четвъртък, 10 януари 2008 г.

Сензационните разкрития в с. Голям Дервент - Първа част

В тази Първа част, ще си позволя да публикувам студията, която е написал Любо Цонев, в която ясно личи справедливия му гняв към така наречените "български археолози", а във втората част, ще се аргументирам върху това, защо откритието в с. Голям Дервент, което недвусмислено показва не само автохтонността на произхода ни, но и изначалната Българска Истина - Тенгрианството биде нагло потулена и след това неправилно интерпретирана!
---------------------------------------------------------------------------------------------------

Що ли ни трябва да знаем?

За сензационните разкрития край с. Голям Дервент,
археолозите и медиите
Любомир Цонев

Основната тема, която ще засегна тук, не е нова, а напоследък все по-често занимава медиите – откритията на българските археолози, по-специално за старини от тракийското време. Ще опитам да ви запозная със съвсем пресни находки в долмен край село Голям Дервент, Южна Странджа, като сглобя една несъвършена картина от откъслечните, противоречиви и не винаги качествени съобщения из вестниците и интернет.

Но по този повод ще засегна и друга, съпътстваща тема, която ме вълнува доста отдавна. А именно – за начина, по който гилдиите на археолозите и журналистите информират простосмъртната публика за находките. Отношението им е толкова небрежно и високомерно, че може да отврати всеки интелигентен и непредубеден човек.

Няколко уводни думи

Екипът на археоложката Даниела Агре работи успешно в Странджа вече поне 10-ина години. Напоследък има чудесни находки до селата Златиница и Белеврен. Тази година късметът споходи екипа й през юни – при разкопки на долмен до границата ни с Турция в землището на с. Голям Дервент. Селото е дало името си на т.нар. Дервентски възвишения, чрез които Северна Странджа се спуска плавно на запад към поречието на река Тунджа. По преобладаващото мнение на изследователите областта, заключена между Странджа, Сакар и Източните Родопи, е най-старото обиталище на тракийското племе одриси. В процеса на развитието си то установява контрол над все повече земи, при което центърът им се измества на север и северозапад. Така при разцвета на най-значителната тракийска държава – Одриското царство – центърът й се разполага между Казанлъшкото поле (Долината на тракийските царе със столицата на Севт III – град Севтополис) и Същинска Средна гора (разкритите от Г. Китов храмове при Старосел и откритата от Ив. Христов планинска царска резиденция под връх Кози грамади, между Стрелча и Копривщица).

За долмените по принцип у нас се пише все по-често, но е уместно да напомня, че това са предимно гробници от меднокаменната, бронзовата и ранножелязната епоха. В Западна Европа са датирани най-старите (40-38 в. пр. Хр.), Кавказките са датирани в периода 15-10 в. пр. Хр., а на Балканите са най-младите (12-7 в. пр. Хр.).Оцелелите до днес балкански долмени са разположени в днешна Югоизточна България, Северозападна Турция и Североизточна Гърция. Най-разпространени са еднокамерните, по-рядко има двукамерни; а кой да е долмен може да има или да няма специален входен коридор (дромос). Най-специфичното им свойство и начинът на изграждането – долмените са мегалитни постройки. Преобладаващите древни строежи са зидани, т. е. градят се, като се нареждат относително малки каменни дялани блокове или ломени късове или тухли един върху друг. За разлика от тях долмените не се зидат, а се сглобяват от готови стени – техника, която силно напомня днешното едропанелно строителство.

Да видим какво може да се научи от пресата за вълнуващите открития при с. Г. Дервент, които мнозина нарекоха „сензационни”.

Въпрос 1: Какъв е долменът, където са направени впечатляващите открития, и само един долмен ли има край село Г. Дервент?

Отговори:

„…разкриха уникален долмен – мегалитна гробница, датирана към IX в. пр. Хр. върху която има фриз от врязани зооморфни и геометрични орнаменти. Върху входната плоча към гробната камера се откроява дълбоко врязано изображение на богато орнаметиран лабрис – двойна брадва, която в древността е символ на владетелската власт и могъщество, обясни Агре.” („Дума”, 12 юни)

„Върху входната плоча на съседен долмен, проучен от екипа през 2005, също бе открит фриз от геометрична украса. Безспорно двата долмена са служили за гробници на много силен местен владетелско-жречески род в периода от края на IХ-началото на VIII в. пр. Хр.” („Дума”, 12 юни)

„Гробницата се състои от две камери и дромос (вход), била е разбивана в началото на миналия век от иманяри, допълни проф. Агре.” (http://www.dnes.bg, 11 юни)

„Долмените са били разбити и ограбени преди 30-40 години.” („Труд”, 14 юни)

„Експедицията на Агре разкопава два долмена, които се намират на българо-турската граница зад кльона и десетилетия наред са били недостъпни. Първият долмен е проучван през 2005. Бил е вандалски разрушен. Вторият долмен, който в момента се проучва, е на 30 метра от първия. (Нетинфо, 13 юни)

„На въпрос за предприетите мерки за охрана на гробницата проф. Агре отговори, че тя се намира зад „кльона” на границата и достъпът на хора е контролиран от „Гранична полиция”. (http://www.dnes.bg, 11 юни)

Коментари

Долменът, който се изучава в момента от екипа на Агре, не е уникален като постройка – двукамерен с дромос. Такива се срещат и другаде у нас. Екипът проучва не един, а двойка долмени край Г. Дервент: единия (първи) през 2005, а другия, новия (втори) – сега, през 2007. Те отстоят само на 30 м един от друг. Датират се ІХ-VІІІ в. пр. Хр. Били са разбити отдавна, но кога точно, не е ясно: в началото на ХХ в. или преди 30-40 г., т. е. във втората половина на ХХ в.

Не знам кога са се озовали до самата граница зад загражденията и така са станали недостъпни за обикновени граждани. Не знам дали това обстоятелство ги предпазва от рушене или – напротив. Ясно ми е обаче, че няма да бъдат достъпни скоро за простосмъртни посетители-туристи, понеже повечето нашенски археолози виждат у всеки любознателен българин потенциален иманяр и разрушител. Иманярите така и така изпреварват археолозите, намират обектите, ограбват ги и ги рушат. Следователно всяка секретност и забрана бият не по тях, а по нормалния, обикновения посетител, който иска да понаучи нещо за древната ни земя. Именно тук става очевидно колко извратена е позицията на държава и археолози в страната ни, която претендира да се развива като туристическа. Секретност и забранителна охрана, вместо широка публичност и добре организиран достъп до обектите. Като държи настрана културните туристи, държавата практически осигурява спокойствието на иманярите.

Въпрос 2: Колко е голям долменът и колко помещения има?

Отговори:

„Това е най-големият долмен в Тракия, дромосът (коридорът) към гробните камери е покрит, което е много рядко архитектурно решение, разказа Агре вчера.” („Дума”, 12 юни)

„Откритият долмен (тракийска гробница) в района на с. Голям Дервент, община Елхово, е сред най-големите, разкрити досега в Тракия.” (http://www.dnes.bg, 11 юни)

На базата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция мога да кажа, че не са намирани подобни изображения върху мегалити, каза Агре.” („Дума”, 12 юни)

Коментари

Тъй като размерите на този и останалите двукамерни долмени в родината са секретна информация, не знаем дали е най-големият или е сред най-големите или е просто внушителен. След като се твърди, че на Балканите били известни 800 долмена, ясно ми е, че или на сведенията на археолозите не може да се вярва, или журналистите си правят волни интерпретации. Да, в края на ХІХ в. само в България е имало около 600 долмена според проучвателите Г. Бончев и К. Шкорпил. Но днес са оцелели в различна степен вероятно 60-ина. Твърдя това от личен опит – обиколил съм доста. Никой у нас не е картотекирал с нужната научна пълнота долмените и не е следил от време на време състоянието им, дори и проф. Ал. Фол при експедициите му в Странджа и Сакар през 70-те и 80-те години на ХХ в. Самите долмени не интересуват особено археолозите, интересуват ги предимно артефактите в тях, които могат да се вземат и приберат някъде.

Въпрос 3: Какви са основните, сензационните открития?

Отговори:

„…разкриха уникален долмен – мегалитна гробница, датирана към IХв. пр. Хр., върху която има фриз от врязани зооморфни и геометрични орнаменти. Върху входната плоча към гробната камера се откроява дълбоко врязано изображение на богато орнаметиран лабрис – двойна брадва, която в древността е символ на владетелската власт и могъщество, обясни Агре… Подобен релеф с царски символи се открива за първи път. Във фриза са включени и образите на змии, които в тракийските религиозни представи се свързват с царя-владетел.… Това е невероятно – релеф на лабрис, вписан в окръжност, такова нещо не е намирано в долмен досега, коментира вчера за „Дума” археологът ст.н.с. Георги Китов… Символите на лабриса и змиите са верен знак, че става дума за царски гроб на мощен владетел, каза Китов. И добави: „Изображение на лабрис сме намирали върху съдове, върху керамика, върху апликации на конски украси в Старосел, но такова изображение върху камък – невероятно!” („Дума”, 12 юни)

„На една от страниците на входа на долмен край село Голям Дервент дълбоко във фриза е намерен лабиринт. Такъв има дворецът в Кнос, който е център на Крито-минойската култура.” („Стандарт”, „Труд”, 14 юни)

Гривната е възможно да е използвана за предпазване на китката от тетивата при стрелба с лък.”(„Дума”, 12 юни)

Коментари

В сега изследвания долмен (втория!) бил открит фриз, гравиран върху входната плоча на гробната камера. Той съдържал образи на лабрис, вписан в окръжност, и на змии. Подобен фриз имало и в другия (първия!) долмен. Тогава, през 2005, когато е бил изучен, не сме чули за фриз, макар че това си е пак сензация за България. И днес не ни се съобщава какво изобразява фризът в първия долмен. Що ли ни трябва да знаем? На всичкото отгоре в. „Дума” от 12 юни публикува снимка на „уникалния” долмен, разкрит през 2007, а само след 2 дни н. „Труд” публикува снимка на същия долмен, но съобщава, че това е онзи първият, който бил изучен още през 2005! На кого да вярваш? На всичкото отгоре и двете снимки са толкова професионални, че на тях не се виждат нито входни плочи, нито фризове. Предполагам, че сензационните фризове са при втория долмен, понеже в противен случай новината щеше да гръмне още през 2005.

Лабрисът и змиите наистина са интересни и важни като царски символи, както смята Г. Китов. Бих добавил само – прекрасни са и като изобразително изкуство, сами по себе си. При това изкуство именно на траките, доста преди времето на повсеместната елинизация на тракийските земи! Само дето на снимките са дадени като два отделни фрагмента и по нищо не се разбира къде е фризът, в който са включени. Още един връх на професионализъм.

Доста интересен е още един фрагмент от някакъв фриз, който според археолозите съдържа образ на лабиринт. От снимката това не е очевидно, макар че изкушението да се свържат траките с критско-минойската цивилизация е голямо. Не е ясно „лабиринтът” част от фриза с лабриса и змиите ли е или от друг фриз? Черно-бялата снимка с „лабиринта” не може да се сравни с цветната снимка на змиите, за да разберем поне дали са от един и същ материал! Хитро, нали?

Друго прави впечатление обаче от снимката с „лабиринта”: релефът е гравиран върху каменна плоча (предполагам), която е много тънка, за да бъде част от входната плоча на един долмен! Явно фризът е бил закрепен по някакъв начин върху стената на вече построения долмен, а не е бил гравиран върху нея преди или след строежа. Подозрението ми за различен материал се усилва като сравня снимките на долмена (2005, само на 30 м от долмена 2007, следователно от една и съща скала!) и на фрагмента със змиите (от долмена 2007), колкото и некачествени да са те и колкото и деформации да са възможни в цветовете. Плочите на долмена са от сив материал, а фризът със змиите е върху червеникав материал.

Историята с бегло споменатата гривна вече си е чиста спекулация, меко казано! Под снимката във в. „Дума” четем: „В долмена намериха голяма бронзова гривна.” В кой долмен – онзи с фриза с лабриса и змиите (2007) или в другия (2005)? Сигурен съм, че тя не е намерена в долмена с фризовете сега през юни 2007, т. е. имаме откровена заблуда на публиката! Но не знам от кого точно – от археолога или от медията. Работата е там, че в сп. „Одисей” брой 9 от септември 2006 на стр. 53 в статия от самата г-жа Д. Агре е публикувана снимка на абсолютно същата гривна, и то заснета в абсолютно същата среда, само че от друг ракурс. В надписа от сп. „Одисей” четем: „Единствената по рода си бронзова многоспирална гривна, открита по тези места (долмен 1 край с. Голям Дервент).”

Необходимостта да ровим толкова мъчително в толкова небрежни и дори заблуждаващи публикации, за да разберем поне нещичко достоверно за толкова прекрасни находки, е унизителна. Това показва равнището, светогледа на археолозите и на медиите у нас. Те просто нямат съзнание за своята мисия на просветители. Те са просто професионалисти, както напоследък често се казва. Но професионалисти без душа не са ми по сърце.

А земята ни без всякакво съмнение наистина е запазила изключително много и изключително красиви и ценни културни богатства. В това се състои нейната прелест, но в това се състои и нейното проклятие. Очевидно е – ние не сме нейни достойни обитатели и грижливи стопани. Ние не сме достойни наследници на древните й обитатели.

1 коментар:

качествен теракот каза...

Поздравявам ви за това, че не спирате да изследвате какво ли не и най вече тези масови нужни от дадени предмети.Има какви ли не заблуди по медийното пространство и е важно хора като вас да следят и да опитват от личен опит и след това вече да споделят своето мнение и впечатление.Надявам се да ни пишете пак, тъй като блога ви е страхотен.На мен лично винаги ми е любопитно да чета за каквито й да е било разкрития. Те са поредното доказателство,колко лесно можем да бъдем заблудени.