сряда, 19 януари 2011 г.

Шенген, ЕС и Рим

"Тези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност".
(Б. Франклин)

След като бе откачен от влаковата композиция на бившия СССР, за вагонът без локомотив, на който с големи букви бе изписано Република България бяха направени всякакви усилия да бъде закачен към друга такава, наречена още по-кратко - ЕС. Към още един блок от държави, които носят гордостта, че са европейски. За българския вагон, собствено локомотив не е предвиден, нито собствено железопътно шосе. Основните шменти-капели, които съпътстваха този процес, бе, че България е част от голямото европейско семейство и нейното място е само и единствено в Европа, затова ЕС за нея е неизбежна съдба. И евроатлантическите ценности. Съвсем на тъмно са другите доводи, но ние можем да си представим какви биха могли да бъдат те. Примерно: “който се цепи от колектива, колектива му го нацепва”. Въобще колективното начало под една или друга форма присъстваше и в двете системи, ратуващи да изградят новия Рим или поне новият Вавилон – СССР и ЕС. Ние знаем, какво последва. Националната държава трябваше да бъде принесена в жертва пред олтара на евроатлантическите ценности и общото европейско семейство – ограничаване на националния суверенитет за да могат да бъдат видоизменени основните й начала, така, че тя да загуби всякакъв суверенитет. Това е един процес на изгребване на държавата от нейните вътрешни стойности, които са я дефинирали като самостоятелна единица и заместването им с други такива, които и гарантират временна автономия. Това се извърши и с хората. Тази временна автономия, обаче е една генерална подготовка за нейното по-нататъшно смилане до пълното й асимилиране. Де факто, след присъединяването към който и да е блок, от България остава само една куха черупка. (Твърдината на черупката й, обаче, трябва да омекне, за да бъде смляна.) В такава се превръщат и хората, които я обитават. Те се разболяват от най-различни болести – национален нихилизъм, бездушие, апатия и омраза към корените си и сънародниците си. Вътрешният вътък, който ги е споявал, вече го няма. Те се разселват, защото я няма гравитачната сила, на националната дръжава, която да ги споява в една единна сплав. Съществуват само центробежните сили на имперското съграждане, чиято задача е да я разкъсат и асимилират. Народът се разбива на индивиди, които създават население, личностите се превръщат в електорални единици. Това е една пълна реализация на идеята за “общественото животно”. А то играе според тоягата и се радва на моркова. С този акт на влизане в СССР и след това в ЕС, бяха зачеркнати с лека ръка всички исторически усилия за освобождение на България и след това - борбата за национална независимост. Бе суспендиран акта от 22 септември 1908 г., с който България бе обявена за независима държава. Беше зачеркнат и Националния идеал за обединение на всички българи и български територии в една държава. Затова днес, изведнъж, като заек из храста се заговори за Шенген. От всички политически цветове гракнаха – “прием в Шенген”, дори той стана мерило за това, кое правителство трябва да остане на власт и кое да си отиде. А от правителството в един протекторат или щат нищо не зависи. Всичко зависи от демократическия централизъм с център – Брюксел (преди Москва). Правителството изпълнява директиви, армията, бранила целостта на националната държава е разоръжена и съкратена до размерите на футболна агитка. Нея я пращат да защитава частния корпоративен интерес отвъд океана, да брани евроатлантическите ценности. Центърът на тежестта дотолкова се е изместил, че това вече се смята за нормално, както преди беше нормално да се изнася социализъм, сега е нормално да се изнася демокрация. Сменени са само названията и етикетите. Извършена подмяна на ценностите и подмяна на държавността. Както всяка себеуважаваще се бананова република и България си има Прокуратор дошъл отвъд океана, който да наставлява марионетния режим, от който нищо не зависи, но чиято основна задача е да държи населението в неведение и подчинение, да го залъгва, че има свобода на избора и правото само да решава съдбата си. Важното е да се съблюдават “евроатлантическите ценности”, т.е. да не се връща комунизмът. Но и национализмът също е голямо зло, затова той е обявен скоропостижно за фашизъм или е коренуван с формулата “модерен национализъм”, т.е. оса, на която е извадено жилото - жужи, но не жили. Това е картинка съществувала допреди две хилядолетия във всички владения на Римската империя.
Тя е слагала свои васални владетели, с които е подчинявала населението и си е гарантирала безметежно въвеждане на своите наредби, закони и правила в завладените територии.
Населението също се е разселвало. Жените са ставали наложници, мъжете – гладиатори. Това, което е оставало или е трябвало да умре в бой за свобода или неизбежно да се римлянизира.
Най-тежка обаче е била съдбата на васалните владетели, защото на тях се е падала голямата чест да строят пътища през прежните им домашни огнища, пътища, които изграждали кръвоносната система на империята. Днес ги познаваме като “римски пътища”. Днешните туземни правителства също се радват на тази им оказана чест и дори смятат, че ще ги запомнят с това. Едва ли васалът построил пътища за бързото придвижване на римските войски е бил на голяма почит сред сънародниците си. Няма нужда да ви казвам, че тук са били разквартирувани легиони. Днес просто ги наричат “американски военни бази”. Няма нужда да ви обяснявам как е упражняван принципът “разделяй и владей” – чрез власт и привилегии. Те са сърцевината на преходната сигурност. Точно те създадоха в България многобройни политически партии, които хабят личната и народна енергия в безмилостно противопоставяне един срещу друг. Така врагът не би срещнал никаква сериозна съпротива, особено, когато вътрешната енергия за противопоставяне е изхабена в междуличностните схватки.
Тогава вече етапът “Шенген “ е неизбежен. Не е случаен факта, че той е поставен като приоритетна цел на външната политика на туземното българско правителство. Той дори е и вътрешна политика. Политическият център на ЕС в Брюксел с неимоверна наслада наблюдава как васалитета драпа сам да си сложи главата на дръвника, особено с отказа да управлява предоставената му територия и население, давайки всички права за това на Брюксел или Световната банка. Дори се чуват гласове, че да имаш собствено правителство днес е безсмислено, и че държавата трябва да се управлява директно от Брюксел. Това, наистина е логично, когато от избраното правителство нищо не зависи, и особено, когато 50% от населението, никога не отива до урните, т.е. то няма тежест и респект, защото не поема и отговорност за бъднините на гласоподавателите си.
С приемането в ЕС, държавата “България” се превърна в “провинция България”. Навремето Одриското царство бе превърнато в “провинция Тракия” и “провинция Мизия”. И е много смешно, когато някои кажат: “София е България, всичко останало е провинция”, след като те са най-големите провинциалисти. България де факто е една от многото провинции на ЕС.
Затова сега, с етапът “Шенген” трябва да бъдат ликвидирани националните граници. Те пречат за унификацията (уеднаквяването) на империята ЕС, на новият Рим. Този етап, обаче е нещо много по-различно от това да анексираш една самостоятелна държава и да я направиш своя провинция. Явно създателите на Римската империя са си взели поука през хилядолетията и днес създават нова политика в изграждането на империята – асимилацията на провинциите, т.е. Шенген.
Премахването на националната граница е ликвидиране на идеята за Отечеството и идеята за Родината, тъй като самата граница, очертава етно-културния ареал, който те дефинира и самоосъзнава като принадлежност към дадена етнична общност, дефинира те като народност. Това е като да махнеш обръчите на бурето – то се разпада, от него остават само дъски, виното се излива. Този етап ще доведе до асимилиране и заличаване на българската народност въобще и заместването и с доста разтегливото и унифициращо понятия “европеец” (преди римлянин или римски гражданин), защото позволява вече безпрепятственото нахлуване и заселване на всякакви индивиди от различни народи, поединично или на цели групи, които променят етническия облик на територията, а оттам нравите, обичаите, традициите, светогледа, всичко, което те дефинира като “българин”. Още по лесно става това, когато тези стълбове на народността вътрешно са ерозирали и са се килнали във всевъзможни посоки.
Процесът на ликвидация на нравите, обичаите и вярванията ни, започна още при другата несъстояла се Римска империя – СССР, но продължава с пълна сила и днес при превръщането ни в провинция на ЕС чрез идеята за “мултикултурността” и “метисизацията”. Този процес в Римската империя бе извършен чрез ударът върху древните ни светилища и храмове, замяната прозвищата на местните божества с римски или направо създаването на римски светилища върху нашите. Целта е да се премахне духовната спойка, която държи целостта на народността и чрез, която тя се самоидентифицира. Там, където този процес успее и римските обичаи вземат превес над местните са се създавали така наречените “римски вили”, своеобразен синкретизъм между римската форма и подчинената й угасваща наша самобитност.
Този процес, обаче е много тънък и не всякога е бил успешен. Един такъв ход да се приложи принципа “разделяй и владей”, като се вземе светилището на Дионис от бесите, т.е. от тези, които никога няма да се откажат от Свободата и да се даде на тези, които са предпочели преходната сигурност – одрисите, води до ярък пик на самобитните ни ценности, чрез масовото антиримско въстание начело с Бологез (Вологез), който поглъща не само римските легиони, но и одриските им слуги, като по този начин ги наказва за тяхното национално предателство.
Повторението на това въстание е напълно вероятно и възможно и днес в “провинция България” в недалечното бъдеще, тъй като “колелото на историята”, отново достига до тази точка.
Стремежът на ЕС, да наложи своята матрица и да се унифицира, вследствие асимилацията на провинциите и населяващия ги човешки материал е съвсем естествен, защото по този начин е сформирана и Римската империя. Тя има своите двама основатели в лицето на Ромул и Рем, родени вследствие нарушението на обета за девственост от Рея Силвия, отдала се на бог Марс, откърмени от вълчица, пренесла върху тях майчинския си инстинкт и хищнически вълчи характер. Отгледани от овчаря Фаустул и съпругата му Ака Ларенция, те като порасналис е отдавали без никакви скрупули на разбойничество и кражба от добитъка на Амулий, който се явява техен родственик по линията на майка им. В спор къде да бъде разположен град Рим, по време на заораване с ралото на браздата очертаваща местото на бъдещия град), Ромул убива Рем и по този начин братоубийството става впоследствие също част от бита на Римската империя, особено ясно изразено при смяната на императорите. Какво прави обаче, по-нататъка Ромул? Понеже населението на града е твърде малобройно, той създава на Капитолийския хълм приют, където да намерят подслон хора от кол и въже, даже избягали роби. Ромул се обявява за цар на цялата тази пасмина. И понеже липсвали жени и населението на града се топяло, Ромул се изхитрява, провежда игри в чест на бог Конс и поканва съседите си сабини, заедно с жените им. По време на церемонията мъжете на Ромул отвличат жените на сабините. Започва кръвопролитна война между двете племена и Ромул печели победа, чак, когато обещава да постори храм на Юпитер. Сабините и римляните се обединяват в конфедерация, която се управлява от двама царе – Ромул и вожда на сабините – Таций, който впоследствие е подло убит.
Защо пишем всичко това? Защото по същия начин бяха създадени САЩ (и Австралия) , употребили благоприятния завършек на Втората световна война, за да приложат върху разрушената Европа, своето държавно устройство и да наложат идеята за Обединените Европейски Щати, демек ЕС. Затова и до днес, влиянието на САЩ върху Европа е определящо. Затова и ЕС се формира на същия принцип, като приют, който приема хора от кол и въже от всички части на планетата и чрез Шенген предпоставя условия те да се разселват безпрепятствено по всички нейни кътчета. По този начин, се заличава първоначалната идея за “Европа на Отечествата”, т.е. “Европа на провинциите” и се създава една нова, и хомогенна Римска империя, която позволява вече и унифицирани собствени закони, валута и бюджет,праламент, правителство и президент, премахващи провинциалните такива. Защото вече
Държавите, които не бивват приети в Шенген или биват отлагани, не биват да бъдат схващани като “двойкаджии”, “заден двор”, “трета ръка”. Това означава, че в провинцията съществуват съпротивителни сили и остатъчно национално чувство, което е като воденичен камък за за зъбите на железния имперски звяр. Тези термини, се употребяват от тези, които искат да бъдат неистово “европейски, демек римски граждани”, и които одобряват механичното пренасяне на римския модел върху предишното им държавно устройство, на тяхната територия. Това отново са хората на “преходната сигурност”. Когато те добият критична маса, с националната държава е свършено. Обратната критична маса - на свободните, би върнала националната държава. Затова неслучайно нашите древни жреци, преименуваха Дионис/Асар/Загрей на Сабазий и му придадоха смисъла на “свободен”, “свободният”, именно за да събудят стремеж към Свободата в онези, които предпочитаха обстоятелствения свят и преходната му сигурност; да им внушат, че без жертва в името на Родината, (така, както Загрей е жертван и възкръсва), не може да има Бъдеще. Те посочиха, че пътят към Свободата минава през вратата на безсмъртието, защото жертвата за Родината е висш идеал, който те превежда през Портата на Смъртта, без да умреш. Хилядолетие, две след това, ние написахме на знамената си “Свобода или Смърт” като далечно и смътно ехо от древното ни разбиране за безсмъртието. Те знаеха, че да умреш, значи да живееш, защото неумолимо се раждаш, за да умреш.

Няма коментари: