Ханука - тромб в сърцето на Българската душевност

Стана традиция у нас да се честват еврейски празници, най-различни евреи да се изказват за историята ни или за това какво трябва да бъде бъдещето ни, а отдавна вече, на никой не прави впечатление, че евреи ни управляват или редят политическата върхушка у нас.

В този ред на мисли, някак “незабелязано” минава у нас, честването на еврейския празник Ханука, а още по-“незабелязано”, т.е. без никаква обществена реакция са поклоните, които уж българския държавен глава отива и прави на този празник за втора или трета вече поредна година.

Няма нищо лошо в това, евреите да си честват празниците. Проблем става, обаче, когато тези празници се натрапват и се лепват върху Българската душевност и Българската историческа реалност. Вероятно подчертването от различните медии на факта, че в този ден- Ханука, евреите са се освободили от гръцко робство, вероятно иде да събуди сантимент в Българина, че видим ли, и те са като нас страдалчески народ, преживял не едно робство и че по тая линия двата народа сме си близки. Много дълъг е опита на историци и духовници да хвърлят паралели на родство между българи и евреи в все позитивна посока, съзнателно водейки ни към дъното на юдейската пропаст.

Защото какво общо има празника Ханука с нас? Ще каже някой: ами и ние сме си патили от гърците, забравяйки, един немаловажен исторически факт, че трайното настаняване на Синедриона по Българските земи доведе до падането на България под юдео-турско робство. Съвсем близко е до ума, че трайното и настъпателно честване на юдейски празници с показността на присъствието и слагането на кипа от “държавните ни глави”, бавно и неусетно, ни свлича неумолимо в пропастта на юдейския духовен гнет, който така или иначе всеки ден ни развращава от различните медии, но още недокоснал сърцевината на българската душевност, а само сетивата й.

Самият факт на слагането на кипа от държавния ни глава Параванов и нареждането в една редица с евреи, може да се изтълкува не просто като българофобия, а като ултрарадикално отцеругателство, едно подсъзнателно послание към всички български граждани, на които той се води президент: “Ето, колко е добре да бъдеш евреин. Бъди евреин”. Това не е просто реклама, а метод на програмиране на възприятията на българина, до такава степен, че самият той един ден да приеме това за нещо съвсем естествено, характерно за природата му, да не го приеме като процес на обезличаване на идентичността му. Защото ние няма да видим евреин да сложи калпак на Игнажден, Коледа или Димитровден, но “български държавни глави”, ходят, та ще си счупят краката с кипа на главата! Така не просто се губи идентитет, така една идентичност се сменя с друга.

Съвсем вероятно чрез този акт на трайно настаняване на Ханука в българското духовно-политическо пространство, юдейската сган цели отмъщение за онова изгонване на Аврам от Ур Халдейски поради непригодност за големите, древни български тайни.

Нещо повече, в историчността на българина нахлуват чужди исторически събития, които се празнуват помпозно, с тежестта на присъствието на “държавните глави”, но затова пък съвсем мимоходом се споменават големите български исторически събития, в които има много повече историческа значимост и истинност като духовност. Българските исторически събития се празнуват проформа, с едно изпразнено присъствие на премиер и президент, понеже там, те се чувстват като чужди сред свои.

Не така обаче е при празнуването на Ханука. Там “президентът” е наистина сред своите, той не просто се ръкува, той говори, води беседи, които явно му доставят видимо удоволствие. Едно поведение, което е разчетено така, че да служи като образец, сред овчите му гласоподаватели, като пример за етническа толератност и религиозна търпимост сред различните етноси: ”Бъдете толерантни към евреите, не ги нападайте, не се бийте с тях, те са много силен народ, споходен от Божията десница. Малко са, но побеждават всички”. Това е именно скритото послание в показността на тези чествания по “българските медии”. Това е всекидневната психическа обработка, на която е подложен българинът, заради целите на Синедриона, да го задържи под робство, колкото се може по-дълго време. А ние нямаме ли исторически примери, които говорят точно обратното? Нима ние нямаме величави примери на победа, начело с Българския Бог точно над тези, които ни оробяваха и искаха завинаги да ни държат в робство. Интересно е, защо г-н президентът не прави своята политическа реклама именно върху тях? Самият факт, че толкова много българи са гласували за такъв президент говори колко дълбоко е отишла психическата обработка на съзнанието на българина. Такава, че той избирайки подходящия по външност и маниери президент, де факто, отрече своето величаво и да приеме чуждото, без никакъв елемент на осмисляне на последствията от този избор, който е една своего рода гавра върху самия него.

Еврейската психологико-тактическа маневра продължава и с това, че празникът Ханука не е закован. За него няма точно определен ден и той като същински паразит има свойството да се прилепва много натрапчиво върху големите традиционни български празници. Преди година той се беше здраво прилепнал за Коледа, за д аможе да чуем с “Коладе, Колад -де ле” и “Честита Ханука”, а тази година той като пиявица се прикрепи към един от важните празници – Никулден. Празник, в който не просто се чества Свети Никола, а е един от важните дни, едно от важните небесни положения от годишния кръговрат на Плеядите в изначалната Българска вяра – Тенгрианството.

Тогава съвсем виден е опитът да се крушира енергийната и духовна стойност на тези празници, като се наложи Ханука като празник на светлината и свободата. С една дума, “ако искате свобода и светлина, чествайте с нас, Ханука!” Това е един опит да се очерни същността на нашите традиции, да се спре раждането на Млада Бога и смъртта на отиващото си старо време, а с него и нашите оробители.

Ще го позволим ли?