понеделник, 17 декември 2007 г.

Ние, Завръщащите се Българи... или малко "научна фантастика"

Посвещава се на комуноидния учен Божо Димитров
и ираноида "Ташко Фадромата"



СТРАТЕГИЯ И ТАКТИКА НА ЗАВРЪЩАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ В ПРАРОДИНАТА – БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

1. Създаване на Държавни формирования все по на северозапад-запад от тези в Средна Азия, за да се осигури свободен фронт и подстъпи към Балканския полуостров.

2. Непрекъснати и упорити нападения над Римската империя, за нейното разделение на две и изтласкване от Прародината и за защита на своите чакащи Завръщането им сънародници на Балканския полуостров, страдащи под римския гнет.

Исторически събития:

БОЯР

ІV в.пр.н.е.

Извършил нашествие в Македония и разгромил столицата Бал Бал (Пела), но при завръщането, в един проход отрядът на неговия брат Етей попаднал в за-сада и Етей загинал. Преди похода Етей сънувал алп Вълк, който му казал : “Ако отидеш в този поход, ще загинеш, но българите ще получат голяма придобивка. Ако не отидеш, ще останеш жив и ще живееш дълго, но българите ще претърпят поражение. Етей тръгнал в поход, за да победи неговия народ. В памет на това геройство, българите нарекли този планински проход “Кам”.

ЕТЕЙ, АТ, АТИ

380-339 пр. н. е.

ПОТОМЪК НА УФА

Внук на Кам-Етей. Не повярвал на предсказанието на кама (шамана), че ще загине като дядо си, ако нападне владенията на Балбала (Македония). Загинал в 339г. в бой с цар Балиду Балбалам (Филип Македонски). В памет на неговото геройство (а също и геройството на дядо му) българите дали на Склан (българ-ската държава) второ име Атил, а самият Балиду оженил син на Етей, Баламир, за своята приемна дъщеря Уран-Бика.

БЪЛГАРИТЕ И АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

(ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА СПОРЕД "БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”)

Първите исторически сведения се отнасят към ІV пр. н. е., когато владетелят на българите с име Бояр или Боярек извършил нашествие и завладял столицата Пела, която тогава била назовавана и Балдиу. След тази победа, при завръщането си, неговият трети брат Етей (380-339 г. пр.н. е.) със своите войски в един от планинските проходи попаднал в засада и в бой с Филип Македонски загинал. Синът на Етей - Баламир (339-320 г. пр. н.е.) се оженил за дъщеря на Филип и помогнал на Александър Македонски (336-323г. пр.н.е.) да покори Персия. Вероятно това е Балакър от писанията на Квинт Курций Руф (римски историк, І в. от н.е., записал историята на Александър Македонски, С.1985.) Неговият брат Албуга Съ-геркан (339-310г. пр.н.е.), който бил съуправител на Баламир, в 331г. разбил войските на Александър Македонски поради нарушение на условията за мир с Идел (старото наименование на българската държава). Това съв-пада с началния поход на североизток и въстанието на траките в 331-330г. /Енциклопедия България, С.,1978/.

Баламир = Балакър е имал съществена роля във войната срещу Персия. Според Руф: ”…Балакър победи Хидарий, управител на Дарий, и превзе Милет за два дена…” /стр. 61/, а след преминаването през Бактрия в Индия: “…от предварително изпратения Балакър, Александър разбра, че индите напускат в безредие възвишението…” /стр. 230/. В Бактрия Алек-сандър сключва единствения си брак с Роксана. Там приема пратеници на скитите, а най-възрастният от тях му казва: ”…Ние…населяваме земите чак до Тракия. Казват, че Македония граничи с Тракия. Внимавай дали ще пожелаеш съседите на двете ти империи да ти бъдат врагове или приятели!” /стр.191/.

)

БАЛАМИР

339-320 пр. н. е.

СИН НА ЕТЕЙ

Помогнал на Александър Македонски да покори Персия. (В историята на Квинт Курций Руф е отразен с името Балакър, което вероятно означава Българ).

АЛБУГА СЪГЕРКАН

339-310 пр. н. е.

БРАТ И СЪУПРАВИТЕЛ НА БАЛАМИР

Разбил войските на Александър Македонски в 331 г. пр. н.е. заради нару-шение на условията за мир с Идел.

ТАРГИЗ

320-314 пр. н. е.

СИН НА БАЛАМИР И УРАН-БИКА

Баща му го нарекал Таргиз в чест на разгрома на персийския цар Таргиз (Дарий ІІІ). Потушил вътрешни вълнения в държавата и след шест години управ-ление доброволно се отказал от властта. Умрял на възраст 120 години (в 236 г. пр. н. е.)

КАШАН

СИН НА КАНДЖАЛ

Потомък на Сигеркан. Неговата майка е кашанска (масагетска) принцеса. В младостта си извършил поход на изток до река Хин (Инд) в Западна Индия. На запад разгромил и подчинил даките, а на юг - Кавказ и Мала Азия. Превзел Ми-дан (Азербейджан), Аряк (Армения), Барджил (Персия) и подчинил държавата на селевкидите…Някои смятат, че той е съставил кашанското писмо…

АЛАН

140-107 пр. н. е.

ВНУК НА КУБАН

След 6 години разпокъсаност отново обединил държавната власт. По вре-ме на сватбата дъщеря му Уз-Бика, край брега на река Кубан, пируващите били неочаквано нападнати от войски на Бершуда (Боспорското царство), които плени-ли малолетния син на Алан, Сакмар (Саумак). От това се разразила дългогодишна война между Идел и Бершуда. В тази война българските войски в началото огла-вявал Келбир, а след това Балак, синът на Келбир и Уз-Бика. Бершудците били разбити и Саумак освободен, но царят на Дарбазан (Понтийското царство) дошел на помощ на бершудците и в 107 г. пр. н. е. отново пленили Саумак. Узнавайки за това, Алан умрял. По-късно, в заточение в Дарбазан, умрял и синът му Саумак. Тялото на Саумак било откупено за голямо количество злато от сънародниците му и той бил погребан в родината си на брега на река Сакмар.

САРИЧИН

107-65 пр. н. е.

СИН НА БАЛАК И ВНУК НА АЛАН

В неговото царстване Бершуд (Боспорското царство) попаднало под власта на Римската империя Саричин водил първите сражения с римляните.

КОТРАГ

65-21пр. н.е.

СИН НА САРИЧИН

Роден е в годината на присъединяването на Бершуд (Боспорското царст-во) към Римската империя и затова неговият баща му дал името Бершуд. За вой-ната с Рим той наел на българска служба племето катраги. Разгромил много рим-ски градове в северното Причерноморие.

БАРИН

46-106 от н.е.

СИН НА КУМУК

Мечтаел да отмъсти на Дарбазан (Понтийското царство) за смъртта на своя прадядо Саумак. По съвет на своя тъст – бек Шан, той обсадил Кряшен (Херсон) и оттеглил обсадата само след като му предали скулптората на Тама – бершудския пълководец, пленил неговия прадядо Саумак. Барин отрязал от скулптората главата и я хвърлил в яма до гроба на Саумак. След това предприел поход към Дарбазан и го разгромил.

В периода от ІІ в. пр. н. е до V в. от н.е. един от главните противни-ци на Римската империя е българската държава. Началото на този кон-фликт е с Боспорското царство и пленяването на Саумак, малолетния син на кан Алан (140-107), (Приложение ІІ-2 - Български царе в периода 808 г. пр.н.е. - 150 г. от н.е.).

Конфликтът се усложнява с намесата на Понтийското царство (Дарбазан), а по-късно и с трансгресията на Римската империя в североизточна посока. Защитавайки морални принципи и своите територии, българската държава е реагирала системно и непоколебимо като в съответните етапи и условия е привличала за своята военна кауза различни съюзници.

Съвременната историография отразява българите и българската държава под различни имена “скити”, “сармати”и “алани” или под имената на нейните съюзници - “котраги” и “хуни”.

КАН САРИЧИН диктатор ЛУЦИЙ СУЛА

ВНУК НА КАН АЛАН 82-79 г. пр.н.е.

107-65 г. пр.н.е.

Войната между българите и Боспорското царство избухнала по времето на кан Алан. По време на сватбата на неговата дъщеря Уз-Бика край брега на река Кубан, пируващите били неочаквано нападнати от войски на Боспорското царство, които пленили малолетния син на Алан, Сакмар (Саумак). От това се разразила дългогодишна война, в която се намесило и Понтийското царство, а след това и римските легиони. Кан Саричин е първият български владетел, воювал срещу римските войски на Луций Сула (89г. пр.н.е.), които успели да завладеят земите на Боспорското и на Понтийското царство.

КАН КОТРАГ ГНЕЙ ПОМПЕЙ

СИН НА КАН САРИЧИН 66 г.пр.н.е.

ПОМПЕЙ, ЦЕЗАР И КРАС – 60 г. пр.н.е.

Кан Котраг продължил войната с римляните като наел на българска служба бойци от кавказкото племе котраги. Той разгромил в северното Причерно-морие много римски градове.

В началото на 66 г. пр.н.е. Гней Помпей приел армията на Лукул и римските войски пресекли границата на Понтийското царство...Митридат VІ бил разбит... Ала римляните се сблъскали с враждебното отношение на местните племена... Опитът на Гней Помпей да... завладее древния път към Изтока завършил с неуспех... /И.Д.Р., стр.190/.

Българите-сармати на кан Саричин и неговият син Котраг участвали в тези сблъсъци и сражения с повече от 200 хиляди конници и 20 хиля-ди конници от наетите котраги /Strabon-XI.5.6./.

През 53 г. пр.н.е. Крас насочил армията на Изток... край Кавказкото селище Синака бил убит, а войската му почти напълно унищожена.../И.Д.Р. стр. 202/. През 35 г. пр.н.е Марк Антоний нахлул в Кавказ и пленил Арменският цар Артавазд. /И. Д. Р., стр. 219/.

КАН БАРДЖИЛ ИМПЕРАТОР ОКТАВИЯН

СИН НА КАН КОТРАГ 21-5 г. пр.н.е. 27 г. пр.н.е.- 14г. н.е.

За кан Барджил и Кан Сувар липсват сведения в българските летописи, но за това пък свидетелства римската история, в която се отбелязват вълнения в съседна Армения и изгонването на царете поставени им от римляните. /И.Д.Р., стр.254/.

КАН БАРИН ДОМИЦИАН ФЛАВИЙ

СИН НА КАН КУМУК 81-96 от н.е

46-106 от н.е

В чест на своите победи в Сарматия = България в региона на Долна Панония и Меотида (северното Причерноморие), в 89 година император Домициан пуска в обръщение специални монети, но в 91 година сарматите унищожават неговия легион заедно с легатите.

КАН КАВИЛ ИМПЕРАТОР ТРАЯН

98-117 от н.е.

Император Траян изградил мост през река Дунав и също воювал срещу сарматите. На Траяновата колона в Рим са изобразени сарматски = български бойни доспехи.

ДВУВЛАСТИЕ НА ИМПЕРАТОР МАРК АВРЕЛИЙ

КАН АГАРДЖА И КАН ШАДА БАНАТ 161-180 от н.е.

В чест на победите си над сарматите, император Марк Аврелий пуска в обращение монети с титул ”Сарматски”- 177 г.

КАН БАРАНДЖАР ИМПЕРАТОР ДЕЦИЙ

СИН НА КАН БАРАК 249-251 от н.е.

235-271 от н.е.

В римската история е отразено, че “СКИТИТЕ” като преминали река Дунав се втурнали в Долна Мизия. Император Деций избил 30 хиляди врагове, но после при сражение самият той загинал (251г.).

В българските летописи това събитие е отразено по следния начин: кан Баранджар, заедно с наетите на българска служба котраги в 251г. раз-бил войските на император Деций. Самият император паднал убит в този бой. След това войските на кан Баранджар разграбили римските владения на Черно море и с щурм взели Дарбазан заради неплащане на данък.

ИМПЕРАТОР АВРЕЛИЯН

270 г. от н.е.

Издава емисия от монети, свързани с победите му в сраженията със САРМАТИТЕ В ПАНОНИЯ. Той ги притиснал до Дунава и унищожил 5 хиляди човека заедно с вожда им кан Наб.

ИМПЕРАТОР ПРОБ

Също издал емисия от монети, свързани с победите му в сраженията със сарматите и аланите, т.е. българите, при устието на река Дунав.

КАН КЕРМЕС ИМПЕРАТОР ДИОКЛЕТИЯН

СИН НА БАРАНДЖАР 284-305 от н.е

КАН АЛП-БИЙ ИМПЕРАТОР ВАЛЕНТ

СИН НА КАН БАЛАМБЕР 364- 379 от н.е.

378-402 от н.е.

Алп-Бий извършил първия си военен поход с войски, състоящи се от българи и техни съюзници масагети и хуни. Като преследвал разбитите готи, той се натъкнал на войските на император Валент. Решителното сражение станало в 378 г. при Адрианопол, който българите наричали Кан-Дере. Войските на император Валент били разбити, а самият император се опитал да избяга, но при обсадата на двореца му хуните го подпалили и изгорили. В пепелищата на неговия дворец Алп-Бий намерил император-ската му корона, която отнесъл в столицата на българите и я подарил на своя баща кан Баламбер. В същата година кан Баламбер умрял и бил погребан в близкия хълм, където му издигнали висок паметник с форма на тризъбец. Кан Алп-Бий поел неговата държавна отговорност, като в чест на победата си над император Валент, той е наименован “кан Дере” и “Арбат” (българското наименование на планината Родопи, в близост до която е станало сражението в 378 г.). В съвременната историография той е представен като хунски вожд под името Донат.

КАН КАРАТОН ХОНОРИЙ И АРКАДИЙ

СИН НА КАН АЛП-БИЙ З95 Г.

402-414 от н.е. РАЗДЕЛЯНЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Кан Каратон е най-голямият син на Алп-Бий. Роден е в 380 година. Притежавал огромна физическа сила и в столицата кан Дере (сега Киев) организирал състезания по борба. При неговото управление велик тархан (глава на правителството) е бил неговият брат, Муенчак, баща на кан Бледа и кан Атила. В съвременната историография той е представен като хунски вожд под името Харатон, а брат му Муенчак е представен под името Мундзук.

КАН УРУС-РУЖА БУРГАС

414-434 от н.е.

Син на Алп-Бий и масагетска принцеса от рода Урус-Ружа, росо-мони. Наименован е на мястото “Бургас”, където Алп-Бий се е намирал в 378 година при похода си срещу император Валент. Управлявал 20 години. Умрял на мястото на дунавския град, който получил неговото име Урус Бургас (сегашния град Русе). В съвременната историография той е представен като хунски вожд с име Роа (Роас).

Кан Масгут (489-505г. от н.е.), син на кан Ирник и внук на кан Атила от рода Дуло, воювал срещу император Анастасий и в 492 г. завзел Вардарска Македония, а на река Дунав построил укрепения град Бичин (Видин).

Кан Реан (Татра-Банат, Мундо) (505-520г.), син на кан Масгут, раз-громил Византия, която била принудена да му плаща огромен данък и му отстъпила голяма част от Балканския полуостров.

Кан Котраг (Забер кан) (531-563г.) ”...с много войска премина Ду-нава, стъпи в пределите на империята (Византия), като раздели своите пълчища на три, повели на двата отдела да опустошат Гърция, а той сам със 7000 човека подстъпи под Константинопол… Боян, приемникът на Забер кан, като премина през реката Сава в Далмация с 12000 човека… порази римската войска, над която командваше Тиберий и принуди императора Юстин ІІ (565-578) да му плаща всяка година 80000 жълтици данък…”. (кан Боян, Сандилх, 535-590г., син на кан Реан от род Дуло

КАН БОЯН

(535-590 г. сл. н.е.)

КАН БОЯН = САНДИЛХ (535-590), СИН НА КАН РЕАН = ТАТРА БАНАТ = МУНДО (505-520), ВНУК НА КАН МАСГУТ (489-505), ПРАВНУК НА КАН ИРНИК (463-489)

“Аварският хан, свирепият Боян, разбил техните войски… Българи-те признали неговата власт…скоро завоювал Моравия и Бохемия, където живеели чехи и други славяни. Победил Сигеберт, краля на франките, и се върнал на Дунав, където лангобардите водели кръвопролитна война с гепидите. Боян се съединил с първите и разрушил държавата на гепидите, овладял голяма част от Дакия, а скоро и Панония или Унгария, която лан-гобардите му отстъпили доброволно, желаейки да търсят завоевания в Италия. Областта на Аварите в 568 г. се простирала от Волга до Елба… така наречените Дунавски славяни запазили своята независимост и още в 581г. многочислените им войски опустошили Тракия и стигнали до самата Елада или Гърция. Тиберий…склонил Хана да отмъсти (на славяните - б.а.) за техните нападения в страната му. Боян се наричал приятел на Тибе-рий и даже искал да бъде римски патриций. Затова изпълнил желанието на императора, още повече, че той отдавна ненавиждал славяните заради тях-ната гордост. Боян…се надявал да събере големи богатства в земята на славяните…и навлязъл в нея с шестдесет хиляди отбрани конници… започнал да граби селищата, да пали полята, да избива жителите, които в бягство и в гъстите гори търсели спасение. От тогава отслабнало могъ-ществото на славяните…

Бохемските славяни…смирили гордостта на аварите и възвърнали древната си независимост. Летописците разказват, че човек на име САМО (ШАМБАТ - брат на кан Кубрат - б.а.) бил тогава смелият им вожд, … славяните го избрали за цар. Той се сражавал с Дагобер (краля на франки-те) и разбил неговите многочислени войски. Скоро владенията на славяни-те се умножили…още в шести век много от тях се заселили в Унгария; други, в началото на седмото столетие, сключили съюз с Константинопол, дошли в Илирик, изгонили аварите и основали нови области с имена: Харватия, Словения, Сърбия, Босна и Далмация. Императорите охотно им позволявали да се заселват в гръцките владения…защото те, известни със своята храброст…са можели най-добре да ги защитават от варварите. /том.І, гл. І, стр.14-15/.

4. Ю. И. ВЕНЕЛИН, Критически издирвания за историята българска, Земун.1853 г.:

“…По това време българите във Влахия, Банат, Унгария…се управ-ляваха от един върховен повелител и се намираха…в могъщество…тия закриляха словените от готите…Заберган (Заберкан = кан Катраг, 531-563), техният повелител с много войска премина през Дунава, стъпи в пределите на Империята (Византия); като раздели своите пълчища на три, повели на двата дяла да опустошат Гърция, а той сам със 7000 човека настъпи под Константинопол. Велизарий, в старите си вече години, трябваше да го посрещне в решително сражение (559г.). Забер кан…отстъпи от столицата и като се съедини с другите два дяла…се върна през Дунава. След няколко години българите се обърнаха в Германия (571г.); в Турингия, поразиха франките.

Боян, приемникът на Забер кан, като премина през реката Сава в Далмация с 12 000 човека завладя няколко града на Империята в Илирик и като порази римската войска, която командваше Цезаревич Тиберий, при-нуди императора Юстин ІІ (565-578) да му плаща всяка година 80 000 жъл-тици данък (574г.), за да му върне назад колкото места бе завладял, и да стои мирен, което Боян уварди докле възлезе на престола император Мав-рикий (582-602г.), от когото поиска да му възкачи данъка на 100 000 жъл-тици. Сговорите бяха безполезни и затова се започна между българите и византийците 18-годишна война. Тази война я започна Боян като превзе имперските градове Сигидун, Августа и Виминиация. В тази война съюзници на българете бяха словенете, които живееха в Крайна и Панония и българете мизийски. Тази война беше кръвопролитна и щастието минава-ше ту на едната, ту на другата страна. Императорът предаваше работата на най-отличните си генерали. Боян началстваше на войската си и сам опус-тошаваше няколко пъти Илирик, Македония, Тракия до самата столица. Превземаше градове и ги губеше, надвиваше и го надвиваха. Византийци-те, като не можаха да вземат връх се обърнаха към франките, с чиито пос-ланици в 591г. в Константинопол сключиха съюз срещу българите… Воеводите боянови се биха с успех срещу франките (596г.) и ги изпобиха в Турингия; и само за голяма сума пари се върнаха в Унгария. А сам повели-телят им продължаваше войната с гърците, които..... му надвиха на сбиването в Темешки Банат; в последният от тези боеве Боян загуби до 11 000 човека (600г.) убити и ранени и троица синове. Но с това войната се не свърши; Боян с нови сили премина в Мизия и като я опостуши, върна се във Влахия. Маврикий прати нова войска срещу българете под команд-ването на брата си. Той бе последен, но безуспешен за Империята военен вървеж; защото армията едвам достигна Дунава, възмъти се и се върна бежешком в столицата и нанесе край както на царуването на Маврикий, така и на войната с българете. Фока, похитителят на престола, за да се укрепи на него, пресече войната, като подписа всичките искания на Боян, който и сам желаеше вече да даде отдъхване на народа." /том І, стр.6-7/.

Заключения:

1. На основание сведенията от горепредставените източници правим изводите, че българският владетел кан Боян, от род Дуло, известен във византийските летописи под името Сандилх е роден в 510 година. Син е на кан Мундо, известен във византийските и латински летописи под имената РЕАН и ТАТРА-БАНАТ. Внук е на кан МАСГУТ, който в 492 г. завзел Вардарска Македония и на река Дунав построил укрепения град Бичин (Видин). Правнук е на кан Ирник (Кермек), сина на Атила (Тохол) (Приложение І-3 - Списък на българските канове от род Дуло в периода V-VІІв.).

3. Създаване на държавата Дулоба от Кан Шамбат в близост до Балканския полуостров, просъществувала 33 години.

Каква е истината за кан Кубрат според "Българските летописи “Джагфар тарихи”? Тя е съвсем различна от фалшификациите!

Кан Кубрат (605-665 г.) е син на кан Албури Аспар Аскал (593-602 г.) от рода Дуло. (Приложение І-3 - Списък на българските канове в пе-риода V-VІІ в.). В периода на Албури се споменават съвместни военни действия на българи и авари срещу Византия /том І, стр.16/. Данните за смърта на Албури имат известни различия. Според Гази Барадж пряка отговорност за смъртта му носи аварският Хакан /том І, стр.17/. Според Гази Баба по това време Албури е ослепял и падане от коня е причина за неговата смърт /том ІІІ, стр. 96/. И при двата случая отговорни за смъртта му са аварите.

В периода 602-605г., поради непълнолетие на Кубрат, отговор-ността за българската държава поел Органа (Юрган Телес) от род Кюн-гарт, брат на жената на Албури. Той прекратил съюзническия договор с аварите и сключил договор с Византия. Отново обединил българската държава, която след смъртта на Албури се разпокъсала на 60 владения. Има сведения, че е посетил Константинопол и след сключването на дого-вора с Византия, Органа с част от българите е приел християнството, а това създало недоволство срещу него.

След поемането на държавната отговорност от кан Кубрат, (Кур-бат, Курт, Хор) (605 г.) едно от първите му действия е да разпореди на брат си Шамбат организирането на армия за война срещу аварите, причи-нители на смъртта на тяхния баща Албури. Няма сведения Кубрат да е посещавал Константинопол или да се е покръствал в християнска вяра. Напротив, изрично се отбелязва, че той е бил тенгрианец, т.е. привърже-ник и защитник на старата българска религия.

Шамбат разбил аварите в Панония, завзел техните земи и образу-вал самостоятелна държава ДУЛОБА. Воювал успешно срещу франките и германите. Неговите владения включвали сегашните територии на Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Австрия и Югославия (том ІІІ, стр.16). Неговото управление е в периода 623-658 г. В историческите карти на Европа, в този период, неговата държава е под наименование “SAMO”, т.е. ШАМБАТ. Докато той на Запад печелил огромна слава, Кубрат разширил границите на юг и изток и неговата държава се простирала от р. Дунав до р. Енисей и от Прибалтика и Северно море, до Каспийско и Черно море. В историческите източници това е “СТАРАТА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ”.

Несбъднато останало желанието на Кубрат да обединят с брат си двете държави. Затова, когато Шамбат загубил решително сражение сре-щу франките (658 г.) и се върнал при брат си Кубрат за помощ, той му отказал. В своята държава Дулоба Шамбат оставил тримата си синове и жена си. На своите синове, той именувал най-високите върхове в Карпатските планини. Шамбат бил принуден да приеме предложението на брат си и да стане отделен “Кий”, управител на Бащу, от където произлиза и наименованието на сегашния град Киев и където са погребани предците им от рода Дуло: кан Баламбер (Щек) и Урус Таркан Муенчак (бащата на кан Атила). (Приложение ІІ-11 - Терминът “УРУС” и връзката му с имена на български владетели от рода Дуло). Кан Кубрат имал също трима синове - Котраг, Бат Баян и Атиле-Аспарух. Заради особена признателност към вуйчо си Органа и най-вече към неговия син Билиг, който при едно сражение пожертвал живота си, за да го спаси, Кубрат осиновил неговите двама синове: Лачин (Алцек) и Кубар (Кубер). В свойте действия и стратегия Аспарух е разчитал на любимия си Чичо Шамбат. /том І, стр. 20/. Би могло да се предположи същото и за Кубер и Алцек, които последвали неговите пътища на Запад в бившите му владения.

4. Великият миг, затварянето на свещения Кръг: “Заповед” на Кан Шамбат за Завръщане на Българите в Прародината – Балканския полуостров.

5. Разгръщане на Българската войска в три крила, водени съответно от Аспарух, Кубер и Алцек и териториално заемане на трите важни свещенни точки, свързани с възникването на Българите на Балканския полуостров и Европа.

(Историческите събития са извлечение от книгата на Боно Шкодров 'Писмените знаци на Българите и "Джагфар Тарихи")


Няма коментари: