неделя, 12 юни 2011 г.

ОДА ЗА СВЕТИЯ ДУХ

Параклисът “Свети Дух” и древнобългарско (тракийско) светилище е продължение на билото, на което са разположени Мартина, Асара и Света Богородица и по своето положение е най-близко разположено до самото село Бойково. До него може да се достигне след като слезете по стълбичките до чешмата в центъра на селото, преминете мостето и не след дълго поемате отбивката вдясно за бунгалата, която започва да се изкачва нагоре. Достигайки ги, продължавате право по пътя, който минава през неголяма борова гора и излиза на нива/ливада, която се пада вече вляво от вас (тя е оградена). Тази нива/ливада, доколкото си спомням завършва в малък дол или по-скоро канал. Тук е скрит ключа за бараката. Не продължавате направо по пътя и не преминавате каналчето, а се вглеждате, вляво от него. Там трябва да се вижда един тревясал коларски път. Поемате смело по него, той минава помежду две бивши ниви, като в края на лявата се откроява букова гора, пътят стига до гората и преминава в малка едвам забележима пътека. Това е пътеката за св. Дух. Тръгвате по нея и макар, че лятото е зашумено и не се виждат скалите, продължавате смело напред и съвсем скоро, вляво от вас ще се видят на една скалиста тумба останките от “крепостта”, а малко по-натам, право напред е скалата с параклиса.
На някои от буковите дървета по стъблата име изрязан на 1-2 места надпис “Св. Дух”, тъй, че смело. Макар и близо до селото, светилището “Св. Дух” не е никак лесно откриваемо.
Когато видях “Св. Дух”, аз се смаях... Очаквах стандартния християнски параклис, а попаднах на нещо, което носи духа и свещеността на древността. Все едно не бях в Чернатишкия дял на Родопите, а в Тибет! Свещената скала, бе приютила под крилото си малкия параклис, така, както майката приютява детето. И тогава разбрах – разположението му тук, не е никак случайно. Още на пръв поглед на картата се вижда, че св. Богородица, св. Дух и св. Архангел са разположени, така, един спрямо друг, че образуват триъгълник, който географски въплъщава,евангелската притча (евангелие на Матей) за вестителството на Архангела, оплождането на Богородица от Светия Дух и зачеването на Сина. За първи път виждам географски взаимосвързаното разположение на три свещени точки да разказва, да носи послание. Другите свещени точки – Бащата (Асар) и Сина (Кун-ли-гор) стоят встрани от този триъгълник, но образуват със света Богородица - друг триъгълник – Майка, Баща и Син. “Лина” е между св. Архангел и св. Богородица и е “носа” на поредния свещен триъгълник в района.
Троицата “Баща,Майка, Син” не присъства в християнството, при все, че Духовден е ден на Светата Троица, като акцентът на този ден е върху лицето на Светия Дух, неговото творчество и благодатни дарове. Тя обаче присъства във всички “езически” дохристиянски вери, но нейния най-съвършен израз е в нашата древна вера: Мар (Асар), Умай (Изида) и Хурса (Хор/Гор). (Тангра не влиза в никакви Троици, защото това е Абсолюта). В християнската догматика, Абсолюта “отпада” (скрива се), Майката се извежда оттам, защото трябва да има една земна жена, която да даде на Бога плът, в неговото планетно въплъщение (аватарно слизане), но се запазва като космически принцип в Троицата - Бог Свети Дух. Разбира се, за християните това е един вид “богохулство” или “еретизъм”, но това е истината за създаването на християнската троица. Не е случаен факта, че, ако Бог Отец е неродим, Бог Син е родим, то Бог Свети Дух изхожда от Отца. Друго за него не е постулирано, освен, че се “предава”, “праща” чрез Сина. Но защо и как, християнството не обяснява. Това “изхождане” го приема като даденост неоспорима, т.е. като догма. В неоплатонизма, чиито влияния са немалки върху християнската догматика имат друг термин “изтича” (еманация, еманира се). И ако човек малко обърне поглед навътре, ще види, че на Изток тази изхождаща енергия на Абсолюта, наречена в християнската Троица Бог Свети Дух има едно друго име, което много често се подминава – Шакти. Но Шакти е “Свещената сила, първичната божествена енергия, олицетворение на божествената женска сила в образа на Божията Майка”. Всяко божество там, като аспект на Брахман има своята Шакти. Сива (Шива) има своята Шакти, с която той е неразривно и неразделимо свързан, винаги. Това е Вечното Баща-Майка, неопределимото Това, за което говори Изтока, и което в православното християнство е визирано с изхождането на Светия Дух само от Отца, но не и от Сина. Ето защо тази неразривност на Сива с Шакти е основата на единосъщието на християнската троица. Сива нищо не може да направи без Шакти, както Шакти не може да съществува без Сива (Шива). Без нея той не може да разрушава, съзижда и съхранява. Ето защо спокойно можем да кажем: “Без изхождането на Светия Дух не може да стане раждането на Сина”. Изхождането, това е “изтичането” от Всемирната Утроба на зримия, материален и видим Космос. Затова Бог Свети Дух, неизменно присъства в Боговъплъщението и Богораждането. Как това единство на Сива с Шакти, как това единосъщие на Отца и Светия Дух е изразено в светилището “Св. Дух” край Бойково? Чрез единосъщието на параклиса със скалата! Него хем го има, хем го няма, хем е скала, хем има своя собствен облик. Уникално. Някой е бил боговдъхновен, за да го направи. И не е за учудване - камъкът, скалата символизират Абсолютното Битие, наричано в нашата древна вера – Танг (камък, скала), и носят всички първични енергии на Сътворението. Уникалността на светилището Св. Дух край Бойково е именно в това, че дава зримост на изхождането на св. Дух от Отца, показва ви как става то. Нещо, което цялата догматика на християнството не смее да ви обясни, това светилище ви го показва! Талмудическата традиция на юдаизма нарича Светият Дух - Шекина (много близо до Шакти) и олицетворява видимото присъствие на Бога. И когато отнесем това към “свети Дух” и “света Богородица” в Бойково, то е ясно, че едното изразява космическия принцип, а другото – земния принцип на Великата Божествена Майка. Неразбираемо е за обикновения човек? Еми, значи трябва да се промени и да не бъде вече обикновен.
Когато се разглеждат проявленията на Светия Дух в историята, често се цитират две места от Книга Битие, където той е отбелязан „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата” (Бит. 1:2)” (Затова след туй кръщението на Сина е във вода) и при сътворяването на човека „…и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа” (Бит. 2:7). Има още няколко проявления на Бог Свети Дух, които не са от често отбелязваните:
Не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен” (Бит. 2:18). Много малко се говори в християнството за Светия Дух като дихание за живот, още по-малко за него като “Усъвършенстващата Причина”, за каквато го смята св. Василий Велики. Акцентът пада върху неговото външно въздействие “отвън-навътре”, което е наследство от юдаизма, и което в битийността на човека създава идеята за “сопата”, която и аз за съжаление, много често се налага да употребявам. Никой не го разглежда като Усъвършенстващата Причина в сътворението на човека. А той взема участие в разделението на човека на двата принципа - мъж и жена. Това разделение, извеждане на Ева от човека е именно усъвършенстването му, защото “не е добро за човека да бъде сам”. Един път е сътворен от “пръст” и с вдъхнато дихание за живот, но има още нещо, което му е нужно да го направи цялостен. Преди това човека е без “помощник”, т.е. двуполов, изразяващ онова, Вечното Баща-Майка, което е себесъзерцателно и непроявено. Трябва да не се лъжем, извеждането на Ева от човека е именно като изхождането на Светия Дух от Отца, защото след това те са пак една плът, тъй както Светия дух, Сина и Отец са винаги единосъщни. Това е първото действие на тази велика Свещена Сила, отвътре-навън, като дихание за живот. Затова, кое е това,. което първом се извежда/сътворява от човека? Животът – Ева. Не е ли велико това, да направиш Живота видимо-осезаем, битийно усвоим, пипаем? Каква стана Ева? “Майка на всички живеещи”. Е, това не е ли планетарния образ на Шакти? Не изведе ли Бог Свети Дух сам себе си от човека, не си ли създаде своего рода своя зрим образ? И кой беше първия негов благодатен дар? Словото. Точно така, за първи път Адам не просто работи, там в Едем, а говори – дава имена на заобикалящия го свят. Това е първия дар на Светия Дух и неслучайно Иоан Богослов, ще каже: “В начале бе Словото и Словото бе у Бога и Бог бе Словото”. А, опровергайте го де. Както не може да бъде опроверган самият Христос, когато говори: “Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец”. Но как се става съвършен както Отца? Чрез работата на Светия Дух вътре у нас, чрез неговото издигане, а не само слизане/ ниспослиране върху човека. Точно това и стана. Когато от човека бе изведена Ева, бе първото му издигане, първата му проява в човека отвътре-навън, бе създаден динамизъм и възможност диханието за живот, не само да оживотворява (жива душа), но и да даде нещо повече. Досещате се, нали? Това е оная, проклетата и ненавиждана от хората змия, която прилъстила Ева и довела до изпъждането и грехопадението. Вижте, тази приказка ми прилича на типичното нашенско политическо говорене, което трябва да заведе електората пред урните, за да гласува. Аз искам да задам въпроса ребром: “кой беше този, който заклейми, първата проява на Светия Дух в човека - змията като дявол и сатана? “ Кой искаше да спре действието на тази Сила вътре у нас, да я притъпи, за да остане само неговото външно въздействие на слизане/низпослиране? Кой лиши човека от правото да бъде творец, като го обяви за грехопаднал и го постави в подчинение на обстоятелствения свят и страха, оставяйки му само идеята за спасението и външния месия? Този, който го е направил е извършил хула срещу Светия Дух и тя както знаете, никога няма да му бъде простена! И докато юдаизма и християнството заклеймиха змията като “дявол и сатана” и лишиха човека от правото да бъде творец, Изтока я нарече Кундалини-Шакти или Змията –Огън и работеше върху нейното издигане през седемте колела, за да затвори кръга и осъществи срещата между Божието в човека с Божието отвън него, реализирайки по този начин в битиен план идеята за единосъщието. Единосъщието в християнството остана само догма и фикция, а човека в бита му бе оставен грехопаднал и окаян грешник, чакаш спасение. Да чакаш спасение, не е ли обида към Усъвършенстващата Причина – Светия Дух, за която сам Отец потвърди, че е прав – яденето на плода на познанието не носи смърт, а прави човека като тях (бог), да знае що е добро и зло. Първата проява на Светия Дух като дихание за живот в човека е Змията, а негов втори благодатен дар е познанието за добро и зло, което е знание на боговете. Този благодатен дар е трансформираното Божественото Съзнание в планетно знание. Христос това много ясно го свидетелства: “Бъдете мъдри като змията и кротки като гълъба”. Уникално слово, в което са събрани двете форми на проява на Бог Свети Дух – вътрешната (змията), която забележете, носи мъдрост и външната (гълъба), която забележете създава добродетелите и нравствените норми на поведение. За съжаление съвременните политически системи стъпиха върху идеята за спасението и впримчиха човека в тегобата, всеки път да ходи на избори, за да си избере “Спасител”, иззеха му творческата инициатива и му предоставиха възможността само да спазва добродетели и норми на поведение, които не важат за развращаващите се чрез власт и разпиляващи благодатния дар на Светия Дух за своето лично собствено облагодетелстване. Управляващите не искат електората да бъде мъдър, а само кротък, за да си правят това, което сметнат за добре и да властват вечно. Но няма да бъде така, когато освен във външната си проява като Утешител, Дух свети се изяви и във вътрешната – като Освободител. Затова той е наречен Духът на Истината, който ще ви научи на всичко, а само Истината прави човека свободен. Идват времената, в които: “И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син”, времената на издигането на Змията-Огън и трансформацията на днешния ни съвременен свят в него. Неслучайно Йоан Кръстител им казваше: “ето аз ви кръщавам с вода, но онзи, който идва след мене ще ви кръсти с Дух и с огън”. Странно е защо християнството не отбелязва проявите и благодатните дарове на Светия Дух и в Откровението на Иоан. Понеже те трябва да бъдат наживо изживяни от всеки един, да посочим само някои от тях.

1. И отведе ме чрез Духа на една голяма и висока планина, и показа ми светия град, Ерусалим, който слизаше от небето от Бога,
21:11 и имаше божествена слава като светеше, както свети някой много скъпоценен камък, като яспис, прозрачен като кристал.

2. И градът нямаше нужда от слънце, нито от луна да го осветява, защото Божията слава го осветяваше, и неговото светило е Агнето.

3. След това, ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше {Или: Която беше.} всред улицата му.

Устройството на новия Слънцеград (Йерусалим) като ново небе и нова земя е един нов прочит на предсътворенското начало, описано в древнобългарския епос “Сказание за Чулман”:

“Кристално чистите води
на сладостния извор Тиджа,
бликащ до корените на Бой-Терек,
го правят силен и вечноцъфтящ…”

Идеята на новия Слънцеград е вече друга – планетното знание да се трансформира в Божествено съзнание. “Царството Божие вътре във вас е / Лука 17:21/”. Процесът на издигането на Кундалини-Шакти, на Орендата, на Вакана, всички тези термини, с които бе именувана тази Божествена Сила в древната ни вяра, трябва да доведат именно до това изграждане на Царството Божие вътре в човека, за да може той да влезе в новия Слънцеград през портите.
В началото на времената, този Слънцеград, трябваше да има повече външна, физическа формула. Тази формула доведе до създаването на великата ни праисторическа древна култура и произтичащите от нея древни цивилизации по цялото планетно кълбо, на чиито руини и изкуство се възхищаваме днес. Затова слизането/ниспослирането на Орендата, на Вакана, създаваше динамизъм, планетен динамизъм, чиято цел бе небесния ред да стане земен ред, за да не се наруши единството на небето и земята и да се превърне в противостоене, каквото виждаме в много митологични епоси. Затова ние, българите понесохме тази Сила и я приложихме в създаването на Държавата. Държавата бе първото и уникално приложение на Вакана – тази енергия на Абсолюта, която юдаизма нарече Шекина, а християнството – Бог Свети Дух. Затова първото царство на земята бе създадено именно от Божията Майка, която в нашия епос “Сказание за Чулман” е наречена Умай (Балада/Палада), а другаде, с други имена. Затова неслучайно Тома, в своите “Бележки” пише: “Слез при нас, Дух Свети, слез при нас, Свети Гълъбе, слез при нас, Майко скрита.” (Бележки на Тома).
Планетния динамизъм в нашата древна вяра бе създаден по един уникален начин, когато слизането на Вакана бе каптирано в поне четири основни точки: в главата на човека, в опашката на коня, в кръвта и в меча (оръжието). Първите две, създадоха героичното начало в образа на Великия Конник – Сина на Божията Майка, който бе най-яркия израз на планетния динамизъм, и който в близките нам времена бе усвояван повече в образа на Освободител и Закрилник от злото, което сполетява националността ни (Крали Марко освобождава три синджира роби), каптирането на орендата в кръвта бе необходимо, за да може различните племенни групи, да преодолеят своите азови различия и да образуват един Род – Българският народ, който е първия самосъздал се народ на планетата именно чрез действието на великия Вакан, който в образа на Гарвана (Карга), трябваше да литне и да събере 72-те разпръснали се племена от огърлието на Умай, а в образа на Бик, научил българите на скотовъдство. Голямата трагедия на нашия народ днес е, когато азовите различия, събудени от вредни за нашата националност обществени строеве (комунизъм, демокрация) ни разрушават все повече като народ, разхвърляйки ни на отделни безсмислени сами за себе си парчета. А най-добър израз на липсата на присъствието на Светия Дух сред нас и у нас, са политическите партии, главния мотиватор на националното ни раздробяване. Сред тях няма нито един, който може да получи даровете на Светия Дух, без да ги хвърли като бисери на свинете! Затова политическите партии нямат никакви свои собствени идеи за социално-икономическият напредък на българският народ, тъй като при тях няма условия и пригодност за присъствието и осенението на Светия Дух, а за неговото издигане, не говорим въобще. Затова те копират и пригаждат западни и източни идеологии, като по този начин предизвикват небивала духовна и икономическа нищета на българския народ. Те не допускат присъствието на небесната благодат на земята, явяват се ступори за разливането на неговата благодатна сила. Затова нека се види какво е осенението на Петдесятница в християнството, където имаме Един, който се жертва, умира, възкръсва и се възнася, вследствие издигането на Дух Свети в него и отива на Небето, за да им Го прати. Те трябва да чакат в горницата (т.е. в най-висшия духовен свят, до който са достигнали) в единомислие. За да го получат, те трябва да са в единомислие! Къде единомислие по отношение просперитета на българския род и народ в днешните политически партии? Единомислието е опорността и целостта необходима за изливането на Светия Дух – всеки получава свой отделен огнен пламък и според възможностите си го употребява, но го употребява за общото дело, не за своя личен, материален просперитет!
А когато няма единомислие, какво се получава. Получава се Божията казън или корекция – природния катаклизъм чрез огън или вода: “И рече Господ (Бог): Няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от (тия) човеци, защото са плът (Бит. 6:3). Тогава настъпва личната, социалната, народностната и общочовешка беда.
Тази точно лична, социална и общочовешка беда предотваратява осенението на Свети Дух на Петдесетница, защото той сгражда наново разрушения вавилонски стълп – единия говор и единия език, съществувал в зората на човечеството. Слизането на Светия Дух на Петдесетница, вече не смесва езиците тъй, че един да не разбира езика на другите, а чрез Словото възстановява единия праисторически “език” и говор. Определено, обаче, този език не е английският. Това е “езика на Светия Дух.” (Тук виждаме обръщането на Сива/Шива, не вече като разрушител, а като възкресител)
Затова нека да видим как се е получавал Вакана в древната ни Вера. Както казахме, той е бил ниспослиран в първом в главата на Кана или по –точно там, където се намира седмото колело или седмия център. Той не може да го получи, обаче, ако първом не го е издигнал. Иначе се получава разпиляване на Силата и Канът много бързо бива удушаван, т.е. сменян. Издигането извиква Слизането (отваряне на Небето), тъй като Канът се явява естествен духовен притегателен център на небесната благодат. Вътрешния огън, Кундалини-Шакти, диханието за живот, започва да пълзи, да се развива по Бай Терек (гръбначния стълб, централния канал Сушумна) и по средата му се превръща в змия с крила (дракон, змей), а на върха, се превръща в Орел. Трансформацията на змията в орел е именно пълния завършек на издигането на Орендата/Вакана, затова в древната ни вяра, той е изобразяван като Слънчев диск с крила (Гор/Хор) и е поставян над главата на човека. Когато той се издигне, тогава личния огнен език се влива в цялостния Божествен огън, защото там където се срещнат Издигането и Слизането, той се разжарява, разпалва и се излива в света като светлина. Затова източната доктрина имаше един израз: “Това си Ти или Аз съм Това”, а в християнството: “Аз и Отец едно сме”. Тогава от този огън може да отиде и да си вземе всеки, така, както на Възкресение отива да си вземе малък свой пламък от свети Нур и да го занесе у дома.
Затова нека не се лъжем – чумбасът, тази орендическа плитка не се слага само като народностен белег, а и като белег на посветеност, защото, ако слизането на Светия Дух носи осенение и боговдъхновение, то издигането Му като вдъхнато дихание за живот, носи просветление и откровение. Именно там, където са се срещнали вътрешната Огнена сила и външната такава, се създава чумбасът и в праисторическите времена, той често има формата на змия, допълзяла до върха на темето, в по-късни периоди е просто плитка, чието разпущане на отделни по-малки плитки, показва раздаването на небесната благодат.
И тук е местото да се разбере защо Върховната институция в Държавата – канът е “от Бога (Небето) поставен”, а не избран чрез избори, на които човекът търси да издигне своя моментен образ и подобие, за да удовлетвори своята собствена нищета, а след това да се разочарова от него. Това е трагедията на съвременното политическо безумие, а то не създава просперитет на Българската държавност, напротив, води до нейния пълен упадък. Изразът “От Бога (Небето) поставен” е много добре и ясно демонстриран в кръщението с вода:
“3:16 И като се кръсти, Исус веднага излезе от водата; и, ето, отвориха Му се небесата, и видя Божият Дух, че слиза като гълъб и се спускаше на Него;
3:17 и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение.”


Ето го е Канът, това е Царят, това е свещения Избраник, а не избрания чрез избори, чието бъдеще, ще решат пак изборите. Свещения Избраник, това е Отговорността пред небе, земя и народ. Сега вече е ясно, защо Избрания трябва да стане Пратеник, трябва да бъде хвърлен върху три копия, да умре, да отиде на Небето, и оттам да прати благодатните дарове на висшата духовна сила - Орендата/Вакана на своя народ. И защо, ако не умре, казвали за него, че е лош човек. Лош човек е, защото не е достоен на жертва за своя народ и не му носи просперитет. А днес биха го похвалили, че не е глупак.
Петдесетницата в християнството я пряк наследник на празника “Шавуот”, който се пада седем седмици след Пасха и е един от трите най-важни религиозни празници за юдеите. Първоначално той отбелязва края на жътвата на ечемика, а впоследствие - получаването наТората на Синай, 50 дни след избавлението от Египет.
Затова “народното честване” на този празник, има своите разлики с тези от официалното установената догма. Народът ни инстинктивно е изхвърлил, доколкото може от празника онова, което не съвпада с неговия народностен бит и има чужд произход. Затова Духовден при нас е тайнствено свързан с завръщането душите на починалите прадеди в света, от който са дошли, с русалиите, които могат да навредят, но и могат да излекуват, с русалските дружини и въобще със започването на една Русалска седмица, която съвсем ясно е, че няма нищо общо с получаването на Тората на Синай и 50-сетте дни от избавлението от Египет на евреите. Съвсем ясно е, че схващането за прибирането на душите е пряко свързано с ниспослирането на определена духовна сила – (Оренда или Вакан), която спуща небесната стълба, отваряйки небето и прибирайки душите на починалите прадеди. Тук имаме един процес на отваряне и затваряне на небесна порта или портал. Това прибиране на душите и тяхното почитане, не е обаче акт без последствия, защото завръщайки се на небето, те ще изпратят своите дарове към живите, в зависимост от това, какво е било отношението към тях, докато са пребивавали на земята.
Това е пряко свързано с присъствието на така наречените митични същества или сили наречени “русалии”, които идват на земята точно след Петдесетница, т.е. след прибирането на душите на починалите в техния свят. Когато те са благосклонни, то тогава даровете на русалиите лекуват – болният получава в паничката си с вода на русалската поляна стрък от листо или цвят на цветето росен и оздравява, русалиите напръскват житата с “жива вода”, което стимулира растежа на посевите, т.е. просперитета е за цялата човешка и природна общност. Обратното е повече от ясно, болните не оздравяват и умират, в паничките им с вода има пръст или камъче, а други се разболяват от самодивската болест. Тук трябва да отбележим, че самите русалии не са персонифицирани и спокойно можем да ги разгледаме като израз на огнените езици на Светия Дух на Петдесетница, които за тези, които са в единомислие и чистота са благодат, а за тези, които са в зломислие, носят казън. Още повече, че като близък до самовилите персонаж, тяхната проява, вероятно съвпада с тълкуванието на думата “вила, самовила” – “вия, въртя се, вихър, вихрушка”. А един от признаците на появата на Свети Дух на Петдесетница е именно извилата се вихрушка и вятър. Затова най-вероятния и точен израз за тях трябва да е “русадиви”. Ето защо можем да предположим, че разжаряването огнената сила на Орендата/Ваканът на отделни пламъци се е схващало като преминаването или изсипването на тази енергия през Ситото (Плеядите), тъй като такава е неговата роля при филтрирането и разпръскването на небесната благодат. Митичния женски персонаж в случая, с който е персонализирана проявата на духовната сила - русадивите или русалиите, също не е случаен. Някои казват, че митично-приказните, хубави жени с дълги руси коси (волоси, оттук и названието на Плеядите –Волосожари) и прозрачни бели ризи са именно представителите на плеядинския ген на земята. Определено Божието присъствие в човешката общност в древните ни схващания, се е разбирала нееднозначно и многопластово.
Затова за излекуването от русалската болест са се създавали специални дружини като коледарските, нечетен брой, облечени в бели ризи, вероятно седем (за да символизират седемте звезди на Плеядите), наричани “калушари” или просто “русалийска дружина”, които чрез ритуално мълчание и специален обреден танц лекуват от русалската болест. Интересното при този танц/хоро около леглото на болния изпълняван при музикален съпровод е отново “изтъпът”, в който цялата дружина изпада (т.е. изпълзва се наново с божествената сила – оренда/вакан) и счупването на гърне с целебна течност, от водача на дружината – ватафинът, при което болният вероятно обливан с нея, бяга от леглото, а местото му се заема от русалия, от русалската дружина, чиято святост не позволява болестта да го засегне. Едва ли става въпрос за заместване или прехвърляне на болестта, а по-скоро за нейното пълно изчистване. Това вероятно е ритуал за смекчаване и екраниране на отрицателната енергия идваща от Плеядите по времето на Русалската седмица и последствията от нея за човека.
И накрая, връщайки се към светилището “св. Дух”, край село Бойково, можем с чиста съвест да кажем: това е место, където духовната сила е слизала още в древността, оставяла е своите благодатни дарове - знаци, пророчества и видения за бъдещето, тук Божието присъствие е било видимо и реално осезаемо и преминало в християнството е сменило своето име, без да губи своята духовна същност.



Ти си Богинята, която носи лотоса,
Ти, родената в планините,
Носиш на всички спасение,
Светът свидетелства за твоето присъствие,
Защото ти проникваш и в най-дребният му детайл.
Ние те почитаме с тяло, реч и дух,
Теб, която славим като Божия Майка.
(Диамантената колесница, Прослава на богинята Тара като Божествена Майка, късен будизъм))

3 коментара:

Анонимен каза...

Страхотни идеи, всичко което е изжожено в "Ода за Святият Дух" е нещо уникално, истинно написано с Огнената Скрижала на Духа...

Много малко ще е това - от сърце да ви благодаря!!!

Поне за мен, това ще остане и - винаги - ЩЕ БЪДЕ - Лист от Книгата на Живота!

Как може да се свържа с вас!!!

Анонимен каза...

Анонимен каза...
Малко е да кажа че съм възхитена, когато чета вашите статии... Намерих този блог едва (за мое голямо съжаление), но да не забравяме - провиденциалността!!!
- тези дни и всичко което като наниз не-слитно вправо се влива в душевността ми... Да кажа че е радостно че ви има, ще е малко... и това, не е за някаква евтина похвала към вас... От много време търся точно това, то бяха книги и книги ... и пак книги, но нали е казано кой как чете?!

Та може би ми е дашло времето, че се намерих - във вашето - слово - изгубващо се възродена... и от години си промислях...
Ех-..., няма ли с кой, с някого - да си говорим като богове.
Може да ви прозвучи, всичко гореизложено, дори нескромно, някак си ... несвойствено ... но винаги е стояло в "гръдта ми" като - недоизказаното...Незнайно(то)-Знайно!!!



Р.Р. Опитах се да вляза и да се регистрирам, но не се получи... И поради това - коментарът ми ще излезе с прозвището - анонимен, но



всъщност се казвам - Таня Пандова и съм от София...



Никой няма да може спре - Тайнството на Огъня - на Единната Вечносъществуваща Реалност, та тези, които искат да ви спрат... няма да могат - никога!!!
Защото познат им е само, пътя на сътворения... но не и Пътя на - "Несътвореното, Слово" - плът от Плътта на Всецялостта.

tehribo каза...

http://sphotos-g.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/181454_540010282707330_171131371_n.jpg

Ето и снимка от това вълшебно място