четвъртък, 10 януари 2008 г.

Разкритията в село Голям Дервент - свидетелство за изначалната Българска Истина













Фиг. 1


Това е свалянето на булото и осветляването на символа, което след двумесечно мълчание реших да направя.
-------------------------------------------------------------------------------------------------


А това, по-долу са снимките от разкритията, които евреите и комунистите едвам допуснаха пред погледа на простосмъртния Българин



























А това е естествено публикацията за разкритието в комунистическия вестник "Дума"

-----------------------------------------------------------------------------------------------

ДУМА съобщи вчера за първото за археологическия сезон сензационно откритие. Днес публикуваме снимките, които обещахме. Изпрати ни ги екипът от експедиция "Странджа" от Националния археологически институт с музей при БАН, оглавена от Даниела Агре и Деян Дичев.


Както ДУМА писа вчера, при с. Голям дервент, Елховско, бе направено сензационно откритие, което даде щастлив старт на проучвателния сезон. Деян Дичев и Даниела Агре разкриха уникален долмен - мегалитна гробница, датирана към IХ в. пр.Хр., върху която има фриз от врязани зооморфни и геометрични орнаменти. Върху входната плоча към гробната камера се откроява дълбоко врязано изображение на богато орнаметиран лабрис - двойна брадва, която в древността е символ на владетелската власт и могъщество, обясни Агре. Лабрисът по-късно става емблема на царската династия на одрисите, която създава най-мощното тракийско държавническо обединение през втората половина на I хил. пр.Хр., добави тя. Подобен релеф с царски символи се открива за първи път.


Във фриза са включени и образите на змии, които в тракийските религиозни представи се свързват с царя-владетел в двояката му същност - слънце-земя. Върху входната плоча на съседен долмен, проучен от екипа през 2005 г., също бе открит фриз от геометрична украса. Безспорно двата долмена са служили за гробници на много силен местен владетелско-жречески род в периода от края на IХ-началото на VIII в. пр.Хр., обобщава Деян Дичев. Това е най-големият долмен в Тракия, дромосът (коридорът) към гробните камери е покрит, което е много рядко архитектурно решение, разказа Агре вчера. Плочата над втората камера е повредена, но в първата камера и в дромоса може да има запазени останки и артефакти, смята археоложката. Експедицията проучва долмените и мегалитната тракийска култура от 1999 г. На базата на 800 известни долмена в България, Турция и Гърция мога да кажа, че не са намирани подобни изображения върху мегалити, каза Агре. Това откритие е венецът на всички наши проучвания досега, опровдава целия къртовски труд и усилията на екипа ни и изобщо един връх в изучаването на тракийската култура, заяви тя.
Това е невероятно - релеф на лабрис, вписан в окръжност, такова нещо не е намирано в долмен досега, коментира вчера за ДУМА археологът ст.н.с. Георги Китов, който утре също тръгва за разкопки. Символът налабриса и змиите са верен знак, че става дума за царски гроб на мощен владетел, каза Китов. И добави: "Изображение на лабрис сме намирали върху съдове, върху керамика, върху апликации на конски украси в Старосел, но такова изображение върху камък - невероятно!"
Не спести възторзите си вчера и траколожката доц. Валерия Фол, след като видя вчера снимките. Според нея изображенията са безценни за знанията ни за траките. По думите й ромбът в лабриса е тракийският символ на небесния гръм и е една от свещените играчките, с които тракийският земен бог Загрей (Дионис) си е играл, преди да бъде разкъсан от титаните. Изобразеното в средата око ни препраща към египетското влияние в тракийската култура, а плетениците отстрани са типичен елемент на микенските украси от ХV-ХII в. пр.Хр., добави Фол. Змиите също ни препращат категорично към Микена и Крит, при траките те са зооморфно изображение на върховния бог Сабазий, разсъждаваше на глас траколожката. Това са доказателства, че древна Тракия участва в образуването на микенската култура, която по-късно се запазва само по тракийските земи, добави Фол. Гривната е възможно да е използвана за предпазване на китката от тетивата при стрелба с лък. Според Фол става дума за най-ранния гроб на одриската царска династия, която от земите около днешно Елхово започва след това да разширява териториите си.

1 коментар:

Jordan_13 каза...

Първото, което ми дойде като идея, четейки, комун-изказванията на археолозите е местоположението на долмена

"По преобладаващото мнение на изследователите областта, заключена между Странджа, Сакар и Източните Родопи, е най-старото обиталище на тракийското племе одриси."

В общи линии село Голям Дервент или се намира в близост до област Европа като част от Тракия или е в самата нея.
Това дори само информативно поднесено ни говори твърде много.
Второ, иде реч за самите долмени и тяхното разпространение


"Мегалитната култура /от гр. Мегалос–голям и литос-камък / включва три основни типа паметници: долмени /от бретонски дол маса и мен камък/, менхири – побити самостоятелни камъни и кромлехи или каменни огради, ограждащи обикновено окръжност. Интересно в случая е, че тези три типа паметници, имат твърде широко разпространение. Разпръснати са из цяла Европа – от Португалия до Кавказ и от Малта, на юг до Оркнейските острови в северна Англия. Освен на стария континент, от тях можете да видите в Сирия в Израел, Ливан, северна Африка та дори и в Корея. По повод на широкото им разпространение, все още се спори дали тези съоръжения са продукт на един народ или пък са плод на независимите открития на различните етноси."
-----------------------------------
Самото създаване на долменната култура, според мене е продукт на един народ и това е Българският, а разпространението им е свързано с напускането на Българите на Балканския полуостров и тръгването им по света след Потопа. В този смисъл по никакъв начин не мога да се съглася с датировките дадени от археолозите - най-старите в Западна Европа, на "средна" възраст в Кавказ и най-млади - на Балканите. Аз съм на мнение, че датирането трябва да е обратно и археолозите да спрат да се държат като удавник за сламка за периодите на датировка, и по този начин да създават един вид религиозна догма в историческата наука: "Един обект непременно да се впише в рамките на даден период " . И ако не влиза в него, значи имаме проблем.
Днешния хронологичен ред на датировка на долмените прекрасно обслужва историческите теории за това, че Българите са пришълци на Балканите. Именно затова долмените в Кавказ са датирани като по-стари от тези на Балканите, което разбира се, не е верно.
Самото разпространение на долмените на такива обширни територии е един вид оставен знак за духовното и физическо присъствие на Българите в този район. Друг такъв знак е строежът на пирамиди.
Самата идея за каменната къща, вълътена в долмена възниква на Балканския полуостров и води своето начало още от дните на Потопа с лед, т.е. от времето на ледниковата епоха, когато пещерите стават дом и храм на човека. Не защото подивяват, а защото те стават неговия Ноев ковчег и майчина утроба. Затова ние намираме и идеята за пещерата като хероон! С излизането му от тях по време и след епохата на Лъва (т.е. на разтопяването на ледовете), той започва да изсича долмените в самата скала. От именно този акт се ражда идеята за скалната гробница. Пещерата продължава да бъде дом на човека, дори само като "дом на душата", т.е. под една друга форма.
Разбира се, със смяната на епохите е ставало постепенното отдалечаване на човека от идеята за камъка като Дом, т.е. от Сътворенското му начало, така, както детето пораствайки се отделя от майка си. В резултат на това долмените вече не са били изсичани в самата скала, а камъка е бил изсичан на отделни елементи, дялан и обработван на отделни панели, с които са правени познатите ни днес долменни форми. Те наистина са най-късните и в тях вече включен и елемента земя, което е свидетелство за процеса на материализиране на човешкото съзнание.
Защо го коментирам всичко това? За да покажа, че всеки символ, намерен изсечен върху долмена не може и не бива да бъде коментиран повърхностно, още по-малко тенденциозно, какъвто е случая със символа на змиите при долмена от Голям Дервент.
Самия анализ на символа е насочен в общ план - коментират се змиите и украсата около тях, за да се свържат с крито-микенсаката култура, която е еедно нищо повече от поделение на Българската съществувала по тези земи, но не се коментира, съчетанието на "змиите", формата, която образуват, т.е. микросвета на символа, който се оказва цял макрокосмос, защото не ни отвежда към Крит или Микена, а към Далечния Изток - Китай. Съчетанието на "змиите" може да се счете и директно образува до болка познатия ни символ на Тао/Дао! И то вероятно първообраза на символа, защото на долмена този символ е отворен, той е в една спираловидна динамика, той е раждащ и творчески.
В отлика от този, който по-късно Далечния Изток възприема от нас. Когато го възприема, той го затваря и създава кръговото време. Една необходимост, без която ние не можем да се завърнем след това на Балканския полуостров.
Ето това не ни казаха Агре, това не ни каза дори Фол, която в този случай бе права в тезата си, че "тракийската" култура е участвала в създаването на критомикенската". Това е явен напредък в нейното мислене. Много по-явен отколкото изказването и, че "Орфей е сумарен образ, създаден от жреците на траките", което е явна свинщина, но не съм сигурен дали е само нейно изобретение, защото го срещнах като изказване и от някои западни учени.

Аз няма да обсъждам сега втория символ - двуострата брадва-мабрис, вписана в окръжността.
Разбира се, както и Любо Цонев, споменава, снимката е направена така, че от нея не можем да разберем това змии ли са или нещо друго. Защото ако продължаваме да разчепкваме микросвета на символа, по начина, по който ние представена снимката, това може и да са риби или съчетание между двете.
Най-вероятно е съчетание между двете, защото рибата и змията са взаимосвързани в Българската духовност. Това е засвидетелстванов раждането на Иджик Алабуга от рибата Байгал.

"Излязъл той по чуден начин
от нейното ухо
в образа на змия
и получил името Иджик Алабуга."

Да се търси тайната защо символът на Тао е изразен зооморфно чрез змии, наистина е голямо предизвикателство и Агре и Фол правилно се насочват към Сабазий. Но Сабазий, ако се замислил някой не е ли протообраза на Змиеносеца, Змиедържеца? Има едно такова съзвездие, по пътя на Слънцето по небесния свод (еклиптиката, което драстично се е пренебрегнало от астролозите и те са оставили зодиака с 12 съзвездия, вместо 13-сет. Именно включването на това 13-сето съзвездие в зодиака, нарушава затвореното време, затворения кръг и го превръща в спирала, както в случая е изобразен и символа на Тао чрез змиите (фиг.1) И ако преизчислим епохите с включено 13-сето съзвездие Змиедържец, тогава епохата на Змиедържеца, ще бъде някъде към 18936 г.пр.хр., което условно можем да счетем и като дата на възникването на изобразения чрез змии символ на Тао при долмените край село Голям Дервент. Говорим за датировка на символа като идея, защото е много трудно да се датират камъните, от които е изграден долмена. За възрастта му най-вече се съди по артефактите в него, но самият долмен може да е преизползван многократно. Нека не се панират археолозите от древната дата, защото има и още по-древни.
В крайна сметка находката край село Голям Дервент, напълно оправдава наименованията, които носят долмените из Странджа - "змейови къщи".
Най-интересен е този процес на превъплъщение на змията в риба и обратно. В крайна сметка, ние имаме и цяла епоха на Рибите,о която излизаме днес и се насочваме към любимата на много езотерици епоха на Водолея. Дали трансформацията на змиите в риби е едно осмисляне на този символ по време на епохата на Риби е трудно да се каже, защото в един Китай например, този символ на двете риби се среща още от неолита. Същественото е, че днес ние го срещаме във двете му форми и най-важното, че отворената му форма, изобразена чрез змии при долмена от Голям Дервент със сигурност ни отвежда към разпространението на изначалната Българска Истина извън Балканския полуостров в посока Далечния Изток, там, където е днешен Китай.