петък, 22 май 2009 г.

Безписмените Писменици

(ТЕМАТА Е В ПРОЦЕС НА СЪЗДАВАНЕ)

Българският език е основание на Българската държава!




Било някога много, много отдавна. Толкова отдавна, че вече никой не помни, кога е било. Стъпките на дедите, безвъзвратно са отминали в съзнанието ни и споменът за тях е грижливо заличен. Днес Българите, потомци на коренните жители на Балканския полуостров страдат не просто от криза на идентичността, а от прозрение за самите себе си.
Ежедневно тяхното културно богатство е ограбвано от паразити с титли, присвоявано е от чужди и от свои. Когато и паметта не свидетелства за това, какво е било, идва времето да се строшат прангите на мрака забулващ културната ни идентичност. Една от тези пранги е митът за безписмеността на дедите ни. Един умишлено захранван мит. Защото в разбирането за днешния цивилизационен и културен модел стои върху основата на писмеността. Няма ли писменост, цял един народ влиза в категорията "втора ръка култура и цивилизация". А това е една изключително неверна постановка, защото писмеността предполага наличието на цивилизация, а не цивилизацията – наличието на писменост. Затова свидетелства и един случай, разказан от Платон за фараона, който упреква Тот, че изобретил писмеността:”Край, човекът вече няма да може да развива мисълта си и вътрешния си живот, защото ти го научи да излага душата си на плочки и папируси. Сбогом, памет, сега хората ще се научат да си припомнят само по този лош начин”. Съществувала ли е цивилизация? Да съществувала е цивилизация на вътрешния, духовния живот на човека, който е определял мисълта и характера. Нея няма да намерим в археологическите земни пластове, нея ще намерим в пластовете на душата си, където най-опитния археолог, Духа ни, може да копае. Днес, обаче, учените са гордеят, когато открият писмената цивилизация. Никой не се гордее, когато открие безписмеността. “Там няма нищо”, казват. Нищо, което да ни послужи, да регистрираме цивилизационен модел, нищо, което да ни послужи, да се изпъчим пред медиите, за да го покажем.
Имала ли е тази безписмена цивилизация своя писменост? Да, имала е. Но тя не е била употребявана така, както го правим днес, нито в нея е била създавана тенденция въз основа на писмеността да се създава цивилизация. Когато това е станало, се е сменил цивилизационния модел.
Затова ги нарекох "безписмените писменици" – нашите деди. Тяхната цивилизация, роди и отгледа, стана Майка на писмеността. И както всяка Майка, щедро предостави на своите деца Пътят на писмеността. Именно този Път на Писмеността от Утробата до Писмената цивилизация, ще разгледам тук.


НАЧАЛОТО

“Липсващото звено”, случайно изтече дозирано от екрана на БТВ. Не че не бяхме чували за него или не знаехме за знаците там, просто не подозирахме давността им.
Първи са резките върху кост от пещерата Козарника. Вероятно и други места из България, крият тази древна тайна, но днес, това ние известно, след 10 м археологическо проучване.
Върху костите има една, две, три и четири резки. Съзнателно направени, не просто следи от нож, от предполагаемо остъргване на местото от костта. Вероятно животното е било тотемна свещеност, атрибут на Бога (не боговете), чрез, който се е отбелязвало неговото планетно присъствие. Този пантеизъм, това присъствие на Бог във всичко е нещо съвсем нормално. Преди да го намери в себе си, човекът го вижда в естеството на сътвореното от Него, за да го намери в Себе Си. Парадокс. Но това е парадокса на спиралното-кръгово движение.























Именно в този парадокс, ясно се откроява идеята за троичността. Тук, тя още няма геометрично триъгълното изображение, но съществува в идеята както за индивидуума, така и за общността. Троичния божествен ритъм е цялостно усетен и изразен. На Балканския полуостров е наречен "герма", в Индия "скамбха", но това е вертикалния стълб, който свързва Небе и земя и поддържа богоустановения ред, "атлантите", както ги наричат някои. Това е потенциалното движение. Именно това е основата върху, която се стъпва, когато трябва да се изградят мегалитните съоръжения тип "Стоунхендж".
Тези три прави или леко извити под ъгъл резки продължават да съществуват, независимо превратностите на времето и епохите. Ето ги отново в много по-късни времена в така нареченото линеарно писмо от о-в Крит
















Когато обаче се извърши процеса на пресичане на вертикалата с хоризонталата, т.е. кръстовидното пресичане, върху трите стълба отгоре се поставя хоризонталната черта и се получава на всички познатия ни буквен знак Т, който на ръкопис и до днес изписваме така, както го виждаме в Свещарската гробница и храма в Четиньова могила, край Старосел





Една от разчетките на този знак е "Трак", "Тракия", но ние можем спокойно да го разчетем и като прозвището на Абсолюта - Тангра.



Дълбоко в Южните Родопи го виждаме и ръкописно






А след това и в ранносредновековната българска керамика, той отново си седи





Когато "трите стълба", "трите резки" бъдат разположени под формата на триъгълник в пространството и се пресекат с хоризонталата отгоре се получават всеизвестните ни мегалитни строежи






















А от тях до трикракото столче, пътят не е дълъг




















Когато трите черти се пресекат с една хоризонтална черта отдолу, се променя знакът на потенциалната сила, отгоре, тя слиза долу и се получава познатият ни буквен знак Ш. Символът на Плеядите. Началото на Тризъбеца. Този процес започва още от пещерата Козарника, където е явен опитът да бъдат пресечени три от чертите отдолу























Групирането на трапецовидните скални ниши из светилишата в Източните Родопи, в групи по три е също често срещано явление. Разбира се, пресичането им с долна хоризонтална черта и свързването им в една Същност е сакрален процес, който вероятно не е така често срещано явление. И все пак го има в скалния комплекс край село Ночево. Тук разрушаването на изразяващите отделността на всяка ниша прегради е довела до образуването на знака Ш. Вероятно той трябва да бъде разбиран като символ на Единосъщието.









Същият знак и в Плиска го срещаме.











Тук вече средната му черта се скъсява и той добива образа на познатия ни тризъбец. Tака символa на Плеядите, става символ и на Държавността ни.












Каква е причината за скъсяването й?













Плеядите в изгрева си, в момента, когато една от звездите се изгубва/умира и Зиус (Зи/Си, Зевс) създава нова звезда. На науката е известен този, парадокс, че в този звезден куп и до днес продължават да се създават/изгряват нови звезди. Макар, че тук митът разказва, че Плеядите били служители на Зиус(Зевс), натоварени да носят питието на безсмъртието (амброзията) на Олимп. Но пътя дотам бил толкова труден, че всеки път по една звезда умирала и при всяко завръщане, Той възкресявал загиналата. Така броят на Плеядите оставал неизменен. Ясен е мотивът за цикличността на времето,за смъртта и възкресението, за космичната жертва.


Когато трите стълба се пресекат отгоре и отдолу едновременно с две хоризонтални черти се получава един от първите пиктографически знаци - Небесната стълба. Създава се, пиктографическото, идеограмното писмо. Каква е причината то да възникне, ще говорим по-нанатък. Сега само ще отбележим този факт.
Именно пътят на саможертвата на една от звездите на Плеядите да занесе питието на безмъртието на небесния Връх създава тази Стълба. Това е светът во време на Кроносовото царствуване. Небето и Земята вече не са в своето първично единство, Кронос ги е разделил и е нужен спомагател, с който да се прехожда от небето към земята и обратно, ясно се открояват стъпалата, по които трябва да се изкачи или слезе човешкото съзнание. Това е началото на йерархичността във вертикал. Човешкото съзнание започва да пътува както в себе си, така и вън от себе си. Започва да се измерва и отбелязва времепространството, създава се усещане за планетност. Този знак се среща често и в скалните рисунки в пещерата Магура.






Неббет тепе, гр. Пловдив. Знака "стълба" е издълбан на самите стъпала на каменните стълби към върха на селището/крепостта.



Асъ тепе, кв. 'Филиповци" гр. Пловдив. Знакът "небесна стълба" върху керамичен фрагмент.









Пресичането на трите резки с хоризонтална черта по средата води до друг вариант на "небесната стълба", която, ако се постави хоризонтално играе ролята на плет, ограда. Така времепространството се обуславя и конкретизира, създава се "свещеното пространство". Тук идва идеята за сакралността и чистотата, за светилището, за разграничението на нощта и деня. Създава се идеята за границата,за предела, който формира Държавността.
Самата идеограма създава усещането и за сноп пръчки, за хороводното начало, където единицата е вплетена в цялото, за народността. Така Бог, Родина и Народ, стават едно.
Това е първоначалието на буквения знак Ж.



(Тук са отбелязани вариации на идеята с повече от три черти)












Когато трите стълба се пресекат с три хоризонтални черти в горния, долния и средния дял, се получава пълнотата на троичното начало и от пещерата Козарника изскача следващия знак, когото археолозите на запад наричат "рибарска мрежа",и който се среща и в техните пещери, а в района на Ситово, България този знак се нарича "вървилник", (защото много прилича на мрежата за коша за събиране на плява).
Това е един от най-великите изначални знаци и най-древните. Него ще го именуваме с по прецизното наименование "Мрежата на Тао/Тангра". В пещерата Козарника, той е издълбан върху камък





















Знак "Мрежата на Тао/Тангра", върху фрагменти от керамика от селищна Ясъ тепе, гр. Пловдив













Знакът и върху съд от новооткрита селищна могила от гр. Бургас с изображение на Небесния Достопочтен на Праначалото


















Сведения за същността на този знак, ни е оставил колобър Боян (Лао Дзъ) в Китай. Според неговото учение, наречено Даосизъм, Върховното Небе се нарича Далоу-тиен (или Дуло-Тиен)или Небето на Голямата мрежа.
Сведенията на текстовете за това последно небе не са единни: понякога то се смята за празно, а понякога - за седалище на Небесния Достопочтен на Праначалото (->Юаншъ ти-ендзун). Това последно Небе, отделя вселената от големия Мрак.

Небесния Достопочтен на Праначалото е възникнал, както показва и името му, в самото начало на света от разтапянето на чистите дихания. Едва след това той е създал небето и земята. В началото на всяка ера или кaлпа той предава Писанията на Магическия скъпоценен камък (->Линбао-дзин) на божества, които от своя страна наставляват хората в учението за Дао. Той спасява и освобождава затворените в ада души. Първоначално Небесния Достопочтен на праначало-то е стоял на върха на небесната йерархия, но подобно на мъдър цар е абдикирал в полза на своя помощник, Нефритения император (->Юху-ан). Затова днес Нефритения император го надминава по значение. Юаншъ тиендзун се споменава за първи път в едно съчинение на алхимика >Гъ Хун.


Затова тук не можем да се съгласим с господствуващото в науката становище, че "писмеността възниква вследствие от необходимостта от определяне на понятия за земеделците и скотовъдците". Това е един твърде утилитаристичен и материалистичен подход към същността на проблема.
Според нас, първия писмен знак възниква от необходимостта да се отбележи, изрази по някакъв начин Тайната на Божията Същност! Затова като един от най-древните знаци на планетата, възникнал на територията на Балканите, това е "Небето на голямата мрежа", наречен в Китай Далоу-Тиен.
Като пример за това можем да посочим култовата масика от Ясъ тепе в гр. Пловдив, където този знак е основен!























А глиненият съд от селищната могила край Бургас, показва именно това Небе като седалище на Великия Достопочтен на Праначалото, в момента, в който разделя или Сътворява Небето и Земята. Това не е просто някакъв жрец, както ще отбележат археолозите.
Нашите предци не са били такива примитиви, каквито се опитва да ги изкара археологическата и историческата наука, слугувайки на определени господстващи модели. Първия израз, който човекът прави на планетата като знак на признание и бит е към Сътворителя Си и след това към всичко, което го заобикаля.
Небето на Голямата мрежа е фундамента, утробата, от който тръгват писмения знак и писмената система на човека.
Прави впечатление развитието му от възникването му в пещерата Козарника напред във времето, през селищната могила Ясъ тепе, селищната могила край село Говедаре, Пазарджишко и др.,променя се наклонът на линиите, които конструират знака. При пещерата Козарника, той е 90 градуса и се образуват правилни квадрати и правоъгълници, докато отбелязването му в по-късната керамика, линиите се пресичат вече под наклон, образувайки ромбовидни килийки. Този ромб, впоследствие се отделя и става самостоятелен пиктографически символ и буквен знак.
Независимо от развитието на писмеността от пиктографическия знак до буквения знак, Небето на Голямата мрежа не губи своето неизменно присъствие. Ние го виждаме, дори и през ранното средновековие по нашите земи





Тук "Небето на голямата мрежа" е уникално поставен в трите свята на мирозданието, като идея за всеобхватността на Божието Присъствие, него го има както на Горния, така и на Средния, така и на Долният свят, като същевременно с това е отбелязан прехода от пиктографическото (животинските изображения) писмо, поставено между Горното и Средното ниво и рунно-буквения знак, поставен между Средното и Долното ниво.











Него го виждаме, дори днес да се поставя при завършването на строителни обекти, вероятно без съвременниците да осъзнават какво е. Просто следват един древен инстинкт.
















Най-съществено, обаче е откритието му върху задницата на конете от Тодоровата кушия в град Копривщица. На въпрос към ездачите, откъде е и какво значи се получава отговор, че така е от време оно, просто се следва традицията на дедите













Когато се вгледаме обаче, къде е поставено Небето на Голямата Мрежа, разбираме, че той изразява слизането на Висшата духовна Сила на Тао/Тангра в опашката на коня, при което Кон и Ездач стават едно цяло. Това е едно от големите тайнства на Тенгрианството за приемането на Духовната Сила.

А тук идва нещо неочаквано. Знака го срещаме в Бачоваристкия рифет, в който кораба на Ной е изобразен като летяща чиния. най-големите технократи, приемат това като част от изолацията, арматурата или някакъв вид топлинен щит.















И така, стигаме до основния въпрос: как от този знак-символ "Небето на голямата мрежа" или "Мрежата на Тао" се пораждат писмените системи?
Отговор на това, ни дава саможертвата на Аудан (Один), отбелязана в поемата "Хаувамаул", ("Словото Свише") в "Старата Еда"

Знам аз, висях на онуй обветрено дърво,
цели девет дълги нощи

наранен от острие
и отдаден на Один
сам жертва на самия себе си,
на онуй дърво,

за което никой не знае

догде пълзят му корените.
Не взех хляб от никого.
нито рог с вода.
Надолу аз се взирах
и руните съзрях.
С буен вик съзрях
и паднах от дървото аз.

Один, стремейки се да постигне знание, се подложил на изпитание, като висял надолу с главата от едно дърво - девет денонощия без храна и вода, прободен от своето собствено копие. По време на страданието той открил руните.
В своето желание да пожертва егото си, за да заблести предназначението на неговата душа и да донесе основния дар на човечеството, Аудан (Один), взема своите девет пръчки и ги е хвърля на земята, когато е увиснал с главата надолу от дървото. По време на по-късните етапи на неговото изпитание, хвърлените пръчки изглеждали, сякаш очертавали различни форми с техните диагонали и вертикали. Една, после две, после три, четири, пет, шест ъгловати форми се появявали върху мрежата от пръчките – и още и още, докато станали 24. Така 24 руни били разкрити пред Один.

Има няколко основни момента в саможертвата на Аудан (Один), това е увисването с главата надолу от Световното дърво,т.е. самият той ставайки това Дърво, пробождането със собственото си копие,за да не му пречи Аза в изпитанието и хвърлянето на 9-те пръчки, които образуват на земята именно "Мрежата на Тао" и съзерцанието на тази Мрежа, която се конкретизира и открива своя микрокосмос - руните.



























Самият акт на превръщане на човека в дърво, за да се стигне до тайната на буквения знак, да бъде той извлечен от мрежата на Божественото съзнание, като индвидуалност със собствена физиономия и звук е необходимо това Божествено съзнание да бъде свалено долу, на планетата, да стане осезаемо за сетивата и възприятията на човека, да се фрагментизира, да се разпилее на отделните си елементи, да се зри микроструктурата му. Затова Аудан увисва с главата надолу и хвърля 9-те си пръчки на земята. Писмеността идва от необходимостта да се даде планетен бит на Божественото съзнание.
=====================================================================================

Древнобългарската матрица в Плиска и Преслав (сравни с 9-те пръчки на Один)












(СЛЕДВА)

4 коментара:

simpeon каза...

Розетата от Плиска... и т.н.
с уважение, Симеон Пенчев

Jordan_13 каза...

Ще я включа и нея. Идеята е уместна, но на един по-късен етап, ще я разгледам, задължително. Там лъчите на Слънцето, така да се каже, излъчват буквените знаци, които са двойни. тази двойнственост не е случайна.

Анонимен каза...

Сега, когато българите са се разпръснали по цял свят е много по-добре да говорим за "българският език - основа на българщината", а не за основа на държавата.

Видно е, че в момента поне три основни фигури в кабинета са евреи(най-виден е Симеон Дянков, разхождащ се с кипата(еврейска шапчица)). Евреите са успели да запазят културата си хиляди годиини без да имат държава. А българин като замине за чужбина след второто поколение вече не знае откъде е произлязъл...

Adel Hadam каза...

Древните българи са имали своята Света Троица: Бог Отец Ра, Богиня майка МаРа / Брама, Бог син Ази / Бал.
Ясъ тепе в Пловдив е кръстено така на Бог СебАзи / Ази Бог Син на Древните българи. Азковци са наричани дедите ни, а оттам и името на град Азково / Хасково. Азия, Азари, Анъсаази са все български понятия на континенти и племена.
http://aliya.blog.bg/history/2015/05/06/drevnobylgarskite-bogove-na-sytvorenieto-za-trakiiskiia-konn.1359542