"Хон Китаби"- из история славно-българска Джагфар Тарихи

Фрагменти от летописите на свитъка
"...В "Хон Китаби" на сеид Гали се съдържа следното известие на Шамс Тебир за произхода на булгарския народ: Преди тридесет и трй хиляди години предците на хоните - именците - живеели в Големия и Малкия Рум, а народът на синдийците - на бреговете на Идел, тогава наричана Ура... След известно време на задружно съществуване синдийците се разделили на синдийци-ура и синдийци-мурдаси, които започнали да враждуват помежду си. Отначало победили ура и започнали да господстват... След известно време ура (урците) били нападнати от тюрките, но ги победили. Една част от тюрките избягала в Хин и даже отвъд Чул-манско море, друга отишла в Големия Рум, трета попаднала в плен. Но в тази война урците отслабнали и мурдасите ги нападнали. Бийовете на поробените тюрки помогнали на мурдасите и те надделяли. Но тюрките не получили очакваната свобода и тогава те избили своите бийове и се присъединили към урския род сабан...
След известно време арабите разбили именците от района на река Кубрат и Големия Рум и по-голямата част от тях отишла на изток през Малкия Рум. Тюрките от Големия Рум отишли с тях и станали наемници на именците от Малкия Рум, където получили прякора "тормен" /"Бичи хора"/. По-късно този прякор бил превърнат в "тюркмен"...
Когато отправилите се на изток именци приближили реките Ака-идел и Шир, мурдасите се опитали да попречат на придвижването им и се завързал бой. Но урците преминали на страната на именците и мурдасите били разбити. След това именците продължили на изток, търсейки места подобни на родината им и ги намерили в Хин. Но част от именския род Дуло останала в Ура и предложила на урците да опитат късмета си в изоставената от тях родина. Урците на драго сърце се съгласили и отишли на юг, където се разделили на карасаклани, аксаклани или масгути, кашанци, са-бани, перси, азербайджанци и синдийци. Това преселение станало преди 11 хиляди години...
След това от синдийците се отделили самарците, които отишли най-далеч от всички и заели областта на река Кубрат. Тук те основали държавата Самар...
Първият вожд на самарците бил Май или Мар, поради което неговите
потомци се наричали Мардуан или Мардукан... Той живял 300 години и бил
истински праведник, заради което след земната му смърт Тангра го прене
съл на осмото небе. Погребали го в седеметажна кула-гробница. Кулите-гроб-
ници на другите владетели и знатни жители самарците наричали в памет на
Мар "Май-юли"("пътят на [праведния] Мар [към небето] "), като искали Все
вишният да ги дари със същите милости след смъртта. А бедните, които не
могли да си направят такова погребение, били погребвани в планинските пе-
Щери. По-късно, когато булгарите отишли в степта, започнали да прокопа-
ват гробищни пещери в земята... и освен това самарците правели и Молитвени кули или "Джок Иорти • Тия здания имали три или седем етажа...
Самарците вярвали, че с разположението на звездите или другите небесни явления Всевишният им показва бъдещето; затова много почитали гадаещите по звездите и постоянно наблюдавали небето.
Освен това самарците се покланяли и на планините с върхове с гладки склонове и стъпаловидни подножия, тъй като вярвали, че там пребивава Все-Вишният. Тези свещени планини се наричали Самар и това име самарците дали на държавата си. А държавата Самар се състояла от няколко владения, представляващи градове с окръжаващи ги полета и пасбища, и в нея царствали поред управниците на тези градове. Свободните самарщ^е наричали с "бал" или "бул", означаваща "господар". Хората от войнското съсловие, набирани сред скотовъдите, се наричали "булгар", тоест "господар-воин", тъй като "гар" означавало "воин" и "юнак". У арабите пък думата "бал^апочна-ла да означава "Бог".
А булгарите служили не на отделните владетели, наричани вали, а само на царете - улуг-вали или батам на Самар...
Съсловията на зависимите хора се наричали "берджул". Освен това самарците имали съсловие на служители на вярата, боляри, наричащи се "есе-гел". А "есегел" значело "Божи град", тъй като "ас" или "ес" на самарски значело "Всевишният", а "гел" - град. Това название носела тази част от самарските градове, където били главните храмове, затова и служещите тук боляри наричали "есегел"...
Още при Мар булгарите разбили и подчинили арабите и покорили Големия Рум. Точно тогава на южната част на Големия Рум дали названието "Бал-и стан"("Господарска земя"). Покорените арабски вождове били длъжни да изрежат на своите печати знака Ф, който означавал "покорност". Братството "Ел-хум" придало на тоя знак значението "покорност на Всевишния" и затова той се поставял на надгробните камъни на праведниците и в джамиите. А северът на Големия Рум получил името на Кимер или Камир-Батир, главнокомандващ на булгарите. След напускане на службата той се заселил със своите хора там и така започнали да ги наричат кимерци..., а тук бил големият град Атряч, в който живеели основателите му - именци, кимерци и араби. От този град в самарския град Ат-Алан дошъл проповедникът Авар-Хум или Бар, когото арабите наричали Ибрахим. Ибрахим започнал да проповядва истинската вяра и арабите на Самар го подкрепили. А трябва да се каже, че още тогава подвластните араби в самия Самар били «преобладаващото население и затова валията на Ат-Алан побързал да изгони опасния за властта проповедник. Тогава Ибрахим отишъл надолу по течението на река Кубрат и основал там нов град. Валията, желаейки да изгони последователите на Ибрахим оттам, замърсил водата на реката с нечистотии. Всевишният наказал за това Ат-Алан с Потоп. Но преди това Творецът предупредил на глас невинните, и вслушалите се, включително последователите на Ибрахим, се отдалечили на безопасни места. След това по волята на Твореца станал Потопът и областта Ат-Алан била погълната от водите на морето...
След Потопа броят на самарците намалял още повече и затова в Самар надделял арабският език. На него започнали да говорят даже управителите на владенията от рода на Мар. Само булгарите пазели своя самарски език. А всички самарци, които започнали да говорят арабски език, булгаритезапочнали да наричат берджули, а арабският език - берджулски. Но ( престанали да служат на своите царе, макар те да станали берджули , Впрочем сардарите на булгарите били също потомци на Мар и на неговата' от рода Дуло Себерчи...
Най-могъщият самарски цар, прадядо на сардарите на булгарите бил Нимруз, а най-могъщият берджулски цар - Азаркан...
Когато в Самар станал Потопът, сред хинските именци избухнала борба за власт. Разстроеният от междуособиците техен цар... с дружината си отишъл на запад и покорил тюрките. Тук мъжете-именци взели тюркски жени и затова децата им започнали да говорят тюркски... Така възникнал народът на хоните, който приел тюркското наречие, но запазил чисти именските традиции - даже и тази, мъжете да заплитат косите си на плитки. Разбира се, хоните запазили главния и неукротим именски стремеж за създаване на велики държави и господство над целия свят. Някои са склонни да ги осъждат за това, но самите те казвали, че тях ги движи волята на самия Всевишен, и че те не са в сила да й се противят... Хоните заробили тюрките, които неблагоразумно им оказали съпротива,... и ги пращали _ битките пред своите редици... Докато на моджарите, които признали доброволно властта им и с удоволствие заплели косите си на плитки, хоните дали правата на свободни хора и преди 4 хиляди години ги изпратили в поход на запад. И тъй като хоните им обещали да им дадат по-голямата част от поробените от тях земи, моджарите проявили усърдие и завзели обла!тта Себер. Живеещите тук ари ужасени избягали още по на запад, в областта Ура. Моджарите тръгнали след тях. Появяването на огромна тълпа обезумели от страх ари и уверени в себе си моджари, които всички смятали за именци, или хони, хвърлило мурдасите в паника. Без особена съпротива мурдасите започнали да отстъпват на групи на запад. Карасакланците не ги пропуснали през своите степи и мурдасите трябвало да се промъкват през гъсти гори. От първата група мурдаси, отишли на запад, произлезли улагите, от втората - алманците, от третата - артанците, от чет въртата - алчийците, от петата - тирците...
Тирците увлекли след себе си част от кара'сакланите, обособили се под предводителството на бия Аспарчук в областта "Ака Джир" на река Ака, поради което се нарекли акаджири. С помощта на тези саклани-акаджири тирците завладели Малкия Рум и остров Креш и безпощадно уни щожили тамошните именци. След това тирците се нарекли "румци". Ду мата "Рум" или "Рям" на именски означавала "Хълм, покрит с храсти" и тъй като земята на именците изобилствала с такива хълмове, те я нарекли "Рум". А названието на острова "Креш", дълъг три прехода, означавало пБорцов" - защото веднъж в годината тук се събирали именските юнаци и се борели помежду си. Победителят можел да се ожени за избрана него принцеса от царския дом или пък да освободи рода си от зависимост... Само неголяма част от именците и помагащите им торменци успели да отстъпят в Атряч. Тирците и акаджирите ги последвали и разгромили Атряч, макар и след дълга обсада. Когато врагът нахлул в града, именците го напуснали и отишли в Хорасан, а кимерците се отправили за Кара~Саклан. Именците, повярвали на обещанията на неприятеля, че ще запази живота им и правото на граждани, останали и били избити... За оказаната помощ тирците... помогнали на акаджирите да завладеят целия Кара-Саклан. Само че, когато се появили кимерците, кара-сакланите свалили от власт акаджирската династия и се подчинили на вожда кемерците Таргиз или Тарвил. Но след това румците помогнали на акаджирите отново да завземат властта и последните прогонили кимерците от тяхната област Тамя или Темен. Избягалите кимерци постъпили служба при берджулския цар Азаркан и започнали да се наричат азарканци. После това име се променило и започнало да се произнася като усерган. Потомъкът на Таргиз Ат се върнал в Кара-Саклан и пак свалил акаджирската династия, но румският цар Аламир-Султан не след дълго я възстановил... Ат отстъпил на изток в Ура и в негова чест и страната и реката Ура получили името Атил... Наред с военната помощ румците, които се страхували съюзът с акаджирите да не се разпадне, им давали пари, скъпи вещи и вино и напълно ги омаяли...
Верджулските царе на Самар в крайна сметка били свалени от царете на Персия и булгарите започнали да им служат. Една част от булгарите начело Мосха персите заселили на две места в Кафската област, които впоследствие присъединили към Гурджа, другата - в Азербайджан, а третата - азарите - в Хорасан. Това успокоило живеещите там тюркмени, които не се доверявали на персите. А в Малкия Рум торменците живеели край планината Балкантау: когато се оказали в Хорасан, то и местните планини нарекли Балкантау, в памет на своята родина. А названието на планината се превеждало от самарски като "Планини на Божествената Власт"...
След това дошъл Аламир-Султан, когото персите наричали Искандер Зулкарнайн и убил царя на персите. След като нямало вече кого да защитават булгарите от Кафската област минали под властта на Аламир-Султан. Сардарът на булгарите - потомъкът на Мар Аудан - се оженил за дъщерята Имир-Султан, Боз-би...
След смъртта на Аламир-Султан по време на похода в страната Ура или Атил кафските булгари започнали да служат на азербайджанските царе, но тази служба не била дълга. Походът на Аламир-Султан в Атил накарал част от противопоставилите му се масгути да отидат в Кара-Саклан и да покорят тази земя. Отначало те, докато още не били наясно с положението, оставили низшата власт над покорените карасаклани на акарската династия. Но след това, когато акаджирите се опитали с появата на румците да си върнат властта над Кара-Саклан, царят на масгутите Азак обявил акаджирите извън закона и поканил при себе си на служба булгарите. Сардарът на булгарите Юрган, потомък на Аудан и Бозби, приел поканата и отишъл в Саклан с част от своите булгари, наброяващи около пет хиляди "тирме"183. Азак дал на булгарите земя между Темен и Булгарското море, за което Юрган помогнал на масгутите да разбият акаджирите. Бийовете на акаджирите били избити поголовно, а народът бил пощаден и станал булгарски. След това Юрган се оженил за принцесата от таргизския род Ат, благодарение на което таргизците също станали булгарски род, а самият той бил назначен от Азак за улугбек на Кара-Саклан...
Когато властта в Кара-Саклан минала в рода на малкия син на Азак Алан, положението на булгарите се изменило. Алан отстранил другите братя от властта и започнал всячески да притеснява булгарите, които подкрепяли по-големия син на Азак, Аспарух. Затова, когато при Агидел пристигнал първият хонски вожд Кама-Батир и образувал държавата Буляр, по-голямата част от булгарите веднага го признала за кан и започнала да му служи. Тъй като вожд на булгарите тогава бил Бесерби, хоните започнали да наричат булгарите бесермени. Впоследствие и тюрките, и урусите започнали да наричат булгарите така... Друга част от булгарите, получила названието бурджа-ни, останала в Джураш, трета в Темен, четвърта - в Шир и пета - в Кара-Саклан...
Когато новият хонски цар Булюмар утвърдил в Буляр своята династия и заповядал да наричат Буляр Атил, булярските булгари започнали да се зоват и "буляр" - в памет на дългогодишната си служба при хонските канове. До идването на Булюмар в състава на булгарите влезли толкова много хонски родове, че булгарите възприели хонския език...
Династията на Алан необмислено отказала да признае властта на Атил с надежда да получи садумска помощ и ядосаният Булюмар с по-голямата част от хоните, включително булгарите и моджарите, се насочил към Шир и Кара-Саклан...
Немалко хонски булгари по време на безредици се наемали да служат на
персите и те, по тяхна молба, ги заселвали в булгарските райони на Кафтау.
Много скоро хонските булгари станали толковй много, че тези райони започ
нали да се наричат "Хонджаки" ("хбнски окръзи"). Шейх Гали излага тези
събития по малко по-различен начин..." **
"... Местността по долното течение на река Ак нашите често наричали "Саин-Идел"... В Саин-Идел отляво се вливала река Кул-Асма или Гюл-Асма..."
"С думата "угир" нашите по-рано наричали беговете или наместниците на владетелите, с думата "туджун" - посланика или чиновника с особени поръчения... Думата "туджун" се е образувала от думата "тат" или "тудж", означаваща "чужденец"... От тази дума се е образувала думата "татар", с която хоните наричали враговете си... Имало още една дума "тарун" - означаваща чиновник-писар. А всички тия думи били именски..."
"...Първият от булгарите, който започнал да лекува без лекарства, бил Мидан, по прозвище Барис. Отначало той живеел в Самар, а след това отишъл в Азербайджан. Той можел да приема различни образи и по такъв начин да предизвиква у болния необходимите за оздравяването му състояния. Това лечение допълвал с физически и духовни упражнения и специална храна. Неговите ученици били наричани "миданчъ"... Моллата Бакир се отнасял враждебно към това изкуство и убедил Алмиш да го забрани и да минат къМ обичайните за мюсюлманите на Гарабстан средства на лекуване. Но мидан~ чъ, наричани от народа също "аварчъ", продължили тайно да практикуват...
"Нашите аптекари и знахари използвали за приготвяне на лечебни напитки особен съд, който имал капаче... и се поставял на подставка. Този съд нашите наричали на бурджански "самабар", което означавало - "съд за приготвяне на лекарства..."
"Тъй като на домбри свирели, когато гощавали с мед и сладкиши, то
многострунната домбра получила бурджанското название "геселе" ("гюсе-
ле"), а простата - сабанското "бали", тоест "сладка" и "медена"... Менла Аб-
Шаллах пише, че тези видове булгарски домбри се харесали на улчийците и те
ги възприели заедно с имената им..."
"Някои твърдят, че Булгарската Държава - Ак Булгар Йорти - била образувана от бащата на Курбат Албури през 605г., други - от Бу-Юрган или Курбат през 618г., трети - от Курбат през 619 година. Аз пък съм чел в "Историята на Шамс", че Улуг Булгар Йорти бил образуван от Албури през 603 година и смятам това сведение за най-правдоподобно..."
"...Разказват, че всички тези 40 девойки били влюбени в един славен булгарски бахадир на име Алип-Гуза. Той живял в Мардан - градът, който и досега носи неговото име. За да виждат любимия си, момичетата често се качвали на висок хълм, докато не построили там град, който започнали да рнаричат "Къзлар Тауъ"... Когато девойките решили да отидат при батира, за да избере той за жена една от тях, страната била нападната от тюркме-ните на хан Таз-Буга. Алип-Гуза излязъл срещу неприятелите и започнал да се сражава с тях. Отначало той се хванал с брата на Таз-Буга по прякор Дюя и така го ударил в земята, че той издъхнал. На това място по-късно построили град Дюя Суба. Когато дошъл ред на Таз-Буга, то той предложил на бахадира да се стрелят през Идел. Коварният хан видял, че на едно място планината Джегули се пропукала и застанал срещу нея. Нищо не подозиращият Алип-Гуза застанал на тази височина и начаса пропаднал заедно с откъртената част от възвишението в реката... Доволен от гибелта на Алип-Гуза, Таз-Буга отишъл на мястото срещу Дюя Суба и решил да премине Идел там. Но девойките, като видели гибелта на любимия, започнали да го обстрелват направо от града си и избили всички врагове. На мястото на гибелта на Таз-Буга след това също построили град, който нарекли Таз-Буга."
"...А бурджаните отначало наричали града Болгар Мардуан или Марду-кан, тъй като вярвали, че го е основал самият Мар преди да замине за страната Самар..."
"...Някои смятат, че Кан бил предаден от Талиб на Барис през 964 г. Но това не е вярно. Това неволно е написано от Шейх Хаджи-Омар в неговата "История на Абу Исхак" от думите на любимия му кан Ибрахим, Който желаел да се реабилитира. В действителност, както за това свидетелствуват документите на царското диванхане, Талиб предал на Барис само част от Джир и Кортджак и временно затворил очи за завладяването На Кан от неверниците. Но едва Барис бил постигнат от онова, което било предписано свише, Талиб веднага върнал Кан на Държавата... Ибрахим, когато започнало въстанието против Тимар, обещал да предаде Кан на Еулимер в замяна на подкрепата му, но, както е известно, в края на край-щата се договорил с Тимар... След завземането цт Ибрахим на трона през 1006 година, Кан Керман бил завладян от Масгут, който прекарал тук няколко години. Едва през 1010 година Ибрахим успял да склони Були-мер да плени Масгут в замяна на предаването на Кан на урусите. Булимер завзел Кан заедно с Масгут, но от радост забравил да скрепи този успех с договор. Затова другите царе на нашата Държава, управляващи след Иб рахим, не признавали за законно включването на Кан в състава на уруска-та държава..."
"...Работниците на Арслан също така правели идоли за куманите, себер-ците и арите. За куманите идолите се правели от камък, а за себерците и арите - от дърво, поради трудното превозване..."
"Пленените уруси били длъжни да служат на господарите си, които са ги купили, шест години, след което били вече свободни, но най-често оставали да служат на господарите си и не помисляли за връщане. В случай, че приемат исляма, те били освобождавани веднага..."
Курмишите имали право, когато поискат, да се освободят от задължението да служат на бахадирите или казанчиите, но в този случай губели земята си..."
"...През 1242 година Гази-Барадж приел предложението на великия хан на татарите да стане негов наместник в Кипчак-Йорти. Той оставил емирс-кия трон на Булгария на своя син Хисам и встъпил в новата длъжност под името Саин. Първата му работа била да построи град Сарай, назован така в чест на Джучи. Тъй като по длъжност Бату стоял по-ниско от негб и му се подчинявал, то Гази Барадж понякога бил наричан и хан Саин. Но той се разбирал с Бату и никога не го унижавал, поради което последният след смъртта на Гази-Барадж приел в негова памет името Саин..."
"През 1262 година татарите заграбили от Държавата Балин и Галидж и тогава по заповед на Беркай се опитали с щурм да завладеят Ибер-Болгар, но били отхвърлени... А този град се издигал на пътя от река Байгул към Менхаз, до изворите на река Ибер и бил смятан за непристъпен... Алаят на тази крепост убивал всеки чужденец, който я приближал, защото там се събирали особено ценни кожи, които се изпращали в столицата... Иберците, или, както още ги наричали, урците, населявали северната част на провинциите Бийсу, Ура и Бангул... Те били предани на Държавата, поради това се наричали ибери, което на техния език значи "булгари"...
Татарите превзели Ибер-Болгар едва когато запалили гората, която стигала до крепостта. Страшната суша помогнала на огъня да се разпространи бързо. Защитниците, съжалявайки за допуснатата грешка, напуснали града. Те се заселили в балика Ечке-Назим, който оттогава започнали да наричат и Ибер-Назим. Той бил най-източната крепост на Държавата до 1406 година-през тази година хан Тахтамиш избягал тук от Тюмен, но по пътя бил настигнат от татарите на Идегей и коварно убит. Окуражените от това кипчаки отишли по-нататък и превзели Ибер-Назим, където извършили страшно клане.След това Идегей заповядал да предадат оглозганите от кучетата кости на Тахтамиш на емира Би-Омар с думите: "Това е последният данък на Ибер- Назим за Булгарската Държава..."
"Сведения за градовете, мензелите и пътищата на Булгарската Държава, полезни за този, който пътува по тях... от Муса ибн Халил..."
През 1171 година бащата на сеид Гали, молла Мирхуджа, се обър-нал към цар Хабдула с молба да построи град на мястото на неговата главна квартира. Канът, покровителстващ подобни желания, не закъснял с отговора и през следващата година този град бил построен. Тъй като строителите на крепости били корим-чаллимските чирмиши, то градът получил названието Яр-Чалли... Отначало градът представлявал няколко къщи, заобиколени от ров, вал и дървена ограда и старият аул Шуд, където била джамията "Аю Капка". Тя се наричала така, защотр веднъж от близката Шудска гора излязла мечка и одраскала вратите й. В навечерието моллата отложил освещаването й, защото заболял, но като узнал за случилото се, превъзмогнал болката и осветил джамията... Съг-ласно препис от 1465 година в града живеели 1 730 човека, от които 500 били алай на крепостта... Край града имало прекрасна ливада, където се провеждали знаменитите ярчаллински сабантуи и където емирът Лачин Еспечелил не една своя победа... А на 40 версти западно от крепостта се . намирало поле, което наричали "Мануково", тъй като тук бил убит този ' киргизки хан...
Уфа била построена през 1185 година от тархан Масгут в памет на победоносния поход на брат му Татра срещу уруската крепост Уфа... Веднага започнали да строят пътища към нея от Джаик, Буляр и Яр Чалли, както и на мензели и крепости покрай тях. Вече през 1186 година построили станцията Мензел на река Мина, балика Алабуга край кулата Алабуга...
Сенният аул бил подарен от сеида на бек Кураиш... и получил неговото име. Синът на Кураиш Ахмед предал този аул на сеида Хабдел-Мумин...
Освен търговски и посланически пътища, в Държавата имало още военни пътища. В крепостите, разположени край тях, имало запаси от всичко необходимо за преминаващите войски... Никой не можел да ги доближава, тъй като техните воини безпощадно убивали всеки, който нямал разрешение от I царя да премине..."
"...Нямайки възможност да се наричат царе с думата "кан", Ашрафиди-те започнали да използват вместо нея думата "анар", която също означавала "цар"..."
"...Тази част от Казанския ил, в която казанският улугбек можел сам да се разпорежда и да раздава земи, се наричала "Ханска земя"чили "част", а хората, получили в Ханската част земи, се наричали "хански хора"...
"Джан Гали отишъл на служба при Мамет-сеид поради своята неопитност и наивност..."
Мамет-сеид обидил казанчиите с това, че решил да не взема данък от Москва в отговор на помощта, която получил от нея - понеже значителна част от данъка попадала в ръцете на уланите. Тогава побеснелите казанчии го накарали да се подчини на сеида Ядкар, който им обещал, да не закача владенията им и да продължи да взема джирския данък. Кул-Ашраф простил на Мамет-сеид и дори го оставил в Ечке-Казан, но заповядал да обесят Джан-Гали за това, че последният отказал да скъса с Мамет-сеид и да се подчини
на Лул Ашраф. Както виждаме, изключителната преданост и честност понякога могат да донесат нещастие..."
"Когато Сююмбика запитала Бу Юрган какви са условията за преминаване през Персия за извършване на хадж, Мохамедяр се възползвал от това и в отговор я помолил да ходатайства за връщането му в Булгария. Своята молба Бу-Юрган изложил в стихове, които започнал да пише в Персия и при това не забравил да възпее красотата и ума на биката. Сююмбика така харесала стиховете, че уговорила мъжа си да издейства от сеида разрешение за връщането на Мохамедяр... Кан Кул-Ашраф, макар да се учудил на тази молба на Сафа, не отказал на своя любимец и дал исканото разрешение...
Когато Бу-Юрган се върнал, той нямал нищо друго, освен огромното количество купени в Персия книги и Сююмбика, за да му помогне, го направила кятиб на ханския архив. Благодарение на това Мохамедяр получил аула Бу-Юрган в Ханската част на Казанския ил, край любимия му Болгар, до където той нерядко трябвало да пътува в качеството си на сардар на братството "Ел-Хум"...
Любовта към Сююмбика носела на Бу-Юрган и радост, и огорчение, понеже преди да замине за Персия, той в гнева си дал обет за безбрачие, за да няма деца, които да бъдат обречени на унижение..."
"Москва отказала да плати данък на Булгарската Държава и придвижила войските си към нашата граница. На това Кул-Ашраф казал: "Щом е така, то ние ще събираме законния данък със сила", и заповядал на Сафа-Гарай да/ отблъсне армията на урусите и да взема от загубените булгарски земи плячка, съответстваща на размера на "джирския" данък...
"...Сююмбика, желаейки още повече да подобри положението на Мохамедяр, купила от него персийската му библиотека, а след това му я подарила обратно заради посветената от него пое^а на Сафа184. Бу-Юрган обаче също подарил своите книги, които започнали да наричат "библиотеката на Сююмбика", на медресето "Кул-Ашрафия"... Тя изгоряла цялата по време на завземането на Казан от неверниците. Заедно с нея враговете изгорили и други книжни сбирки в медресето, в частност, книгите, донесени от МирТали от Хорезм. Мишарските булгари на Шах-Гали, влезли в града вече след неговия разгром, извършен от Алаша, изтръпнали и заридали при вида на ужасната картина - гибелта на хиляди скъпоценни книги. Най-отчаяните от тях приближили огъня и с голи ръце, изгаряйки се, викайки от мъка и болка, измъкнали от пламъка няколко свещени ръкописа. Аз лично видях един от спасените ръкописи. Той съдържаше животоописанията на великите хорезмийски учени, идващи в Булгария: Ал-Хорезм, Абу Гали Сина, Ал-Бируни...
Алаша, желаейки да повдигне настроението на Шах-Гали, му разрешил да изнесе от Югари Керман надгробните паметници, с изключение на надг-робията на Мохамед-Амин и Сафа, и да погребе край града най-знатните измежду мюсюлманите... Мишарските булгари не позволили да се изнесе тялото на сеида Кул-Ашраф с коне, впрегнати в арба. Те взели колата с тялото на Ядкар на ръце и я занесли на отреденото за погребение място..."
"...Някакви зловредни хора уж от името на благородния румски султан предложили на Сафа да обяви своя ил за "Казанска държава" под покровителството на Румската империя, а себе си - за слуга на румския султан, за което му обещали кримския трон. Сафа им повярвал и вдигнал въстание срещу сеида, но не получил обещаното... Когато хората на Ядкар отровили Сафа, сеидът казал следното за гибелта му: "Той сам си подписа смъртната присъда."... Бибарис, който бил помощник на Сафа във всичките му дела, страстно мечтаел да стане улугбег на Казанския ил и бил готов на всичко, за да

постигне целта си... Отначало той, заплашвайки, че ще остави Казан на произвола на съдбата в случай на ново нападение на урусите, получил от Кул-Ашраф разрешение да изведе Кучак и да назначи за улугбег свой човек -шана Худайкул, а след това предал Казан на Мамет-сеид, веднага щом последният му обещал поста улугбек... След гибелта на Бибарис Худайкул възг-лавил алатците, но неговият опит да предаде града на урусите след оттегля-лянето на Шах-Гали не успял... Командващият опълчението от хански хора във войската на алатците Камай-мурза предпочел да мине на страната на сеида, веднага щом войската на последния се появила край града..."
"...Шах-Гали бил смятан за един от най-добрите булгарски пълководци. Тези, които определят неговото излизане от Казан като поражение, дълбоко се заблуждават. Улугбегът направил това, защото не желаел да се пролива мюсюлманска кръв и да се раздухват безсмислени междуособици. Самият Сул-Ашраф веднъж отбелязал, че той и баща му не са имали по-предан слуга от Шах-Гали... Урусите не му се доверявали, защото се страхували, че той с цялата си войска ще мине на страната на булгарите..."
"...Когато силите на Държавата се изтощили, сеид Хусаин приел пред-
ложението на казанския болярин Джуй-баши за мир. Япанча се явил в Ка-
зан и от името на сеида сключил тоя мир, според който двете страни раз
менили обикновените бойци, а участта на останалите - облекчили. Тъй като
Алаша отказал да пусне Мамиш-Бирде и Мохамед-Бахадир, то и уруските
боляри, заловени от нашите, останали в плен. Джуй-баши бил така доволен
от сключения договор с Държавата, който изисквал от него Алаша, че по
дарил на Япанча своите доспехи. Бегът пък подарил на болярина своята
сабя и шлем..." _
"...Румският султан, загрижен повече за преввземането на нищожни мо-
джарски балици, отколкото за истинската борба срещу настъпващите кяфи-
ри, оставил Казан на произвола на съдбата. Когато кримците решили да
отвлекат вниманието на Алаша от Казан и нападнали един от градовете му,
султанът, за съжаление, отказал да им даде отличните си пехотинци. С това
той обрекъл кримската конница на жалка гибел - защото тя не умеела да
превзема градове... *
Нугайските185 бийове навредили на Държавата още повече, но както се оказало, с това погубили и себе си. Отначало, през 1551 година, 60 хиляди нугайци нахлули в булгарския ил Башкорт и задържали с това главните сили на Държавата до 1552 година. Само след излизането на Шах-Гали от Казан войските на сеида разгромили ногайците край Уфа и кан Кул-Ашраф можел да прехвърли част от ярчаллинските и корим-чаллинските казаци в Казан в Защита на града. Нугайските бийове, продали се на урусите за няколко сан-дъка гвоздеи и дрънкулки, загубили половината от своите воини и хляба, с
който ги хранела Булгарската Държава... Когато след разгрома на Казан от Алаша в земите на нугаите по волята на Всевишния настъпил страшен глад и мор, техните бийове поискали хляб от урусите, но им било отказано. Ситите от булгарски хляб уруски отряди кръстосвали степите и навсякъде със злобна радост доубивали полумъртвите от глад нугаи...
Един уруски военачалник на име Йозон командвал сто казаци. В Казан той се хвалел, че със стоте си юнаци десет пъти навлизал в нугайската степ и че всеки един от неговите убил не по-малко от сто нугайски воини, без да се броят жените, децата и старците. При това нито един от уруските казаци дори не бил ранен. Само веднъж някакъв нугайски бий ухапал крака на един казак, който стъпил отгоре му... По това време и нугаите намирали препитание, убивайки свои съплеменници, понеже урусите давали за всяка нугайска глава малко хляб и припаси..."
"...По време на Артанската война Шах-Гали проявил геройство и заел половината от Артан. След това започнали преговори и неговата булгар-ска войска била отведена в Москва. Оттам той заминал на почивка в своя Хан-Керман... Сююмбика го помолила тогава да провери състоянието на джамията "Гюлли", в която се намирала гробницата на Сафа-Гарай и при необходимост да я ремонтира. Ханът пратил в Казан майстора Мир-Гали Култари, син на Мир-Ахмед и внук на Мосха... А моллата Мосха Биш-Балтийски е негов потомък... Когато Мир-Гали пристигнал в Казан, не бил пуснат в града. Но по същото време в града се намирал синът на Кул-Ашраф, сеидът Хусаин, който водел преговори с болярите да му бъде върната част от Казан под името Нов сеидов двор. Това му било обещано от Алаша, защото той разрешил на казанските казаци и улани да участващ във войната с неверниците в Артан. Войводите, му разрешили да поправи някои съоръжения на извънградския двор на сеида... Като разбрал за пристигането на Мир-Гали, сеидът веднага го назначил за ръководител на работата... През 1531 г. Кул-Ашраф разрешил минаретата на джамията на Хабдел-Мумин - "Ашла Тюмен" и "Улуг Манара" да бъдат разрушени... Минарето "Тюмен" било построено по времето на Ашла-Арбат и заради това било наречено "Ашла"... Когато урусите през 1530г. нахлули в Казан, няколко бахадира останали при това минаре, за да прикриват отстъплението на Мохамед-Бахадир и в знак на своята решимост се приковали с вериги към кулата... Неверниците успели да доближат кулата едва когато последният бахадир бил ранен и не можел повече да стреля. Но когато чул стъпките на враговете, изкачващи се по стълбата, той взривил себе си заедно с върха на минарето... Второто минаре - "Улуг Манара" - било построено още от Шамгун-Саин в годината на основаване на Казан. Дол-ната част на това минаре, с големи красиви врати, била направена от камък, а горната част била дървена. Тъй като било по-високо от всички кули, то било наричано още "Шахри Кала"...
Обаче през 1565г., когато сеид-емирът Хусаин заболял тежко, воеводите забранили строителството в Новия сеидов двор и решили да взривят една висока кула в Югари Керман. За тази цел те пробили в стената й един отвор-Но майсторът ги предупредил, че кулата е укрепена с железни обръчи и ако
взривена, ще падне и ще смаже близката църква. Това изплашило болярите и те оставили кулата както си е, само й направили купол, за да придобие вид на църковна камбанария... Мир-Гали бил хванат и подложен на изтезания, но на края все пак бил пуснат... Казват, че майсторът бил спасен от намесата на Шах-Гали... След смъртта на този добър хан много негови другари отишли в Биста, тъй като Алаша се боял от тяхното влияние в Хан-Керман... Носели се слухове, че по заповед на Алаша била отровена не само Сююмбика, но и самият Шах-Гали..."
: "...Разказват, че когато Утяш ходел в Артан, по пътя през Башту го охранявал анчийският отряд на Бакдан-Бат. Като узнал от бега, че в Сим-бир между планините Джегулитау и Джилантау благополучно служат на Ашрафидите 10 хиляди анчийски и сазиделски казаци, Бакдан-Бат изпратил там заедно с Утяш своя син Адам с 50 казаци. Сеидът дал на Адам разрешение да се засели в Джилантау. А тукашните наши казаци охранявали границите, керваните и балинските рибари и освен Това се занимавали с корабостроене, риболов, добив и превоз на сол от Астраханската орда и търговия с тия стоки. Някои от тях имали немалко солници, кръчми и кораби... И още... Ябик-Мохамед потвърдил отдавнашното им право да изкупуват взетите в плен християни...
"През 1521 година Адам, по заповед на сеида, извел от Казан улугбега Шах-Гали... Микаил, който бил син на Адам и получил прозвището Пан... През 1552 година той превел до Агидел Ядкар-Мохамед, назначен от сеида Ядкар за улугбег на Казанския ил, а по-нататък ярчаллинците повели хана... А през 1547 година при Адам дошъл саз-иделският казак Такмак със сина си Ермак. През 1552 година Такмак бил убит заедно със сеида Бу-Юрган, а Микаил заловил убийците им. Във войната с ногайците загинали братята на Микаил. За да навреди на неприятеля, той помогнал на урусите да превземат Астрахан. Но когато след това Алаша отново пожелал Микаил да му служи, той отказал. В отговор урусите нападнали неговите аули и избили 5 хиляди булгарски казаци, без да щадят жени, децата и старци. В тази война загинали семействата на Микаил и Ермак, а те самихе се укрили у приятеля на Микаил на река Кубар. Оттук след пет години Ермак отишъл да служи на урусите, съблазнен от богатото възнаграждение, а Микаил с приятеля си Бакдан се върнал на Идел. Те оказвали немалко услуги на Шейх-Гали, заради, което Алаша ги осъдил на смърт... През 1582 година Ермак бил изпратен на Тамлугския брод... за да залови сеида Шейх-Гали. Казват, че по пътя той узнал от пленници, че сеидът преминава реката малко по-нагоре, охра-няван от казаците на Микаил, и забавил движението си. Уруският воевода заповядал за това да заловят Ермак, но той избягал при Микаил, а след това заедно с него и казаците му - към Ас-Торган в Каргадан... Когато доближил град Тахчи, Микаил отказал да влезе в бой с булгарския бек Япанча, с което обидил Ермак. По негово предложение болшинството от казаците лишили Микаил от атаманство, но след това той се засрамил от своята постъпка и уговорил казаците да върнат атаманския пост на Пан..."
"След завземането на Себерското царство от урусите, царят на Москва «Изселил от Хан-Керман в Казан значителна част от мишарските булгари и
заселил на тяхно място себерци... А себерците всячески изразявали своите дружески чувства към нас, казвали, че самите те били булгари, но след това попаднали под властта на кипчакските ханове. При това те не преставали да помагат на Булгарската Държава и карали всичките си кипчакски ханове да влизат в съюз с Булгария.
Когато през 1574 година урусите изтласкали Шейх-Гали от Хфа и завзели Тахчи-Кала, себерците бързо върнали този град на Шейх-Гали и му помогнали отново да превземе Уфа... Шейх-Гали предал Тахчи-Кала на Япанча. Този бег отчаяно се бил с Ермак и дълго време не го пускал в Себер... Той умрял, след като бил принуден да отстъпи града. Казват, че когато барутът на неговите булгарски бахадири свършил, той им заповядал да хвърлят своите топове върху главите на урусите...
След това някои хан-кермански себерци също се оказали в Казан. У мнозина от тях аз видях книги по история на Булгария, в които обаче не всичко беше описано правилно. Това те обясняваха с факта, че се намират твърде далеч от Булгария... Така например град Болгар себерците наричали Бату-Керман, тъй като простодушно вярвали на гнусните разкази, че в свещения Улуг-Болгар е живял този неверен хан... А Казан себерците наричали "Ала-Тура"...
Себерците са най-доверчивите и добродушните сред булгарите. По причина на суровия климат на Себер те са лишени от много неща, но бедността не ги е направила злобни..."
"...Земите, които били лично владение на Ашрафидите и на братствата, Алаша предал на църквите..."
"Част от книгите, които сеидът Шейх-Гали взел със себе си в Киргиз, била изпратена след това в Азак..."
"...След това воювал Акай, когото наричали също султан Гуза или Ху-джа... Той бил потомък на Мохамед-Бахадир и... през 1708 година едва не превзел Казан... Урусите не успели да го хванат.. "