сряда, 12 декември 2007 г.

Комунистическия учен Божидар Димитров и автохтонността на Българите

Нова книга на Божидар Димитров представя Македония като свещена българска земя
10 декември 2007 | 18:09 | Агенция "Фокус"
София. Към големия спор между Република Македония и Гърция към кое културно-историческо наследство трябва да принадлежи името Македония, известният български автор Божидар Димитров прибавя нов щрих в новата си книга - „Македония – свещена българска земя” с подзаглавие „Кои са наследниците на Александър Велики и Роксана?” (на снимката).
Пред Агенция “Фокус” директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров заяви, че е привел като доказателство няколко средновековни източника от български език и от четирима византийски автори, които твърдят, че българите са наследници на антична Македония и на Александър Велики. „Това средновековно разбиране почива на съобщение от антични автори, че 10 000 македонски воини се омъжили за 10 000 девойки в иранската провинция Бактрия, която и в древността, и днес се смята за прародина на прабългарите. В този смисъл през средните векове се е смятало, че българската инвазия в Мизия от кан Аспарух и в Македония от кан Кубер, е връщане към прародината. Очевидно през ранното Средновековие все още се е помнил факта за прословутия масов брак в ІV век пр. Хр. Това е давало легитимност на българските завоевания на Балканския полуостров през VІІ – VІІІ – ІХ век, но куриозното е, че гръцките (византийските) автори са били съгласни с това. Редица средновековни източници са обявили за прародина на днешните българи не Бактрия, а самата Македония. В този смисъл изграждането на двете български държави от кан Кубер и кан Аспарух се е смятало като едно завръщане в старите земи. Нещо повече – Македония очевидно се е смятала и за свещена българска земя. Неслучайно народните предания насочват всички важни държавни актове, включително и покръстването на българския цар Борис, че са се случили в Македония, а не – в Плиска, или Преслав. Не случайно и в Македония е изпратен Климент Охридски, за да създаде там първите училища по старобългарски език. Там се е създала и е изпробвана, дори и от братята Кирил и Методий, според Брегалнишката легенда, българската азбука”.
Божидар Димитров смята, че книгата му ще предизвика буря от възмущение и голословни отричания в Република Македония. Той обаче би искал критиката да съдържа основателни аргументи, базирани на средновековни писмени източници.

4 коментара:

yankul каза...

"Това средновековно разбиране почива на съобщение от антични автори, че 10 000 македонски воини се омъжили за 10 000 девойки в иранската провинция Бактрия, която и в древността, и днес се смята за прародина на прабългарите. В този смисъл през средните векове се е смятало, че българската инвазия в Мизия от кан Аспарух и в Македония от кан Кубер, е връщане към прародината"

Интересно развитие търпи бате Божко. Преди няколко месеца в едно ТВ предване за история по Канал1, където беше гост, на въпрос на зрител какво мислите за връзката на българите с Бактрия той отговори буквално "Не ме занимавайте с научна фантастика" А сега четем горното. Че и българите се връщали в прародината си. Метаморфози всякакви, но когато е за добре - няма лошо.

yankul каза...

Разбира се, в горния си коментар на Божидар Димитров така и не се разбра какво мисли лично той - коя е прародината на българите. В едно изречение - две противоположни съждения. Явно в закърнелият му комунистически мозък е влязъл някакъв бъг, която го обърква и той оборва сам себе си. Все пак, това е добро начало за него самия.

Jordan_13 каза...

Сетих се, че бях си я взел тая негова книга, но съм я бутнал някъде, сега я намерих. Казва се "Българите и Александър Македонски". Разбира се, издадена от нелюбимото ни "Тангра Танакра". Оттук натам всичко вече е ясно.
Но все пак, ето я цялата глава, където гръка Божидарчо, третира въпроса.
-----------------------------------
ГЛАВА ТРЕТА
Македония - свещена българска земя
След всичко написано дотук, естествено е читателят да се запита: останал ли е спомен всред средновековните българи за връзки с античното македонското царство и с античните македонци? И тук не става просто дума за човешко любопитство - в средните векове подобна връзка води директно до съвсем легитимни права върху територия и население.
Ще припомня случая със срещата на българския цар Калоян с Пиер дьо Брашо през 1204 г., на която рицарят обосновава както правото на съществуване на Латинската империя върху територията на Византия, така и претенциите й върху българските земи с измисления произход на западноевропейските рицари от троянски родове, избягали на запад след превземането на града от гърците в края на XIII в. пр. Хр.
От това, което знаем за българската държавна доктрина през средните векове, трудно можем да уловим и намек за подобни претенции. Единственият случай, в който български владетел предявява претенции за наследство, произтичащо от произход от античен балкански народ, е цар Калоян, който твърди в кореспонденцията си с папа Инокентий III, че е от благороден римски род. Несъмнено
Калоян има предвид власите и Влахия, които са част от българското царство в тази епоха (а и по-късно). Те са и част от титула, с който подписва писмата си - „император на България и Влахия" или „крал на българи и власи", но едва ли трябва да се съмняваме, че някой е вярвал в тази концепция, включително и цар Калоян. Тя е част от дипломатическата игра на българския владетел, който се нуждае от признание на короната си в този момент и възползвайки се от вулгаризирания латински език на част от поданиците си, се представя за потомък и наследник на някогашната римска аристокрация по българските земи пред духовния водач на латинския свят.
Папските твърдения, че и във Ватиканските архиви били открити доказателства за Калояновите претенции, също трябва да се приемат като част от дипломатическата игра, тъй като такива не може да има - наследник на Римската република и империя в тази част на света е държавната формация, която наричаме Византия.
Веднага след като изчезват причините за Калояновите претенции за родство с латинските народи и българската корона е призната от Папството, българският двор забравя за „общия" произход с влашките овчари, а от царската титулатура изчезва Влахия и остава само „цар на България". Влахия остава част от българското царство до средата на XIV век, а юридически и след това. Владетелят й носи българската административна титла „войвода" чак до XVI век, а българският писмен език остава норма на Влашкото воеводство и княжество чак до XVIII век, а на църквата - до XIX век.
Липсата на претенции за македонското антично наследство в държавно-политическата мисъл на България през средните векове може да се дължи и на твърде оскъдните сведения, които имаме в изворите по този въпрос. Тя странно контрастира с наличието им в т. нар. народна литература - твърде изобилни, за да не им се обърне внимание. В този ред трябва да се включат и сведенията в писмената литература, при която информацията за исторически събития и личности до голяма степен идва от народните песни, легендите и народните исторически представи.
Преди да анализираме всеки източник, е необходимо да подчертаем общата тенденция. Тя се стреми да свърже важни исторически личности от българската история непременно със земята на антична Македония - част от Българското царство през средните векове. Без съмнение в средновековния мироглед Македония е едно от свещените за християните царства, заедно с Рим, Палестина, Египет и т. н., и свързването на събития и личности с фундаменталната стойност в историята на България им дава сакра-лен характер. Това означава, че българите знаят две неща: Първо, че Македония не е там, където я поставя Византия (в земите между Одрин и Константинопол), а в югозападната част на българското царство. И второ (макар че признавам, това е трудно доказуемо), че съществува известна родствена кръвна връзка между античните македонци и средновековните българи, датираща от времето на срещата им в Средна Азия.
На първо място между източниците трябва да споменем житийния разказ, според който цар Борис I приел хрис-тиянството в град Равен край Брегалница, а също че св. св. Кирил и Методий проповядвали християнството в годините преди Моравската мисия именно в този район. Тук те покръстили 4050 - според един препис на житието, и 14 000 - според друг препис, славяни, живеещи в района.
Възможно ли е двете събития наистина да са се случили? Животът на светите братя до Моравската мисия, а и по време на самата мисия, разбира се, не е известен в детайли, но все пак е проследим по източници, заслужаващи повече доверие според академичната наука. В реконструираната биография на двамата солунски братя просто няма свободно време, за да мисионерстват в Брегалнишко. Наистина до 855 г. те са висши държавни чиновници във Византия, заети с важни държавни дела, включително и с дипломатически мисии при араби, хазари и т. н. Нито един от т. нар. сериозни източници не споменава за мисия на братята в Брегалнишко. Тя не е възможна до 855 г., тъй като областта от 40 години е в границите на България, а в добре уредената българска държава е невъзможно да влязат и свободно да мисионерстват двама висши византийски служители.
Ще припомня, че Равен е селище, построено по градоустройствения план на столицата Плиска и дори скопс-ките археолози са съгласни, че в тази епоха там е разположен административният и военният център на област Македония. Поради тази причина, а и според археологическите данни, съобщени в многократно цитираната от нас в първата глава книга на Микулчич, в Брегалнишко въобще не живее славянско население, а българско. Разбира се, може
християнин години наред и в 863 г. да повтори публично светото тайнство Кръщение в присъствието на византийското пратеничество в столицата Плиска. Дискретността на акта в Равен, поискана логично от Борис I, наистина го е скрила от погледа на пишещите съвременници, а заедно с това и брегалнишката мисия на Кирил и Методий.
Ще припомня, че някои учени (М. Маргаритов, Анже-лика фон Сулмтал) вече предположиха, че цялата дейност на св. св. Кирил и Методий е предизвикана, подкрепяна и насочвана именно от българския цар и това предполага първоначален личен контакт между българския владетел и солунските братя. Цитираните по-горе автори предполагат, че контактът е станал чрез достатъчно доверен и на двете страни посредник и твърдят, че това може да бъде само сестрата на цар Борис I, заложничка в Константинопол по времето, когато и Константин-Кирил е там.
Но защо контактът да не бъде и личен, би бил логичният въпрос. Град Равен на Брегалница е наистина мястото, където той би могъл да бъде осъществен. Нека споменем, че и един друг легендарен разказ намесва Методий (но този път художник), който чрез страшните сцени, които нарисувал в двореца на кан Борис, го подтикнал да приеме християнската вяра.
Независимо дали версията за мисия на светите братя Кирил и Методий в тези територии и кръщението на кан Борис I отговаря на историческата истина или не, по-важното в случая е, че според народното поверие три от най-значимите личности в българската история предприемат съдбоносни стъпки именно в свещената македонска земя.
Там действието придобива по-голяма тежест и по-висока степен на сакралност. От тази гледна точка няма значение дали тази представа е внушена от официалните власти или се оформя самостоятелно в народната традиция. И в единия, и в другия случай ефектът е търсен поради всеобщото разбиране за Македония като свещена земя.
Оттук нататък никак не е странно, че в народния апокрифен разказ „Тълкувание Данилово" се среща може би най-директното доказателство за древния контакт на антични македонци и българи в земята Балхара. Според автора на разказа последният цар на земята ще се роди отново в Македония, ще бъде заченат от баща българин и майка гъркиня и ще управлява царството си от града Пела в течение на сто и седемдесет години. Пела е столица на Македония от времето на Филип II и Александър Македонски и споменаването й като столица на последното царство може би е пряко напомняне, че краят ще бъде там, където е било и началото. В този случай трябва да приемем, че средновековните българи са разглеждали държавата си и като приемник на Македонското царство на Филип и Александър.
Фигурата на последния цар е не по-малко емблема-тична. Той е роден от баща българин и майка-гъркиня. Дали това не е смътен двойник на онзи брак в Балхара преди много векове между Роксана и Александър Македонски? Средновековните българи прекрасно са знаели от силното историческо предание, че античните македонци са едно от гръцките племена в крайната северна част на гръцката общност. Факт, който поради съвременни политически при
чини, все още не се приема от политическия и научен елит в Скопие.
В книгата си „Средновековните българи" Цветелин Степанов, анализирайки текстовете на народни апокрифни разкази от Х1-ХП век, посочва, че за средновековния българин сакралното последно царство ще бъде именно българското царство. Той отбеляза, че това позволява до свещените за всеки християнин и християнската империя градове и топоси (Йерусалим, Рим, Константинопол, Голгота, Баалбек) да застанат и Бдин, Овче поле, Средец, Струмица, Велбъжд, Перник, Охрид, Бояна. Преобладаващата част от българските свещени топоси отново е главно в за-паднобългарските земи. Нещо повече, Охрид ще бъде представян като новия цветущ Слънчев град на мястото на отдавна превърнатия в руини Баалбек.
Друго интересно потвърждение за свещеността на македонската земя за българите намираме в първата добавка на Ватиканския препис на Манасиевата хроника. Този богато илюстриран ръкопис, както е известно, е изготвен към 1345 г. по лична поръчка на цар Иван Александър за царската библиотека. Българският преводач обаче не е бил съгласен с гледната точка на византийския стихоплетец по ред въпроси, свързани с българската история, и е изразил своята гледна точка с добавки към хрониката. Спокойно може да се смята, че освен лична гледна точка добавките отразяват и равнището на общобългарските представи за миналото на българите и на България. А доколкото ръкописният кодекс е предназначен за царя и личната му библиотека, макар и с известна доза резервираност, може да се смята
че те отразяват и гледната точка на българската държава или поне на българския владетел в момента.
И така, авторът на първата добавка пише: „ПриАнас-тасий цар [византийския император Анастасий, 491-518 г.] превзеха земята си, преминавайки [Дунав] при Бъдин и преди всички населиха Долната земя Охридска, а след това и останалата. "
Не можем да обвиняваме автора в непознаване на българската история, защото още във втората добавка той съобщава отново, че при цар Константин Брадати (Константин Погонат, 668-685 г.) българите минават Дунав и заемат Мизия, а по-късно и цялата земя до Драч, Влахия и Срем. Това вече е в съгласие с историческата истина. Защо тогава авторът излага два възгледа за историята, които си противоречат хронологически доста драстично - разликата за задачата на българското заселване на юг от Дунав в най-добрия случай е 160 години. Очевидно защото освен вярното мнение, почерпано от византийските истории и хроники, е съществувало още едно народно българско мнение, което иска да види българите дошли първо в Охридската (т. е. в Македонската) земя и оттам разпрострели се в останалите си земи - Тракия, Мизия, Влахия и Срем. Заемането първо на Охридската земя (исторически и хронологически невярно - Кубер се появява там едновременно с Аспарух в Мизия) легитимира в очите на българите действията на предците им на Балканите.
Първо, защото те се завръщат в един патримониум (владение на предци), и второ, защото Бог ги е удостоил с честа да населяват една свещена в очите на средновеков
ния човек земя. Нека не забравяме, че за човека от средните векове всичко, което става на този свят, е дело на провидението, на волята Божия.
Затова можем само да съжаляваме, че не познаваме източниците (унищожени навярно от времето), които е ползвал зографският монах Спиридон, за да състави своята история (т. нар. Зографска история от 1792 г.), в която връзката между античните македонци и българите е развита с пределна яснота. Възрожденският автор смята, че българите, които в античността се наричали кимери, превзели днешните си земи още преди Александър Македонски, побеждавайки баща му Филип Македонски, който станал български васал. След това българите завоювали цяла Европа и голяма част от Азия (вероятно алюзия за походите на Александър Македонски) и се разделили на различни народи. Тези, които тръгнали на изток и завоювали източните страни, се нарекли българи. Те воювали с Александър Македонски и „името им остана ма-кедоняни" - пиши Спиридон. По нататък, по времето на император Валент, те се населили покрай Дунав, а при вожда си Кубер по времето на император Константин IV „усвоили" Тракия и Мизия и направили Охрид своя столица. Охрид ще се появи още веднъж в текста, когато митичният български кан Тривелий ще приеме първи християнството и ще се уедини в манастир близо именно до Охрид.
В този текст, наред с характерните за средновековните народни разкази хронологични и исторически неточности, все пак е запазен в най-голяма пълнота споменът за
Македония като прародина на част от българите, потомци на Александровите воини и древните жители на Балхара.*
И така, анализът само на няколко от многобройните народни свидетелства, идващи от средните векове, според мен удивително доказва, че сред българите от онази епоха е имало достатъчно здрав (макар и неясен в подробности) спомен за срещата на античните македонски воини с българите в земята на Балхара през IV в. пр. Хр.
Този спомен вероятно е бил за българите легитимната основа, за да се смятат те за наследници на античните Македонска държава, земя и население, без да се отказват от БЪЛГАРСКОТО си ИМЕ, което, както личи от индийските източници, е далеч по-древно.

---------------------------------
*От македонското присъствие в Балхара така и не възниква нов ет-нос. Всичко се вмества в една текуща популация, в която тържествуват иранските мотиви. Именно те детронират гръцкото управление в годините на Александровите наследници.
Войнствените парти (народ, твърде близък по произход и култура с българите) успяват да мобилизират източноиранския потенциал за своя унищожителен реванш спрямо гръцкото управление. Тази инициатива, според А. Хофарт предизвиква раздвижването на целия свят в Бактрия и Согдиана (,,Изгубените кодове на древните българи", Тангра ТанНакРа ИК, С, 2001).
Свалянето на гръцките династии връща под светлината не реформирани гръцки отношения, а държавност от източноирански тип, в която партите вземат връх, а сарматите им пригласят

Jordan_13 каза...

Разбира се, като прочетем внимателно, в написаното от комуноидния грък Божидарчо Димитров, няма нищо автохтонно. Той много хитро и тънко вплита тезата си за "братския гръцки народ" и особено опасното - праща автохтонната Истина за произхода на Българите дълбоко в бездната, създавайки от нея една половинчата версия, която има за цел не да обори официалното историческо становище за произхода ни, но да го потвърди и затвърди. Четете само да видите. Има няколко особено опасни момента. А аз по-опасно писане от това, не съм виждал. Типично по гръцки лукаво!
Г-н Димитров, след като автохтонството е научна Фантастика, защо използвате термини като "завръщане в прародината" и "патримониум на предци"?
И накрая всичко завършва с иранската истина, по ташко-фадромски!