събота, 22 декември 2007 г.

Европа започва от България






Днес ден преди да запалим Бъдника в огнището, за да посрещнем Коледа – Денят на възраждащото се Слънце, идва отново ред да говорим за Европа. Много приказки се изприказваха по тая тема, още откакто Соломон Паси си отвори устата и атлантическия клуб. Оттогава горката Европа как ли не бе малтретирана от думите на политиците и техните лъжи. Толкова много и толкова много пъти, че забравиха да попитат обикновените Българи дали знаят нещо за нея. Разбира се, те си присвоиха правото на самознаещи – само те и единствено те имат право да говорят за Европата, обикновения Българин трябва да ги слуша. А той ги слушаше, така сякаш ги чуваше. И се зареди кампании, членство в Нато и ЕС. Тази година политическата върхушка пак се кани да ни говори за Европа, този път за изминалата една година от членството ни и бъдещите предизвикателства. Вероятно отново и аз щях да се направя, че не ги чувам, докато поредния евреин, станал евро-дупетат Ви-Гей-нин, реши да ни убеди колко е хубаво да подкрепим новия Лисабонски договор, който щял да превърне Европа в СЕЩ – Съединение Еврейски Щати. Извинете – Европейски. Просто звучат много близо двете понятия, особено след като лицата, които представят Европата в България, а сега и в Македония са Моника Паси и Кристиян Вигейнин.

Първият като същински равин и пророк на Йехова ни поучи, че е добре да бъдем европейци, защото някъде Омир нарекъл Бога на боговете Зевс – “Европеос” – “този, който прозира бъдещето”. Горкият Соломон, съвсем е забравил да спомене, че тази титла “Върховният” е получил вероятно след като е откраднал и насилил девойката Европа от Българските земи. С това той не просто е откраднал ген, той е откраднал и непринадлежаща му духовна ценност. Типично по юдейски този момент не се споменава, както не се споменават далаверите и финансовите облаги на работещия за 1 евро, велик евроатлантик водещ и “Македония” към “светлото бъдеще”. Вероятно и “Македония”, ше бъде отвлечена от Белия бик с лунни рога и грозно насилена от него... За кой ли път? За пореден път.Защото това става един грозен исторически навик на лунните изповедници – на тези от юдейското племе и техните братя по вяра – мюсюлманите.

Дали обаче, Моника Паси, успя да съблазни Българите с титлата “европеос” и с ранга на велики жреци, на посветени богоизбрани, след като тя им принадлежи по естество и порождение?

Дойде време и другият да се развихри – Кристиян Вигейнин. След като синия шаман Паси се пооттегли, дойде времето на червения да говори. И той измантрува:

„Вече всичко е Европа и националните институции са и европейски".

Не е далече времето, когато ни говориха, че България трябва да влезе в Европа, защото тя геополитически още не била в Европа, други пък ги заместиха, като ни утешаваха, че ние сме били в Европа още от IX век и никога не сме си отивали от нея оттогава.

Никой обаче, не каза Истината, че Европа започва от България. И като географско понятие и като културни ценности.

Защото откровена историческа лъжа е цитираното от Моника Паси: “когато древните гърци посяват първите кълнове на онова, което по-късно ще бъде увенчано с името европейска цивилизация.”, защото в древността Европа като география е била област от Тракия (там, където сега са древните долмени и кромлеци), част от територията на България, а когато Зевс открадва девойката Европа я завлича в Крит – едно абсолютно сигурно доказателство, на кражба и пренос на културни ценности (един вид контрабанда) от древните български земи, които слагат началото на развитието на съвършено бледата елинска култура, която днес с гордост така наречнеия Европейски съюз припознава за своя основа. А през епохата на Възраждането ние възкресихме нашата си, българска култура, не гръцката! Е, тогава как може да се каже, че в България всичко е Европа?

Не, Европа започва от България, но не тази Европа, а другата, истинската, която ние помним – сестра на Кадъм, основал град Танагра, майка на Карн и Ниоба, жена на Данай, дъщерята на Океан и Тетия, а като география - разположена на югоизточната част на Тракия и обемала в себе си земите, граничещи на юг с Мраморното море, на запад река Хеброс (Марица) и на север – притока й Регина (р. Еркене, дн. Ergene) по направление до самото Черно море, което миело източните й граници.

Европа започва от България и не всичко в нея е Европа!

Лакота и древното Тенгрианство






От Уакан Танка, Великата Тайна, идва всяка Сила. Уакан Танка шаманът получава мъдрост и уме­нията да лекува, както и да прави амулети. Ние зна­ем, че всички лековити растения са дадени от Уа­кан Танка - затова те са свещени. По същата причи­на и бизоните са свещени - защото и те са дар от Уа­кан Танка. Великата Тайна е осигурила хората с хра­на, облекло, дала им е всичко, за да живеят добре. На човешките същества е дадено и познанието как да използват тези дарове - как да намират свеще­ните лечебни растения, как да ловуват бизони, как да постигнат мъдростта. Всичко идва от Уакан Тан­ка, всичко."

Маза Бласка, Плоското Желязо (късния XIX в.) - лакота


„Сега съм стар и сляп - не виждам нещата от този свят. Но когато Светлината дойде от Горния свят, тя озарява сърцето ми и аз проглеждам, защото Око­то на сърцето вижда всичко. Сърцето е светилище, чийто център е мястото, в което обитава Великата Тайна. Това е и Окото, с което Великата Тайна вижда всичко и с което ние виждаме Великата Тайна. Ако сърцето не е чисто, Великата Тайна не може да бъ­де видяна. Ако човек умре в такова невежество, не­говата душа не може да се върне веднага при Вели­ката Тайна, защото трябва да бъде пречистена, като броди по света. За да познаваш центъра на сърцето, където обитава Великата Тайна, трябва да си чист и добър и да живееш по начина, по който ни е научи­ла Великата Тайна. Чистият човек побира в сърцето си цялата Вселена."

Хехака Сапа, Черният Елен (1863-1950) - лакота


„О, Велик Дух, чийто глас чувам във ветровете,

аз идвам при теб като едно от многото твои деца.

Нуждая се от твоята сила и от твоята мъдрост.

Направи ме силен, но не за да властвам

над братята си,

а за да мога да се боря с най-големия си враг -

този в мен самия."

Вождът Дан Джордж или Гесуанут Слахут,

Водната Гръмотевица (1899-1981),

лечител, духовен наставник, поет, есеист и актьор - салиш


Прататко, Велика Тайна,

смили се над мен, за да може моят народ да живее!

Митакуйе оясин (Всички са мои роднини).

Молитва при Танц на Слънцето - пакопт

Не съпоставяй собствения си духовен опит с нечий друГ. Не сравнявай себе си с книгите - винаги ще изглеждаш малък. Колкото повече следваш вътреш­ния си глас - този тих глас, - толкова повече ще на­учиш и ще израснеш по свой собствен начин.

Понякога чуваш глас, понякога чувстваш или осъ­знаваш нещо. Различни хора ще те учат - поняко­га жени, понякога мъже. Може би това ще бъде ед­на нова песен. Ако я чуеш и почувстваш, това ще ти даде дълбоко познание, на което трябва да се до­вериш. Ако си искрен в това, което правиш, разби­рането ти за свещените неща ще се разраства и затвърждава.

Трябва да следваш този вътрешен глас, дори да е в про­тиворечие с очакванията на другите, дори да е точно обратното на това, което те правят или казват."

Уоунийе Уаще Уин, Жената Която Живее По Добър Начин,

съвременна индианска лечителка и духовна наставница - лакота



Изначалните правила, които са дадени на нашия народ от Създателя, са всъщност законите на При­родата. Те ни учат, че всичко съществуващо е част от Свещения кръг на Живота."

Професор Орен Лайънс,

съвременен индиански духовен водач, учен, политик и художник - ирокези

„Земята и аз сме едно. Земята и аз мислим по един и същ начин. Земята е майка на всички хора и затова всички хора по Земята трябва да имат равни права. По-скоро реките ще потекат към изворите си, от­колкото роденият свободен да бъде доволен, ако го затворят и му откажат свободата да отиде там, къ­дето желае."

Джоузеф или Хинматон Ялаткит, Отекващият В Планините Гръм (1830-1904) - не персе

Човешкото отношение към Природата е от огромно значение. Като уважаваме нашия зрим, материален свят, ние показваме своето уважение и към онзи ис­тински свят, който не можем да видим."

Томас Жълтата Опашка

(1903-1993), традиционен лечител, духовен наставник и церемониален водач на Танца на Слънцето - кроу



„Земята отправя апел към човешкия род да и помог­не... Чистият дух трябва да пребъде във всяка час­тица - във всяка река, всяка долина, в назъбените планини, в неподвижните езера; те всички викат за помощ, притиснати от постоянното човешко жела­ние за изгода."

Вайн Делория,

съвременен писател, публицист, културолог и философ - накота

„Земята те чува. Небето и планините те виждат. Ако успееш да повярваш в това, ще доживееш до ста­рини."

Анонимно

(ранния XX в.) - пуисеньо

„Всяка стъпка върху Земята трябва да бъде молитва. Ако осъзнаете това, ще вървите по свещен начин."

Шармейн Бялото Лице,

съвременна традиционалистка - лакота


Всяко човешко същество има свещен дълг да бди за здравето на нашата Майка-Земя, защото от нея произтича целият живот. За да осъществим тази за­дача, ние трябва да победим врага, който се намира във всеки от нас. Трябва да започнем от самите се­бе си. Трябва да заживеем в хармония с природния свят и да осъзнаем, че свръхексплоатацията му ще доведе до нашето самоунищожение. Не можем по­вече да жертваме благоденствието на бъдещите по­коления заради днешната жажда за печалба."

Леон Шенандоа

(1915-1996), вожд Тадодахо

(водач на Съвета на избраниците на Шестте племена) и духовен наставник - ирокези

Земята, върху която стоя, не е обикновена земя - тя е прах
от плътта и костите на моите деди. Земята е моята кръв и кръвта на моите мъртви предшественици. Тя е моят живот и моята смърт."

Кърли или Ашишише, Враната (1859-1923) - кроу

Земята ни е всичко за нас... Ще ви кажа едно от нещата, заради които сме толкова привързани към нея. Ние помним, че нашите деди купиха тази зе­мя за вечни времена, защото платиха за нея с жи­вота си."

Кумок' куивиокта, Дървеният Крак (1858-1940) - шайени

„Старите индианци учеха, че е погрешно да се изко­ренява каквото и да е, което расте от земята. То мо­же да бъде отрязано, но не и изкоренено. Дървета­та и тревите имат души. Ако на някой индианец му се наложеше да откъсне растение, той го правеше с молитва да му бъде простено, като обясняваше за­що растението му е необходимо."

Кумок' куивиокта,

Дървеният Крак (1858-1940) - шайени