понеделник, 24 декември 2007 г.

Бъдни вечер








След начеването на Еднажден на 21 срещу 22 декември, изминават 3 дни, за да стигнем до една от най-сакралните вечери в Българската Духовност. Това е Бъдни вечер. С него се отбелязва първата третина от новият деветдневен цикъл до Васильовден. Въобще цикълът на деветките, създаван от ритмуването на тройката е сакрален за българската духовна обредност и твърде важен за кръговрата на каквото и да е било в Космоса. Предният деветдневен цикъл, започна от свети Спиридон - 12 декември, където "Слънцето спира да се движи и започва да поема обратния път към лятото", следващия условно ще бъде завършен на Сива Василица - 1 януари. Ритмуването или хоровода на тройката през тези дни е ясно изразен - три дни трябва да изминат до възраждането, изгрева на Млада Бога, три дни след това се празнува.
Затова Бъдникът трябва да бъде отсечен от специално избрано тригодишно право дърво и да се носи от млад момък на дясното рамо, без да докосва земята. (Преди отсичането момъкът го моли за прошка!); брашното за боговицата или обредните хлябове, трябва да се сее през три сита; и обредните хлябове, трябва да са три вида. А храните на изобилната трапеза, трябва да са нечетен брой и постни.
Така Бъдни вечер, наречена още Суха Коледа, Малка Коледа, Кадена вечер или Божич, започва с отсичането на Бъднякът, който символизира вертикалът, свързващ Небето и Земята, световното космично дърво, по което трябва да слезе Млада Бога, да дойде и да освети света. Тук ние имаме една категоричност - слизането на Млада Бога (отгоре-надолу, а в човека - отвътре-навън), което християнството много добре е използвало в илюстрацията на идеята за въплъщението на Сина Божий и неговото Рождество.
Затова отсичането на Бъдника е мистериален акт, както внасянето му в къщата е мистериален акт - жените посрещат момъкът пременени на къщната врата с цялото домочадие, а момъкът пита: "Славите ли Млада Бога?", а те му отговарят: "Славим, славим, добре дошъл", а момъкът отговаря: "Аз вкъщи и Бог с мене" (единството на Бог и човек в този ден), което е едно своего рода йерархично-динамично продължение на идеята за
Полязника започнала на Еднажден.
След това започват две нови мистериални акта - миросването на Бъдника и прикадяването.
Докато се миросва, жените пеят:

"Ой, ти дръвце, право дръвце, де си расло толкоз тънко, толкоз тънко, та високо? - Я съм дръвце, златно дръвце, златно дръвце плодовито. Ще порасна дор до небо, клон ще пусна дор до земи, лист ще листна дребен бисер, цвят ще цъфна чисто сребро, род ще родя сухо злато. Слез ще по мен Млада Бога, ще дарува добра дарба!"

Така миросан и осветен, Бъдникът остава до вечерта край огнището, за да може след прекадяването на трапезата, да се прекади и той и да се сложи да гори в огнището изправен!
Горенето на Бъдника не трябва да спира през цялата нощ. Така започва великото Коледно Бдение на човека, започва неговата отговорност към всичко сътворено от неговия Създател и най-вече към Светлината на Еднажден: "Да бъде светлина. И биде...", към Окото Божествено, което никога не трябва да угасва или да бъде поглъщано от тъмнината. Това е стабилността и суверенитетът, който се осигурява на света в неговата хармония и подреденост, спрямо първичните сили на Хаоса при Сътворението.
Бдението се извършва от мъдреца, колобъра или от най-стария човек в къщата.
Разбира се, ние не бива да изпущаме един важен момент - Бъднивечерския огън, приготовленията, за който започват още от сутринта. Това също е един от най-мистериалните актове на Бъдни вечер, на Малка Коледа, защото Слънцето, Млада Бога трябва да слезе по комина и да запали огъня в огнището, а вероятно в древни времена и самия Бъдник, поставен вертикално в огнището. Затова комините през деня се почистват с дълга хвойнова метла, отсечена в гората същия ден за тази цел. По този начин Пътя на Слизането на Млада Бога е освободен от злите сили, от наслоенията на ежедневието ни, на отрицанията, останали като сажди по стените му. Този церемониал после ще го видим и в древен Египет, когато трябва да се осигури неговия Път, Пътят на Ра при прехода му в Дуат. Този Път на слизане на Млада Бога също е вертикал, също е Стълп! Затова комините в близката и далечна древност по старите ни къщи са се строели като Слънчеви портали, през които трябва да мине Възраждащото се Слънце! Колко много чистота, колко много вещина и светлина има в древните ни празници, в изначалната ни вяра - древното Тенгрианство!
И тази светлина на Бъдника, именно тя е, която трябва да даде видело на мъртвите ни предци. После се чудим откъде и как е дошла идеята за църковната свещ!
И докато на Игнажден говорим за Отключеното Небе, не още Отвореното, на Бъдни вечер Небето се отваря. Това става, когато Бъдникът се постави вертикално в огнището. Тогава долния му край докосва земята, а горния - Небето. Небето се отваря, от него слиза Млада Бога и нашите мъртви предци, за които е осигурено место на обредната трапеза. Така цялата ни Българска общност се сбира в едно в едно космическо тайнство, миналото и настоящето се сливат в едно, за да осветят пътя на Бъдното! Пространството и времето се сливат, триизмерността се надделява, прекрачва се границата на измеримото за човешките сетива и човешкия ум. Бог е със своя народ - Българите и те са с Него в тази велика Космична вечер.
Затова от древни времена ни е останал един възглас, свещен и непроменим: "Болг се роди, Коледо, тази вечер, Коледо!"


-----------------------------------------------------------------------------------------------
Изправеният Бъдник в огнището, най-добре можем да илюстрираме с колоната на входа на храма в могилата Шушманци


Няма коментари: