ЕНЬОВДЕН

(из древните ни дохристиянски представи)

ЕНЬОВА БУЛЯ ЕНЬОВА БУЛЯ, ЯНОВО буле, Яновче, Еня, Еньо –


1. Момински обичай, изпълняван в цсновната си форма на ЕНЬОВДЕН В южнобългарските тракийски райони (Пловдивско, Старозагорско, Бургаско, Родопската област, Странджа, Сакар) и сред тракийските преселници в Североизт. България, Добруджа, Бесарабия, Южна Русия.

2. Название за основното обредно лице, което дава името на целия обичай, Е.Б. е 3, 4, 5-годишно момиченце, което се избира съобразно с местната традиция - да е СИРАЧЕ, ИЗТЪРСАК, дете от първо венчило на живи родители, болнаво дете. Обличат Е.Б. в „честита", „целокупна" къща, т.е. където съпрузите са в първи брак, здрави и с живи деца. Задължително използуват части от булчинско облекло - женска риза с широки ръкави, препасана с коланче, отгоре червен кавад (връхна дреха с ръкави до лактите), на главата червено було, метални булчински накити и венец от еньовче и други набрани през нощта срещу Еньовден цветя. В ръце Е.Б. държи стръкове зеленина. Тя е боса и момите пазят да не стъпи на земята. Обичаят Е.Б. включва два обредни момента - обхождане на селското землище и напяване на китки. Срещу Еньовден момите топят китки с вързан на тях пръстен или друг белег в котел с мълчана вода, донесена от две чисти девойки, покриват го с червена престилка, кърпа или мъжка риза и го оставят през нощта да престои „на звездите" под трендафил. На места приготвят по една китка за всеки член от семейството. Сутринта на празника, след като приготвят Е.Б., момите обикалят селското землище в кръг, носейки я последователно на раменете си. Е.Б, размахва зелените клонки в ръцете си, а момите изпълняват специални песни главно с мотиви за плодородие или женитба. Спират при кладенец или чешма и слагат Е.Б. В скута на бременна жена - за да е плодородна годината. Някъде задават въпроси на Е.Б. за предстоящата реколта и нейните случайни отговори приемат за предсказания. След обхождането се връщат в къщата с оставения вечерта котел. Е.б. вади китките една по една, а момите припяват кратки песни-припевки, по чието съдържание гадаят за бъдещия съпруг на всяка една от тях или за здраве и плодородие (когато припяват китки за цялото семейство). Накрая момите измиват лицата си и Е.Б. с мълчана вода за здраве и плодородие.
Варианти на Е.Б. са приготвената от момите антропоморфна женска фигура от кръстачка на КРОСНО (в Ямболско) или на гюм (в Русенско), облечена също с булчински дрехи. Обредният персонаж Е.Б. се приема като женско сакрално олицетворение на св. Иван Летни и по-точно на неговия дохристиянски предшественик. Двете осровни характеристики на обичая Е.Б. - гадаенето (за женитба, здраве, плодородие) и кръговото-обхождане на селското землище (за да се осигури влага и плодовитост на посевите и да бъдат запазени от ГРАДУШКА и магическо „обиране") отговарят на митологичната представа за летния слънцеповрат, отбелязван с празника Еньовден.

ЕНЬОВДЕН, Яньовден, Яневден, Иванден, св. Иван Бильобер, св.Иван Летни, Среди лете (24 юни) – празник, с който църквата отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител.
Народното честване на Еньовден отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене (22 юни) – един от най-важните астрономически преломи в годишното време. В основата на празника, стои култът към Слънцето.
В основата на празника стои култът към Слънцето. У всички българи се среща поверието, че на Е. слънцето „играе", „трепти" при изгрев; от този ден тръгва към ЗИМА. Християнизиран вариант на тази представа е митоло-гемата за свети Еньо, който „облича кожуха и отива да донесе зима", „Еньо си облича клашника и тръгва за сняг", „Свети Еньо започвала си кърпи кожуха и се стяга за зима". Вярва се, че на Е. сутринта Слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема рбратния си път към зимата. Кукувицата - предвестница на пролетта, кука само до Е., т.е. от този празник лятото си отива. С култа към слънцето се свързват редица обреди - моми и невести посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве и живот през годината; моми, жени и деца се къпят в реките с лечебнопрофилактична цел; нестинарите в Странджа понякога изпълняват своите игри върху огън на Е. е характерно паленето на обредни огньове по високите места около селото, на селския мегдан или по поляните в гората (т.н. яньов огън у рупците в Странджа, на места във Варненско, Великотърновско, Ловешко, Пиринския край). В случая земния огън се явява обредна проекция на небесния огън, т.е. на Слънцето и цели увеличаването на жизнената му сила. Запалените огньове се прескачат за здраве и прогонване на инсекти. В нощта срещу Е. се добива нов огън, от който се запалват всички огнища в селото (Варненско).
Народът поставя св. Иван летни в редицата на християнските светци градушкари. За предпазване от градушка
на Е. не се работи никаква работа. Същата насоченост имат и еньовденските обредни обхождания в кръг на селските землища и водоизточници (вж. ЕНЬОВА БУЛЯ), при които кръгът-действие вероятно се отъждествява със Слънцето. Народните възгледи и поверия за Е. разкриват митологичната му същност на граничен период в годишния природен цикъл. Вярва се, че в полунощ срещу празника „небето се отваря" (Югозападна България, района на Скопие); срещу Е. „морето спира да се движи" и се къпят в него за здраве (българите от Беломорска Тракия); в нощта срещу Е. „земята се отваря" и демоничният дух-стопанин на заровеното имане проблясва като пламък; срещу Е. звездите „слизат на земята" и омайват тревите и цветята, придавайки им магическа целебна сила. Е. и особено нощта срещу празника се смята времето, когато се нарушават пространствените и времеви граници между горния и долния свят, когато действат различни свръхестествени същества и демони - самодиви, вампири, паднали от небето ЗМЕЙОВЕ. Нощта срещу Е. до изгрева на слънцето се мисли благоприятен момент за различни магии и заклинания. Тогава магьосниците крадат чуждото плодородие, „мамейки" с магически действия житото от нивите, млякото и кравите, меда от пчелите. За предпазване от тях е позната цяла система от противодействия. Според народната вяра св. Еню е патрон На МАГЬОСНИЦИТЕ; ВРАЧКИТЕ, билярките, вещиците.
Е. се смята като особено подходящ календарен момент за предсказания и гадания – за времето, за здравето, за женитба. Между тях най-характерно за празника е моминското на-пяване на китки (вж. ЕНЬОВА БУЛЯ). Общобългарска е представата за целебната сила на набраните срещу Е. цветя и билки, в която прозира връзката между почитания от народа св.Еньо и предхристиянските божества на Слънцето и вегетацията. Еньовденските треви и билки имат широко приложение в обредната' практика и народната медицина (вж. ЕНЬОВЧЕ, КИТКА, ВЕНЕЦ). Отнасяна от едни изследователи към “праславянския” пантеон, от други - към религиозните традиции на античното субстратно балканско население, еньовденската обредност несъмнено е езическа по произход. Е. е християнизирана адаптация на паганистичен празник в чест на лятното слън-цестоене.

ЕНЬОВКА , Еньовче ЕНЬОВСКА КИТКА, ЕНЬОВСКИ ВЕНЕЦ , ЕНЬОВЧЕ, еневка. енювец, янювче
(Yalium verum) - дребно горско цвете с жълти цветове, което цъфти по ЕНЬОВДЕН.
Според народната.вяра Е. е лековита билка и може да предпазва от самодиви, змейове, раз-лични болести. У всички българи е позната представата, че в нощта срещу св. Еньовден и до изгрев слънце билките са най-лековити. Затова срещу празника и сутринта преди слънце - баби, жени, моми и деца берат Е. и други треви и билки, от които увиват еньовски венци и китки. Закичени с тях и с песни посрещат изгрева на Слънцето. През еньовски венец се провират за здраве. С Е. е закичена Еньовата буля от едноименния обичай. Еньовските китки и венци се пазят през цялата година и се използват за лекуване.