понеделник, 17 декември 2007 г.

Ние, Завръщащите се Българи... или малко "научна фантастика"

Посвещава се на комуноидния учен Божо Димитров
и ираноида "Ташко Фадромата"



СТРАТЕГИЯ И ТАКТИКА НА ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В ПРАРОДИНАТА – БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

1. Създаване на Държавни формирования все по на северозапад-запад от тези в Средна Азия, за да се осигури свободен фронт и подстъпи към Балканския полуостров.

2. Непрекъснати и упорити нападения над Римската империя, за нейното разделение на две и изтласкване от Прародината и за защита на своите чакащи Завръщането им сънародници на Балканския полуостров, страдащи под римския гнет.

Исторически събития:

БОЯР

ІV в.пр.н.е.

Извършил нашествие в Македония и разгромил столицата Бал Бал (Пела), но при завръщането, в един проход отрядът на неговия брат Етей попаднал в за-сада и Етей загинал. Преди похода Етей сънувал алп Вълк, който му казал : “Ако отидеш в този поход, ще загинеш, но българите ще получат голяма придобивка. Ако не отидеш, ще останеш жив и ще живееш дълго, но българите ще претърпят поражение. Етей тръгнал в поход, за да победи неговия народ. В памет на това геройство, българите нарекли този планински проход “Кам”.

ЕТЕЙ, АТ, АТИ

380-339 пр. н. е.

ПОТОМЪК НА УФА

Внук на Кам-Етей. Не повярвал на предсказанието на кама (шамана), че ще загине като дядо си, ако нападне владенията на Балбала (Македония). Загинал в 339г. в бой с цар Балиду Балбалам (Филип Македонски). В памет на неговото геройство (а също и геройството на дядо му) българите дали на Склан (българ-ската държава) второ име Атил, а самият Балиду оженил син на Етей, Баламир, за своята приемна дъщеря Уран-Бика.

БЪЛГАРИТЕ И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

(ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА СПОРЕД "БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”)

Първите исторически сведения се отнасят към ІV пр. н. е., когато владетелят на българите с име Бояр или Боярек извършил нашествие и завладял столицата Пела, която тогава била назовавана и Балдиу. След тази победа, при завръщането си, неговият трети брат Етей (380-339 г. пр.н. е.) със своите войски в един от планинските проходи попаднал в засада и в бой с Филип Македонски загинал. Синът на Етей - Баламир (339-320 г. пр. н.е.) се оженил за дъщеря на Филип и помогнал на Александър Македонски (336-323г. пр.н.е.) да покори Персия. Вероятно това е Балакър от писанията на Квинт Курций Руф (римски историк, І в. от н.е., записал историята на Александър Македонски, С.1985.) Неговият брат Албуга Съ-геркан (339-310г. пр.н.е.), който бил съуправител на Баламир, в 331г. разбил войските на Александър Македонски поради нарушение на условията за мир с Идел (старото наименование на българската държава). Това съв-пада с началния поход на североизток и въстанието на траките в 331-330г. /Енциклопедия България, С.,1978/.

Баламир = Балакър е имал съществена роля във войната срещу Персия. Според Руф: ”…Балакър победи Хидарий, управител на Дарий, и превзе Милет за два дена…” /стр. 61/, а след преминаването през Бактрия в Индия: “…от предварително изпратения Балакър, Александър разбра, че индите напускат в безредие възвишението…” /стр. 230/. В Бактрия Алек-сандър сключва единствения си брак с Роксана. Там приема пратеници на скитите, а най-възрастният от тях му казва: ”…Ние…населяваме земите чак до Тракия. Казват, че Македония граничи с Тракия. Внимавай дали ще пожелаеш съседите на двете ти империи да ти бъдат врагове или приятели!” /стр.191/.

)

БАЛАМИР

339-320 пр. н. е.

СИН НА ЕТЕЙ

Помогнал на Александър Македонски да покори Персия. (В историята на Квинт Курций Руф е отразен с името Балакър, което вероятно означава Българ).

АЛБУГА СЪГЕРКАН

339-310 пр. н. е.

БРАТ И СЪУПРАВИТЕЛ НА БАЛАМИР

Разбил войските на Александър Македонски в 331 г. пр. н.е. заради нару-шение на условията за мир с Идел.

ТАРГИЗ

320-314 пр. н. е.

СИН НА БАЛАМИР И УРАН-БИКА

Баща му го нарекал Таргиз в чест на разгрома на персийския цар Таргиз (Дарий ІІІ). Потушил вътрешни вълнения в държавата и след шест години управ-ление доброволно се отказал от властта. Умрял на възраст 120 години (в 236 г. пр. н. е.)

КАШАН

СИН НА КАНДЖАЛ

Потомък на Сигеркан. Неговата майка е кашанска (масагетска) принцеса. В младостта си извършил поход на изток до река Хин (Инд) в Западна Индия. На запад разгромил и подчинил даките, а на юг - Кавказ и Мала Азия. Превзел Ми-дан (Азербейджан), Аряк (Армения), Барджил (Персия) и подчинил държавата на селевкидите…Някои смятат, че той е съставил кашанското писмо…

АЛАН

140-107 пр. н. е.

ВНУК НА КУБАН

След 6 години разпокъсаност отново обединил държавната власт. По вре-ме на сватбата дъщеря му Уз-Бика, край брега на река Кубан, пируващите били неочаквано нападнати от войски на Бершуда (Боспорското царство), които плени-ли малолетния син на Алан, Сакмар (Саумак). От това се разразила дългогодишна война между Идел и Бершуда. В тази война българските войски в началото огла-вявал Келбир, а след това Балак, синът на Келбир и Уз-Бика. Бершудците били разбити и Саумак освободен, но царят на Дарбазан (Понтийското царство) дошел на помощ на бершудците и в 107 г. пр. н. е. отново пленили Саумак. Узнавайки за това, Алан умрял. По-късно, в заточение в Дарбазан, умрял и синът му Саумак. Тялото на Саумак било откупено за голямо количество злато от сънародниците му и той бил погребан в родината си на брега на река Сакмар.

САРИЧИН

107-65 пр. н. е.

СИН НА БАЛАК И ВНУК НА АЛАН

В неговото царстване Бершуд (Боспорското царство) попаднало под власта на Римската империя Саричин водил първите сражения с римляните.

КОТРАГ

65-21пр. н.е.

СИН НА САРИЧИН

Роден е в годината на присъединяването на Бершуд (Боспорското царст-во) към Римската империя и затова неговият баща му дал името Бершуд. За вой-ната с Рим той наел на българска служба племето катраги. Разгромил много рим-ски градове в северното Причерноморие.

БАРИН

46-106 от н.е.

СИН НА КУМУК

Мечтаел да отмъсти на Дарбазан (Понтийското царство) за смъртта на своя прадядо Саумак. По съвет на своя тъст – бек Шан, той обсадил Кряшен (Херсон) и оттеглил обсадата само след като му предали скулптората на Тама – бершудския пълководец, пленил неговия прадядо Саумак. Барин отрязал от скулптората главата и я хвърлил в яма до гроба на Саумак. След това предприел поход към Дарбазан и го разгромил.

В периода от ІІ в. пр. н. е до V в. от н.е. един от главните противни-ци на Римската империя е българската държава. Началото на този кон-фликт е с Боспорското царство и пленяването на Саумак, малолетния син на кан Алан (140-107), (Приложение ІІ-2 - Български царе в периода 808 г. пр.н.е. - 150 г. от н.е.).

Конфликтът се усложнява с намесата на Понтийското царство (Дарбазан), а по-късно и с трансгресията на Римската империя в североизточна посока. Защитавайки морални принципи и своите територии, българската държава е реагирала системно и непоколебимо като в съответните етапи и условия е привличала за своята военна кауза различни съюзници.

Съвременната историография отразява българите и българската държава под различни имена “скити”, “сармати”и “алани” или под имената на нейните съюзници - “котраги” и “хуни”.

КАН САРИЧИН диктатор ЛУЦИЙ СУЛА

ВНУК НА КАН АЛАН 82-79 г. пр.н.е.

107-65 г. пр.н.е.

Войната между българите и Боспорското царство избухнала по времето на кан Алан. По време на сватбата на неговата дъщеря Уз-Бика край брега на река Кубан, пируващите били неочаквано нападнати от войски на Боспорското царство, които пленили малолетния син на Алан, Сакмар (Саумак). От това се разразила дългогодишна война, в която се намесило и Понтийското царство, а след това и римските легиони. Кан Саричин е първият български владетел, воювал срещу римските войски на Луций Сула (89г. пр.н.е.), които успели да завладеят земите на Боспорското и на Понтийското царство.

КАН КОТРАГ ГНЕЙ ПОМПЕЙ

СИН НА КАН САРИЧИН 66 г.пр.н.е.

ПОМПЕЙ, ЦЕЗАР И КРАС – 60 г. пр.н.е.

Кан Котраг продължил войната с римляните като наел на българска служба бойци от кавказкото племе котраги. Той разгромил в северното Причерно-морие много римски градове.

В началото на 66 г. пр.н.е. Гней Помпей приел армията на Лукул и римските войски пресекли границата на Понтийското царство...Митридат VІ бил разбит... Ала римляните се сблъскали с враждебното отношение на местните племена... Опитът на Гней Помпей да... завладее древния път към Изтока завършил с неуспех... /И.Д.Р., стр.190/.

Българите-сармати на кан Саричин и неговият син Котраг участвали в тези сблъсъци и сражения с повече от 200 хиляди конници и 20 хиля-ди конници от наетите котраги /Strabon-XI.5.6./.

През 53 г. пр.н.е. Крас насочил армията на Изток... край Кавказкото селище Синака бил убит, а войската му почти напълно унищожена.../И.Д.Р. стр. 202/. През 35 г. пр.н.е Марк Антоний нахлул в Кавказ и пленил Арменският цар Артавазд. /И. Д. Р., стр. 219/.

КАН БАРДЖИЛ ИМПЕРАТОР ОКТАВИЯН

СИН НА КАН КОТРАГ 21-5 г. пр.н.е. 27 г. пр.н.е.- 14г. н.е.

За кан Барджил и Кан Сувар липсват сведения в българските летописи, но за това пък свидетелства римската история, в която се отбелязват вълнения в съседна Армения и изгонването на царете поставени им от римляните. /И.Д.Р., стр.254/.

КАН БАРИН ДОМИЦИАН ФЛАВИЙ

СИН НА КАН КУМУК 81-96 от н.е

46-106 от н.е

В чест на своите победи в Сарматия = България в региона на Долна Панония и Меотида (северното Причерноморие), в 89 година император Домициан пуска в обръщение специални монети, но в 91 година сарматите унищожават неговия легион заедно с легатите.

КАН КАВИЛ ИМПЕРАТОР ТРАЯН

98-117 от н.е.

Император Траян изградил мост през река Дунав и също воювал срещу сарматите. На Траяновата колона в Рим са изобразени сарматски = български бойни доспехи.

ДВУВЛАСТИЕ НА ИМПЕРАТОР МАРК АВРЕЛИЙ

КАН АГАРДЖА И КАН ШАДА БАНАТ 161-180 от н.е.

В чест на победите си над сарматите, император Марк Аврелий пуска в обращение монети с титул ”Сарматски”- 177 г.

КАН БАРАНДЖАР ИМПЕРАТОР ДЕЦИЙ

СИН НА КАН БАРАК 249-251 от н.е.

235-271 от н.е.

В римската история е отразено, че “СКИТИТЕ” като преминали река Дунав се втурнали в Долна Мизия. Император Деций избил 30 хиляди врагове, но после при сражение самият той загинал (251г.).

В българските летописи това събитие е отразено по следния начин: кан Баранджар, заедно с наетите на българска служба котраги в 251г. раз-бил войските на император Деций. Самият император паднал убит в този бой. След това войските на кан Баранджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм взели Дарбазан заради неплащане на данък.

ИМПЕРАТОР АВРЕЛИЯН

270 г. от н.е.

Издава емисия от монети, свързани с победите му в сраженията със САРМАТИТЕ В ПАНОНИЯ. Той ги притиснал до Дунава и унищожил 5 хиляди човека заедно с вожда им кан Наб.

ИМПЕРАТОР ПРОБ

Също издал емисия от монети, свързани с победите му в сраженията със сарматите и аланите, т.е. българите, при устието на река Дунав.

КАН КЕРМЕС ИМПЕРАТОР ДИОКЛЕТИЯН

СИН НА БАРАНДЖАР 284-305 от н.е

КАН АЛП-БИЙ ИМПЕРАТОР ВАЛЕНТ

СИН НА КАН БАЛАМБЕР 364- 379 от н.е.

378-402 от н.е.

Алп-Бий извършил първия си военен поход с войски, състоящи се от българи и техни съюзници масагети и хуни. Като преследвал разбитите готи, той се натъкнал на войските на император Валент. Решителното сражение станало в 378 г. при Адрианопол, който българите наричали Кан-Дере. Войските на император Валент били разбити, а самият император се опитал да избяга, но при обсадата на двореца му хуните го подпалили и изгорили. В пепелищата на неговия дворец Алп-Бий намерил император-ската му корона, която отнесъл в столицата на българите и я подарил на своя баща кан Баламбер. В същата година кан Баламбер умрял и бил погребан в близкия хълм, където му издигнали висок паметник с форма на тризъбец. Кан Алп-Бий поел неговата държавна отговорност, като в чест на победата си над император Валент, той е наименован “кан Дере” и “Арбат” (българското наименование на планината Родопи, в близост до която е станало сражението в 378 г.). В съвременната историография той е представен като хунски вожд под името Донат.

КАН КАРАТОН ХОНОРИЙ И АРКАДИЙ

СИН НА КАН АЛП-БИЙ З95 Г.

402-414 от н.е. РАЗДЕЛЯНЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Кан Каратон е най-голямият син на Алп-Бий. Роден е в 380 година. Притежавал огромна физическа сила и в столицата кан Дере (сега Киев) организирал състезания по борба. При неговото управление велик тархан (глава на правителството) е бил неговият брат, Муенчак, баща на кан Бледа и кан Атила. В съвременната историография той е представен като хунски вожд под името Харатон, а брат му Муенчак е представен под името Мундзук.

КАН УРУС-РУЖА БУРГАС

414-434 от н.е.

Син на Алп-Бий и масагетска принцеса от рода Урус-Ружа, росо-мони. Наименован е на мястото “Бургас”, където Алп-Бий се е намирал в 378 година при похода си срещу император Валент. Управлявал 20 години. Умрял на мястото на дунавския град, който получил неговото име Урус Бургас (сегашния град Русе). В съвременната историография той е представен като хунски вожд с име Роа (Роас).

Кан Масгут (489-505г. от н.е.), син на кан Ирник и внук на кан Атила от рода Дуло, воювал срещу император Анастасий и в 492 г. завзел Вардарска Македония, а на река Дунав построил укрепения град Бичин (Видин).

Кан Реан (Татра-Банат, Мундо) (505-520г.), син на кан Масгут, раз-громил Византия, която била принудена да му плаща огромен данък и му отстъпила голяма част от Балканския полуостров.

Кан Котраг (Забер кан) (531-563г.) ”...с много войска премина Ду-нава, стъпи в пределите на империята (Византия), като раздели своите пълчища на три, повели на двата отдела да опустошат Гърция, а той сам със 7000 човека подстъпи под Константинопол… Боян, приемникът на Забер кан, като премина през реката Сава в Далмация с 12000 човека… порази римската войска, над която командваше Тиберий и принуди императора Юстин ІІ (565-578) да му плаща всяка година 80000 жълтици данък…”. (кан Боян, Сандилх, 535-590г., син на кан Реан от род Дуло

КАН БОЯН

(535-590 г. сл. н.е.)

КАН БОЯН = САНДИЛХ (535-590), СИН НА КАН РЕАН = ТАТРА БАНАТ = МУНДО (505-520), ВНУК НА КАН МАСГУТ (489-505), ПРАВНУК НА КАН ИРНИК (463-489)

“Аварският хан, свирепият Боян, разбил техните войски… Българи-те признали неговата власт…скоро завоювал Моравия и Бохемия, където живеели чехи и други славяни. Победил Сигеберт, краля на франките, и се върнал на Дунав, където лангобардите водели кръвопролитна война с гепидите. Боян се съединил с първите и разрушил държавата на гепидите, овладял голяма част от Дакия, а скоро и Панония или Унгария, която лан-гобардите му отстъпили доброволно, желаейки да търсят завоевания в Италия. Областта на Аварите в 568 г. се простирала от Волга до Елба… така наречените Дунавски славяни запазили своята независимост и още в 581г. многочислените им войски опустошили Тракия и стигнали до самата Елада или Гърция. Тиберий…склонил Хана да отмъсти (на славяните - б.а.) за техните нападения в страната му. Боян се наричал приятел на Тибе-рий и даже искал да бъде римски патриций. Затова изпълнил желанието на императора, още повече, че той отдавна ненавиждал славяните заради тях-ната гордост. Боян…се надявал да събере големи богатства в земята на славяните…и навлязъл в нея с шестдесет хиляди отбрани конници… започнал да граби селищата, да пали полята, да избива жителите, които в бягство и в гъстите гори търсели спасение. От тогава отслабнало могъ-ществото на славяните…

Бохемските славяни…смирили гордостта на аварите и възвърнали древната си независимост. Летописците разказват, че човек на име САМО (ШАМБАТ - брат на кан Кубрат - б.а.) бил тогава смелият им вожд, … славяните го избрали за цар. Той се сражавал с Дагобер (краля на франки-те) и разбил неговите многочислени войски. Скоро владенията на славяни-те се умножили…още в шести век много от тях се заселили в Унгария; други, в началото на седмото столетие, сключили съюз с Константинопол, дошли в Илирик, изгонили аварите и основали нови области с имена: Харватия, Словения, Сърбия, Босна и Далмация. Императорите охотно им позволявали да се заселват в гръцките владения…защото те, известни със своята храброст…са можели най-добре да ги защитават от варварите. /том.І, гл. І, стр.14-15/.

4. Ю. И. ВЕНЕЛИН, Критически издирвания за историята българска, Земун.1853 г.:

“…По това време българите във Влахия, Банат, Унгария…се управ-ляваха от един върховен повелител и се намираха…в могъщество…тия закриляха словените от готите…Заберган (Заберкан = кан Катраг, 531-563), техният повелител с много войска премина през Дунава, стъпи в пределите на Империята (Византия); като раздели своите пълчища на три, повели на двата дяла да опустошат Гърция, а той сам със 7000 човека настъпи под Константинопол. Велизарий, в старите си вече години, трябваше да го посрещне в решително сражение (559г.). Забер кан…отстъпи от столицата и като се съедини с другите два дяла…се върна през Дунава. След няколко години българите се обърнаха в Германия (571г.); в Турингия, поразиха франките.

Боян, приемникът на Забер кан, като премина през реката Сава в Далмация с 12 000 човека завладя няколко града на Империята в Илирик и като порази римската войска, която командваше Цезаревич Тиберий, при-нуди императора Юстин ІІ (565-578) да му плаща всяка година 80 000 жъл-тици данък (574г.), за да му върне назад колкото места бе завладял, и да стои мирен, което Боян уварди докле възлезе на престола император Мав-рикий (582-602г.), от когото поиска да му възкачи данъка на 100 000 жъл-тици. Сговорите бяха безполезни и затова се започна между българите и византийците 18-годишна война. Тази война я започна Боян като превзе имперските градове Сигидун, Августа и Виминиация. В тази война съюзници на българете бяха словенете, които живееха в Крайна и Панония и българете мизийски. Тази война беше кръвопролитна и щастието минава-ше ту на едната, ту на другата страна. Императорът предаваше работата на най-отличните си генерали. Боян началстваше на войската си и сам опус-тошаваше няколко пъти Илирик, Македония, Тракия до самата столица. Превземаше градове и ги губеше, надвиваше и го надвиваха. Византийци-те, като не можаха да вземат връх се обърнаха към франките, с чиито пос-ланици в 591г. в Константинопол сключиха съюз срещу българите… Воеводите боянови се биха с успех срещу франките (596г.) и ги изпобиха в Турингия; и само за голяма сума пари се върнаха в Унгария. А сам повели-телят им продължаваше войната с гърците, които..... му надвиха на сбиването в Темешки Банат; в последният от тези боеве Боян загуби до 11 000 човека (600г.) убити и ранени и троица синове. Но с това войната се не свърши; Боян с нови сили премина в Мизия и като я опостуши, върна се във Влахия. Маврикий прати нова войска срещу българете под команд-ването на брата си. Той бе последен, но безуспешен за Империята военен вървеж; защото армията едвам достигна Дунава, възмъти се и се върна бежешком в столицата и нанесе край както на царуването на Маврикий, така и на войната с българете. Фока, похитителят на престола, за да се укрепи на него, пресече войната, като подписа всичките искания на Боян, който и сам желаеше вече да даде отдъхване на народа." /том І, стр.6-7/.

Заключения:

1. На основание сведенията от горепредставените източници правим изводите, че българският владетел кан Боян, от род Дуло, известен във византийските летописи под името Сандилх е роден в 510 година. Син е на кан Мундо, известен във византийските и латински летописи под имената РЕАН и ТАТРА-БАНАТ. Внук е на кан МАСГУТ, който в 492 г. завзел Вардарска Македония и на река Дунав построил укрепения град Бичин (Видин). Правнук е на кан Ирник (Кермек), сина на Атила (Тохол) (Приложение І-3 - Списък на българските канове от род Дуло в периода V-VІІв.).

3. Създаване на държавата Дулоба от Кан Шамбат в близост до Балканския полуостров, просъществувала 33 години.

Каква е истината за кан Кубрат според "Българските летописи “Джагфар тарихи”? Тя е съвсем различна от фалшификациите!

Кан Кубрат (605-665 г.) е син на кан Албури Аспар Аскал (593-602 г.) от рода Дуло. (Приложение І-3 - Списък на българските канове в пе-риода V-VІІ в.). В периода на Албури се споменават съвместни военни действия на българи и авари срещу Византия /том І, стр.16/. Данните за смърта на Албури имат известни различия. Според Гази Барадж пряка отговорност за смъртта му носи аварският Хакан /том І, стр.17/. Според Гази Баба по това време Албури е ослепял и падане от коня е причина за неговата смърт /том ІІІ, стр. 96/. И при двата случая отговорни за смъртта му са аварите.

В периода 602-605г., поради непълнолетие на Кубрат, отговор-ността за българската държава поел Органа (Юрган Телес) от род Кюн-гарт, брат на жената на Албури. Той прекратил съюзническия договор с аварите и сключил договор с Византия. Отново обединил българската държава, която след смъртта на Албури се разпокъсала на 60 владения. Има сведения, че е посетил Константинопол и след сключването на дого-вора с Византия, Органа с част от българите е приел християнството, а това създало недоволство срещу него.

След поемането на държавната отговорност от кан Кубрат, (Кур-бат, Курт, Хор) (605 г.) едно от първите му действия е да разпореди на брат си Шамбат организирането на армия за война срещу аварите, причи-нители на смъртта на тяхния баща Албури. Няма сведения Кубрат да е посещавал Константинопол или да се е покръствал в християнска вяра. Напротив, изрично се отбелязва, че той е бил тенгрианец, т.е. привърже-ник и защитник на старата българска религия.

Шамбат разбил аварите в Панония, завзел техните земи и образу-вал самостоятелна държава ДУЛОБА. Воювал успешно срещу франките и германите. Неговите владения включвали сегашните територии на Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Австрия и Югославия (том ІІІ, стр.16). Неговото управление е в периода 623-658 г. В историческите карти на Европа, в този период, неговата държава е под наименование “SAMO”, т.е. ШАМБАТ. Докато той на Запад печелил огромна слава, Кубрат разширил границите на юг и изток и неговата държава се простирала от р. Дунав до р. Енисей и от Прибалтика и Северно море, до Каспийско и Черно море. В историческите източници това е “СТАРАТА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ”.

Несбъднато останало желанието на Кубрат да обединят с брат си двете държави. Затова, когато Шамбат загубил решително сражение сре-щу франките (658 г.) и се върнал при брат си Кубрат за помощ, той му отказал. В своята държава Дулоба Шамбат оставил тримата си синове и жена си. На своите синове, той именувал най-високите върхове в Карпатските планини. Шамбат бил принуден да приеме предложението на брат си и да стане отделен “Кий”, управител на Бащу, от където произлиза и наименованието на сегашния град Киев и където са погребани предците им от рода Дуло: кан Баламбер (Щек) и Урус Таркан Муенчак (бащата на кан Атила). (Приложение ІІ-11 - Терминът “УРУС” и връзката му с имена на български владетели от рода Дуло). Кан Кубрат имал също трима синове - Котраг, Бат Баян и Атиле-Аспарух. Заради особена признателност към вуйчо си Органа и най-вече към неговия син Билиг, който при едно сражение пожертвал живота си, за да го спаси, Кубрат осиновил неговите двама синове: Лачин (Алцек) и Кубар (Кубер). В свойте действия и стратегия Аспарух е разчитал на любимия си Чичо Шамбат. /том І, стр. 20/. Би могло да се предположи същото и за Кубер и Алцек, които последвали неговите пътища на Запад в бившите му владения.

4. Великият миг, затварянето на свещения Кръг: “Заповед” на Кан Шамбат за Завръщане на Българите в Прародината – Балканския полуостров.

5. Разгръщане на Българската войска в три крила, водени съответно от Аспарух, Кубер и Алцек и териториално заемане на трите важни свещенни точки, свързани с възникването на Българите на Балканския полуостров и Европа.

(Историческите събития са извлечение от книгата на Боно Шкодров 'Писмените знаци на Българите и "Джагфар Тарихи")


Налагането на християнството на българите.

Автор: anti666
Публикувано на: Jun 17 2007, 03:05 PM http://www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php?showtopic=1198&st=0&#entry17457

Един скромен опит за анализ на онзи драматичен период от 863 до 889г., когато на практика е унищожено могъществото на България след едно от най-коварните предателства, които историята познава. Събитията от тези години влияят дори и днес, 12 века по-късно!Всичко започва с едно съгласувано решение на колобрите и кан Пресиан за въвеждане на християнското учение, проповядвано от българи на български, както и за приемане на унифицирана българска писменост за ежедневна употреба. В началото на 50-те години от 9 век България е мощна държава, обхващаща огромни територии на север до Днепър и на запад до Германия. В състава и влизат много славяни, печенеги, кумани, авари, ромеи – народи, където тангрианството е непознато, за сметка на активно навлизащото и лесно разбираемо християнство. За да се централизира властта и неутрализират опитите на Ватикана и Византия чрез своите свещенници да влияят на тези народи е взето решение да се развие българско християнство, смятано за естествено продължение на тангрианството. Успоредно с него обаче като част от Орендата управляващият и религиозен елит на българите е трябвало да запазят свещенните тангриански знания и баща и син да живеят заедно в мир. Подобен модел с обратен знак е използван от евреите. За другите гойски народи има Стар завет, за евреите – Тората, а на Синедриона остават тайните кабалистични знания.Така е било решено и за азбуката. До този момент, само най-посветените са разбирали смисъла на българския куниг. За администрацията и ежедневнието са използвали български с гръцки букви. Това не е било форма на елитизъм, просто свещенният куниг се е разбирал на образно-символно ниво и обикновен човек, дори да го прочете няма да намери смисъл. С две думи е било належащо да има българска, разбираема за поданиците азбука.Задачата е възложена на Кирил и Методий, които разработват глаголицата. Според проф. Васил Йончев глаголицата произлиза от т.нар. „руни“ или „неизвестни знаци“ от прабългарските надписи от Преслав, Плиска, Мадара, Муфтарлар, Равна и др., и се подчиняват на една и съща фигура-модул, като спазват един основен принцип на изграждане, с тази разлика, че „руните“ са сричкова азбука. Пълна лъжа е, че братята за пратени в западните български провинции от Византия. Ромеите не са имали никакъв интерес българи да разпространяват различна азбука от гръцката. Но да се върнем отново на религията. Не всеки може да бъде тангриански свещенник. Той трябва да е “прихванат”, преболедувал колобърска болест с много стабилно обучение като се почне от билколечение, бойни изкуства, чакръкчийство и се стигне до по-горните нива на управление на елементните стихии, пътуване по вертикалата и т.н. Да не говорим за моралните качества, които трябва да притежава. Т.е., за разлика от поповете, е невъзможно да завършиш някоя семинария и да станеш колобър, макар в последствие много от монасите да са били и тангриани (като част от плана). Именно в манастирите са съхранени тангрианските знания през последвалите години на робство и погроми. Тези разлики имат плюсове и минуси. Плюс – защото само най-добрите и избраните от Ден Грее могат да бъдат колобри и не е имало място за самозванци. Минусът е, че в новозавладените територии просто не е имало достатъчно обучени хора. Този недостиг е трябвало да бъде преодолян чрез християнски свещеници, проповядващи българско християнство със силен тангриански елемент във възловите точки и разбираемо от хората. Бих казал, че този план отчасти е успял и свидетелство за това е точно българското православие, което просто е изтъкано от тангрианство (вж снимката на Богородица в сайта например). Планът е бил премерен с новите реалности и осъществим, но е имало един непридвиден фактор – предателство. Всъщност, колобрите са знаели, че ромейските и папски агенти са активни в завербуване на ключови фигури от българската държава, но не са очаквали, че предателят ще се окаже самият Кан, в чийто вени тече кръвта на Дуло. Първоначално, контактите му с папските наместници и ромейски свещенници са го отдавали като част от плана. Може би и самият Борис в началото не е имал намерение да става предател. Подозренията около него се засилват, особено когато той открито започва да говори за покръстване на самите българи и след масовата поява на чужди мисионери в самата столица през 863г. Тогава колобрите взимат мерки и всички свещенни книги, по-значими регалии и Кивота са прибрани на сигурно място, неизвестно и до днес. На тяхно място предвидливо са поставени копия и то съвсем навреме, защото през 864г. Борис обявява, че ще се среща с папския наместник в Македония и взима със себе си ковчега и каквото е останало в него. Там на Овче поле се покръства и като доказателство за сериозността на намеренията си предава исканите от папата клобърски атрибути (или копията им). За папа Николай тези регалии са били невероятно важни, защото той неистово се е страхувал от силата на Тангра и се е надявал, че самият той ще ги използва. В тайната му библиотека са се съхранявали скритите текстове за Исус, къде е бил през годините, за които канонизираните Евангелия мълчат и за това кои са влъхвите, помагали му през цялото време. По-късно, след като се разкрива подмяната, ковчежето е захвърлено в една катедрала в Терачина. Какво точно кара Борис 1 с един удар да погребе хилядолетната българска мощ и от Кан Сюбиги да се принизи до васал на византийския император (дори да вземе името му Михаил), не е известно. Някои смятат, че е държавнически ход, след удара в гръб от византийските войски през 863г, докато българската армия се е сражавала с Великоморавия. Според мен, този човек е бил жертва на някакви заклинания (НЛП) от един византийски свещенник, който му влиза под кожата и става довереник на кана. Според някои историци ромейският агент след дълги беседи с Борис го стряска като му показва рисунки от ада, но според мен това не е достатъчно да предаде така лесно дедите си и мощта на България.Каквато и да е истината, факт е, че след 865г. България де факто пада без бой под византийско робство за 24 год, чак до идването на Владимир-Расате. Същата година новоизлюпеният християнин слиза още една стъпка надолу към бездната, избивайки най-верните български дъщери и синове в т.н. “болярски бунт”...
След случая с покръстването и предаването на ковчежето е било ясно, че самият кан е предател. Докато отсъства от столицата колобрите, боилите и всички наследници на Бълг-арите обявяват повсевместен бунт в 10-те провинции (комити). За съжаление обаче ядрото на българска армия е все още далеч на западните граници, задържана умишлено там от Борис. Той не е бил глупав и е знаел, че след този акт няма да го посрещнат с почести в Плиска. Всъщност боилите са се били приготвили за безкръвно удушаване – по стар български обичай, прилаган на знатни люде, нарушили закона Торе. Летописецът Зонара отбелязва: “Българите се побунили против своя княз като против отстъпник от бащината чест и слава.” Борис обаче държи един силен коз – на негова страна е мощната византийска армия, специално извикана за случая. С нейна помощ той успява да потуши бунта. Ромеите са и тези, които извършват поголовната сеч на пленените бунтовници. Никой българин не би посмял да замахне с меча срещу колобър. В случая се говори за 52 боилски рода, но всеки род е бил много голям – поне по 100 човека. Така че тук говорим за една масова касапница на жени, деца, старци. Там са били и ромейските свещенници, които са питали поотделно всеки дали се отказва от вярата си. Според историците Борис дълго след това е имал угризения, но римският папа му е дал специална индулгенция с опрощение. (след като Борис му е пратил необходимите дарове да си я купи, разбира се). Точно тогава някой някъде преди да умре изрича Проклятието. А то е жестоко, направено от колобър няма сила, която да го промени. По същество това си е кръвна клетва. Става дума за откреклите се от Вярата – “добро да не видят те и техните наследници до..”?? Според някои тя е за период от време - 1200 год. Според мен е родова, както всяка кръвна клетва върху поколенията, най-вероятно за 20 генерации напред. Има разлика, защото това дава процент на неточност и тъй сме към края му, може да изтича по-рано от 2065г. Краят на тази клетва има голямо значение за нас, защото тогава ръцете на Съвета няма да са вързани, за да са пасивни наблюдатели на унищожението ни като народ.Борис – Михаил не спира дотук с развихрянето си. Следва декрет, според който всяко село, където се практикува тангрианство хората ще са поробвани, жените продавани като робини, (през три земи), а на капището там ще бъде построяван християнски храм. Толкоз с милосърдието. Падението му обаче не е стигнало докрай. Идва и 889г., когато на трона застава синът му Владимир – Расате. През това време Борис се е оттеглил като монах, но научавайки, че последният български Кан отново възвръща старата вяра с ромейска помощ сваля от трона и ослепява собствения си син. Тук трябва да отбележа, че Кан Расате спазва тангрианската традиция на уважение към баща си, макар да е имал неведнъж възможността да го елиминира и си реши проблема. Борис като ревностен християнин обаче не е имал тези морални задръжки. За всичките тези заслуги пред България Борис Михаил – ромейски васал е канонизиран от църквата като светец.След убийството на Симеон, който позволява религиозна свобода на тангрианството и самият той тайно е пратикувал, с идването на изтърсака Петър през 927г. настъпва и пълното минаване в нелегалност на тангрианството. С малки изключения в някои възлови моменти от понататъшната ни история, колобрите не са се намесвали. Така до днешни дни.
Поклон пред паметта им!!! Наистина за саможертвата на тези Българи никъде другаде не се говори, няма паметници за тях, в историческите книги бегло се споменава за тях като някакви езичници и толкова. А това е бил елитът на България. За да си представите размера на пораженията, става дума за опит за изкореняване на най-доброто от генофонда на нацията. Това са древни родове, някои от тях от рода Дуло и роднини на обезумелия екзекутор. Бълг-ари, верни, образовани и горди, прекосили половината свят за да се върнат обратно в родината си. И това с един замах на брадвата - унищожено завинаги. Определено има и хора, спасили се (иначе нямаше и да я има България), но ударът е бил наистина съкрушителен за каквото е останало от Бълг-ария. В този момент Яхве е ликувал, а в Синедриона (скрит тогава в Константинопол, зает с подменянето на Светите писания)са вдигали тост за победата над главния си Враг. Тези дълго скривани от нас събития трябва всеки българин да знае. За последващите трагедии (като логичен резултат от този удар) - падането под ромейско и турско робство има написано тук във форума отпреди;http://www.voininatangra.org/modules/ipboa...topic=755&st=60

В уточнението става дума за борбата между външните и вътрешни боили. Точно клетвата е в най-голяма степен насочена към вътрешните боили. Темата е много интересна, защото засяга и днешното положение. Става дума за стария хунобългарски елит, който предпочита да запази свободния си начин на живот, далеч от столицата, двора и интригите в него. Те са били ядрото на истинската България, защото са се придържали към древните тангриански традиции. Боилите около Борис обаче започват да водят типичния уседнал градски начин на живот и да се ползват от привилегиите да са близко до властта. Подобно е и положението в наше време. Ако погледнете, тези които са най-доволни от сегашния статус са гражданите в София, които са свързани с властовите структури и ползват облагите от това. Дори и сега основното недоволство идва главно от външните територии, т.е. от провинцията. Пропуснах и да отбележа, че след покръстването на Борис в България се изсипват всякакви секти от Византия. Тогава за първи път тук се появяват и еврейски равини, проповядващи юдаизъм под булото на християнство. Мюсюлманските имами също не закъсняват. България за продан - звучи познато, нали?