четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Аси тепе, кв. "Лаута", гр. Пловдив

ШКОЛА ПО КЕРАМИКА, СИМВОЛ НА НАЧАЛОТО

ЧАСТ 2


Музеите станаха затвор за творчеството на дедите ни. Изровено изпод земята, грижливо почистено, реставрирано и наредено по витрините и мазетата на тези институции и частните сбирки на юдео-комунистическите барони, това творчество бе тихо похитено и грижливо скрито от очите и съзнанието на обикновения Българин. Достъп до неговата красота, изящество, култура и внушения или въобще до богатството на неговия израз и посланията, които то дава, има само един малък кръг от хора, една каста на привилигеровани и избрани. Под предлога, че го съхраняват от посегателство, те го скриха. За него не се говори, не се обяснява, само се показва по витрините, без право дори да бъде заснемано. Може да му се наслаждаваш само там, в институцията била тя частен музей или колекция и да слушаш предварително заучени идеологеми за това точно какво виждаш.
Защо бе скрито миналото? Защото неговите внушения, неговите послания са в основата на подема на една нация. Осветени, преценени, отсято златното зърно в тях, те стават плацдарм за едно ново бъдеще и възход. Нека си припомним отец Паисий, който каза на робите, че не са роби, именно само с една книжка, в която къде правилно, къде - не, биде описано миналото на нашия народ. Днес ние, не разполагаме само с книжки, днес ние разполагаме с находки, с материални свидетелства, в неизброими количества, но техните послания, не стигат до нас.
Някой не иска ние да си спомним, че не сме стадо и мърша, че не сме народ от примитивни консуматори и материалисти, а сме били народ от Творци, създатели на култура и цивилизация. Този народ от Творци, които сме самите ние днес, но спящи, е имал е едно особено качество. Всичко, до което се е докоснел, го е одухотворявал! Всеки елемент от всекидневието е бил одухотворяван. Трудно е да си представим какво вътрешно вдъхновение са имали тези хора и как трудностите не са ги сломявали, а са били основа на техния полет. Това е онази, уж далечна Златна епоха, която днес се смята за легенда или блян, но някога е била реалност. Те са творяли в едно със Себе си, с Природата Майка и Богът Баща. Били са една сплав и една плът с тях.
Къде са отишли? Никъде. Това сме самите ние днес. Тогава какво е станало с нас? Нищо. Просто сме забравили самите Себе Си.
Време е да се завърнем към Себе Си, без помощта на институцията-затвор за нашия Дух.
Затова не през витрината, а пряко, да видим и спомним, частица от онова, което сме създавали!







Вероятен календар (или писменост) върху парче керамика или керемида



Парче от култова масичка, ранен халколит

















































Капковидно-нокътна техника отново. Доста често срещана. Вероятно става въпрос за части от култови съдове за свещенодействия. Украсата на самия съд е указвала и неговото култово предназначение: за предизвикване или спиране на дъжд, за стимулиране растежа и добива на реколтата и т.н. или указва случило се или случващо се събитие, като промяна на климата, или случил се потоп по тези места.


















ПАРЧЕТА ОТ ПАНИЦИ И ДРУГИ СЪДОВЕ











































































































KРАЧЕТА ОТ КУЛТОВИ МАСИЧКИ




















ВЕРОЯТНО ОБРАБОТЕНИ КАМЪНИ, КОНСКИ ЗЪБИ








МРЕЖАТА НА ТАО/ТИЕН

Един от най-древните знаци, стои върху керамиката от Аси тепе, но за него, ще говорим по-нататък.