неделя, 30 декември 2007 г.

Легенда за будителите

Преди много време живял един робски народ. Хората не си спомняли някога да са били свободни - техните бащи и дядовците на бащите им били роби. Децата им се раждали роби, а поганците отвличали красивите робини неизвестно къде. Те никога не се връщали, докато братята им ги взимали от малки войници да надзирават собствения си народ или да проливат кръвта си за поганците. Така годините безрадостно се нижели, робите работели от сутрин до вечер по полята, където пеели своите робски песни.Обаче нещо се случило. Никой не си спомнял откъде дошли тези странници. Някои казвали, че те били даскали от съседни села. Други твърдели, че са монаси, слезли от манастирите високо в Балкана. Имало и по-чудни приказки - овчарите в планината разправяли, че ги виждали да се превръщат на вълци или орли. Те не изглеждали по-различно от другите хора, само очите им били едни такива - искрящи. Повечето станали даскали, а имало и такива, които скитали от село на село и събирали по буйните глави в някоя къща или горска поляна. Говорели странни неща на децата и онемелите родители. Разказвали, че дедите им били свободни хора, които някога владеели половината свят. Говорели им за велики мъже, пред които треперели мощни царе и мъдреци, научили милиони хора да четат и пишат. Как техните деди строили бели градове от масивен камък, където течала топла вода, а стаите се отоплявали от въздухопроводи. Как оръжията и конете им нямали равни и с тях побеждавали и най-свирепия враг. Слушали ги децата в захлас с ококорени очи, бабите се кръстели от ужас, а мъжете неволно се хващали за ножовете. Така тези хора били наречени народни будители или апостоли на свободата. Минало немного време - пораснали децата, заякнали, умовете им се избистрили. Казаното попивало в сърцата им и един неясен, отдавна забравен зов дълбоко отвътре ги карал да изправят гордо глава и ръмжат, когато читака размахвал камшика. Поганците надушвали какво става и все по-неспокойни и злобни ставали. Докато една есенна нощ, високо в Балкана до огъня край древно светилище, най-главният от апостолите се върнал от далечно пътуване нагоре и тихо промълвил пред смълчания кръг думите "Започна се!". А високо в необятното звездно небе блещукало малко съзвездие, закрилника на този народ.На следващото утро, докато изгрявал Деня, поганците стреснато се събудили от един страшен кошмар - сънували как робите им прерязвали гърлата.Застинали от безмълвен ужас, последната им съзнателна мисъл била,че това не е сън. До вечерта този народ вече бил свободен, а после тръгнал да помага и на останалите поробени и така се превърнали в духовни лидери и будители за другите. Такава им била съдбата, предначертана от Небето. Благодарните народи ги нарекли Бели-ари, носителите на светлина или още Господ-ари, Хората на Бога!

2 коментара:

Анонимен каза...

Това не е само легенда. Ето един типичен пример на намеса на тези будители в критично време и ден, внимателно подбрани астрономически съвпадения. Ето какво пише един ромейски летописец Никита Хонииах, ужасен от събитията.Време на действието нощта на Архангелов ден (Димитровден по новому), 1185г. Място на събитието - Търновград;
"Двамата еднородни братя, за да освободят своите сънародници от този страх, построили храм на името на великомъченик Димитрий, в който събрали много и различни луди с кръвясали и разкривени очи, с разпуснати коси и проявяващи напълно останалите неща, които правят обхванатите от зли духове, и внушили на тези бесновати люде да викат с висок глас, че бог е решил да подари свобода на българския и влашкия народ и да премахне дългото им робство"
и още;
"Тези безумци са дали за малко време отдих и из един път отново събрали по-голяма смелост, като че ли в нов припадък на болестта се възбуждали и почнали да викат в изстъпление и с крясък, че не е време вече за бездействие, но да вземат оръжие в ръце и дружно да нападнат ромеите"
Резултатът - възстановяване на Саракта и свещенния род Дуло
"Въодушевен от такова предсказание, целият народ се въоръжил. Понеже въстанието имало отначало успех за тях, то те още повече се убедили, че бог благоприятства на свободата им. Те не се задоволили само със собственото си въстание и освобождение, но се разпръснали и по намиращите се далеч от Стара планина паланки и селища. Единият от братята, Петър, поставил на главата си златна корона и обул на краката си червени сандали"

yankul каза...

Това не е само Легенда. Ето пример за такива будители, които изиграват решителна роля във важен за България момент. Свидетел е ромейският летописец Никита Хониах, който пише за едни странни танцуващи чародеи в критичният момент, нощта на обявяване на въстанието от братята тенгриани Асен и Петър (наречени Балгуни, по името на древните български Посветени). Място на действието - Търновград. Време на събитието - Димитровден (Архангеловден по тогавашния юлиански календар)1185 година. Ето какво се случва, както са го преразказали на летописеца ужасени византийски свидетели.
"Двамата еднородни братя, за да освободят своите сънародници от този страх, построили храм на името на великомъченик Димитрий, в който събрали много и различни луди с кръвясали и разкривени очи, с разпуснати коси и проявяващи напълно останалите неща, които правят обхванатите от зли духове, и внушили на тези бесновати люде да викат с висок глас, че бог е решил да подари свобода на българския и влашкия народ и да премахне дългото им робство". Невежият ромеец дори не е могъл да разбере смисъла на "разкривените очи", когато колобърите са "прихванати". И разказа му продължава;
"Тези безумци са дали за малко време отдих и из един път отново събрали по-голяма смелост, като че ли в нов припадък на болестта се възбуждали и почнали да викат в изстъпление и с крясък, че не е време вече за бездействие, но да вземат оръжие в ръце и дружно да нападнат ромеите".
Едно от редките описания на колобър в действие, и то в годините на Проклятието. Резултатите на закъсняват;
""Въодушевен от такова предсказание, целият народ се въоръжил. Понеже въстанието имало отначало успех за тях, то те още повече се убедили, че бог благоприятства на свободата им. Те не се задоволили само със собственото си въстание и освобождение, но се разпръснали и по намиращите се далеч от Стара планина паланки и селища. Единият от братята, Петър, поставил на главата си златна корона и обул на краката си червени сандали"
Регалиите на свещенния род Дуло.
Какво се случва нататък вече е известно. Ромейските гарнизони са просто смляни. Опитът за някаква контраофанзива на вече изтрезнелия византийски василевс завършва така при Тревненския проход; (отново Никита Хониах);
"Защото, щом като императорът навлязъл вътре в тази теснина, която не давала никаква възможност за бягане, варварите го нападнали с цялото си множество. Ромейските пехотни сили не отстъпили пред тях, като се стараели по всякакъв начин да не бъдат обградени. Те се отправили бързо към недостъпно място и макар и с голяма мъка, и с голям риск, отблъснали нападащите ги от височините варвари. Но когато били притиснати от множеството и когато твърде пострадали от търкалящите се камъни, ромеите започнали да отстъпват наистина отначало бавно и внимателно, а и не за дълго време. Събраните заедно врагове получили надмощие. Напирайки с всичките си сили и нападайки постоянно с по-голямо мнозинство, те се нахвърлили без всякакъв ред върху войската. Тогава настъпила суматоха, когато всеки се стараел да спаси себе си, враговете избивали всеки заловен войник и клали попадащите в ръцете им, както се коли заграден в обор добитък. Нямало кой да ги защити, а и никой не бил в състояние да ги защити. Сам императорът, заловен като в мрежа, често се опитвал да отблъсне насочващата се срещу него варварска войска, но не можал да направи нищо и дори загубил шлема от главата си. Около него се насъбрали най-сетне много знатни, които пожертвували много животни и, както казват, много ромейски войници, които застанали на прохода, за да спират нападението. По този начин бил осигурен изход за него и той сам се спасил чрез смъртта на мнозина.”
Времето на въстанието е избрано много внимателно, вследствие няколко външни фактора, като въвеждане на извънреден данък, внезапната поява на мощите на св. Димитър и след старателно изчислени астрономически съвпадения, които благоприяствали победата срещу суперсилата Византия. В чест на победата и на своя тенгриански алп-защитник Св. Архангел Михаил, по-късно след освобождаването на родното му място Потука, признателните братя пренасят мощите му в Търново. А на мястото в старопланинския проход, където смазват окончателно ромейската паплач, построяват манастир, който си остава и до днес със същото име - "Св.Архангел Михаил". Дряновският манастир няколко столетия по-късно в подобна безнадеждна ситуация приютява едни други Будители - Посветеният в "лъвска" степен Васил Иванов Кунчев и отец Матей Преображенски - Миткалото (странник, б.р.). Дали тази Легенда продължава и до днес - предстои да разберем...