сряда, 8 октомври 2008 г.

БЪЛГАРСКОТО ВЕЗМО И ИЗТОКЪТ


ИЗВЕСТИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ОРДА

БЪЛГАРСКОТО ВЕЗМО И ИЗТОКЪТ

Обяснението на глава VII за Елбетицата

Тачо Танев

София 1941

УВОД

От доста време вече готвя един труд върху орнаментите на Българското Везмо. С него, надявам се, че ще може да се сложи основа на една съвършено нова наука, по име Образоведство или Орнаментика, както я наричам. В историята на изкуствата, а така също и в Археологията и Етнографията твърде начесто научните изследвания се сблъскват с нейния предмет и много нещо е направено в полето на някой специални въпроси. Обаче, Образоведството до сега никога не е било схващано като една цялостна и самостойна наука, позволяваща проникването в човешкото минало и настояще. Казвам, „самостойна”, естествено, само до степента, до която една наука може и бива да бъде самостойна. В случая можем да оставим настрана спокойно някой откъслечни опити за обобщаване на дадени действително съществуващи орнаментни системи в научни класификации.Така например, от викторианско време (1856 г.) имаме един богат и огромен албум с орнаменти главно от антиката, озаглавен „Grammar of the Ornament” от Owen Jones, който може да събуди само усмивка със своите „граматически” орнаментални правила. От по-ново време именно от 1899 г.,произхожда извънредно ценния, особено за нас Българите, труд на финландеца Аксел О. Хайкел върху носиите и шевиците на Мордвините. В него са събрани с едно чисто севрняшко прилежание безчислени орнаменти от образното богатство, или, както го наричам, от образността на Мордвините-един фински народ, обитаващ земите на някогашните Волжки Българи, и, както всичко сочи, възприел извънредно много от тяхната култура. Но и този труд не може успешно да се справи с голямото разнообразие на формите, и предложената в него класификация почива почти изключително върху външни случайни прилики. В доста от книгите посветени на губерите и килимите срещаме по-къси или по-длъжки опити за установяване на по-важните орнаментни образи. Ала и тези опити представляват всъщност твърде скромни и незначителни прояви, тъй като главната цел на повечето от тоя род книги е да даде известни технически, пък дори и търговски знания.

В действителност орнаментите са първото човешко писмо, и като такова те представляват един особен интерес.Появата им далеч в предисторията, а също и разгадаването им ще разшири много нашия кръгозор. Пък и не само това.Те са един език, чийто веществени паметници намираме много преди най-ранните паметници на писменния език. Точно както и езика, и орнаментите си имат своя развой своите праформи и своите различни преобразувания сред условията на различните човешки общности. Те имат и своята символика, която нито е случайна нито неопределена или неопределима, нито пък, най-сетне, е замръзнала. Заемането и преминаването на образните форми на една в друга човешки общности попада в различни закономерности, които, като чели по някаква случайност, са се изплъзвали до сега от човешкото знание. И затова в модерната Археология съществува едно течение, което умаловажава значението на образа въпреки формата и техниката, с които е бил изпълнен един археологически предмет.

Трябва да кажа две думи по отношение на най-елементарните понятия на образоведския метод, с които съм си служил при обхващане предмета на моите проучвания. Естествено, в предлагания тук откъс от труда ми, този метод далеч не може да проличи, поради особения характер на самия откъс, но все пак, заради правилното разбиране на засегнатите въпроси, налага се да се дадът тези най-общи понятия.

На първо място стои понятието образност. Под това понятие разбирам съвкупността от образите на дадена човешка общност или група човешки общности. Тя представлява образното и богатство. Образните закономерности в дадена образност представляват това, което повсеместно се нарича стил.Всеки стил се отличава от други стилове по предмета на закономерностите си, а не по географическото си или етнографическото си разпространение. Всеки стил се дели на различни редакции или тълмежи, в съответствие на второстепенните разлики, които неминуемо се появяват при оделотворяването му у разните народи, племена или части от народи. Всеки пък тълмеж се дели от своя страна на редица дялове, засягащи разнообразните технически средства за израз, с които разполага тълмежът, и които налагат от своя страна множество преобразувания и изменения на образите. От друга страна стиловете, тълмежите им и дяловете им търпят едно постоянно преобразуване по време, което представлява техните мени. Мените могат да се явяват общо в целия стил, или частично само за някое от подделенията му, като останалите подделения могат да закъсняват в развитието си, или пък да правят скокове и да си влияят едно на друго.

Орнаментът или образът, от своя страна,търпи общите за стила, за тълмежа, за дяла му или за мената промени, в зависимост от редица условия. Той може да бъде сравняван вътре в една мена , дял, тълмеж или стил, с други образи. Но също така той може да бъде сравняван и на вън от тях, с образите на чужди стилове и техните подделения с оглед на трите съществуващи негови белези, а именно по:

1- предметността му (в настоящото изложение заменена с думата строеж)

2- маниера на изработката му, или похватите му

3- впечатлението, което той произвежда, или изгледността му

Когато никои от тия белези не си подхождат, тогава не може да става дума за възможно сравнение. Ала, когато дори само един от тия белези си схождат, тогава вече може да става въпрос за същността и облика на общото между тях, както и да се търсят причините за появата на една подобна общност.Освен това, всеки образ представлява едно естествено развитие, един отделен живот. Той може да търпи всякакви влияния от вън или от вътре, но все пак той се ражда, живее и умира самостойно, като той бива рожба на друг образ и дава живот на нови образи. Ето как ако ние не познаваме достатъчно добре стиловете и техните подделения през различните им мени, можем с положителност да откриваме предците на даден образ, както и да гадаем разните степени на развитията им в рамките на това, което човек изобщо може да предположи. Тези предходници на образа ще наречем праобрази.

В противовес на логиката, и още веднъж изтъквайки дълбоката разлика между умопостроенията на човека и действителността, образите в своето развитие не са вървели от простото към сложното, но се преобразуват независимо от този тъй естествен на вид развой. Едно извънредно голямо количество прости образи не са нищо друго, освен синтетични схематизации на понякога доста усложнени праобрази. Човечеството е вървяло от реалното, което винаги е доста сложно, към опростотворяването. Естествено това не изключва и обратното развитие, тогава когато изискванията на дадена мена са налагали усложнявания на образа. Обаче тези усложнявания винаги могат лесно да се отделят от първоначалния образ, защото те не са органически свързани с него, и остават докрай чужди нему.

В представения тук откъс от труда ми, както вече казах и по-горе, далеч не се засягат въпросите на общото Общоведство, нито пък сравнителните му способи. Откъсът сам по себе си, не е и пълна глава, но само обяснение към седмата глава. От него липсват голямото количество рисунки, които представляват и действителното изложение на засегнатите в обяснението въпроси. От своя страна и самото обяснение стои в тясна връзка с редица други въпроси от останалите глави, така че всъщност предлаганият откъс представлява нещо съвсем осакатено. И ако все пак се решавам да го дам под печат, то е, защото съвсем различни подбуди ме подтикнаха към това.

Тези подбуди се крият в несигурността която днес преживяваме, по отношение спокойната научна работа. Тази несигурност, засяга и възможността, колко лесно би могъл да бъде унищожен един едничък екземпляр, който съхранява постигнатото с голям труд и много усилия. Ето защо с гореща признателност приемам великодушното предложенние на Г-н Съсълов да се отпечати обяснението на глава VII от труда ми в изданието на Българската Орда, предвид особеното значение, което мисля, че имат изводите на това обяснение. Значението на изводите е много важно, според разбирането ми, не само за Българската наука, но също така и за множество чужди науки. В случай, че оригиналът бъде случайно унищожен, надали бих могъл наново да го възстановя в неговата цялост. В това отношение имам вече един горчив опит и то само за един случай, чието разрешение случайно загубих и впоследствие трябваше повече от два месеца да работя усилено, за да мога да го възстановя. Затова смятам, че ми се налага, поради извънредното стичане на обстоятелствата, да приема отпечатването само на една малка част от труда ми, съзнавайки ясно всички съмнения, които може да породи, поради откъслечния си облик.

Настоящото изложение има още един много съществен недостатък, а именно, че рисунките на китайските археологически предмети в почти всички случаи са извънредно груби схематизации на оригиналите. От тях не може да се видят нито отличителните им особености, нито художественото великолепие на образците им. В пълното изложение на труда ми, надявам се, те ще бъдат застъпени с големи фотографии, които да могат да предадат поне относително онова, което тия археологически предмети крият. В настоящото изложение аз съм възпрепятстван да дам тия фотографии, защото не разполагам в момента с тях.

Към изложението е прибавена една малка табличка на старите и новите китайски династии. Това е необходимо, защото в Далечния Изток тия династии представляват приблизителната датировка на разните исторически епохи, тъй като в Европа това приблизително датиране се върши по векове. В повечето случаи в текста те не са съпроводени от обяснението, че са династии, но затова пък са подчертани и по смисъл се разбира техния леточислителен облик. Освен династиите, подчертани са и имената на някой древни книги, исторически лица или автори, религите, номерацията на образите, както и някой астрономически термини. Това го правим за улеснение при търсенето им.

В изложението има доста съкращения. Главните букви, несъпровождани от точки, представляват знаците на използваните в тоя откъс книги, като източници и основания на изложението. Всички съкращения се обясняват в таблицата за съкращенията.

Изложението е разделено на точки, означени с номер отстрани в полето. Това се прави поради необходимостта за лесна сферка на известни данни и заключения. Някой точки са разбити в положения, пак номерирани с арабски цифри. Освен това, всеки образ се намира на мястото си, т.е. там, където се говори за него, като по този начин се премахва най-големият недостатък, който всички научни съчинения работещи с образи имат, а именно, че образът, за който става дума, се намира на друга страница или на някаква таблица накрая на съчинението, както и обратното: че писаното във връзка с даден образ изобщо не може да се намери, понеже не е дадено указание, на кое място в книгата да се търси. Образите са съпроводени и с текст, от които се вижда произходът им и какво представляват,- две неща, които не винаги биват давани по научните книги и често създават множество трудности при работата с тях. А също така при всяка от тях се посочва и източникът, от който е взет. С тези, наглед чисто технически похвати, всъщност, се обуславя необходимата форма и вид за образоведските проучвания и сравнения, без които последните стават невъзможни, така, както в една каква и да е научна книга, ако извадим в едно приложение имената или формите на всички предмети и излаганата наука, и на тяхно място поставим някакви сигнатури, които постоянно да изпращат четеца до приложението не ще може да се разбере бързо и нагледно за какво става дума в дадено изречение, а от там и за цялото изложение. Ясно е, че подобна система на изложението поставя в невъзможност каквото и да е научно образоведско проучване. За жалост, до сега само така са били писани и съставяни книгите, що са боравили с образите, и затова не ще е чудно, ако това се окаже и една от най-съществените причини, поради която Образоведството, като наука, до сега не е съществувало.

Пряка помощ в изработването на настоящия откъс са ми оказали моите добри другари Хасан Мустафа Нуриев от Видин, студент по Туркология в Будапещенския Университет, и Иван Гълъбов, студент по Славянска филология в нашия Университет. Тяхната помощ беше особено ценна за мен, защото не се ограничи строго само върху отправените им въпроси, но събуди техния личен интерес, и вероятно в бъдеще те ще спрат вниманието си върху тях в полето на своята научна работа. Също такава помощ ми оказа Г-н Акира Шигемицу от Японската Легация в София при разчитането на някой необходими за мен древнокитайски надписи. Освен тях оказаха ми значителна и грижлива помощ при извършването на коректурите и Г-ца Радка Димитрова и Ангел Господарев, отдавнашен мой другар. На всички изказвам тук своята благодарност за добрата им воля и желанието им за сътрудничество.

Накрая трябва да отдам признателността си и към четирима души, които поначало и изобщо ми дадоха възможността да извърша моята работа. Без тях, никога, може би, нямаше да ми се отворят очите за множеството иначе доста очевидни неща.

Първият от тях е моят учител проф. Геза Ферех. Той ме научи да виждам образите в останките на миналото. Той ме насочи към най-важните образи на величественото археологическо богатство на Българщината. Той ме натъкна, най-сетне със свойствения само за него начин, на оня образ, а именно главодървото, който ми даде възможно да разбера образно всички ония крайно разбъркани негови производни, и ме доведе до положението да навляза в тайните на източната образна символика. При все че не споменавам в настоящия откъс името му начесто, все пак той присъства, повече или по-малко, почти във всяка страница с всичко онова, което ми е предал и което съм научил от него.

Вторият е Г-н Съсълов,- този, на който дължа появата на това издание. Но моята признателност към него не се отнася само до тая негова постъпка, а също така и до нещо много по-важно. Той ми даде възможност, чрез своята книга, „Пътя на България” , още на времето си, да видя ярко отсечен върху платното на световната история образа на нашите предци в тяхната първоначалона родина в Далечния Изток. Аз имах и перди това редица представи за тях. Но в тия представи липсваше най-същественото- онази картинна действителност, която китайските летописи разказват, и незнанието на която по начало не позволява едно научно разглеждане на засегнатите от мен въпроси.

Третият човек без който бе немислимо написването на моя труд е г-жа Е. Петева-Филова. Нейните три монографии върху Българското везмо ми дадоха основания материалът за разглеждането и заключенията, до които стигнах. Те представляват основни камъни на Българската образност, колкото и скромни да са по външност. В тях има събран извънредно ценен образен материал, изложен и подбран с голяма вещина, и всеки, който за в бъдеще ще работи в областта на Българската или Източната образност, непременно ще трябва основно да ги проучи. Отлично систематизирани, нейните проучвания ме отправиха и ми дадоха изходно начало в систематизацията на българската везмена образност, като ме научиха да отделям важното от маловажното и същественото от несъщественото.

Четвъртият човек е един французин, вече покойник – Леополд де Сосюр, брат на големия лингвист Сосюр и син на друг един голям учен по естествените науки. Делото на Леополд де Сосюр в полето на китайската и далекоизточната Астрономия доби официално признание чак след смъртта му. Приживе хулен, отричан и пренебрегван, дори от най-големите авторитети, той, за жалост, не довършва последната и най-хубавата част на работата си и я отнася в гроба. Едва напоследък научните му трудове започват да биват издавани и научната мисъл вижда, че този, който беше тръгнал срещу течението на общооформените мнения, всъщност е имал доста много право. Цяло щастие е, че този човек въпреки многобройните несгоди и разочарования в живота си, е продължил да върви все напред, без да отпада духом, и така е разгънал пред погледа на науката широки обзори за проникване в тайните на отдавна съществувалите светове и в тайните на множество днес съществуващи народностни култури. Ако бях изходил от отдавна оформените мнения и схващания относно далекоизточната Астрономия, никога не бих могъл да разбирам тъй красноречивите и красиви Български и Източни орнаменти, нито пък бих могъл да долавям онова, което те разказват. Затова пък, използвайки огромното дело на Сосюр, мене ми се отдаде една прекрасна възможност да проникна в самата светая светих на оня велик през всички времена дух на Изтока, чиито свещенни тайни наново един ден ще станат достояние на човечеството посредством великолепните и чаровните образи на Българската образност.

София, 9 март, 1941 г. Тачо Танев

А Г

Osvald Siren

A history of earli Chinese Art The Han period London 1930

А Н

Проф. Геза фехер

Ролята на културата на Прабългарите София 1940

А О

Д, Маринов

Народна вяра и Религиозни Народни обичаи Книга VII от Жиеа-Старина Сборник на Народни Умотворения и Народопис Книга XXVIII София 1914

А П


Li Gi-das Buch der Sitte des Alteren und Jungeren Dai Aufzeichnungen uber Kultur und Religion des Alten China. Aus dem Chinesischen verdeutscht und erlautert von Rikhard Wilchelm. Jena1930. Verlegt bei Eugen Diederichs

А Р

Ernest Mackay

Die induskultur Ausgrabungen in Mohenjo-daro und Harapa Leipzig 1938

А С


Mithologie Asialique iliustree Paris 1928

А Т

Янко Тодоров

Източно азиатския животински цикъл от гледището на астрологическите вярвания/към въпроса за Именника на Българските ханове/ Годишник на Софийския Университет Историко-филологически Факултет Книга XXVIII, 8 1931

А У


Болшая енциклопедия

А Ф

Otto Bohtlingk

Uber die Sprache der Jakuten III tom na A>T>N>von Middendorff’s Reise in den Aussersten Norden und Osten Sibiriens St.Petersburg 1851

А Х

Jd.Kunos

Sejx Suleiman Efendi’s Cagataj Osmanischev Worterbuch Budapest 1902

А Ц

Paasonen H.

Csuvas Szojegyzek Budapest 1908

А Ч

C. Brockelmann

Mitteturkischer Wortschatz nach Mahmud Ai-kasraris Divan lurat at-Turk Leipzig 1928

А Ш

J.J.M.De Groot

Die Hunnen der vorchristlichen Zeit Chinesischen Urkunden zur Geschichte Asiens. Epster Teil Berlin und Leipzig 1921 Verelnigung Wissenschaftlicher Verleger Walter de Gruiter &Co. Chinesische Urkunder zur Geschichen Asiens. Zweiter Teil Die Westlande Chinas in der Vorchristlichen Zeit. Herausgegeben von O. Franke Berlin und Leipzig 1926

ЛЕТОЧИСЛЕНИЕТО НА КИТАЙСКИТЕ ДИНАСТИИ


ПРЕДО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

? – 255 4-те древни династии

Йю или Шун

? 2205 -1766? Хсиа или Хиа

? 1766 -1122? Шангъ или Йин

? 1122 – 225 Чоу

225 -206 Ц’ин или Хунско владиество

206-220 Хан

206- СЛЕД РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

- 9 Си Хан(Западен или Стария Хан)

9 – 23 узурпатора Шанг Манг

25 – 220 Тонг Хан (Източен или Младия Хан

220 – 265

Сан коу или Трите царства

Южни хуни


Шу

Шу

Шей

195-304 Лиеу

265-316 Цин (Пей Циен или Северен Циен)

304-589 Нан-пей – чао или дележ На Чг и Север


СЕВЕР ЮГ

304-329 Ц’иен Чао (стария Чао, хунско владичество)

330-349 Хоу Чао(Младият Чао, хунско владичество)

349-436 Йен (монголско владичество)

350-417 Ц’иен (монголско владичество)

386-550 Пей Шей( Северен Шей вероятно хунско владичество)

534_550 Тонг Шей(Източен Шей)

535-557Си Шей(Западен Шей)

550-577 Пей Ц’и(Северен Ц’и)

557-581 Пей Чоу(Северен Чоу)

317-420 Нан Цин

420-479 Лиу-Синг

479-502 Ц’и

502-557 Лианг

557-589 Ч’он

589 – 618 Суй

618 – 907 Т’анг




907 – 960 Шу-тай или 5-те династии


907-923 Хоу-Лианг

923-936 Хоу- Т’анг

936-947 Хоу-Цин

947-951 Хоу-Хан

951-960 Хоу-Чоу

960- 1280 Сунг


960-1127 Пей Суенг (Северен Суенг)

1127-1280 Нан Суенг (Южен Суенг)

1280 - Йюан или Монголското владичество в китай

1368-1644 Минг

1644-1912 Ц’инг или Манджурското владичество в Китай

ГЛАВА VII

ЕЛБЕТИЦА

ОТКРИВАНЕ НА ЕЛБЕТИЦАТА

1. Просто чудно е, как досега никой не е подозирал съществуването на най-важния, най-съществения и най-отличителния орнамент и символичен знак на Далечния Изток и на цяла почти Азия.

Още в предисторически времена тъмните и неизвестни нам азиатски вълни я разнасят далеч на изток, север, запад и юг, и тя, заедно с крито-микенските и финикийски кораби, прониква в пространствата на античния мир и на предисторическа Европа. По-късно, понесена от хунското нашествие, елбетицата наново залива запада, прониква в най-отдалечените ъгли на европа- в Ирландия и Исландия, а Арабите я разнасят по цяла Африка.

Какъв е пътят на елбетицата на юг и изток, пряко южните морета и острови, това тепърва има да се установява. Но, знаейки и познавайки нейните форми, можем да кажем със сигурност, че тя ще набележи с каменни спанци пътищата, по които са се разливали човешките вълни.

2. Извънредно тъмен е въпросът, в кое от най-старите човешки огнища тя се появява за пръв път – поне в своята зародишна форма- дали в Африка, дали в Предна или Южна Азия, дали, най-сетне в неизвестната прародина на далекоизточните народи.

Колкото и да е мъчен този въпрос, за нас той не ще играе решаваща роля, защото при разглеждането на образа изобщо не е важно толкова мястото, където той за пръв път се е появил, а мястото, където е постигнал пълния си разцвет, и мястото на паметниците, останали от този разцвет.

А най-пълните, най-съвършените и най-красивите елбетици в света, препълнени с космичен смисъл, с дълбока вяра и надежда, с мъдрост и поезия, ни предлага Китай от времето на династията Хан (206 г. Пр. Хр.- 220 г. Сл. Хр.) нататък, а може би и от една още по-ранна епоха.

3. И както едно време съвършените статуи на елинския свят разплискаха своя чар чак до пясъците на Тарим, така, други едни съвършенни образи – безчислените преображения на елбетицата- тръгнаха от бреговете на Жълтата река и на Жълтото море, за да стигнат победоносно бреговете на Атлантика.

В елбетиците на Китай човек може да намери едва ли не всички форми и, като че ли, всички стилове от всички времена, защото те са първите величествени паметници на човечеството, издигнати в чест на Вселената, в чест на Природата извън човека, която остана напълно неизвестна на антиката и на нейния кръг народи, познавали само телесните и животинските форми.

И може би в тия елбетици се крие силата, която е вляла в душата и изкуството на източния човек онова, което Европа никога не е притежавала: безкрайната ширина и цялостност на духа.

4. Да се пристъпи към едно обикновено обяснение, какво означава елбетицата, намирам за съвършено недостатъчно да хвърли светлина върху тоя чуден орнамент. Затова, аз ще пристъпя към неговото обяснение чрез последователното отбелязване на по-важните етапи на неговото откритие, неспазвайки хронологическия им ред.

5. Откритието на елбетицата се предуславя от разбирането на един друг образ- тоя на главодървото. Този образ е разгледан подробно от мен в по-предишните глави на този труд. Подготвен от него да схващам сърцевидните форми-наричани от шопите „роджета” – като някакви божества или митични олицетворения, вниманието ми бе привлечено наново към един съвършено странен, но за това пък много чест и характерен орнамент на Българското везмо, носещ неразбираемото име „елбетица” , както посочва госпожа Петева-Филова в /Г стр. 165/ за една от многобройните му форми, притежаващи също многобройни имена. Образът, който привлече вниманието ми, е представе на /об. 1/.



Об. 1. – Ръкав от женска риза. Софийско. Д об.3

Неговият далекоизточен характер е явен още от пръв поглед, и аз се надявах, че ще може да се разбере неговото значение с намирането на далекоизточните му успоредици, без, обаче, да подозирах, че разрешението на неговия въпрос ще има капитална важност не само за Българската образност, но и за редица чужди изкуства и стилове.

6. Четирите му човешки глави, украсени с рога, или по-точно с по седем израстъка, ме навежда на мисълта, че между тях и рогатите маски, употребявани у нашия обичай „кукери” , съществува някаква връзка. От своя страна този Български обичай, все още не напълно разяснен относно неговата дълбока езическа мистика и строга военна организация, явно стои във връзка с религията на Хунобългарите, следователно и с онова велико неизвестно, което се е ширило като вяра по целия азиатски материк. Така изхождайки и от тази гледна точка, елбетицата сочеше Изтока като ключ на нейното разрешение.

7. От друга страна постепенно почнах да провиждам, че и други Български орнаменти имат абсолютно същия строеж, както елбетицата, обаче биват изпълнени с по-други похвати и вторичният им строеж търпи доста широки тълкувания.Тук давам три подобни примери, показани в /об. 2, 3 и 4/




Об. 2 – Ръкав от село Слатина. Г таб. XII а.




Об. 3. – Ръкав от село Горна Баня. Г. Таб. XIVа.

Об. 4 – Шевици от село Подгумер. Г Xiа.

Във всички тези образи ние виждаме, че около един среден образ се нареждат по четири глави, разделени с по четири растителни форми. По-следните форми, на /об. 3/, Петева обяснява в /Г стр. 160/ като лалета и придружава с немското пояснително название „Facherpalmette” – т.е. „ветрилообразна палмета” . Главите са твърде разнообразни. На /об. 3/ те са заприличали на растителни стволчета. На /об. 4/ те имат напълно характера на прочутите древнокитайски животински глави, наричани „т’ао-т’иехъ” , а пък най-сетне, тия на /об. 2/ представляват нещо, подобно на което до сега не съм срещал.

Обаче, всички тези глави имат особеността, че повече или по-малко са сърцевидни, че имат роговидни израстъци и че всяка от тях носи на темето си непременно по един лобен израстък, за който още от по-рано, от главодърветата, знаех, че представлява едно малко сърдце. И действително, както ще се види в следващите глави, той се оказа точно такъв. Впрочем и /об.4/ показва ясно сърцевидната му форма.

8. Впоследствие намерих между древноегипетските платове една отлична успоредна на тези наши елбетици, показана на /об. 5/ където, за голяма радост, не беше пропуснато да бъде отбелязано лицето на роджетата- нещо, което много рядко се сличва. Така стана възможно да се установи безспорната връзка по строеж между Българския образ от /об. 1 / и далекоизточните. На местата на правите Български растителни форми, тук обаче, изпъкват сърцевидните, които, от своя страна, стоят във връзка с „лалетата” на /об. 3 /. Важно обстоятелство при това е, че посоката на вейките от растителните сърдца на /об. 5/ вървят навън и надолу, точно така, както и тия от /об. 1 и об. 3/.




Об. 5 – Древен японски пурпурен брокат с конвенционален

Мотив от Музея на Императорското Домакинство в Токио

9. Що се отнася до самия /об. 5/, навярно и той ще да бъде причислен, съобразно изгледността си, към всеобемащия по отношение на Азия Сасанидски стил. Изхождайки от подобно предубеждение, ние ще намерим може би редица хубави успоредици на този японски образец между онова, което се нарича сасанидско. Сасанидският стил ще прибави още една своя заслуга, че е проникнал толкова надалеч в Изтока, без, обаче, да бъде в състояние да даде едно цялостно развитие и обяснение на орнамента. В следващите глави, например в главата за роджетата, ще имаме случая да видим доколко всички тези сърдцевидни и лалеобразни форми, които сме свикнали да смятаме за сасанидски форми, се свързват с древнокитайската образност, дори от времето на династията Чоу (1122 г. Пр. Хр.-225 г. Пр. Хр.), и то органически и произходно. Ето защо, ако Сасанидският стил се окаже в известни случаи недостатъчно убедителен да ни разясни известни орнаменти, при все, че съществува традицията тия орнаменти да бъдат смятани за сасанидски, то поради тази традиция не бива да се пренебрегват красноречивите случаи за несасанидския им произход, които действителността ни предлага.

10. Светът е свикнал да смята древният античен мир по бреговете на Средиземно море за център на цялата история на човечеството, а всички останали култури подрежда степенувано, съобразно отдалечението им от този средец. Съобразно това съсредоточно схващане, естествено средецът е, който излъчва от себе си влиянията, и светът търси да открие само неговите влияния и само тях познава обстойно. Обратните влияния са известни почти само на специалистите. Останалите хора ги смилат под термина „варваризъм”, който все още живее в науката. Ето коя е психологическата предпоставка изкуствено да се надуват границите на Сасанидския стил, понеже и той минава за една креация в рамките на средиземноморските култури. Същата тази психологическа предпоставка е карала науката да се отнася крайно резервирано към древността на Далечния Изток, която, между впрочем, започва да излиза на бял свят едва с почването на сегашното столетие. Тази древност, обаче, по всичко личи, че ще донесе множество изненади и ще обърне наопаки множество досега съществуващи представи.

11. Най-сетне и едно последно съображение, което наглед изглежда съвсем парадоксално, наклони решително везните на преценката ми. Това съображение е показано в сравнението на /об. 6/ , представляващ китайския знак за император и Българското родже от /об. 1/



Об. 6 – Китайски писмен знак за император и Българско роджеот об. 1

При все, че разликата по изгледност на пръв поглед да не позволява това сравнение, все пак строежът и на двата образа е един и същ, с тия две второстепенни разлики, а именно, че долните рога на Българското родже се раздвояват от самата глава, а в китайският знак отначало вървят като един рог, който в последствие се раздвоява, и след това, че пресечницата на дръжката в знака има две дълги висулки, липсващи на пресечницата у роджето. От друга страна най-важният белег-лобният израстък- демонстративно стърчи както над главата на знака, така и над тази от роджето. А особено важно обстоятелство представлява еднаквият брой върхове на израстъците на главата, а именно 7 на брой, както за китайския знак, така и за роджето.

12. С това сравнение за мен стана ясно, че в елбетицата имаме работа с четири царе, земни или небесни, от света на далекоизточния мироглед.

Но какво означават четирите растителни форми? Те ми представиха редица трудности, понеже елбетицата именно в тях представлява и предлага едно безкрайно множество от форми, докато разнообразието на роджетата-царе все пак е по-сдържано. За разяснението на този въпрос трябваше накратко да се занимая с въпроса за орастеняването на образите на животните.

ОРАСТЕНЯВАНЕ

13. В по-предишните глави редица пъти вече се споменава този процес. Тук ще кажем, че преминаването на известен образец от една животинско-човешка мена в една растителна мена става било минавайки една средна между тях-геометрична мена, било направо, като тази геометрична мена се свежда до нула.

От тук следва, че едно животно-образ от известен стил може в последствие да се превърне:

1. или в един много огеометризиран(стилизиран)образ, който в последствие може да се преобрази в растителни форми;

2. или направо да се преобрази в растителни форми, изхождайки от положението, че самото животно-образ притежава достатъчно чисти и изкристализирали форми.




Об. 7 – Вълнена тапицерия от гробовна яма от гробницата на Лу-лан Ч таб. XXXII, L. C. V. 02 a.




Об. 8 – Вълнена тапицерия от местността на Лу-лан. Ч таб. XXXII, L.М. I. I. 01.




Об. 9 – Старокавказки животински губер,Югоизточен Кавказ Ж таб 9

14.Пример за второто преминаване представлява /об. 7/ , произхождащ от древният, загубен всред пясъците на Тарим град Лу-лан, и то вероятно от времето на династията Хан, следователно кръгло отпреди 2,000 години. Първото орастеняване виждаме от /об. 8/ И този образ произхожда пак от Лу-лан. Пример пък на орастеняване на почти напълно огеометризиран образ, в който животинският облик много мъчно се долавя, представлява /об. 9/. В този кавказки образ имаме змей, доведен почти напълно до неузнаваемост, който започва да обрасва с растителни вейки и клонки.

15. В Китай орастеняването настъпва с такава сила, че на място на растителните части на елбетицата започват да се явяват части от пейсажи, а дори на един доста стар образ, който тук не мога да покажа по технически причини, имаме цели рамкирани кръгли медалиони, представляващи напълно развити пейсажи с гъсти гори, реки и скали. Така, нагледно можем да видим живата връзка между елбетицата от една страна и китайския пейсаж от друга, намек за което стана вече в точка 3.

16.Въз основа на това обстоятелство аз очаквах да намеря в по-старите концепции на елбетицата между роджетата-царе не вече растителни форми, но някакви форми на живи същества, най-вероятно на животни.

И какво беше очудването ми, когато, освен в китайските елбетици, но и в Българските такива намерих видове с животни. Първият тип, който ми стана ясен, че представлява елбетица, носеше явно свастичен облик, и затова ние ще разгледаме тук този неин облик.

УСТАНОВЯВАНЕ СВАСТИЧНИТЕ ФОРМИ НА ЕЛБЕТИЦАТА

17. Още от самото начало Българският образ на елбетицата, показана на /об. 1/ ми направи силно впечатление с една нейна почти напълно еднаква успоредица, показана на /об. 10/ и нейния безспорен свастичен характер на средната и част. Свастиката в случая, е от типа на наричаните от мен „обратни” образи. Обратността и се състои в това, че не е съсредоточена в средата, както е при обикновената или „правата”свастика, а свастичните рамене се крепят върху една външна рамка и са насочени навътре. Това обстоятелство е особено важно и безспорно свидетелствува дълбоката древност на Българския образ, чиято древност, когато бъде установена, ще надмине обикновените предположения значително.


Об. 10 – Ръкав от село Негован. Г таб. XXII

18. От горния образ на мен ми стана ясно, че съществува някаква органическа връзка между свастиката и елбетицата. Тази връзка особено силно проличава от елбетицата посочена на / об. 11/ ,принадлежащ на прекрасната шопска шевица наричана „коньовете”, за която в предишните глави вече става дума, и безспорно носи един древен далекоизточен облик. Този Български елбетичен образ има, наравно с / об. 1/ ,решително значение за откритието на елбетицата като символ и знак.

В този образ виждаме рогата на роджетата-царе да стоят твърде близко до онзи на китайския знак за император. Но най-важното е, че между четирите царя виждаме на мястото на растителните форми четири птици с качулки, следователно четири от разгледаните в предишните глави Жар-птици (феникси). Тези жар-птици населението нарича още гъски, което напълно се оправдава, тъй като китайските успоредици ни дават както жар-птици, така и гъски на същите места. Жар-птиците се редят една след друга точно така, както виждаме, че се редят патиците в китайската елбетица показана на /об. 12/ . Роджетата-царе на последната показват орастеняване, което достига върха си за същия тип при / об. 13/, където на мястото на роджетата се явяват маргаритки.

Об. 11 – Ръкав от село Мрамор Г таб. XX


Об. 12 – Древнокитайско огледало, представляващо двойка мандарински патици и друга двойка диви патици. С об. 85.

Об. 13 - Древнокитайско огледало от времето на династията Т’анг. Ш2 таб. XIX, В. 36.


Об. 14 – Древнокитайско огледало представляващо жар-птица и лъвове. С об. 60. Рисунката е напълно схематична, самият образец представлява съвършенство на металната структура. За сведение даваме обяснителния текст:”...Произходът на животинските образи в Китай е твърде отдалечен , затова пък растителните форми са крайно редки / разбирай по отношение на китайската династия Б. М. / . Обаче, по времето на 6-те династии изображения на растения биват повече или по-малко развити, и когато стигаме династията Т’анг / 618-907 г. Сл. Хр. / , виждаме, че животинските образи тясно биват свързани с растителните, по начин да образуват изключително изящни декорации...Без съмнение това огледало е Т’ангово. Книгата Чин-со описва едно огледало от този вид със следващите изрази: „ Неговият цвят е черен като лак; яснотата му позволява отражението. Неговите растителни образи са накъдрени, навити, и развити, докато резбата му едновременно е дълбоко врязана и изработена в най-мъничките си подробности. Наистина, то е изработено през династията Хан”. При все, че книгата не е права за датировката, все пак думите и могат да послужат за характеристиката му”.

19. Една друга китайска елбетица-/об. 14/-показва вече не четири жар-птици, но само 2. Другите две са застъпени чрез лъвове. Роджетата са се превърнали в кукообразни растителни форми, които се редят също така свастично, както и животните. Редица подобни елбетици ми показаха голямо разнообразие на съдружаването на животните. Общностите им могат да са само от един вид животни, било птици, било змееве, било пеперуди и други, или пък разположени в срещуположни двойки, било пък, най-сетне, съвсем различни животни, като броят им не се ограничава строго върху числото четири. Числото им понякога може да бъде дори значително повече от четири, а друг път-по-малко.

20. От всички тези случаи аз се убедих, че свастичността е едно от основните начала на елбетицата, наред с алтернативната смяна на роджетата орастенени, неорастенени или само означени с животни, и затова ни най-малко вече не се усъмних, че имам работа с елбетица в случая показан на / об. 15 / , представляващ едно древнокитайско огледало, украсено със съчетанието на една права с една обратна свастика.



Об. 15 – Древнокитайско огледало, наричано „Минг – куанг” С об.7

21. В обясненията към това огледало не е дадена датировката му. Приема се, че китайските огледала не отиват по-назад от времето на Хан. Обаче, според моето твърде скромно мнение, самата му елбетица отнася това огледало във времето на Чоу, понеже в типичните Хански огледала намираме следите на нейното по-сетнешно развитие. А, освен това, и архаичният му шрифт говори в полза на изказаното мнение.

22. В обясненията се предава и съдържанието на текста на друго едно подобно огледало. В едно от тях се казва чрез 23 знака следното:

„Чистотата на сърдцето се отразява върху огледалото;ясната светлина е „създадена по подобие на правдивостта на слънцето и на луната”.

В същност, под преведената в случая дума с „правдивост” могат да се подразбират множество други понятия, които така характерно за Китай се наслояват върху едни и същи думи. Важното за мен беше, че надписът отразява две основни идеи:

1-една магична, по отношение на чистотата на сърдцето и качеството на огледалото да я открива; и

2-че отразява известна астрономическа концепция, в която взимат участие наравно слънцето и луната.

23. Всеки образ носи в себе си един от двата кълна- този на покоя, или онзи на движението. Учените наричат последния „вътрешна динамична линия”. „Вътрешна динамична линия” на някоя си картина или рисунка, следователно, значи посоката, която усещаме да имат движенията и трепетите на образите и частите им, или пък на силата, що пръхка в тях.

И свастиката има своя „вътрешна динамична линия”. Тази линия достатъчно добре попада в съгласуване с движенията на небесните тела, и затова всички тълкуватели на образите почти винаги са слагали свастиката в близка връзка със светилата, що греят над нас. Всички те говорят, че тя символизира слънцето, небето, щастието, прогреса и пр., обаче незная някой да е посочил, именно защо свастиката трябва да символизира това или онова. Истинското значение на свастиката не се крие в нейната „вътрешна динамична линия”. Последната е само последица на астрономическото значение на свастиката, което ние ще разгледаме подробно по-нататък. Разбирайки свастиката като астрономически знак, видях, че тя почти неизбежно присъства във всички по- древни китайски елбетици и от това заключих, че елбетицата изобщо се намира в особени връзки с астрономическите понятия.

ПРИМЕРИ НА СВАСТИЧНИ ЕЛБЕТИЦИ

24. Идеята за свръзването и отдаването свастичен характер на елбетицата ми се оформи, като отиваща и губеща се в най-дълбока древност, тъй като на една златна плочка от Микени, представена на / об. 16/, намираме една трираменна елбетица, свързана с четирираменна или петраменна свастика по средата и. Също от Баттени при Минусинск(около 800км. Западно от Иркутск в Абаканската степ) намираме един огледалообразен предмет със свастика по средата, представен на / об.17/ Обаче, в тоя случайимаме работа с трираменна свастика рядко явяваща се в Китай.


Об. 16 – Златна плочка от Микени, предисторическа Гърция Н6 об.363


Об. 17 – Вероятно огледало от Баттени близо до Минусинск, Сибир, в Абаканската степ, по течението на реката Абакан между Саянските планини и северните разклонения на Алтай. Минусинската област е богата с археологически находки, достигащи дълбока древност, каквато има и показания тук предмет. Р об. 152

25. Известна ни е от кавказките губерни рамки и осмолъчната звезда, представляваща сама по себе си едно от означенията на елбетицата, снабдена с една свастика по средата, както е показано на / об. 18 /.
Об. 18 – Рамкова ивица от Кавказки губер. А таб. J об. 15



Об. 19 – Дърворезба от дървените врати на Слепческия манастир; XI век. Я таб. XXXVII.

Об 20 – Християнска блеха от времето на Преселението на народите в Унгарския народен музей. Л об. 71


Об. 21 – От сребърна паница, определена като сасанидска работа от село Комарево, на река Шанва, в Кунгурския уезд, Пермска губерния , намерена в 1903г. . Намира се в Ермитажа Ф таб. CXIV об. 289.

/Об. 19/представлява една Македонска елбетица от XV в., изработена чрез похватията на плетеницата. /об.20 и об. 21/ ни показват едно особено развитие на свастичността , извънредно разпространено пи времето на Хан. Тази своего-рода свастичност не се изразява в 2, 3 или 4 свастични рамене, но в пръстени, щриховани свастично. От последното похватие явно произлиза извънредно важното хунобългарско шрихово похватие, посочено от проф. Геза Фехер в /АН об. 74 и 75 /чрез образци от Плиска, Унгария и Швеция.

26. Един великолепен образец на свастична елбетица имаме изобразен на / об. 22 / , по произход от Англия. Четирите му роджета са представени с човешки лица, а животните- чрез четири животински бутове, разпололожени свастично между тях. Обстоятелството, че в следващия външен кръг намираме пък пет животински бута, наредени пак свастично, говори ясно, че майсторът на това произведение не е познавал първоначалното азиатско значение на елбетицата и е предавал някакво друго западноевропейско, може би разкрасително значение, тъй като четворният кръговрат на вътрешната елбетица не съвпада симетрично с петорния кръговрат на външната.

Об. 22 Бронзова фигура от Бедфорд, Англия. И об. 205. Салин познава подобни образи само в Англия и по западния бряг на Франция, който по това време е изпитвал английско влияние. Успоредните на човешките образи му са известни в Швеция и той поставя нашия образ във връзка с шведските образци.

Об. 23 – Двуглавец от кавказки казашки губер. Е об. 59


Об. 24 – Розета от кавказски сумашки губер. Об. 230

27. Елбетицата има един много сроден неин друг образ, който наричаме двуглавец, въз основа на названието на същия образ в някой казашки кавказки губери. Подобен образ виждаме представен на / об. 23 /. За органическата му връзка с елбетицата ще стане дума още в тази глава, при все че на него е посветена цяла една глава на този труд. И той, като елбетицата, в известни случаи може да се свърже със свастиката, която виждаме в предложения образ красноречиво да стои в средата му.

28. Пак от един кавказки губер имаме хубавия образец на розета, представляваща също едно от означенията на елбетицата, украсена със свастики , както виждаме на / об. 24 / Оренди в /Е об. 230/ я нарича „Sonnenbrandmuster”. Върху всяко едно от осемте листчета има по една малка свастика. Това не е случайно хрумване, а опростеното означаване на цял низ елбетички заместващи както роджетата, така и животните. Така че от това следва още една от характерните особености на елбетицата- съставните и елементи- роджета или животни, или и двете, могат да бъдат замествани с по-малки елбетици. Тази възможност отговаря напълно на редица представи от далекоизточния мироглед, както и на споменатите от мен предходните глави Български представи за пълното съответствие на горния с долния светове, тогава, когато говорихме за опачните противопоставяния.

УСТАНОВЯВАНЕ НЯКОИ ОТ ОСОБЕНОСТИТЕ НА ЕЛБЕТИЦАТА

29. Третият, вече китайски образ, който има решително значение за откритието на елбетицата, е представен на /об. 25 / Той е достигнал от един великолепен глобусовиден съд от времето на Хан. Предадената от нас рисунка далече не може да посочи онзи прелестен и съвършен замах, с който е изпълнено това велико творение на изкуствата. Но то не е съвършено само от художествено гледище. То носи в себе си и всички необходими елементи и особености, присъщи на елбетицата за нейното принципно разбиране.

Об. 25 – Капак на глобусовиден съд с крака, така наречен „ан”. АГ об. 58. има го и в С

30. В средата на този образ намираме една кръгла дупка. От нея излизат четири роджета, които имат тази особеност, че, посредством лобните си израстъци, се свързват с лобните израстъци на четири други роджета, опаки там. Двата кръга роджета, чийто вътрешен кръг, така да се изразим, гледа навътре, а външният гледа навън, са заобиколени с една широчка щрихована ивица, от типа споменат в точка 25, по начин да образува образ приличен на четири пики, слепени чрез дръжките си на кръст. От своя страна ивицата е щрихована пак с полегнали, коси щрихи, но не свастично, а средоточно, т.е. така че щрихите да се събират във върха на всяка една от пиките, или с други думи по посока на средната ос на всяка една от групите роджета, точно както беше случаят и с месечните птички от взаимообратните роджета, споменати от нас в предишната глава. В празното пространство между пиките са разположени свастично четири животни-два пауна и две четирикраки, и то гледайки навън, а не навътре, както беше случаят с / об. 11, об. 12, об. 13 и об. 14/

31. От тази последна елбетица извадих следните заключения за особеностите на елбетицата изобщо:

1. – че средата на елбетицата представлява един особен елемент, който се противопоставя на всички останали;

2. – че вътрешният кръговрат на роджетата се отнася до същата тази среда;

3. –че вътрешния кръговрат на ханските елбетици е опак на вътрешния кръговрат, и следователно представлява негово опако съответствие;

4. – че щрихите, както и месечните птички, подчертават, какво всяко родже само за себе си представлява един самостоятелен образ, притежаващ собствена кулминация, т.е. собствено средоточие, към което се подреждат останалите му части;

5. – че присъствието пък на свастичните животни във вътрешния кръг доказва, какво целият този кръг представлява от себе си една цялост, която тече в посока на часовниковата стрелка, или както ние ще наричаме това- тече часово. Това течение е обратно на посоката на Българските жар-птици, които са разположени обратночасово. Обаче, последните не гледат навън, както китайските животни, а навътре. Следователно, те представляват опачни образи на китайските животни, и като такива тяхното движение наистина трябва да бъде обратно на часовата стрелка, както ги и намираме в действителност;

6. – забелязвайки, колко лесно животните биват разменявани едно с друго в китайските елбетици, предположих, че те символизират едни или други астрономически понятия, още повече, че при редица елбетици, дори от времето на Хан, намираме действително известно астрономическо съдържание, както това се изразява и в свастичността.

И така, за да разберем значението на елбетицата, не ни остава нищо друго освен да хвърлим един поглед върху астрономическите идеи на Далечния Изток, изразени главно в неговите кръговрати.

КРЪГОВРАТИ НА ДАЛЕЧНИЯ ИЗТОК

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

32. Светлината върху многобройните и разнообразни кръговрати на Далечния Изток ще отбележи и действитеното разгадаване и проникване в тайните на неизвестните още за науката светове.

Едни от най-забележителните от тези кръговрати са календарните или годишните кръговрати.

Според проникновената книга на Леополд де Сосюр-„Произход на Китайската Астрономия” , върху която изцяло се основава и нашето разглеждане , в Китай намираме три годишни кръговратни системи:

1- кръговрата на Яо-тиен, или първичния кръговрат;

2-кръговрата на Чуан Хиу или реформирания кръговрат и

3-традиционния кръговрат, който е получил своето широко разпространение в целия Далечен Изток и Вътрешна Азия.

Всички тези кръговрати са слънчеви, а не лунни , както обикновенно се предполага, и са екваториални, в разлика от гръко-халдейските кръговрати, които са еклиптични и зодиакални.

33. Освен тези кръговрати, в Китай се забелязват следите на един юпитеров кръговрат, както и тези на един друг прастар лунен синодичен кръговрат, който е предхождал вероятно първичния кръговрат на Яо през една извънредно дълбока древност. Неговите следи са толкова ограничени, че Сосюр изобщо не намира основа да определи която и да е от неговите особености.

34. Изброените три кръговрата почиват върху следната основа още от първия миг на създаването на установена астрономия в Китай:

Небесният шар има един връх- това е северният полюс- въплътен в полярната звезда /А стр. 160/ , наричана с имената:

Полярна звезда=Т’иен йи=небесно единство
Шангъ ти=върховен цар, император от горе

Т’ай йи=върховно, превъзходно единство

Т’иен ти=небесен цар

35. цялото небе се върти около това средище, както и десетте планети, следвайки своя ход между неподвижните звезди. Техните различни места в небето се определят в Китай не по отношение действителния слънчев път, представляващ еклиптиката, проектирана върху дванадесетте зодиакални групи неподвижни звезди, както изисква гръко-халдейската астрономия, а по отношение на едни своеобразни градуси, чийто принцип при работенето с тях е еднакъв с измерителните начала на съвременната астрономия при определяне на времето.

36. Градусите на далекоизточните кръговрати, които продължават да играят своята астрономическа роля и почти до най-нови исторически времена, не представляват равномерни фиктивни деления, а неравномерни, действително съществуващи деления на небето, разграничени чрез 28 звезди, разположени главно по дължината на екватора и наричани „сиеу”. Повечето от тях не са звезди, лесно видими с окото от 1 и 2 величина, а често пъти са от 5 и 6 величина-т.е. звезди, едвам доловими от човешкото око, а понякога като че ли и недоловими.

37. Най-важната особеност при подбора на тези звезди-определителки е началото на диаметралната им противоположност открито от Сосюр. Всяка една от тях има друга една насрещна на нея звезда, която се намира точно по на 180 градуса от небесната и дължина. Явяващата се разлика, която е неизбежна, защото се работи с природни величини, е толкова незначителна, че целият подбор на сиеутата удивлява със своята изрядна уточненост, предполагаща дори като че ли съществуването на извънредно усъвършенствани астрономически инструменти, което надали е отговаряло на истината. Този избор още повече достойно предизвиква нашето учудване, защото никога симетричните звезди-определителки не могат заедно да се видят на небосклона и да се провери очевидно тяхната симетрия по отношение на северния полюс, а едва след изтичането на много време може да се сравняват данните за едната с данните за симетричната и другарка от противоположната небесна област. Ето защо появата на една подобна екваториална симетрична система в дълбоката древност представлява едно от най-великите чудеса на човешкия дух.

38. Китайските сиеута, според анализите, извършени от Сосюр, отговарят и са идентични в по-голямата си част на древно-индийските накшаатри и техните йога-таари (звезди-определителки), както и на по-късните арабски менаазили. Това обстоятелство говори в полза на голямата древност на известни астрономически познания, легнали в основата на техния общ подбор, или, че индийската и китайската системи на звездите-определителки имат общ корен и този корен отива в една толкова дълбока древност, че нашият исторически поглед го загубва.

39. Ведическата литература, слагайки в отношение накшаатрите с луната, както същото е установено и за менаазилите, нарича ги лунни станции или лунен зодиак. Какво е било предназначението на този зодиак, не е посочено задоволително от никой автор. Сосюр казва, че според хипотезите на Хуитни и Гинцел неможе да се види никаква практическа цел като подбуда за съществуването на лунния зодиак, съобразно научните изследвания, които тези автори предлагат.

40. Така например, разположението на накшаатрите и на менаазилите, пръснато по цялото северно полушарие, съвършенно не „жалонира лунния път между звездите”, както повечето автори приемат, представяйки си, че и в този случай трябва да имаме прилагането на началото на гръко-халдейския зодиак, който действително „жалонира” слънчевия път и служи по такъв начин на календарни цели. На практика, обаче, дори това да бъде така по отношение на лунните станции, „жалонираният” лунен път между звездите не може да послужи за никаква календарна цел, тъй като не може да даде никаква определена и ясна календарна периодичност. Следователно, в случая нямаме нищо друго, освен едно предразсъдъчно предположение.

41. Сосюр показва предназначението на системата на лунния зодиак, откривайки началото за диаметралното противопоставяне, за което вече стана дума в точка 37. Съобразно това начало сиеутата, или изобщо звездите-определителки служат да определят звездното място на слънцето по един косвен път чрез луната.

1-да определят годишните дати чрез наблюдаване звездното място на луната:

2- да определят звездното място на слънцето, диаметрално разположено на пълнолунието.

42. Практическото определение на пълнолунието е неприложимо чрез хелиячните залези и изгреви. Тези залези и изгреви на звезди в мига на слънчевите залези или изгреви представляват основата на гръко-халдейската астрономия, тъй като чрез тях са могли да бъдат установени съзвездията на зодиака. Някой автори приемат, че и старите индийци и китайци са установили 28-те деления на лунния зодиак чрез подобни хелиячни изгреви и залези, и дори, че установяването на лунния път е ставало чрез тях. На практика, обаче това е толкова сложно и търпи толкова големи пречки, дължими на атмосферните условия, че е неприложимо и дава доста големи грешки.

43. Всъщност, Сосюр е намерил едно много просто и щастливо разрешение на мъчния въпрос: кога имаме действително пълнолуние. Той е забелязал, че луната изгрява в деня на пълнолунието едновременно със залеза на слънцето, докато предния и следващия ден се явява разлика приблизително от ¾ час , и ето как, чрез извършването на това извънредно просто астрономическо наблюдение, неизискващо никакви астрономически пособия, може да се установи с точност, къде се намира слънцето на дадената дата.

44. Така например:

„Ако пълнолунието става в Плеядите по времето на есенното

равноденствие,

приблизително на 274 ден на годината, то слънцето ще се намери

на същото място (въз основа на дисметралното противопоставяне

на слънцето към пълнолунията) на 91 ден от същата година (274-

183=91; 183 дни представляват половината година, т.е. самото

диаметрално положение, което бива заето.)”

45. Следователно, един астроном, установявайки чрез пълнолунието хода на слънцето, ще бъде в състояние да определя и кога самото слънце ще преминава определени звездни места, свързани и с определени годишни дати. За целта е необходимо само да се следи, къде се извършва пълнолунието и след това да се броят дните, а това значи и да се отмерват сиеутата, тъй като всяко едно от тях обема точно определен брой дни.

Така практическото установяване на пълнолунието върху системата на лунния зодиак определя много лесно слънчевия път и служи по един удивително прост начин за установяване датите на календара.

46. Заключението от установяването на горното предназначение на лунния зодиак е , че той има слънчев, а не лунен календарен характер. На с541, Сосюр казва:

„Приемайки на вяра Гинцел и индиянистите, приемах и еклиптичния

Характер, който те приписваха на лунен зодиак. От любопитство

Проверих и установих, че йогатаарите (звездите-определителки) в

накшаатрите имат точно така екваториален характер, както и

сиеутата. „

„Индийският лунен зодиак е една архаична форма на първия лунен

Зодиак, чиято симетрия е била усъвършенствана от китайците.”

47. Формалната поява на йогатаарите и на сиеутата по паметниците е относително късна-за първите-едва в IV в. Сл. Хр. В едно астрономическо съчинение, съдържащо данни с елинистичен произход, а за вторите-като се започне от Стария Хан, около II в. Пр. Хр.

48. Текстът на Яо тиен, разяснен от Сосюр, отнася до една много отдалечена епоха въвеждането на действително чисто слънчевия метод за установяването на годишните слънцеположения чрез гномона (отвесен прът, служещ за измерване на сянката и за следене, дали една звезда преминава през меридиана на дадено място). И за това той с право отбелязва на с545, че с това събитие:

„Лунният зодиак загубил своето календарно значение, но запазил

Астрологическото си и религиозно значение”.

Приемайки с всичко до тук казано слънчевия и екваториален характер както на китайските годишни кръговрати, така и на лунния кръговрат (или зодиак) , ние ще поемем една ариаднина нишка в лабиринта на далекоизточните кръговрати.

49. Всички тези кръговрати имат своите дележи. Един от най-съществените дележи представлява дележът на 12-те животни. Различните автори му приписват чужд, вносен произход в Китай. Сосюр отделя много време и доста внимание за установяване присъствието на отделните животни в текстовете на Чоу, което изглежда му се отдава. Освен това Сосюр обръща внимание и на обстоятелството, че древността на шестдесеторния цикъл се признава за стария Китай. А той представлява всъщност един дванадесеторен цикъл, помножен по ? (виж точка 157) Най-сетне Сосюр (на с208, А2), посочва и официалната употреба на шестдесеторното циклично отбелязване на дните за XII в. Пр. Хр. В някой имена на императори от Йин, включващи названия от шестдесеторния цикъл. Немислимо е съществуването на един шестдесеторен цикъл без по раншното присъствие на дванадесеторния дележ. От друга страна, органическата връзка на всичко, що е китайско, било като предания, било като астрономия, философия и пр.., така дълбоко е просмукана и закърмена с тия животни, че изхождайки от тази съвсем проста гледна точка, ние не можем да не се съгласим, че те ще да са били застъпени още в най-древния Китай. Ние знаем, че същите тези животни постоянно се явяват в най-разнообразни по число серии-двойки, четворки, петорки, шесторки, осморки и пр. .Най-естественото в това отношение е предположението, че когато се е появила нуждата и от дванадесеторен- дележ, напълно сигурно е, че един от неговите изрази непременно е бил животински.

50. А кога се е появила една подобна нужда? На този въпрос може лесно да се отговори:-още от първия миг на установяването на слънчевата календарна система, поради следното много просто съображение: слънчевата година има четири годишни времена, забележителни чрез четирите годишни дати на слънцеположенията-тези на слънцестоенията и на равноденствията. Тия четири дати разделят лунния зодиак на 28-те сиеута на четири части по 7 сиеута всяка. Ако потърсим, как и на какви групи можем да разпределим сиеутата, като запазим изискванията равноденствените и слънцестойните групи да запазят централни симетрични места за сиеутата на четирите годишни дати и групите да бъдат приблизително равни на брой, най-много с едно сиеу различни, с други думи: ако бъдат тек само групите на четирите годишни дати, то получаваме само три възможни разрешения:

1- 7 . 7 . 7 . 7

2- 4 . 3 . 4 . 3 . 4 . 3 . 4 . 3

3- 2 . 3 . 2 . 2 . 3 . 2 . 2 . 3 . 2 . 2 . 3 . 2

51. Първото от тези разрешения представлява петорния дележ на сезоните, второто- осморния дележ на полусезоните, изразени в широко известните триграми, а третото от тях не е нищо друго, освен дванадесеторния дележ на месеците, установен от Сосюр.

И трите тези дележи виждаме тържествуващо да се изявяват в астрономията на Китай, която изцяло е построена върху тях. Но докато древността на лунния зодиак в Индия не е оспорвана, за Китай тя не е още призната, и затова последният-дванадесеторният дележ се смята за внесен за Далечния Изток и то в по-нови времена, и че произхожда от гръко-халдейския зодиак.

И така, древният далекоизточен астроном, в желанието си да установи известни годишни подразделения въз основа на 28-те сиеута, въз основа на духа на симетрията, така дълбоко залегнала в него, може да направи това само в границите на горните три дележа. Други дележи са невъзможни.

52. Органическата връзка, която виждаме да съществува между сиеутата от една страна и сезонния, полусезонния и месечния дележ, от друга, ясно изявява истината, че тия дележи не са внесени в Далечния Изток гръко-халдейски зодиакален елемент, а че те са неразривна съставна част от началната астрономия на Далечния Изток, чийто корени може да са общи с древноиндийската и дори с по-западни древни астрономии, но че подобни връзки лежат вече в едно съвсем друго поле на историята. С това, което Сосюр установява по отношение на вътрешната връзка между всички тези дележни системи, може би ще се сложи и край на легендата, че месечният дележ в Далечния Изток имал изобщо нещо общо с еклиптиката. Такава връзка нямаме, при все че еклиптиката е известна в Китай дори по времето на Чоу.

СЕЗОННИЯТ ИЛИ ПЕТОРНИЯТ ДЕЛЕЖ

53.Първият от тези дележи, легнали в основата на целия далекоизточен мироглед, притежава една характерна особеност, а именно, че неговите четири сезони биват противопоставяни на един център, както е случаят, между впрочем, и с останалите два дележа.

Какво представлява този център, тази среда?

За да разберем тази напълно далекоизточна идея-четирите деления да се противопоставят на средния- петия дял, трябва да се върнем наново към разделението на небето.

Във връзка с този петорен дележ Сосюр пише на /с 565/ и другаде, че около резиденцията на върховния император- полярната звезда, се намира един кръг с радиус за Древния Китай приблизително от 36 градуса от небесното пространство със звезди, които никога не залязват. Древните китайци, обаче, забелязвайки, че слънцето обикаля небосклона за една година, забелязали също, че през разните годишни времена то се намира в три от четирите дяла на другата част от небосклона, звездите на която залязват за по-дълго или по-късо време.

54. Така, около никога незабелязващата област на върховния император били подредени четири други небесни области, които по китайски се наричат дворци;те обитават символизирани по най-разнообразни начини във връзка с небесното си състояние и положение:

елементи

животни

планети

посоки

сезони

цветове

10 полусезони или полудворци

дърво

змей

Юпитер

Изток

пролет

зелено

Бор

Бамбук

огън

жар-птица

Марс

Юг

лято

червено

пламък от дърво пламък от лампа

земя

бик

Земя

среда

среда на годината

жълто

хълм равнина

метал

тигър

Венера

Запад

есен

бяло

оръжие котел

вода

костенурка

Меркурий

Север

зима

черно

вълни поток (ручей)

55. Най-простият образен израз на този петорен дележ ще се яви един Кръст са отбелязани чрез някаква символика пет дворци, както е показано на Об. 26.

А същият най-прост израз на 10-те полусезони или полудворци може да бъде осмолъчната звезда С едно или две концентрични кръгчета в средата и групирането на лъчите й в двойки, показано било чрез форма, било чрез багра, както виждаме на ОБ. 27.


Об 26—Кръст изобразяващ петорния дележ



Об. 27.—Осмолъчна звезда символизираща 10 полудворци или небето

56. Всеки един от дворците се представя и символизира преди всичко от по един император, тъй както императорът или царят по начало представя държавата, Четирите императори на четирите небесни дворци — царства, се подреждат около един среден цар — върховния. Това е основната идея на петорния дележ, изразима най-ясно в осмолъчната звезда. Следователно символизмът на последната трябва да означава Небето.

57. На мястото на четирите царя могат да се появят техните символи — знаци: например — животните. Четирите животни символизиращи царете и техните дворци могат да се подредят или според слънчевия поврат, т. е. свастично, както виждаме на об. 28, или съобразно някакъв друг ред, както е посочено на ОБ. 29 и ОБ. 30, за което играе особена роля алхимията на елементите и на сезоните.


Об. 28. — Огледало посребрено и с позлатени фигури на жар-птици и лъвообразни коне, Т анг, от Хо-нанъ-фу. С. об. 125.


Об. 29.—Огледало с образи на свещения кон и на птици, Танг. С об. 126.


Об. 30.—Огледало с образи на свещени ЖИВОТНИ, На световните посоки, 12-те зодиакални божества и т. н., период Карай, Корея, съвременен на Сунг и Юан, траял от 935—1392 г. C. об. 138.

Алхимията на сезоните.

58. Интересно е свръзването и означаването на небесните дворци с 5-те елементи на китайската алхимия. На с157, Ж, четем:

„Безкрайната смяна на 2-те начала йин и янг във връзка със слънчевия „кръговрат поставя в движение в земния свят петте елемента, като:

„дървото тържествува над земята, разяждайки я;

„металът тържествува над дървото, режейки го;

„огънят тържествува над метала, топейки го;

„водата тържествува над огъня, гасейки го;

„земята тържествува над водата, попивайки я".

59. Сосюр установява в Ж с215 следните алхимически зависимости:

Унищожителна

Производителна

Зависимост на Хонг Фан

земя

дърво

вода (се изпарява от)

вода

огън

огън (се подпалва от)

огън

земя

дърво (се ceче с)

метал

метал

метал (се копае от)

дърво

вода

земя (се издига над водата)

60. Ако вземем която и да е от тия зависимости, например първата — унищожителната, и означим символичните й елементи със съвременните научни названия, ще получим следното означение:

земя =светът, природата, действителността;

вода = физическите стихии;

огън = химическите сили и действия;

метал = веществото и химическите елементи ;

дърво = животът и жизнените сили.

61. Преобразованието, трансформацията, т. е. далекоизточното понятие за „унищожението" е напълно верно погледнато и от съвременните натур-философски схващания, Така например:

-Животът тържествува над мъртвата природа, преобразувайки я със силата на своя дух;

-веществото тържествува над живота чрез телесната смърт;

-химическите сили тържествуват над веществото, преобразувайки го;

-Физическите стихии тържествуват над химическите сили, защото последните изцяло зависят от тях;

-светът, природата тържествува над физическите стихии, защото без него

няма да има никакви физически стихии.

62. И така, в тези наглед бълнувания на древните далекоизточни алхимици ние можем да прочетем една истински дълбоко проникновена мъдрост, отразяваща действителността във Вселената. А тази мъдрост в никой случай не е случайна.

Свързвайки елементите със световните посоки и с годишните времена, като единосъщности с множество лица, древният далекоизточен астроном е установил изменени редове на годишните времена за кръговратите си. Тези изменения той е извършил, както ще видим по-нататък, по чисто практически подбуди, но е оправдавал с разните алхимически зависимости, като, може би и последните да крият корените си в самите тези практически подбуди.

63. Образният израз на тия алхимически зависимости е показан на об. 31, об. 32 и об. 33, като изключваме земята, която заема центъра им. От тези образни изрази виждаме, че производителната зависимост представлява един пръстеновиден, а унищожителната и тази на Хонг Фан представляват разклонения, отворени за първата към северозапад ( = СЗ), а за втората към североизток (=СИ). Тези две положения са извънредно важни.


Об. 31. — План на унищожителната алхимическа зависимост.


Об. 32. — План на производителната алхимическа зависимост.


Об. 33. — План на алхимическата зависимост на Хонг Фан.

64. Ако излезем от гледището, коя дата в годината можем да изберем за нейно начало, нам ни се предлагат толкова възможности, колкото дни в годината съществуват. Зависи само от нашите мисловни предпочитания да изберем тази или онази дата.

За старите китайци, изглежда, предпочитанията са почивали изцяло върху основните начала на мирогледа им. Установявайки зависимостта между елементите и годишните времена, те са имали вече установена календарна система, която е предполагала и съществуването на определено годишно начало.

65. Развитието и образното означение на алхимическите зависимости на елементите е, или утвърдила, или установила едно двойнствено схващане за началото на годината : началото, което се намира на СИ, и началото, което се намира на СЗ. Тези две начала отговарят първото на гражданската година, която е започвала с първия месец на пролетта, когато:

„Зеленият император (пролетният змей) упражнява своето влияние„

„Т'иен мен (Небесната врата = звездата Кио = рогата или главата на

пролетния змей) поради това се отваря" (Ж с379).

66. Но също така съществува и едно друго начало — астрономическо начало на годината, което заставя Сосюр да започва номерацията на първичния кръговрат на СЗ, т. е. с месеца на свинята, който да бъде първият месец на зимата (Ж с 311). Тези две начала на първичния кръговрат са една специфична особеност за Китай, или още по-право казано за Далечния Изток. Сосюр ги обяснява с установяването на слънчевия принцип в астрономията и съществуването на един друг, по-стар кръговрат почиващ на лунния-акронически принцип, чието начало на годината съвпада с началото на пролетта, за което пък свидетелства споменатото още при Сю-ма Ц'иен древно правило на Шо-т'и. Това правило по астрономически съображения не може да се отнесе до по-късна епоха от 24 век пр. Хр. (Ж с385).

67. На с545, ? четем:

„Китайската слънчева (тропическа) реформа посветила на слънцето зимния и

„летния дворци, а есенния и пролетния запазила за луната, където предисто-

„рическата древна астрология се запазила до наши дни. За това и връзката

„между различните китайски съзвездия в течение на земеделската (гражда

„нската) и религиозната (астрономическата) година е установена по един пре

„къснат начин, ту като съединения на слънцето с месечните сиеута, ту като

„противопоставяния на слънцето в лунните дворци, като пролетният дво-

„рец е оня, където слънцето пребивава есенен, и есенният дворец е оня,

„където слънцето пребивава пролетес".

68. От казаното до тук става ясно органическата необходимост за китайската астрономия да се сближава зимата с лятото и пролетта с есента, които сближения се изразяват в определянето на началата йин и янг относно годишните времена, а именно:

пролетта и лятото = янг \ съобразно дуалистическия или

зимата и есента = йин / слънчевия принцип

а от друга страна:

пролетта и есента = йин (луна) / съобразно лунно-слънчевия

зимата и лятото = янг (слънце) \ принцип. както е посочено на

( с593Ж.)

Следователно прилагането на пръстеновидния ред, или, както ще видим по-нататък, свастичния ред за втория случай и прилагането на алхимическите редове за първия случай, си има своята дълбоко философска нужда, наравно с практическите изисквания.

69. Алхимическите зависимости отразяват най-важната особеност на древната далекоизточна астрономия, както Сосюр многократно подчертава. Прехвърлянето на дворците в известен друг ред, а не пръстеновидния, прехвърлянето съобразно някаква друга норма, за жалост, се изплъзва от вниманието на редица учени занимавали се с далекоизточната астрономия. Те дори не подозират съществуването му, а тези, които са го забелязали, го отдават на някакво объркване на понятията, обяснявано с китайското" невежество. Пример за подобно повърхностно отношение представлява даденият от Сосюр цитат в Ж с368 на един от най-големите автори по въпросите на китайската астрономия — Чалмерс:

„Това противоречие (относно противоречията при последователността на

„наредбата на дворците и на сезоните Б. М.) изглежда, че съвсем не тревожи

„тяхната (китайската) мисъл, и за това ние можем да го оставим на страна

„необяснено".

70. Както Сосюр ни уверява в Ж с369 подобно разместване на дворците или на сезоните е чисто „китайско", защото то не се среща, доколкото той знае:

„нито в Халдея, нито в Египет, нито в Индия, нито в който и да е друг „център на астрономията.

Това разместване става възможно само при едно ясно разграничение на четирите сезона, т. е. при съществуването на една напълно ясна представа за петорния дележ. Ето защо алхимията на сезоните, теорията за йин и янг, както и въпросите за началото на годината се свързват така основно с този петорен дележ и естествено и с неговите образи изразими главно в кръста и осмолъчната звезда.

ПОЛУСЕЗОННИЯТ ИЛИ ОСМОРНИЯТ ДЪЛЕЖ

71. Съобразно религиозният смисъл на главодървото с двете птици от страните си, обърнати към него било с лице, било гърбом, ние имаме на лице втория от главните дележи на далекоизточните кръговрати, а именно полусезонния или осморния дележ. Тъй като митът за главодървото отива в една извънредно дълбока древност, никак не ще ни очуди обстоятелството, че китайските астрономи запазили спомена за едно древно деление на кръгозора на 8 цие-ки = 8 световни посоки (а не на четири) и го приписвали на Чен-нонг, че екваторът бива разделен на 8 части чрез краищата на сезоните и чрез годишните дати, по начин, че всяка осминка се намира или между началото на сезона и слънцеположението, или между слънцеположението и края на сезона, и че това се приписва на дълбоката древност, най-сетне, че древната книга Цо чуан предава сказанието за 8-те офицери на Чао хао, които били началници на 8-те годишни дати, говори за 8-те небеса и пр., както Сосюр ни показва на с211, Ж.

72. В същност осморни серии имаме много в Китай, пък и изобщо в целия Далечен Изток. Така например имаме 8-те дула на духовете или на ветровете; 8-те небеса наредени по екватора, а не коцентрично както са гръцките сфери, които носят названията, както ги намираме в обясненията на главата Wy Ди Де на Ли Ки според Гуанг Я (АП с405): черното небе (=Хюан, на север), тъмното небе (—Йу, на северозапад), съвършеното небе (=Ченг, на запад), пурпурното небе (=Джу, на югозапад), червеното небе (— Ча, на юг), бляскавото небе (= Янг, на югоизток)» светлото небе (=Хау, на изток), небето на промяната (=Пион, на североизток), и най-сетне към тях се прибавя и едно девето небе—уравновесително небе (=Гюн, в средата); 8-те животни представляващи серията на 6-те домашни животни плюс фазана (от който впоследствие произлиза и жар-птицата) и змея — олицетворения на императрицата и императора —върховните представители на началата йин и янг; 8-те знаци на полудворците посочени в точка 54, към които се прибавят и 2-та полудворци на средата, та стават всичко 10; 8-те полусезони; 8-те месечни птички; 8-те световни посоки; 8-те небесни офицери и пр.

73. Всички тези осморни серии или дележи виждаме да се символизират от всеизвестните триграми. Триграмите се приписват, че са установени от един от петте легендарни пра царе, а именно от Фу Хи, и носятъ неговото име. Те са изобразени на об. 34. Освен техния симетричено попълващ се ред, има друг един, който често се среща и по китайските огледала, който стана една от главните подбуди да търся у астрономическите обяснения за елбетицата, и който, най-сетне, Сосюр нарича по името на класическата книга Йи кинг, като много сполучливо разяснява пререждането му.Този пререден ред на Йи кинг показваме на об. 35.


Об. 34. — Триграмите на Фу Хи. Ж с34б, об. 16.


Об. 35. – Триграмите на Йи кинг. Ж с34б, об. 16.

74. Каква голема роля в мирогледа на далекоизточния човек са играли петорният и осморният дележи виждаме още и от означението, което дори до скоро китайските императори са давали за себе си:

„Ние, Превъзходството от 9 и от 5.”

както е показано на с229, Ж. Императорът, тука, сравнява себе си с петия от четирите небесни дворци, т. е. с никога незалязващата звездна област, със средата, както и с деветото небе от 8-те небеса, т. е. с небето регулатор или уравновесителното небе — пакъ със средното небе, това, което никога не залязва.

Ние тук не ще се занимаваме повече с далекоизточните астрономии, философски и религиозни представи, свързани с този извънредно важен дележ, защото това би ни отвело много на далече. Ще се задоволим да кажем, че в него има достатъчно много указания да сведочат за един прастар слънчев кръговрат, извън споменатите вече в точки 32 и 33 кръговрати, с които Сосюр работи.

75. Ритъмът на сиеутата в петорния дележ, както вече споменахме в точка 50, е 7.7.7.7. Същият за осморния дележ е 4.3.4.3.4.3.4.3. Ако потърсим сега, кое може да бъде неговото най-просто образно означение, ще получим изображението на об. 36.

С много слаби промени при употребата на по-хватията ще получим об. 37, който представлява образа-родоначалник на множество далекоизточни образи, на находките от

осморния дележ. които пък от своя страна представляват цяло едно стилово развитие, имащо великолепни образци между тухлените отпечатъци от находките в Ло ланг, за които в последствие ще става дума.


Об. 36.- Най-просто означение на осморния дележ.

Об. 37.- Праобраз на находките от Ло ланг.

76. Ако пък поставим на местото на онези групи, заемащи местата на главните слънцеположения, кръгчета, които да представляват императорите или техните символи, то ще получим об. 38. Този образ представлява сам по себе си плана, строежа на безчислен брой елбетици. Достатъчно е в него само да се заместват кръгчетата с предлаганата символика за царете, било с техните собствени знаци, било с животни, било с роджета и пр. От своя страна и пръчиците, носещи по 4 сиеута в последствие претърпяват значителни промени, като придобиват образи на роджета или пък се крайно орастеняват. Така този образ представлява изходното начало за нашето изследване на редица елбетици.


Об. 38. – Планът на редица елбетици.

77. Нека вземем сега този план и видим, какво ще получим от него, ако за-

местим кръгчетата му с китайския знак за император. Полученото ще видим на об. 39 —един образ, който не може да остави у нас никакво съмнение относно съдържанието на най-отличителния Български образ на елбетицата, посочен в об. 1.

Четливостта му е толкова ясна, че ни поставя в недоумение — как е възможно един античен далекоизточен сложен символ на

мъдростта да се запази в толкова чист и съвършен вид и то толкова далеч на запад, в един народ, загубил азиатския си

език и възприел индоевропейски такъв.

За жалост, обаче, мнозина биха се усъмнили и биха казали,

че в това обстоятелство няма нищо чудно, понеже, според тях, орнаментите могат

да пътуват преспокойно по някакви си невидими пътища пряко грамадни пространства.


Об. 39. – Праобраз на Българската елбетица от об. 1 и об. 10

78. Подобна мисъл може да задоволява начини на мислене преди установяването

на известна наука. Но ако се погледне справедливо на въпроса, то всяка поява, на каквото

и да е явление, почива върху точно установими причини и носи със себе си неуклоними

последствия. Ако досега образоведството, като наука, и да не е съществувало, но затова

не бива да отричаме обясненията, които то дава. От моята практика с образите аз

съм извлякъл едно много просто основно правило на образоведството:

невъзможно е да се намерят два образа породени в две различни страни, които да се схождат, освен ако между тези страни не съществуват, или не са съществували известни културни, верски или народностни връзки в пряк или косвен смисъл.

Естествено, тук се изключват най-елементарните образи, като квадратчета, точки, кръгчета, ромбчета, кръстчета, триъгълничета и др. подобни. Обаче, и те, ако не в строежа си, то поне по отношение похватията, с които са изпълнени, и по изразността си могат да дават понякога достатъчно указания за произхода си.

79. Обстоятелството, че един период, най-малко от 2,000 години (а в сжщност може би и много повече) дели най-чистия Български образ на елбетицата от нейния най-близък образец — китайското й обяснение, и го дели с огромни пространства пустини, непроходими, шеметни планини, безброй народи и една бурна историческа съдба с невиждани възмогвания и погроми, най-сетне и при условието, че никъде в цялото пространство между България и Китай не съм срещал досега подобен ясен и категоричен израз на елбетицата, запазил всички признаци на древната далекоизточна астрономическа символика, това обстоятелство говори решително, че има незаличими от никакви сили на света свидетелства и паметници на духа на вечното у един народ. Тези свидетелства тържествуващо изявяват истината за този народ, въпреки всички опити тя да се скрие или потули, въпреки всички ловки доводи на логиката и въпреки всички промени настъпили с този народ, дори и в неговото съзнание.

80. Горният символически образец дава началото на безбройно количество елбетици. От него се развиват две различни форми:

1-а — като на местото на роджетата-царе се явяват символичните им животни и

2-а — като четиривърхите израстъци между роджетата биват заместени от символичните животни, за да могат да бъдат разпознавани сезоните и самите роджета.

81. По-късно, при отпочване орастеняването всички части на тези форми започват да придобиват повече или по-малко растителен облик, като обикновено само животните опазват образите си.

82. Тук му е мястото да изтъкнем, че не само споменаваните от нас символи могат да заместват кръгчетата на плана на елбетицата, а и цели сцени с магично или религиозно съдържание. Една от най-интересните в това отношение представя сцената, когато заекът приготвя лекарство, разтривайки го в един котел под сянката на лунното дърво — китайската касия (Laurus Cassia). Голямото множество подобни сцени, в същност, ще ни разкрият безчислени страници от значенията на елбетицата — тази велика книга на човешката мъдрост.

МЕСЕЧНИЯТ ИЛИ ДВАНАДЕСЕТОРНИЯТ ДЕЛЕЖ

83. Но не са само горните две форми, които водят началото си от посочения от нас план на елбетицата в об. 39. Има и една —

3-а — форма на дванадесеторния дележ,

която органически е заложена в този план. Не е случайно, дето четиривършните израстъци имат посочената постройка. Четирите им

върха, символизиращи четирите означавани от тях сиеута, се разлагат по строежа си на две групи от по две сиеута разположени отвесно. Така че в об. 36, об. 37, об. 38 и об. 39 имаме както

израза на осморния дележ, така и израза на дванадесеторния, т. е.

месечния дележ. И така най-простият израз на този дележ ще

бъде посочения на об. 40., в който кръгчетата ще показват местата на избраните в случая символи.



Об. 40. – План на дванадесеторния или месечния дележ.

84. Ритъмът на месечния дележ, както вече изтъкнахме в точка 50, отговаря на реда 2.3.2.2.3.2.2.3.2.2.3.2. Той бива изразен главно в подреждането на четири главодървета или роджета-царе с по две птички от двете им страни. Тези образи ние вече знаем от частта за срещуположните и взаимообратни животни в предидущата глава. Но тъй като броят на сиеутата в дванадесетинките определя един особен ритъм, преди да се впуснем нататък в особеностите на месечния дележ, ще направим едно по-големичко отклонение, за да разгледаме една забележителна особеност на всички споменати дележи и то в връзка с музиката.

Астрономическите начала в музиката

85. Всички дележи, с които досега работихме, както и други неспоменати тук, почиват върху известен ритъм на сиеутата им. Ритъмът се образува от различните способи за групирането на сиеутата в дворците, полусезоните и месеците. Съобразно различните възможности на групирането на сиеутата имаме и различни техни листи, притежаващи различни-ритъми.

86. Древният източен човек, изглежда, много отдавна да е схванал тясната отвлечена връзка, която съществува между тези астрономически ритми и музикалните начала, както впрочем, същото е било забелязано и в древна Гърция. Затова, никак не бива да се чудим, че Великият Княз-Астролог Сю-ма Ц'иен още в Стария Хан пише астрономическо съчинение „Звънливите цеви" и, че прочутата пентатоника на Китай има астрономически произход, за което свидетелствува и името на една от нотите, както Сосюр уверява (Ж с 379), а именно нотата Кио. Звездата пък Кио играе огромна роля в най-старата мена на китайската астрономия. Сосюр изрично казва по този случай (пак там):

„Законите на китайската музика са еднакви с тия на астрономията."

87. На много места в своето съчинение Сосюр дава различни ритъми, установени въз основа на разпределението на сиеутата. На с561, Ж, четем:

„. . . тази листа на сиеута е една от ония теоретически листи, с които се за-„бавляват и си правят удоволствие древните и модерните китайски автори... „имаме освен (официалния и общоустановен—Б. /М.) ритъма 2.3.2, също така „и неправилния ритъм 2.2.3, както и един друг разколнически ритъм 3.2,2..

Всички тези ритъми, събрани в цяло, дават 4 групи по 7 на брой или

7X4 = 28, т. е. броя на всички сиеута, разпределени в четирите дворци на годишните кръговрати.

88. Българската народна музика, която, може би, е едно от най-големите чудеса намиращи се в Европа, със своите безчислени ритми и разнообразни гами, предлага в ритмично отношение удивителни успоредици с тези древни далекоизточни астрономически ритми. Нашата песен, със своя изцяло азиатски облик, е повлияла дълбоко и основно музикалното творчество на съседните ни народи и в това отношение, например, не може да се прави разграничение между Българската и Румънската народна музики. Обаче, гърците и сърбите, въпреки че в продължение на повече от хилядолетие живеят в на-близък етнически допир с Българите, не успяват напълно добре да усвоят сложните ритми на Българската песен и се задоволяват главно с дву- и три-метричните ритъми, общи и за цяла Европа. Едва през последните десетилетия с влючването на големи Български етнически маси в пределите на държавите им, изглежда, че сложните Български ритъми започват, макар и много бавно, да получават по-широка публичност всред тях.

89. Турците имат сложни ритъми, които са много сходни с Българските. Музикалното богатство на тези необикновени форми накара, щото един композитор от величината на Рихард Щраус да прави големи обиколки пряко Анадола през последните години на живота си. Обаче, османотурските форми не са чисти — в тях съществува един подавляващ превес от семито-византийската музика на Близкия Изток, и затова на местото на строгата ритмичност изпъква провлачената аритмичност, характерна, между впрочем, и за Българското църковно пение.

Докато простият народ в Турция продължава да пази старите музикални традиции, това което можем да считаме за официална музика в Турция, вече от редица векове, под мощното влияние на Исляма, представлява арабския вкус и стил наред с редица други близко- и средноизточни.

Един от широко разпространените сложни ритъми в Анадола носи и до днес названието „Български овчарски ритъм", както съобщава проф. Добри Христов.

90. Най-отличителният Български сложен ритъм се представлява от всички посочени в точка 87 китайски астрономически ритъми на сиеута, а именно: 2.3.2, 2.2.3 и 3.2.2. Това са трите възможни форми на всеизвестната Българска ръченица. Те се отбелязват музикално с 7/16 Този танц, който така органически е свързан с всичко, що е Българско, говори, че народът, който го е предпочел пред многобройните си други танци, ще да е имал съображения за това. Знаейки религиозния облик притежаван от всеки танц през произходната си мяна, никак не е за чудене, ако един бъдещ ден се докаже действителната връзка между ритъма на ръченицата и древните далекоизточни астрономическо-религиозни идеи, която връзка ние тук само предполагаме.

91. На края на това отклонение в полето на музиката ще кажа, че Българските сложни ритми започвайки от5/8 (2.3 или 3.2) имат 7/16 (2.3.2 и пр.), 8/16 (3.2.3 2.3.3 и 3.3.2), 9/16 (2.2.2.3, 2.2.3.2 и пр.),10/16, 11/16, 12/16 и така нататък, продължават до извънредно сложни и заплетени многобройни ритми. Например г. Чешмеджиев — известен музиколог — е имал възможност да запише в Македония сложни ритми, които прехвърлят 20 и повече удари в един такт.

92. Естествено сръбските музиколози са напълно безпомощни да записват тези песни, като обикновено напълно ги обезобразяват в двуметрични или валсови тактове, защото им липсва вроден музикален усет за сложните тактове. Принципално погледнато, същият усет липсва и на всички европейци, и затова почти винаги те са съвършено безпомощни в интерпретирането на Българските сложни ритми, както и на музиката на цяла Азия. Но това твърдение не се отнася и до известни затънтени краища на Европа, където селският живот не е могъл да бъде напълно унищожен от европейската цивилизация и е могъл да съхрани спомени от бивши времена. В някои долини на Швейцария, в Оверн, в Босна, с една дума, из местата, където са се ширили Богомилите— Български колонисти, имаме запазени и до сега песни доста сходни с Българските. Естествено и старите Маджарски песни носят ясно определени сложни тактове, поради особените връзки, които свръзват Маджарите с Българите. Но не е само това. Може би следвайки великия северен път на Викингите, или пък като някаква предисторическа останка от келтско време Българските сложни тактове ги намираме и в Бретан, а дори и остатък Ламанша.

93. Всичко това съобщавам в повечето случаи като мои лични наблюдения. Никога не съм се занимавал специално със свързаните с музиката въпроси. Обаче блестящата ограниченост на цялата европейска музика, било тя класическа, било романтична или модерна, в ритмично отношение, ми дава все пак основание да говоря и по този въпрос. За повече осветление по тези въпроси читателят може да се отнесе до предговора на сборника от „66 народни песни на македонските Българи" от проф. Добри Христов.

Астрономическо значение на месечния или дванадесеторния дележ

94. Ако приемем установения от Сосюр на с311, Ж, първичен кръговрат, ще имаме по отношение на 12-те деления следния ред

на животните, посочен в об. 41, чийто най-прост израз от европейска гледна точка е пръстенът. Ако потърсим реалния път на слънцето в течение на една година през групите на неподвижните

сиеута в този кръговрат, ще установим, че представлява действително пак пръстен, обаче с обратно часова посока. Ала от точка 109 ще видим, че в Китай не съществува досега нито една китайска листа, която да предава този реален слънчев път , ето защо ние трябва да полюбопитстваме, какво точно са виждали древните китайци в този първичен кръговрат.


Об. 41. – Първичният кръговрат. Ж с 311.

95. Слънчевият принцип, както вече споменахме

в точка 48. е бил приложен, заедно с въвеждането

на гномона,в една много древна епоха, за което свидетелствува текста на Яо тиен. Астрономическото събитие, което този текст ни дава, се отнася до една определима епоха. Сосюр изчислява, че събитието се отнася до 24-я век преди Христа. Ако достоверността на самия текст относно епохата, в която е писан, и да е оспорвана и да принадлежи към много по-късни времена, то затова пък самото предадено астрономическо събитие, не може да се оспори, защото то действително е станало и то само през посочената епоха и защото по естеството си не е повторимо в рамките на досегашната човешка история. Ето как, ако преводът на Сосюр е точен, както и изчисленията му, безспорността на тази датировка не може да буди никакво съмнение, колкото и на глед тя да изглежда смела. Тук ще требва да добавим, че Сосюр достига до същата датировка — именно 24-я век преди Христа — и по повод на правилото на Шо-т'и-те, споменато в точка 66, което е могло да бъде действително само през същата тази епоха, както и по отношение на една от двете бивши полярни звезди на Китай, която е могла да бъде такава само пак през същата епоха. Всичко това доста внушително говори в полза правотата на Сосюровите изчисления.

96.

Но, преди установяването на напълно слънчевия метод на астрономическите наблюдения, бил е в сила методът на диаметралното противопоставяне (точка 41) на лунния зодиак (точки 43, 44 и 45). С въвеждането» на слънчевата реформа традиционализмът е направил, щото за двата дворци на слънцестоенията наблюденията да се извършват съобразно слънчевия принцип, докато за равноденствените дворци — посредством лунния принцип (точка 67). Така се дошло до изработването на един сложен лунно-слънчев принцип, за който пък става дума в точка 68. Съществуването на този принцип става безспорно от прякото съобщение, което имаме за него в книгата Чоу ли, където, в статията Фонг сианг че, е казано по повод функциите на астронома:

„По време на зимното и лятното слънцестоение — слънцето, а по времето на „пролетното и есенното равноденствие — луната — служат за сверяване „правилата на четирите сезони" (Ж с590).

97. Лунно-слънчевият принцип има повече религиозно и философско значение според Сосюр. Но както този принцип, така и слънчевият принцип изискват ясното разграничение както на броя на сиеутата, така и на броя на месеците в дворците. Това разграничение безспорно виждаме още в най-старите китайски огледала по отношение на месеците, изразено в трите чертички в всеки дворец, както и в нашата елбетица (об. 1 и об. 10) и в китайския знак за император (об. 6), където трите долни висулки и пресечницата представляват именно дележа на три на всеки дворец, т. е. дванадесеторния дележ на месеците.

98. Късната поява в китайската литература на дванадесеторния дележ, и то по един малко изменен ред, сведочи, че разполагането в чист кръг на дванадесетинките, следвайки строго небесната им последователност, не представлява за далекоизточния човек нещо по само себе си разбираемо и прието. За съвременния европеец, с неговата глава натъпкана с геометричните форми на неговия си свят, естествено, подреждането в пръстен на дванадесетинките се обосновава от само себе си. Обаче, далече не е бил случаят така с далекоизточния човек.

99. Далекоизточният човек е търсил и търси да отрази във всеки свой символ един синтез на множество знания и ценности. Аз зная, какво значи народно творчество. Зная и каква сила притежава то, защото всичко най-хубаво, каквото Българщината дава от доста време насам, представлява народно творчество. Виждал съм с очите си и съм слушал с ушите си, как се създават ония творения, които поразяват със своята дълбочина и сила, и пред които индивидуалистичното творчество на Запада вяло бледнее и издребнява. Зная и къде е кралимарковската сила на това творчество — тя е в неговата тайнствено сложна простота.

100. Безбройни незнайни творци шлифоват в течение на дълги години народните творби. Всеки от тях отлага по нещо от собствения си мир върху първоначалния кълн. Времето овалва острите му ръбове, заличава грапавините, докато най-сетне пред нас се яви някаква съвсем опростена форма. Ала в основните точки на скелета й всеки човек може да влага с хиляди разнообразни значения, с хиляди разнообразни тълкувания. В това се състои и изключителната сила на народното творчество, както и оная сила (в по-малки размери, естествено), която лъха от произведенията на истински гениалните творци. Затова народните творчества и гениалните творби винаги ни изглеждат нови, свежи и вечно млади. Те са истински неизчерпваеми източници, които все и все пръскат потоци светлина наоколо си.

101. Далекоизточният човек разбирал това още в най-тъмната зора на времената, защото за човешкия гений не съществува прогресът. Човечеството е раждало своята гениална мисъл из ледените пещери със същото могъщество, както и под сянката на смокинята, на гърба на бивола, през тайни вечери, всред писъка на свирещите стрели, или всред стъкленици, взрив и електрически блясъкът. И далекоизточният човек е пожелал, щото най-важното знание за неговото духовно и телесно съществувание да отразява в себе си цял един мир от идеи и представи, заключени в известен прост символ-синтез.

102. Разполагането на първичния кръговрат далече не ми се струва, че образно е било извършвано върху пръстен както мисли Сосюр. На с480,Ж, той изрично приема :

„Китайците били свикнали мисловно да следват двата различни пътя — при „(прилагането кръговрата на — Б. М.) слънцето или на Юпитер.

И дава часовата и обратно часовата успоредица на двадесетинките, отговаряща на условния ред на първичния кръговрат и реалния слънчев или юпитеров път обратен на първия.

103. Подобно пръстенообразно разположение се оправдава само в обратночасова посока, тъй като то дава и реалния слънчев път, а условният ред на първичния кръговрат остава без всякакъв смисъл.Но ако приемем указаното от Сосюр сведение за това, че през зимата и лятото астрономическите наблюдения се поставят под знака на слънцето, а през пролетта и есента — под този на луната, и нанесем върху една свастика съответните на реалните положения на слънцето и на луната дванадесетинки ще получим първичния кръговрат, както е посочено на об. 42.

Об. 42. –Свастично разположение на реалния слънчев и лунен път или

първичния кръговрат

104. В този образ реалният слънчев и лунен път върви относно сезоните часово, а относно дванадесетинките в сезоните обратно-часово.

В това именно се състои и свастичннят ред, за

който вече става дума и който Сосюр ясно е виждал в първичния кръговрат, както това виждаме на с 544, 7т\, об. 37 с заглавието „Прекъснатият ред на звездните китайски сезони".

Смисълът на свастиката, като образ, е, че изразява не вече пръстеновиден ред, а прекъсван периодически пръстеновиден ред, т. е. свастичния ред. Подобно подреждане върху свастиката оправдава напълно съществуването на първичния кръговрат, защото, като се запомни този условен, фиктивен кръговрат и като се нанесе върху раменете на една четири раменна свастика (тук требва да подчертаем, че е съвсем безразлично, дали свастиката е часова или обратночасова), веднага ще покаже:

1) — четирите сезона;

2) — слънчевите сезони и лунните сезони ясно се отделят едни от други;

3) — четирите сезона следват един часови ред — от изток към запад съответен на въртението на небесните светила;

4) — обратночасово и свастично се чете реалниятъ път на слънцето и на

луната;

5) — че изразява чрез сезоните производителната алхимическа зависимост:

ЗИМА ПРОЛЕТ ЛЯТО ЕСЕН

вода дърво огън метал

105. Тези неколко сведения, които много лесно могат да се извадят от първичния кръговрат нанесен върху свастиката, оправдават напълно както нейното астрономическо значение, така също и условния, фиктивен ред на първичния кръговрат.Запомняйки реда на този кръговрат, древният далекоизточен човек е могъл с помоща на една свастика по всяко време и на всяко място да определя разположението на полусезоните, на дванадесетинките и сиеутата на сезоните, да знае, кои сезони са слънчеви, кои лунни, и да следи реалния слънчев и лунен път с голяма леснота, без да става дума за някакво мистериозно "навикване", както Сосюр приема.



Продължението на "БЪЛГАРСКОТО ВЕЗМО И ИЗТОКЪТ" можете да прочетете ТУК