събота, 12 януари 2008 г.

НЕБЕСНАТА ВЯРА - ТЕНГРИАНСТВОТО


Публикувам тези Скрижали за всички, които работят с рационалния ум, имат необходимост от доказателства и цитати от исторически източници и мнения на хабилитирани капацитети, като се обръщам към тях: "Време е, братя, събудете се!"

-------------------------------------------------------------------------------


(ИЗ "БЪЛГАРСКОТО ВЕЗМО И ИЗТОКЪТ", ТАЧО ТАНЕВ, СОФИЯ 1941)



213. Ние, засега, ще ги смятаме за една религиозна система. Тази система пред­
ставлява
обожаването на цЪлата природа, чиято главна тежесть пада върху астрономиче­
ските
явления, които действително сж поразявали човешкия духъ. Отъ обожаването на
природата произтича и безкрайното разнообразие на обожествяванигЬ предмети нещо,
което обърква всички желатели да го изучаватъ.

214. Ние ще наричаме тази религиозна система

Небесната вяpa,

защото чрезъ това име, мисля, че най-ясно се изказва нейното съдържание. Сосюръ, който сжщо е билъ дошелъ до убеждението за сжществуването на една велика рели­гиозна далекоизточна система, я нарича „Физико-астрономическата религия*4, което е правилно, но изключва широкия поетиченъ размахъ, притежаванъ отъ нея и отпечатанъ въ словото й, долитащо до насъ отъ всички векове, благоговейно превъзнасящо вечно синьото Небе.

215. Нейните прояви въ Китай, особено когато се отнасятъ до звездните явле­
ния
, обикновено се наричатъ „китайска астрология" и се смъсватъ съ онова, което на
Западъ е известно като астрология. Западната гръко-халдейска астрология има за цель
възъ
основа на съединенията на небесните тела да разгадава бждещата еждба на чо­
века
, народа или дори на известно предприятие. За цельта е необходимо да се състави
съответния хороскопъ, за да се вдигне завесата отъ едно неизбежно бждеще, което
представлява въ сжщность фаталната сждба, отъ която няма пжть за отстжпление, нито
за
бягство.

216. Съвсемъ иначе стои въпросътъ съ ^китайската астрология", Сосюръ ето какво
пише за нея на с 121, Ж:

нКитайската астрология има за цель, щото различните земеделски и полити­чески занимания и начинания да се управляватъ (въ хармония Б. М.) отъ не­бето презъ различните сезони".

Следователно, ние тука имаме коренно различна представа за ролята, притежа­вана отъ небесните светила и влиянието, което те упражняватъ върху човека и земята. Тукъ не става въпросъ да се определя една неизбежна сждба, но да се потърси и уста­нови редътъ, хармонията, па най-сетне и прочутата китайска симетрия между Небето и Земята. Нещата могатъ да се редятъ и противно на небесните норми, но тогава въ края на краищата ще произлезатъ големи неуредици въ различните полета на природните прояви. Я така сжщо и неуредиците при движението на небесните тела се обясняватъ чрезъ неспазване отъ страна на хората на небесните норми.

217. Ето какъ, по начало, тази така наречена „астрология" добива смисъла „какъ
требва да бжде", а не „какъ неминуемо ще бжде". Небето требва да бжде образецъ
за земята, за държавата, за семейството, за човека. Човекътъ требва да бжде въ хар­
мония съ останалите хора, съ тези, що сж надъ него, съ прадедите си, съ бждните по­
коления, съ планините и вишните небеса. Следователно, китайската астрология не е
наука за откриване на бждещето, а указание за правилния редъ въ вселената, въ държа­
вата и въ душата на човека. А това значи, че тя е религия, тя е учение, черпещо своите
основни
начала отъ законите на природата, отъ законите на небето, отъ това, което на­
ричаме астрономия и което сме навикнали да сметаме винаги като астрология, щомъ го
видимъ нанесено върху платното на миналото.

218. Тази свобода отъ едно безизходно приеждено бждеще, отъ една неизбежна
еждба
ние четемъ на всека стжпка въ проявите на далекоизточната астрономия. Д тази
астрономия не е нищо друго освенъ светая светихъ на Небесната BЪpa. Ще приведа
тукъ въ свободно предаване началото на единия отъ орхонските надписи, датирани отъ
VII в. сл. Хр. по произходъ старотюркски :

„О, тъй синьо Небе! Не сжществува нищо не обгърнато отъ тебе и нищо не -закриляно отъ тебъ. Тогава, когато небето и човекътъ еж въ хармония помежду „си, тогава Вселената става една велика целость, въ която всека разлика пада


„и изчезва. Но щомъ настъпи въ гЬхъ двуначалието, щомъ се появи въ тех­ния духъ и сжщина янгътъ и йинътъ горното и долното, положителното и „отрицателното, пълното и праздното, горещото и студеното, мжжественото и „женственото, откритото и покритото, питомното и дивото, смелото и плахото, „светлината и тъмнината тогава човечеството се поделя на множество дър-„жави съ техните владетели и старейшини. Владетелите и старейшините еж „въ сжщносгь наследствената последица на янга и йина*. (Вижъ АТ с9).

219. Ето основата на Небесната вера —тази основа, която позволява безчислени
възможности на съотношения, на влияния, на изключване единия единственъ правове-
ренъ и догматиченъ пжть, водещъ къмъ една единствена предопределена еждба. Ето най-
сетне и истинското верую, което пренесено върху нивата на Християнството и разните
му секти ще даде и началото на Богомилството съ неговото небесно и земно двуначалие,
и копнежа му къмъ заличаването на разликите между хората, копнежа му за приобща­
ване къмъ Небето.

220. Въ различие отъ всички религии създадени на Западъ, Небесната в-bpa не
олицетворява обожествяваните сили, не ги въплъщава непременно въ образите на човекъ
или животно. Силите биватъ изразявани чрезъ символи, отговарящи на действителните
имъ прояви въ природата. Въ тази вера човекътъ често бива превръщанъ въ животно,
въ растение, въ дърво (може би далеченъ отгласъ отъ тази вера да представлява и кла-
сическиятъ митъ за Аполонъ и Дафна), въ камъкъ, въ земя, облакъ или звезда, което
преображение
отговаря на обратното на олицетворението въ Египетъ, Индия и Гърция.
За него не сжществува специална дума въ европейските езици. Обаче, то е широко
разпространено по света подъ една или друга форма и дори играе изключително важна
роля
въ Индиите съ религиозните теории за превъплътяването, прераждането и въ уче­
нието за нирваана.

221. Плодътъ на това особенно схващане за възможностите на преображението
е изключителната любовь къмъ природата, тази природа, която така блестяще отежт-
ствува отъ западните религии. На Западъ природата е само единъ декоръ за човека, въ
най-добрия случай. На Изтокъ тя е душата на човека, И затова западниятъ човекъ е скеп-
тикъ и търси да забрави себе си въ своите занимания и умопостроения, докато източ-
ниятъ човекъ е човекъ на целостния духъ, на верата, на здравия реаленъ усетъ къмъ
действителностьта и на великата поезия на вселената, къмъ която той ежечасно се
приобщава.

222. Естествено, Небесната вера има своя първоизточникъ. Това е „вечно си­
ньото
Небе", и затова никакъ не е чудно, че най-основните й начала еж астрономически
и космологични. Требва само да се съжалява, че преждевременната смърть на Сосюръ,
този проникновенъ изследователь на далекоизточната астрономия, ни отнима временно
възможностьта да научимъ нещо повече относно тази религия. Но бждещето е предъ
насъ, и азъ вервамъ, че съ мощнрто средство, което ни предлага методътъ на Образо-
ведството, както и съ изучаването на тъй наречения Шаманизъмъ въ Азия, на Бъл­
гарските народни вервания и на ония въ Източна Европа ще може да се проникне на
дълбоко въ отдавна забравените й тайни, които иматъ едно вечно значение, понеже
представляватъ мждростьта, набирана презъ великите векове на човешкото пробуждане.

223. Въ Небесната вЪpa, такава каквато ни я предаватъ извънредно оскждните
исторически
материали въ България, върховното Божество, лишено отъ каквато и да е
персонификация или олицетворение, представлява едно единство, наричано „Тангра".

Това име е широко разпространено върху азиятския материкъ и съ разпростра­нението си сигурно свидетелствува и разпространението на самата Небесна вЪpa презъ едни крайно отдалечени времена.

224. Интересното е, че названието „Богъ" въ древните сумерийци е било
„Денгиръ", Този фактъ е отдавна известенъ и е начало на множество предположения.
Забележителното въ случая е, че названието по една или друга причина се явява въ
най-старата исторически известна намъ епоха, защото именно сумерийците, първоначал­
ните обитатели на Междуречието, еж и едни отъ най-старите исторически известни оби­
татели на света. Те нематъ семитски произходъ, както по-късните завоеватели на стра­
ната асирийците и вавилоняните. Те еж и сложили основите на прочутата халдейска


астрономия, създали еж клинообразното писмо и еж живели презъ четвъртото и третото хилядилЪтие преди Христа.

225, На около 120 клм. северно отъ столицата на Тибетъ Лхаса, се намира
едно отъ най-голЪмитЪ тибетски езера Тенгри-норъ, чието име значи „Богово езеро".
Присжтствието на тева име тамъ сжщо така доказва и едно южно, по-ново разпростра­
нение на Небесната в+зра. И ако на Изтокъ формата „Тенгри" се доста често ср-Ьща,
ние съ право можемъ да се запитаме, дали тя не се крие подъ китайското име Тиенъ йи.

226, Това име стои близу до формата „Тенгри", особено като си спомнимъ, че въ
днешния китайски езикъ липсва звукътъ „р", и че „йй замества „ги въ нЪкои случаи. За
всЬки случай, тукъ иматъ думата напълно езиковедитЬ и rfc еж, които могатъ да дока-
жатъ една възможна общность между двет-fc думи. Мисъльта, обаче, която ме наведе да
си представя подобна връзка за възможна, нЪма никакви езиковедски основания, а на­
пълно астрономически, именно тъй като името Тиенъ йи*, означаващо небесно един­
ство (точка 34)t е име въ сжщность на полярната звезда, и то на онази звезда, която
е била полярна презъ 27-я вЪкъ преди Христа, както Сосюръ ни уверява на с523, Ж.

Първата половина на името на древнитЬ китайски полярни звезди представлява думата Т'иенъ = Небе, подъ която дума Конфуций разбира върховния Богъ, при все че навсЬкжде се превежда съ Небето"'. Не трЪбва да се забравя при това, както моятъ другарь Иванъ Гължбовъ ми съобщава, че въ много отъ индоевропейскигЬ езици назва­нието за Богъ е образувано отъ коренъ съ първоначално значение „день", „светлина", „свЪтло небе44. Освенъ тази близость по значение, изненадваща е и близостьта по фонетиченъ обликъ.

227, Древниятъ Китай е ималъ две полярни звезди. Едната се е казвала Рай йи
(точка 34), и Сосюръ отнася полярностьта й къмъ 23-я вЪкъ преди Христа. А другата е
гореспоменатата
, която била полярна около 4 века по-рано, а именно къмъ 2667 год.
пр. Хр., както посочва на с172, Ж. И двете звезди сж едва видими, и затова тЪхниятъ
изборъ:

„свидетелствува, съ каква точнЪсть сж работили китайцитЬ, избирайки една „малка и почти невидима звезда като Тиенъ йи, наместо твърде близката и „красива α Draconis" (Ж с525).

228. Ние достатъчно много говорихме до тукъ за полярната звезда и нейната
роля
въ далекоизточната астрономия, както и въ ц-Ьлия сборъ на далекоизточния ми-
рогледъ, за да ни стане отведнажъ ясно, че нейното изключително положение действи­
телно й отрежда най-върховното место въ тЬхъ. Полярната звезда е върховното божество,
тя е върховниятъ императоръ, великото единство, символътъ на небесната и земната хармония,
отправна точка на езърхестествената цялость на вселената. И затова нищо чудно нЪма
да има, ако именно тая звезда излЪзне и върховниятъ непостижимъ Богъ на Хунобълга-
ригЬ, още повече че Българската образность я изтъква на вскка крачка въ срЪдеца на
безчисленитЪ
осмолжчни звезди (точка 56), елбетици, свастики, комки (за тЪхъ става дума
понатагъкъ въ моя трудъ), двуглавци и други образи, разпъстрящи тъй красиво тъканигЬ
и
другигЬ предмети на Българския селянинъ.

229. Въ Небесната вЪра най-важниятъ символъ и най-свещениятъ знакъ представ­
лява елбетицата и двуглавецътъ. Затова ние обръщаме такова голямо внимание на всички
подробности, свързани съ преображенията на тия знаци. Въ последващото изложение тe
биватъ основно разглеждани и откриватъ извънредно интересни развития. И колкото по-
ясно и по-точно се разчетатъ тЬхнитъ подробности, толкова повече ще се увеличатъ зна­
нията ни за самата религия, която символизиратъ.

230. Елбетицата или двуглавецътъ, символизирайки небето и земята, т. е. все­
лената
съ цЪлия й развой и разностранни прояви, представляватъ въ сжщность една отво­
рена книга съ величествени размери. ТЪзи образи не еж никакви орнаменти съ строго
установено формално съдържание, както е наприм^ръ еврейската звезда, къмъ която нищо
не може да се прибави, нито отнеме въ строежа й. Напротивъ, тЬзи образи търпятъ все
нови и нови преображения. Така тe придобиватъ и безбройно много разнообразни ва­
риации на значенията си, подчинени всички само на една основна и неизменна идея
идеята
за необхватностьта на вселената и за чудния съгласуванъ редъ, сжществуващъ въ нея.

231» Всички китайски огледала не еж нищо друго освенъ ма-


гични образи на елбетицата и въ редки случаи и на двуглавеца. Всека Българска дреха е обсипана съ безбройни магични образи на елбетици или двуглавци, и всеки Хунобългарски воинъ е носилъ т&хния свещенъ знакъ върху главата си, подъ калпака, въ формата на едно малко плат­нено кепе, което виждаме на главата на Ендже-кьойския баба, както е

показано гледано отгоре на об. 58.

v. 1 -

232. Свастиката, представлявайки неразделна часть отъ елбетицата

и бидейки свързана почти винаги съ петорния й дeлежъ, означава неспир-
ното течение на великата река на времето въ простора на вселената, а,

осмолжчната звезда и осморниятъ дЪлежъ, които наблюдаваме въ почти всека добре раз­вита елбетица, символизиратъ Небето и неговите особени съотношения, които требва да бж-датъ примеръ за отношенията между хората.

233. Нравствениятъ законъ на Небесната въpa ще прочетемъ въ безбройните
нравствени представи, които ще намъримъ въ „суеверията" на вжтрешноазиатските народи,
въ Русия и въ България, Впрочемъ, само въ България те представляватъ такава го­
ляма съвъкупность на разнообразни в+зрвания и обичаи, че въ сжщность сж наричани
съ името „Народната вера". „Народната въра*' въ България е по-силна отъ Църквата и
официалното Християнство, и затова последното е требвало да й направи множество кон­
цесии. А тази „Народна въpa", чието име е напълно несполучливо» понеже е неопреде­
лено
, сама по себе си не е нищо друго освенъ Небесната въpa на нашите прадеди, до­
несена отъ Изтока. Колкото и нагледъ това твърдение да изглежда чудно, то е истинско.

234. Небесната въра е тази, която отличава всичко Българско отъ онова на оста­
налите
западни народи и която сближава Българското съ други народи, отдалечени и по
пространство, и по време, и по еждба отъ днешния Българинъ. Небесната вЪра, проник­
нала
въ най тънките гънчици на ежедневния битъ» е тази грижовна майка, която е бдъла
неотлжчно върху сждбата на нашия народъ презъ най-големите му изпитания. Небесната
Bъpa е билъ оня непресъхваемъ и животворенъ източникъ, който презъ вековете го е
обливалъ съ своите живителни струи и му е придавалъ необикновени сили,

235. Небесната Bъpa е победоносно жива въ България въ лицето не само на тъй
наречената „Народна вЪра", но сжщо и въ душата на всеки Българинъ. Яко се взремъ
внимателно въ това, което понастоящемъ става въ нашето Отечество, ще видимъ дори въ
такива
нагледъ съвсемъ странични факти, като напримеръ масовото планинарство взимащо
напоследъкъ действително огромни размери, а въ миналото нЬкои прояви на гурбетчии-
ството, пъкъ дори и на хайдутлъка, да представляватъ въ сжщность всенародно изявяване
на любовьта къмъ природата - едно отъ най-сжщественигк начала на Небесната въpa.

236. Отъ това, което мога да си представя за тая официално забравена религия,
заключавамъ, че тя е представлявала една извънредно цялостна и стройна религиозна
система, чиито свещени книги еж били прекрасните орнаменти на Изтока. Тя е била
една религия на свободната съвесть и това твърдение не е празно. Достатъчно е да си
спомнимъ само отношението, което както Хуните на Изтокъ, така и Хунобългарите на
Западъ сж имали къмъ военно-пленницигв, които сж пожелавали да заживеятъ „на сво­
бода" между тЪхъ. Достатъчно е да си припомнимъ и единствените по рода си диплома­
тически преговори за възприемането на Християнството отъ страна на Българите. До­
статъчно е най-сетне да си припомнимъ и особената търпимость къмъ разнообразните ре­
лигии
, които всички вжтрешноазиатски народи еж проявявали презъ всички времена, за
да не остане у насъ съмнение, колко дълбоко се свръзва свободолюбието съ целия ми-
рогледъ на Небесната вЪра.

237. Небесната въра е била и религия на светлата действителность. Тя е
очаквала отъ този, а не въ отвждния светь най-хубавото. Колко често, като слушаме на­
шите народни песни, виждаме предъ очите си прекрасните картини на пролетното про­
буждане
, колко често въ благопожеланията се натъкваме на единъ светъ, изпълненъ съ
доволство, щастие, благоденствие и обилна плоловитость. Нека си припомнимъ само за
мигъ споменатото вече отъ насъ благопожелание въ точка 203, дето се прави магия
за благоденствието не само на кжщата и хората въ нея, но сжщо така и за тези, които
нематъ, както и за целия народъ. И отъ този случай, както отъ много други, ние виж­
даме, какъ Небесната вЪра е поставяла всенародното благо въ света на действителностьта


като върховна цель.

238. Небесната вЪра е била религия и на великото чудо на света, на жи­вота и на безпределностьта на природата. Тя е поставяла по-горе отъ човека земята, камъните, ручеите и облаците, а по-горе отъ тЬхъ звездите, вечно синьото небе и неговата полярна звезда. Затова човЪкъ се е стремъмпъ къмъ тъхъ, вярвайки въ вечните преображения на природата. Тя е била неговата винаги жадувана, винаги търсена и винаги наново намирана безсмъртна душа.

239* Небесната въ*ра е религията на безначалието на света. Въпреки различните митове, които могатъ да й бждатъ приписвани, и които, отъ своя страна, да описватъ светосъздаването, нейната сжщина и нейниятъ духъ сж чужди на ограничаването на все­лената въ едно начало и въ единъ край. Докато другаде блЪнътъ по безсмъртието се е излЪлъ въ каменни паметници или видения за отвждземнитЬ блаженства, изповедни­ците на Небесната вЪра сж виждали безсмъртието въ самата природа, въ самата действителность.

240* И тъкмо въ тази действителность сж потърсили да намерятъ безсмъртието а не извънъ нея —въ безсмъртието на рода. Небесната вЪра е религията на семейството, върaта въ безсмъртието на рода, въ-рата въ неговите бждни поколения, редицата прояви на която четемъ по страниците на забележителната книга на г. Сжсжловъ Пжтя на България. Но ние не требва да отиваме да се ровимъ по книги достатъчно е да по-гледнемъ действителностьта около насъ, за да видимъ, какъвъ огроменъ товаръ отъ ми­словните особености на Българина, на неговите въжделения, житейски стремежи, обще­ствени отношения, обема родътъ и всичко свързано съ него.

241. Каква е възрастьта на'тази Небесна вЪра, понастоящемъ само Богъ знае.
Но виждайки нейните астрономически прояви още въ най-дълбока древность въ Азия,
отиващи до третото хилядилетие преди Христа, можемъ да предполагаме една нейна още
по-голема давность. А ако хвърлимъ погледъ върху днесъ сжществуващите широко раз­
пространени религии, ще видимъ, че почти всички иматъ малко или повече особености
общи съ нея.

242. Така напримеръ „Будизмътъ", който географически позволява известенъ
допиръ
съ нея, както и по-старото сродно нему учение за Йогата, предлага доста много
общи точки. Не само въ общото на Индиите учение за преображенията и преражда-
нията, но сжщо така въ такива конкретни неща, като първите стжпки на новородения
Буда, представляващи отъ себе си въ сжщность чиста елбетица въ форма на кръстъ съ
по седемь стжпки лотуси на всеко рамо = 28 стжпки, т. е. колкото сиеута и нак-
шаатри имаме ориентирани къмъ четирите световни посоки; или пъкъ въ „четирите
стжпала на пжтя", въ „осморния пжть", или въ „дванадесеточленната формула на първо­
причините
" и т. н., ние намираме удивителни успоредици въ това отношение.

243* Въ самото Християнство, кждето по едни по косвени пжтища е могло да достигне влиянието на Небесната въра, намираме особено въ обредностьта и легендите сжщо така доста общи неща съ нея. Така напримеръ, легендата за четирите евангелски звера, особеното значение, което се придава на кръстния символъ, който не е нищо друго освенъ една опростена елбетица, въ молебените, ръсенето съ вода, въ представите за Небесното Царство, въ Апокалипсиса и пр.

244. За далекоизточните религии, като Китайската държавна религия и ученията
на
Конфуций, на Лао це, Шинтоизма и пр., не ще и дума, че те въ сжщность
представляватъ повече или по-малко различни редакции, правени презъ различни времена
отъ различни народи на самата Небесна вЪра. А освенъ техъ редица още други религии,
като напримеръ Манихейството, намерили по-широко или по-кЬсно разпространение въ
Азия
, сжщо така иматъ общи съ Небесната вЪра черти.

245, Тази древна религия е давала на множество други да сучатъ отъ нейните
гърди. Бждещето ще разкрие, какъ и кога е ставало това. За насъ е важното да знаемъ,
че тя е имала и своята единна и целостна система, величествена въ своята всеобемность
и
отличителна съ своите начала, чужди въ повечето случаи на западните религии. Само
подобна религия, само подобно верую, може да роди оня незаличимъ отъ нищо полъхъ
на безкрайна ширь и мощь, който неспирно се излжчва отъ всичко, що е дело на
изповедниците й.


246. Нито християнското примирение, грижливо насаждано въ България столетия наредъ, нито систематическото унищожение на всичко, което можеше да буди спомена за България и за нейната BЪpa, ycnяxa да направятъ отъ нашия народъ единъ робъкъ, хрисимъ и кротъкъ народъ Седемстотинъ години и повече тежко и нечувано робство, налагано съ огънь и мечъ, съ отрова и коварство, не можаха да му наложатъ хомота на овчедушието, СедемстотингодишнигЬ роби доказаха, че свободолюбието имъ не е по-малко отъ това на ония, които отъ седемстотинъ години се радватъ на непрекжсната свобода.

247» И ако нЬкой се запита, какъ е възможно това, отговорътъ може да бжде намеренъ само въ духа и сърдцето на нашия народъ. Отъ съзнанието на нашия народъ бидоха заличени скрижалите и молитвитЬ на Небесната вЬра, но живата вЪра въ нея никога не секна. Безчислени обреди, обичаи, вярвания, суеверия, родови отношения, обществени отношения, сказания, приказки, пЬсни, разбирания, ежедневниятъ трудъ и за-наятията, изобщо всичко съ всички начини изказваше и изказва непрестанно своята пре-даность къмъ нея, къмъ мждритЬ начала, предадени намъ отъ нея и къмъ задълженията, които тя ни налага.

И тази Небесна вЪра, донесена отъ светлината на Далечния Изтокь*, оплЬди народнитЪ недра и извърши най-чудното Възраждане, което нЬвга е ставало.



------------------------------------------------


*Да се разбира към днешна дата като Балканският полуостров