Плеядите в човешкото съзнание

Първите известни сведения за Плеядите са от Хезиод от около 800 г. пр. н. е. Омир ги споменава в своята Одисея, а в Библията името им се среща на три места.

Хезиод споменава Плеядите за първи път в своя фермерски алманах, наречен "Работи и дни", във връзка с календара. Той знаел по една ярка звезда, която започвала или свършвала своя видим път в началото на всеки сезон. Когато Плеядите залязват точно преди изгрева на Слънцето, Хезиод знаел, че скоро ще започнат зимните дъждове и снеговалежи.

В гръцките митове Плеядите са седем нимфи, красиви богоподобни създания, обитаващи природата. Те са дъщери на титана Атлас, който държи на плещите си целия небесен свод и на нимфата Плейона. Когато един ден Седемте сестри се разхождали в гората с тяхната майка Плейона, когато видели ловеца Орион. Орион се влюбил в тях и тръгнал да ги преследва. Тогава бог Зевс видял, че са в опасност и ги превърнал в гълъби, за да излетят в небето. Действително ако наблюдавате небето през зимата, ще забележите, че Плеядите се движат от изток на запад, а Орион ги следва. Друг интересен факт, е че Атлас и Плейона сащо са включени в списъка на Седемти сестри, а те всъщност са техни родители. В някой от вариантите на митовете Плейоне не участва, а Атлас няма никакво място в звездния куп Седемте сестри.

Китайските и японските митове говорят за шест звезди, а местните индианци по поречието на Амазонка в Кулумбия - за осем. Името на Плеядите на японски е Субари, откъдето идва и името на една японска кола. Персийското име Сорайа, беше дадено на бивша иранска императрица. В Германските и Английските митове срещаме името "Кокошка с пилета".

В културата на маите Плеядите имат няколко значения. Днешните маи виждат в Плеядите шепа зърна, първите зърна в техния мит за сътворението, които са споменати веднага след "опитомяването" на огъня в Орион, сърцето на сътворението. Друго виждане е, че Плеядите са края на опашката на гърмяща змия ( главния път в Теотиуакан, древната столица на Мексико, може би е била ориентирана перпендикулярно на посоката, в която залязват Плеядите ). Трето тълкуване на Плеядите е като Четиристотинте момчета, чиято история е от началото на живота. Те се опитвали да отсекат едно дърво, което да използват като трегер за своята колиба. Чудовищния крокодил Зипачна отсякъл и преместил дървото вместо тях, но те решили, че той е голям самохвалко, и затова го е преместил без чужда помощ. Момчетата решили да го убият, като го хвърлят на дъното на една дълбока дупка, но Зипачна оцелял благодарение на един трик. По-късно, когато момчетата се напили, за да отпразнуват своята нова колиба, Зипачна съборил колибата върхуглавите им. Всичките четиристотин момчета загинали и се издигнали на небето, където станали Плеядите. Тяхната смърт по-късно била отмъстена от героите близнаци, които убили Зипачна.

От гледна точка на астрономията на маите цикълът от последни­те 5200 години е и времето, през което планетата Венера е видима на хоризонта на планетата Земя (сутрин като Зорница, вечер - като Вечерница). През следващите 5200 години звездният куп Плеяди ще се премести в центъра на вниманието на Земята. За древните наро­ди такава смяна е винаги пряко доказателство за началото на нов период. Много посланици на майте казват, че Цолкин, свещеният календар, е символ на Плеядите или, обратното. От това става ясно, че той е най-важният инструмент за подготовката за новото време. Венера се смята от майте за планета близнак на Земята. Земята -която наричат „майката Земя" - символизира женската, приемаща­та част, докато планетата Венера (противоположно на западните схващания) е мъжката страна и следователно представлява всичко, което изисква планиране, такт и осъществяване. Те твърдят, че част от нашето Аз е тук, на Земята, а друга част - нашето сърце, е свърза­но с Венера. Това според майте е дълбоката връзка с тази планета. Планетата Венера е и планетата Катцекоатьл или Кукулкан - про­рокът на майте. Много от лицевите фасади на пирамидите са ориентирани към движението на Слънцето и Венера - двете доминанти на небесните светила. Символ за това е т. нар. космическо чудови­ще с две глави, съответно в краищата на тялото. Те представляват Слънцето и Венера, при което Венера в определено време извежда Слънцето от подземния свят (сутрин) и го връща отново там (вечер). Майте познават много точно ритъма на Венера и той, изглежда, е свързан с движенията на двата календара - Цолкин и Хааб. През всичките 584 дни Венера се явява като Зорница.

Както вече се спомена, Плеядите играят за майте значителна роля при прехода от сегашната в новата епоха. Значението се опре­деля от точните им астрономически наблюдения и е свързано с тех­ните предсказания. Плеядите си били винаги важни във връзка с рав­ноденствията и слънцестоенията. В двете Америки Плеядите изгря­ват тъкмо по време на лятното слънцестоене, преди да станат след това невидими при светлината на утринното развиделяване. При есенното равноденствие изгряват около полунощ, а при зимното слънцестоение стават видими веднага след настъпване на тъмнина­та. По време на пролетното равноденствие те изгряват със Слънце­то и поради това са невидими.

При маите Плеядите са познати като „Мучучумил", а старшините им разказват, че Вселената е произлязла от този звезден куп. Пре­ди няколко години учените установиха, че в купа действително съще­ствува спираловидно движение, от което непрекъснато произлизат нови звезди. Пространството около спиралата обаче е напълно пус­то. Тикал, централният град на маите в Гватемала, представлява с разположението на пирамидите звездният куп Плеяди.

И пирамидите Кукулкан в Чичен Ица (Юкатан, Мексико) сочат _За синхронизацията на Земята с Плеядите, които там се появяват _точно на 20 май на всеки 52 години. За маите това е важна дата при движението на Земята назад към центъра на Галактиката.

Понеже за маите астрономията не е само научна дейност, а вина­ги много здраво свързана с тяхната душевност, в своята книга на мъдростта „Попол Вух" ни разказват за значението на Слънцето, Ве­нера и Плеядите за Земята и правят следното тълкувание:

Единица Хунафу (символът на Венера) и Седмица Хунафу (сим­волът на Юпитер) се свързват духовно и символизират лятното и зимното слънцестоене. Те били умъртвени от боговете на подземния свят, а черепът на Единица Хунафу - окачен върху дърво (дървото на Млечния път). Когато дъщерята на един от боговете на подземния свят- „Кървавата луна", минала покрай дървото и забременяла по тайнствен начин от семената на черепа, на бял свят се появили близ­наците Хунафу и Иишбаланке (символ за пролетното и есенното рав­ноденствие). Те били майстори в играта на топка и след време, като извършили различни героични подвизи, победили тъмните сили и възвърнали отново смъртта в живота. Сега баща им Единица Хуна­фу, отново можел да се върне от подземния свят като единство на четирите противоположни сили - равноденствията и слънцестоени­ята - и тогава негов символ щели да станат Плеядите.

Този разказ е от голямо митологичеоко значение за пресметна­
тото от майте време, което по нашия календар съответства на 21_де-
кември 2012 г. - началото на новата епоха. На тази дата ще се случи
събитие, което майте и другите народи очакват от хилядолетия - де­
нят, в който Слънцето ще застане в центъра на нашата Галактика,
което се случва само веднъж на всеки 26000 години. Какво да очак­
ваме на този ден? " *

Това е денят на зимното слънцестоене през 2012 г., през който Слънцето след огромен период от време ще застане отново там, къде­то неговата орбита, както и орбитите на Земята и планетите преси­чат Млечния път. Майте казват, че в тази пресечна точка Млечният пьт_образува кръст с орбитите и го наричат още „свещеното дърво" и ^“кръстовището на пътищата". За тях Млечният път символизира космическия дънер.

Приближаваме вече към този център по т. нар. Черен път, които е част от Млечния път. В тази зона се намират малко съзвездия, затова пък - много облаци от звезден прах. Черният път за маите е пътят към подземния свят.

Когато се окажем там заедно със Слънцето и планетите, тогава ще бъдем подложени на много силно въздействие. Майте и другите древни народи говорят за прераждане на Земята. Също както ми­тичните близнаци, които след раждането си преминават през под­земния свят, за да могат да върнат светлината, така и Земята след дългото си завръщане към центъра след 26 000 години ще бъде възро­дена. „Ако на 21 декември 2012 г. Слънцето застане в центъра на на­шата Галактика, ще попаднем в центъра на времето" - казват майте. Трябва да подчертаем, че представата на майте за времето е съвсем различна от нашата. Тя едва ли може да бъде фиксирана към определена дата. Съответства повече на реалността без време и без пространство на т. нар. свят на сънищата или на „модела на Вселе­ната" в нейното безкрайно спираловидно движение, което започва от центъра и се връща отново там. Нашата линейна представа за времето е пълна противоположност, поради което и тази „крайна дата" на майте не съответства в действителност на определен мо­мент от време, а по-скоро на промяната в едно друго ниво на реал­ност и съзнание.

Последните 9 цикъла от по 52 години били за древните народи времето на „деветте ада" и вече са приключили. Сега се намираме във времето на прехода, където старите модели се разпадат, за да може да възникне Новото. Това е време на несигурност и много хора се страхуват, защото не знаят какво ще стане. Що се отнася до май­те, те знаят причините за промените и затова вече са започнали под­готовка за новото време.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Седемте дъщери на титана Атлант и океанидата Плейона:

1. Алкиона (любимата на Посейдон и майка на прочутия с богатството си беотийски цар Хирией,
2. Меропа, съпруга на Сизиф
3. Келено (любима на Посейдон, която ражда сина му Лик),
4. Електра (родила от брака със Зевс Дардан, основателя на царската династия в Троя) и Ясион
5. Стеропа (или Астеропа ("мълния") е майка на на Oenomaus от Арес.
6. Тайгета е майката на Лакедемон от Зевс.
7. Майя -най-възрастната от Плеядите, майката на Хермес от Зевс

Всички сестри се свързали с боговете с изключение на Меропа, която станала жена на Сизиф. Плеядите били преследвали от ловеца Орион (Hes. Opp. 619), докато Зевс не ги превърнал в гълъби за да ги спаси. После ги възнесъл на небето във вид на съзвездие. Шест звезди от този звезден куп светят ярко, а седмата - Меропа почти не се вижда. Според легендата тя свети по-слабо, защото сестрите ѝ се срамували, че тя се омъжила за смъртен (Ps.-Eratosth. 23).

В астрономията се е установила друга, латинизирана традиция за произнасянето на някои от имената: Алциона вместо Алкиона (това е най-ярката звезда на Плеядите), Целена или Целено вместо Келено, Астеропа вместо Стеропа (в телескоп тя се разделя на две звези).