вторник, 11 декември 2007 г.

Чудновати апарати се появяват в райони, където има архитектурни и исторически паметници

През 90-те години на миналия век в Обединеното кралство започва поредният бум на "летящи чинии". Според очевидци странните летателни апарати кръжат предимно над автомагистрали, летища, електроцентрали, стадиони и др. Специална британска военна част фотографира десетки от тях. Досега не е ясно по чия заповед става това, но е известно, че над доклада, в който са събрани резултатите, са се трудили най-изтъкнатите английски учени.
В разсекретения документ се съобщава, че
загадъчните обекти се движат с невероятни скорости
и се отървават от преследващите ги изтребители за части от секундата. "Подкрепяме хипотезата, че повечето странни апарати са с извънземен произход, че поведението им се базира на принципи, които противоречат на физичните закони", пише в секретния доклад.
Факт е, че конструкторите и пилотите на НЛО игнорират земната гравитация. Те успешно се телепортират, служат си с двигатели, чиято тяга е непозната на земната наука, използват странни и неизвестни силови полета и фантастични технологии.
Според британските експерти локаторите не прихващат "летящите чинии" най-вече защото повърхността им навярно е конструирана от материал, който не отразява радиовълните. Още нещо: възможно е чуждоземните апарати да се движат много близо до земната повърхност, или обратно - на прекалено голяма височина, на "ръба на атмосферата". Трето, обекти, стрелкащи се стремително нагоре-надолу, са трудни за фиксиране.
Една от най-интересните глави на доклада е посветена на ефектите, почувствани от хората при среща с извънземен кораб.
"Около осем вечерта, докато пиехме чай с жена ми на верандата, над градината ни увисна сребристо кълбо. Вцепенихме се. След няколко минути в сферата нещо изтрака и тя изведнъж се "изпари". В продължение на 2-3 часа съпругата ми и аз усещахме странен вкус в устата. Опитах да стана, но не можах. Хванах се за металната ни ограда и усетих лек токов удар", споделя потърпевш от среща с НЛО.
Британските учени нанасят на военно-геодезични карти точките, съответстващи на местата, над които най-често са забелязвани "летящи чинии". "С голямо удивление констатирахме, че повечето чудновати апарати се появяват в райони, където има архитектурни и исторически паметници", отбелязват те. Нещо повече: в 94 на сто от случаите НЛО са се движели над въображаемите линии, съединяващи споменатите паметници.
В разсекретения доклад се посочва, че
"съквартиранти" на хомо сапиенс се крият във водните дълбини
В морета и океани са наблюдавани странни ярки светлини и неидентифицирани обекти. Повечето съобщения се отнасят за акваториите на Персийския и Сиамския залив, Южнокитайско море и Малакския пролив. Случките са невероятни и силно "намирисват" на фантастика. Свидетелите обаче се кълнат, че не измислят, че събитията наистина са се развили така, както ги описват. През 1963 г. например военноморският флот на САЩ провежда маневри край бреговете на Пуерто Рико. Ученията внезапно спират - хидроакустиците съобщават, че една от подводниците изведнъж напуска позицията си и се втурва да преследва странна цел. Въпросната цел се движи със скорост 228 км/ч, макар че по онова време нито една субмарина в света не може да развие повече от 83 км/ч. Обектът се изплъзва, маневрирайки в обширен район на дълбочина 6100 м, която превишава 3 пъти пределната дълбочина, достигана от тогавашните подводници. Американският физик Антъни Сандърсън, изследвал океанските дълбини, описва в книгата си "Странните морета и океани" необикновено явление, наблюдавано от борда на ледоразбивач в Атлантика. "Внезапно нещо се "изстреля" от океана и проби ледената покривка, чиято дебелина бе 3 м. Оказа се, че то е гигантско сребристо тяло, което изчезна в небето. Видяхме как огромни ледени буци, изхвърлени във въздуха, с грохот падаха в океана. Водата кипеше и бълбукаше и над нея се стелеха кълба пара."
Особено внимание заслужават и светлинните мелници - огромни ярки образувания в моретата и океаните. Динамиката на въртенето им и техните размери не позволяват този феномен да се обясни с излъчването на планктона или други организми. Науката не познава подобни природни явления. Според някои физици те са резултат от дейността на високоразвита подводна цивилизация. Учените допускат, че кръгли или цигарообразни космически кораби навярно използват постоянно действащи скенери. Лъчите на скенерите са видими само в случаите, когато предизвикват луминесценция на миниатюрните едноклетъчни, с които изобилстват топлите морета. Действителност или фикция е всичко това? Истината тепърва ще излезе наяве.
Страницата подготви Зорница ВЕСЕЛИНОВА


http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-12-12&article=214436

3 коментара:

Georgi-nz каза...

Ето откъс от "Отвъд човечеството" на Елтимир:
"Раждането на живота и разума

Говорейки за живота на Земята, ние все мислим за живите организми, населяващи земната твърд и пропускаме обитателите на по-обширната част от планетната повърхност. А те са много по-древни от нас. Разсъждавайки на тема "земни цивилизации" допускаме същата грешка. Дали само от сухоземен егоцентризъм не смеем да допуснем, че там - в океанските дълбини живеят ужасно различни от нас, но мислещи и не по-малко разумни твари?

В митологията на Казанските Българи се споменават духовете Дию Перие, които обитават подземните недра и морското дъно. /При положение, че Волжка България няма излаз на море!/ Имат там свои градове и царства, а когато решат да ни посетят, или стават невидими или приемат човешки облик. Това е, разбира се само една легенда, но името "Дию" е сходно с китайския митологичен Ад "Диюй" /букв. "подземно съдилище"/, пък и смисълът не е чак толкова различен. На всичко отгоре китайският Диюй представлява съвсем нормална империя, с провинции и столица.

Но нека от митовете да преминем към нещо по-конкретно и доказуемо.

Дяволските морски колела

Или както ги наричат, Колелата на морския Дявол. Те са добре познати на моряците. Представляват светещи кръгове върху морската повърхност, с диаметър най-често около 600 метра и скорост на въртене до 160 км/ч. Природата им не е обяснена. Не слагам в сметката наивните опити на някои учени да припишат всичко на примитивни биологични видове от рода на планктона. Вероятно същите учени глави с радост биха отрекли реалността на явлението въобще, ако не беше така добре документирано. Та нали разните недоучени университетски възпитаници обясняват многократно описваните и заснети на фотографии огньове на Св. Елм с... масова психоза.

Ето фрагмент от публикувания през 1825 г. дневник на Ендрю Блоксам: "... те видели огромно, кръгло, светещо тяло, издигащо се под ъгъл 7 градуса от водата към облаците, което после изчезнало от полезрението. Същата картина се повторила още веднъж. Тялото имало цвят на нагорещено до червено оръдейно ядро и с размери се доближавало до слънцето. То излъчвало такава силна светлина, че на палубата можела да се намери дори игла." Това е само едно от многото описания на излитаща летяща чиния. Д-р Рубенс Вилела разказва какво е видял от борда на ледоразбивач: "Внезапно нещо се появи от водата, пробивайки триметровия лед, и като огромен сребрист куршум изчезна в небето". Стремя се да бъда максимално лаконичен, затова се въздържам от повече цитати и описания на еднотипни явления. Само ще спомена за някои други загадъчни събития в световния океан.

Странни изчезвания на корабни екипажи, повтаряни с настойчива упоритост през последните столетия. Сякаш Някой /или Нещо/ се показва изпод водата, грабва намиращите се на борда хора и моментално изчезва обратно в дълбините. Събиране на генетичен човешки материал? Само от 1970 до 1973 г. има 76 документирани случаи на изоставени кораби. Изчезват многотонажни съдове и свръхсъвременни подводници. Без следа. Не само в станалия знаменит Бермудски триъгълник, а и в много други части на световния Океан.

Затова пък дневниците на различни морски съдове изобилстват с информация за странни подводни обекти, превъзхождащи многократно със своите качества всичко, построено досега от човека. “15 февруари 1955 г. списанието “Човек и съдба” публикува статия под заглавие “Неизвестни подводници из всички морета в света”. Изглежда това е първото официално споменаване на НПО.” - B. Von Wittenburg - “Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997; “1970 г. Безследно изчезнали шест подводници на Израел, Франция, Англия и САЩ. Три от тях - в Средиземно море. Проведените търсения не дали резултати. Не било намерено нито разлято масло, нито останки. - B. Von Wittenburg” - “Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997; “1968 - 1972 г. В последните години целият свят е обхванат от “епидемия” от призрачни подводници. Те не могат да принадлежат нито на САЩ, нито на СССР.” - B. Von Wittenburg - “Gecheime UFO - Sache. Schach der Erde” 1997

Наблюдавани са случаи, при които обектът изменял формата си или пък се разпадал на няколко по-малки. Разноцветните светлини, умишленото заиграване с хората и техните машини - всичко ни навежда на мисълта, че приликата с "небесните" НЛО е пълна.

Ако размислим, ще стигнем до извода, че през последните две-три десетилетия средствата за масово осведомяване все повече отклоняват човешкото внимание от морската тема. Това е, защото ние вече разполагаме с прекалено много информация за заобикалящия ни свят и съществува реалната опасност да си направим съответните изводи. И тъй като думата ми беше за странните явления в морето, нека приведа още един пример.

През декември 1921 г. в-к Ню Йорк таймс" писал за инцидент на борда на германския параход "Брехзее", който един ден преди това отплувал от пристанището Хорсенс в Дания. Вечерта капитанът, извършвайки своя традиционен обход на кораба, видял на палубата човек, сражаващ се с това, което после вестникът нарекъл "неизвестно и невидимо същество". Пред погледа на капитана, на челото на борещия се човек изведнъж се появила рана с дължина 4 дюйма, приличаща на рана от нож. Пострадалият паднал в безсъзнание и бил отнесен в капитанската каюта за лекарски преглед. Там, пред свидетели се открили други рани, като при това дрехите над тях били неповредени. Феномените нямат край, но достъпът да тях все по-често ни се отказва.

Съществува хипотезата на американския учен проф. Ян Сандерсън, биолог и основател на Сдружението на необясними феномени. Според него, някъде на океанското дъно се намира цивилизация на нехуманоиди, живеещи без кислород и слънчева светлина, способни да издържат на свръхвисоко налягане. В своята книга "Невидимите жители на Земята" той твърди, че в океанските дълбини живеят особен вид същества, изградили разумна общност. Те се появили преди милиони години и оттогава непрекъснато еволюират. Джон Кил пък е стигнал до убеждението, че под водите на Антарктика /Хиперборея?/ съществуват тайни бази на нечовеци.

През 1964 г. на дълбочина 2 250 морски сажена апаратурата на изследователския кораб "Елтанин" заснела на морското дъно антенни устройства и други, явно изработени от разумна ръка съоръжения. Нужно ли е да търсим базите на НЛО някъде из далечния Космос, когато те могат да се окажат значително по-близко до нас?

Най-малкото странно впечатление прави още един факт:

Морското дъно е по-слабо изучено от близкия Космос. Но уфолозите и останалите търсачи на извънчовешки разум не насочват погледите си натам. Земните океани засягат по-пряко човешките интереси, но тяхното изучаване е почти напълно прекратено. След големия бум от 60-те и 70-те години не само спряха опитите за проникване в морските тайни. Резултатите от проведените вече изследвания така и не бяха разсекретени. За последните 20 години човешката техника беше значително усъвършенствана, а такъв учен като проф. Огюст Пикар се мотае около разни островчета. И се задоволява с наблюдения върху живота на крайбрежните птици. Същото се отнася и до знаменития Жак Ив Кусто. Сами помислете за евентуалните причини.

Но най-страшното е, че и определени земни площи станаха недостъпни за "всемогъщия" човек. Малко известно е, че романът "Пикник край пътя" на братя Стругацки бил написан, след като те се запознали с фактите за съществуването на древно космическо сметище в Якутия, наричано от местните хора "Долината на смъртта". Районът е толкова опасен за изследвания, че дори съвременната земна техника не позволява той да бъде проучен. Кой ни създава всичките тези неприятности?"

Jordan_13 каза...

Ето какво казват за тях руските речници

Дию пэрие, в мифологии казанских татар (дию пэрие), башкир (дейе у пэрейё) низшие духи. Объединяют две их разновидности: дэвов и пери. Согласно мифам казанских татар, Дию пэрие живут под землёй и на дне моря, где имеют свои города и царства, а по земле странствуют, оставаясь невидимыми. Могут, однако, и показаться людям в каком-либо облике, чаще всего человеческом. В облике девицы выходят за людей замуж и живут с ними. Иногда похищают девочек и женятся на них. Завлекают людей в свои владения, заводят в дома и угощают. Однако, если при этом произнести мусульманскую формулу «бисмилла» (араб. — «во имя аллаха»), наваждение исчезнет, а угощение обратится лошадиным помётом. У других народов, принявших ислам, подобный сюжет имеют мифы о джиннах.
В мифологии башкир Дию пэрие — царь ветров, повелитель духов — хозяев ветров пярей (пэри). Духи ветров антропоморфны, считалось, что они ведут тот же образ жизни, что и люди. Имелись также представления о Дию пэрие — неуязвимом чудовище, которого можно убить, только поразив в пятку (эпос «Кузы-Курпес и Маян-Хылу»). Образ Дию пэрие известен также казахам.

автор эллектронной мифологическо

Jordan_13 каза...

Пери (Пари) - в мифологии среднеазиатских и кавказских народов преимущественно женские добрые или злые духи, связанные с водной стихией и плодородием. Они нередко проявляют благосклонность к человеку, становятся женами героев, одаряют человека даром предвидения будущего, исцеляют его от болезней предстают в виде женщин больше со светлыми волосами.
-------------------------------------
А тук е наистина интересното, защото Пер/Пир е често срещана представка като топоним на Балканския полуостров. Вероятно понятието има няколко значения, зависи от кое ниво на света го разглеждаме.