо ликвидиране и отмъщение за избитите в жандармерийските акции “богоизбрани” и трибунал за разделение и противопоставяне на българският народ по идеологически признак, чиито смъртносни отровни плодове ядем дори днес. Националната ни съвест трябва да осъди и поругае историческите дела, довели до избиването на българи от други българи, в угода на чужди идеологии, каквато е и идеологията на капитализма, от която произхожда идеологията на комунизма.
Но да се върнем на този исторически акт – спасяването на “българските” евреи. Какво представлява той? Накратко, този акт е исторически урок по милосърдие, преподаден от българския народ на юдеите. Той няма нищо общо с “общуването”, защото и днес чувам евреи да казват: “не знаем защо са го направили българите”. На тези човекоподобни, въобще не им става ясно и им е непонятно защо сме ги спасили. Затова този ден при тях минава неглиже и без ясно изразено разбиране и благодарност. А на този ден, всеки уважаващ себе си юдеин в знак на признателност би трябвало да целува ръка на своя съсед българин.
Затова днес се стига до парадокса, ние да го честваме, все едно сме спасили самите себе си и да го отбелязваме. Защо? Защото те нямат втъкана в своя народностен организъм същността на милосърдието и не могат да го разберат. Неслучайно те разпнаха този, който им каза: “не жертви искам, а милост”, а си поискаха разбойника Варава. Защо? Защото те носят Разбойника в психологията си.
И ако трябва да използвам християнски термини, какво е акта на спасяването на евреите? Това е българската “Проповед на Планината”, насочена към историческото битие на юдеите, което е битие на нескончаем холокауст над народите, които срещат по пътя си към “Обетованата земя”, като демонстрация на “богоизбраността” им и волята на расовия им бог Йехова – този или онзи народ да бъде предаден в ръцете им за пълно заколение. Те си измиваха кървавите ръце след поредния холокауст като го приписваха като воля на техния расов бог. Е, и по този начин римския прокуратор Пилат Понтийски си изми ръцете пред тях, като хвърли кръвта на невинния върху им и техните деца. Затова, ако има на планетата народ, който да е отрекъл безсмислието на холокауста, и който да е същинския богоизбран народ, това е Българският.
Докато те, лъжебогопомазаните го превърнаха в една добре печеливша индустрия и наложиха в Европа закон за отричане на холокоста. Този закон е издевателство над човешката съвест и достойнство и трябва да бъде незабавно отменен, а всички осъдени по него – незабавно обезщетени в злато!
Депортирането на евреите от Германия и от цялата територия на Европа от техния сънародник Шикългрубер, безобразно сатанизиран от пропагандната им машина, в крайна сметка върна в тях идеята отново да си имат своя собствена държава на предишната им територия. Хитлер работеше за тях. Неговите действия и на подопечните му високопоставени евреи направиха възможен и реален бляна за възраждането на еврейската държава. Огромните финансови потоци на Ротшилдови и Рокфелерови, свършиха останалото. В този ред на мисли Шикългрубер е недооценен в най-новата еврейска история, защото той е съвременното олицетворение на цар Давид. А нима евреите имат нещо против този свой цар?

Как бе създадена новата еврейска държава? Отново, като бяха пожертвани други и срещу тях бе осъществен и се осъществява геноцид. Този път, обаче геноцида е срещу съродственици, каквито са родените от Авраам и египетската му наложница, наследниците на Исмаил. Междуродствената омраза е нещо обикновено, особено, когато е за земя и имоти, но с нея в продължение на десетилетия е престъпление да се занимава цялото човечество. Израел дължи извинения на цялото човечество и съответните обезщетения, отново в злато! За всичко на този свят се плаща, а евреите не са свикнали да дават, а само да взимат. Законът на жертвата изисква даването.
Затова държавата Израел, трябва да въведе по подобие на своя по-голям брат САЩ - Ден на Благодарността. Този народ до днес продължава да има Ден на Омразата – Пурим в пълен разрез с проповядваните от тях «демократични ценности, свободи, толерантност и търпимост». Един от празниците, който трябва да бъде забранен е Пурим! Защото в него се произнася проклятие: «Проклет да е Аман». Нима това се вързва с толератността и търпимостта? Денят на Благодарността трябва да бъде въведен в Израел именно заради спасяването на «българските» евреи. Ние сме съвсем наясно, че това е една много трудна мисия. Юдеинът като богоизбран и богопомазан, ще му е много трудно да изрази благодарност към гоя, че го е спасил. За него това е светотатство и е нещо нечувано. Но именно българската «Проповед на Планината» извади жилото на юдейското проклятие към гоя, към неверника. Ние няма да чуем «проклет да е Аман» употребено спрямо нас, но най-малкото искаме от еврейския посланик всяка година да се обръща към българския народ, поне с едно «Благодаря».
Иначе дълбоко ще се усъмним в искреността на думите на Цецка Цачева, произнесени в словото й:

«Аз съм сигурна, че ние с вас без съмнение сме заедно – на страната на свободата, на демокрацията, на просвещението.”

Дали Израел днес е на страната на Доброто? Категорично, не. Тъй като не виждаме промяна в характера на еврейския народ от хилядолетия насам, не виждаме нищо добро в демокрацията, където играта на «управляващи» и «опозиция» е всъщност безмилостна конфронтация за това, кой ще управлява, за да може да краде повече от народа си; теза и антитеза, чийто синтез ни разсипва като народ, унищожава ни физически и духовно, оставя ни без държава.
Просвещението? Цачева неслучайно е превела термина «илюминизъм» да звучи на български. Защото на български той има абсолютно позитивно значение. Не такова значение, обаче има той в истинската си същност, чиято цел е тотален диктат над народите и нов световен ред. “Илюминизма” възникна като отпор и отмъщение срещу католическата църква и инквизицията, която гонеше евреите от Европа или ги покръстваше насила, лишавайки ги от възможността да изповядат юдаизма. Той не възникна като необходимост на човешкия напредък и не е правилно да се смята, като източник на такъв, а като ползвател на същия в идеята на отмъщението. И днес не ни остава нищо друго, освен да поставим въпроса, как се употребява днес илюминизма спрямо, нас, българите? На Московския ционистки конгрес през 1988 г., е приета точка, в която пише:

“Да не се допуска разпространение на българската предхристиянска религия, тази религия да бъде обявена за фашистка.”

Е, щом е така, господа илюминати, нека ви припомним светлите думи на първия велик инквизитор Томас де Торквемада: “Юдаистката ерес е злокачествен тумор, който трябва да се изреже.”

Българи, вгледайте се добре в държавата Израел, в нейното минало и в нейното днешно настояще. Днес ние, вървим стремглаво по техните стъпки. Ние губим държавата си и сме на път да се пръснем по света, като сухи есенни листа подмятани от вятъра. Други държави ни стават дом, но никоя от тях не може да ни бъде Родина. Нашата изначална и вечна Родина е и ще си остане Балканският полуостров. Нека направим така, че да не я загубим един ден завинаги и хилядолетия след това да водим борба, да си я върнем отново. Нека не бъдем като евреите. Тяхното бъдеще, не е нашето бъдеще, тяхното настояще, не е нашето настояще!