сряда, 20 април 2011 г.

Въстанието в Брацигово

Брациговският делегат на Оборищенското събрание Васил Петлешков като член на избраната комисия останал в Панагюрище, за да участвува в нейните заседания. Щом въстанието било обявено, той подписал възва-нието, взел няколко броя и се отправил на кон за Брацигово. На 21 април (3 май) В. Петлешков бил в Пазарджик и с „лудо яздене" пристигнал в Брацигово. Ив. Соколов, когото пазарджишките съзаклятници очаквали с нетърпение, останал в Панагюрище. Може би той чрез Петлешков е изпратил някакви поръчения за Пазарджишкия комитет, но сведения за това няма. К. Величков е отбелязал само, че в Пазарджик Ив. Соколов е бил чакан. „Един скъп наш другар, четем във „В тъмница", беше останал в Панагюрище, Соколов, който е бил в Белградската легия и на военните знания на когото ние се отдавахме с безгранична вяра. Наш делегат в Оборище, той беше задържан в Панагюрище да организира въстаниците. Ние чакахме да го видим начело на четата, която трябваше да дойде от Панагюрище, убедени, че неговата тактика ще отговори на нашите очаквания. За Брацигово отговаряше Петлешков."658
И така, в Пазарджик остават да чакат, а пламенният революционер
655 Стоянов, 3. Записки.,., с.487.
656 Величков, К. В тъмница. С, 1977, с. 118.
657 Стоянов. 3 Записки..., с.373.
658 Величков. К. Цит.съч., с. 119.


В. Петлешков потеглил за Брацигово и към 3—4 часа следобед бил там659. Твърде важно значение за въстанието в Северните Родопи имала Пещера, където един деен комитет готвел народа за бунт. През февруари 1876г. Пещера била посетена от Г.Бенковски. Комитетските дейци положили клетва. Председател на комитета бил Стоян Попов, а негови помощници — Христо Цикалов, Костадин Гъошев и Симеон Георгиев — Налбантина. С голямо влияние се ползували и съзаклятниците сщщеник Иван Стоянов, Петър Реков, Георги Кьосеиванов и др. Пещерските съзаклятници били около 40 души660. Комитетът поддържал тесни организационни връзки с брациговци и лично с В. Петлешков661/Затова той още при връщането си от Панагюрище изпратил в Пещера две възвания — едното до местния комитет, а другото за Баташкия662.
Пещера заемала важно място в устройството на комитетската организация, която подготвяла въстанието. Все пак то не могло да се обяви. За това има редица причини. Очевидно етническият състав на града оказал влияние. В града живеело значително по брой мюсюлманско население (300 семейства турци и цигани). В Пещерска нахия също така живеели много мюсюлмани663. Предателството на Н.Терзийски и взетите военни мерки от Портата, както и надигането на турските башибозушки орди попречили за вдигането на въстание в Пещера. Хр. Цикалов пише, че по заповед на пазарджишкия каймакамин „град Пещера бе внезапно блокиран от турците и никакъв българин не можеше да излезе от ггзада навън". Тамошното комитетско ръководство имало и друга възможност — българите в града да въстанат и да се оттеглят към Батак или Брацигово. Ат. Мишев пише, че след като селските въстаници пристигнали в Брацигово, на пещерското ръководство било предоставено само да реши къде да отведе въстаниците. Обаче решение не било взето, защото едни от ръководителите искали да вървят към Батак, а други към Брацигово664. В това време турците започнали да действуват и пропаднала всякаква възможност за изтеглянето на въстаниците към Батак или Брацигово665. На Гергьовден (23 април) Стоян Попов и Хр. Цикалов успели да излязат от Пещера и да отидат в Брацигово, но в тов^ време блокадата и терорът в Пещера били засилени. Взети били като заложници пещерски първенци, а други 100 души били принудени да подадат декларация, че „не ще гръмне.пушка". А ако станело нещо подобно, заложниците щели да бъдат избити. В Брацигов-ското въстание взели участие трима пещерски дейци с председателя на комитета Ст. Попов, както и един учител в Пещера, родом от Мустафа паша (Свиленград) — даскал Константин666. Други дейци заминали за Батак. В Пещера били извършени арести. След разгрома на Батак турските банди се отправили за града, за да го подложат на плен и грабеж и други
659 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. История на Брациговското въстание. Пловдив,
1905, с.72.
660 Цикалов, X. Лични спомени от април 1876г. — Лист Априлска епопея, май 1938,
с.З.
661 Страници из миналото на гр. Пещера. С, 1973, с. 172.
662 НБКМ—БИА, ф.П А 8888 (необработен), л.4.
663 Захариев, С. Цит.съч., с.27, 73. В Пещера имало и цинцари (50 семейства), KOHJO
„давали ухо" на великогръцката пропаганда.
664 Лист Априлска епопея, с.З; Страници от историята на гр. Пещера, 174—175.
665 НА—БАН, ф. 1, оп. 2, а. е. 1398, л.225.
666 Цикалов, X. Цит.съч., 3 4.

жестокости667. Събитията там имали твърде неблагоприятни последици за
хода на въоръжената борба в цялата нахия668.
Въоръжената борба в Брацигово се започнала с неописуем подем. В това отношение изключителна роля изиграл бележитият революционер В. Петлешков669.
Той принадлежал към онези революционери от 1&76г., за които гениалният Ботев писа: „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество." К.Величков описва Петлешков в ония велики дни, в които се твори новата епоха за нацията.
Минавайки през Пазарджик, Петлешков най-напред нахълтал в дома на К. Величков и още от стълбата извикал: „Въстание! Кръв! Да живее България!" След това извадил възванието с изписан от него самия кървав кръст, подал го на Величков да го целуне и след това сам почнал да го целува с някакво опиянение, викайки: „Въстание! Кръв! Да живее България!"
Брациговския г пратеник в Оборище не можел да се успокои. Едва след няколко минути, пише К.Величков, той можал да отговори на зададените му въпроси. Петлешков изпаднал в някакъв романтичен унес. „Пред очите му, пише Величков, беше блеснало едно видение, което го беше ослепило, и озарен от него, преобразен на дух, беше улетял, за да разнесе по-скоро, дето може да стигне, благата вест. Той беше видял България възкръснала, която вика под знамето на свободата своите синове, да отмъстят за петвековните обиди..."670
Може да се предполага как по-другояче би протекло Априлското въстание, ако в десетки други градове би имало по един Петлешков. Без да разседлае коня си в Пазарджик, ръководителят на Брациговския революционен комитет671 заминал за родния си град. Пътьом се спрял в с. Аликочово, където се разпоредил да се обяви въстанието. На пазарджишкия път вече го чакал Ангел Арнаудов. Това ще означава, че брациговските съзаклятници вече били нащрек, защото са .узнали нещо за паниката в Пазарджик поради сведенията за избухването на въстание в Панагюрище и Копривщица672. Петлешков отдалеч поздравил помощника си с думите: „Бунт! Бунт! Въстание!"
В дома на Ан. Арнаудов чакали Георги Ангелиев, поп Сокол и Никола Боянов, на които донесъл „благата вест" за обявяване на въстанието. След
667 След като унищожили Батак, башибозушките орди се отправили за Пещера, за да я
разсипят по същия начин, но били спрени от един българомохамеданин — духовните, родом от
с. Михалково (Станимашко), който се ползувал с голямо влияние сред народа „от Пловдив до
Неврокоп". Това бил Осман Нури Хаджи Ахмед. Народът го назовавал Осман Ефенди. Той
излязъл пред водачите на ордите и с една дума — назад — ги върнал.- Лист Априлска епопея,
3—«4; Страници из миналото на Пещера, с. 175.
668 Пещерската нахия била много голяма — 53 села и два града Батак и Брацигово.
Макар официално да са признати за градове много по-късно, още по време на въстанието
Брацигово и Батак имали градски характер (развито занаятчийство и промишленост).
Ат. Мишев нарича в спомените си за Априлското въстание Брацигово „градеца ни".
669 Васил Петлешков (1845—1876) е син на Найден Велчев Сапунджиев, който умрял
рано. Майката на Васил се омъжила втори път за Ангел Петлешков, който го осиновил. С
името Васил Петлешков той влиза в историята.
670 Величков, К. Цит.съч., 116—117.
671 Заседанията на Брациговския комитет обикновено ставали под председателството
на поп Сокол (Никола), w който бил почитан „поради възрастта и заслугите му".
Вж. Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит. съч, с. 74. Поп Сокол отговарял за подготовката
в Жребичко и в с. Козарско. След въстанието починал поради жестоки изтезания в
Пловдивския затвор.
672 Рашайков, Т. Брацигово. С, 1973, с.62.

това се преоблякъл, въоръжил и излязъл на площада, „дето го очаквали" група съзаклятници, иетлешков извадил възванието и извикал: „Бунт! Бунт! Панагюрище, Копривщица, Клисура и селата въстанаха. Хайде! Всеки да се стегне673 и излезе."674
Никола Хр. Петлешков и Иван К.Йеремиев, които събрали много сведения за делото на Васил Петлешков и за Брациговското въстание, пишат, че той пристигнал в Брацигово „към 3—4 часа след обед"675. Това е началото на въстанието в Брацигово.
Още с влизането в градеца676 В. Петлешков повикал първите
съзаклятници. Прочел им възванието и ги призовал „на оръжие". Това
предизвикало истинско възпламеняване на духовете. Потомците на
преселниците от Костурско677 въстанали „до един". Получило се пълно
единство—^въстанали всички — от дърводелеца до търговеца. Н. Петлеш
ков и Ив. Йеремиев съобщават, че на 21 април вечерта комитетът, който
вече действувал като орган на въстаническа власт, имал важно заседание, на
което присъствували В. Петлешков, Ангел Арнаудов, Никола Боянов,
Петър Ликоманов, Ангел Юруков, Щерьо Бъчваров, Ангел Мижорков, поп
Сокол, поп Димитър Арнаудов, Ив. Бояджиев, Никола Налбантина и
кметът на града Мих. Манчев. Навярно са присъствували и други дейци.
Това било първото заседание на Брациговския комитет. Взето било
решение „да се изработи устав", i.e. правилник, „по който да се води
временното правителство"678. -^
Учителят Ат. Мишев (член на комитета) съобщава, че въстанието било обявено „на пазарището" (площада) по един твърде тържествен начин, а именно, че Петлешков стрелял с револвера си и на площада обявил въстанието679. Той пеел Стамболовата песен „Не щеме ний богатство..." Загърмели и други с пушки и пищови. Като вземем предвид казаното от К. Величков за темперамента на В. Петлешков, трябва да приемем, че въстанието в героичното Брацигово е било обявено така, както пише Ат. Мишев. Той разказва, че В. Петлешков викал „колкото му глас държи": „Турция падна, България възкръсна. Да живее българският народ, да живее България!" Брациговци „от всички краища на градеца тичали на тълпи", за
673 Стегне, т. е. да облече въстаническите си дрехи и да вземе оръжието си.
674 Петлешков, Н., Ив/. Йеремиев. Цит.съч., с.73.
675 Пак там, с. 72. Д. Страшимиров приема, че Петлешков пристигнал по-рано (към
обяд). Той се мотивира с това, че пътят Пазарджик — Брацигово можел да се вземе за 4 часа (с
кон). Това тълкуване за времетраенето на пътуването нищо не означава, защото бързащият
Петлешков е можел да спре по пътя по неизвестни причини. Вж. Страшимиров, Д. Цит.съч.
Т. 3, с. 83. Така Петър Бонев, който отишъл в Брацигово на 21 април да чака В. Петлешков, не
го дочакал, защото последният закъснял. Вж.Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит. съч.,
с.74.
676 Брацигово по онова йреме брояло 525 къщи (3054 жители). Голямата част от
жителите „боравели със занаяти" — зидари, дърводелци и др. Брациговските зидари се славели
в цяла България Вж. Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит. съч., с. 16.
677 Пак там, 72—73. Има сведения, че брациговци били преселници от Костурско и
Корчанско. Те напуснали своите земи, за да търсят спасение в северните склонове на Родопите,
където се установили при други заселници от вътрешността — братя, от които получило името
си Брацигово. Има и други предположения. Вж.Рашайков, Т. Цит.съч., с. 16. Стефан
Захариев (цит.съч., с.31) изрично отбелязва, че жителите на градеца са „преселници от
Македония44. Григор Костов, бивш председател на Костурското благотворително братство,
уточнява от кои села на Южна Македония са забегнали предците на брациговци. Вж. К ост,о в,
Г. Костурско — Брацигово.—Лист Васил Петлешков, № 1, 12 май 1946, 1—2.
678 Петлешков, Н.. Ив. Йеремиев. Цит.съч., с.73. Авторите пишат, че кметът се
казвал Ангел Манчев, но той е Михаил Манчев.
679 Чибис, (Хр. Гюлеметов). Брацигово през въстанието от 1876г. — Априлска
епопея, май 1938.

да „видят и узнаят що става" и да се вдигнат на оръжие. Даже малките деца, добавя Ат. Мишев, „по примера на бащите и братята им по улиците си честитяха българско царство"680. Децата и жените се готвели%да вземат участие във въстанието, между другото и с това — да хврлят червен пипер в очите на „неприятелите, когато навлязат със сила в градеца", за да ги заслепят681.
Г.Димитров приема, че още в първия ден на въстанието в Брацигово били „под оръжие" 1000 ратници682.
Веднага след завземането на властта, което се състояло в обезоръжава-нето на няколко турци, Петлешков дал нареждане да се създадат въстанически постове (стражи) около града и да се копаят табии. Табиите били два реда окопи. Крайните къщи на града били подготвени за барикадна борба. Барикади били изградени и по улиците. Изпратени били куриери с писма до селата, влизащи в Брациговския въстанически район, с нареждане незабавно да въстанат и да се пренесат в града. Такива писма били пратени до Батак и Перущица. Организирани били чети и групи, които да посрещат и да съпровождат селските въстаници до града.
При обявяване на въстанието в Брацигово имало пълно народно единство. Членът на революционния комитет Данаил Юруков пише: „Всички способни да носят оръжие бяха разпределени по табиите, а тези, които нямаха оръжие, дежуряха подред денем и нощем. Дори старците бяха използувани да работят по прехраната на въстаниците."683 Образуван бил въстанически или военен комитет, който започнали да наричат „временно правителство"684. В. Петлешков бил назовавай от ратниците „главен войвода"685.
Табии били изградени в местностите Канчови ниви, Нерезето, Св. Спас, Св. Атанас, Гробето, Ропените, Широкия път, Св. Петър и др. Укрепленията били направени за кръгова отбрана, но това не пречело на брациговци да извършват и набези дълбоко в тила на врага. Според Д. Юруков градецът е бил обкръжен от „дървена ограда" и превърнат в „цяла крепост". В това отношение добре били използувани докараните от селяните коли. Знамето на брациговци, творба на учителката Ана Димитрова Гиздова, не било още готово. То било развято по-късно, на 23 април (Гергьовден). Издигнато било на църквата. Обаче съзаклятниците не можели да останат без знаме. Иван Боянин нарисувал на бърза ръка на червен плат един разярен лъв и знамето било готово. То било носено от стотника Хр. Партъчев686. Някои от селските въстанически отряди се явили със знамена.
В Брацигово трябвало да се съсредоточат въстаниците от осем села — Аликочово, Радилово, Бяга, Козарско, Жребичко, Ясъкория (Равно-гор), Чанакчиево (Розово) и Кричим, а се събрали от шест — без последните
680 НА БАН, ф. 1, оп.2, а.е. 1395, л.231-232.
681 Пак там, л. 124.
682 Димитров, Г. Цит.съч., Т.2, с.455.
683 Юруков, Д, Брацигово. С, 6. г., с. 37. Хр. Гюлеметов—^Чибис, необосновано
поддържа гледището, че още при избухването на въстанието тъй наречените „миролюбиви"
започнали да пречат. В дадения случай се смесват две неща — миролюбие, т. е. по-добра и по-
навременна подготовка на въстанието, и контрареволюционна дейност. Такава в Брацигово
няма. Ако отделни чорбаджии са се въздържали да участвуват в борбата или да пречат, това
съвсем не означава, че не е имало народно единство и участие на цялото Брацигово във
въстанието. Вж. Чибис, Цит.съч., с.6.
684 НБКМ БИА, ф.1 В 787 (Васил Динчев), л. 1.
685 Сб. Априлското въстание. Т. 2, с. 272.
686 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., с.79; Юруов, Д. Спомени из
политическия живот на България. С, б. г., с. 35.

две. Невъставането на Чанакчиево и Кричим се дължало на противодействието на местните турци, тъй като и двете села били със смесено население. Разбира се, в дадения случай не бива да се пренебрегва и по-слабата организационно-политическа работа в селата Кричим и Чанакчиево. Кричимските турци били организирани в башибозушки орди и изиграли контрареволюционна роля в Брациговския район687. Мюсюлмани от Тамръш се явили пред с. Чанакчии688. Общият брой на ратнЛтдите обаче не бил достигнат. Проектирало се Брацигово да даде 1082 ратници с 1118 пушки, а дало 732 с 453 пушки; Радилово — 320 въстаници с 415 пушки, а дало 140 въстаници със 100 пушки; Аликочово—184 въстаници със 196 пушки, а дало 68 въстаници с 63 пушки; Жребичко трябвало да даде 280 въстаници с 219 пушки, а дало 82 въстаници с 38 пушки; Бяга трябвало да даде 124 въстаници със 111 пушки, а дало 72 въстаници с 50 пушки; Ясъкория трябвало да даде 448 въстаници с 417 пушки, а дала 119 въстаници със 102 пушки689. Брациговци изпълнили решението на комитета да направят дървени оръдия.
И така, в Брацигово и в шестте села вместо проектираните 2719 въстаници под знамената се явили 1333, от които половината (732) били от Брацигово, Пушките също били по-малко от ратниците. Това ще е и причината за показания брой на въстаниците, защото тези, които не са имали пушки и са били малко по-възрастни, не са били признати за боеспособни. Но във всеки случай събирането на 1333 в^стайици в един град представлява едно добро постижение.
Въстанието в селата Радилово, Аликочово, Бяга, Козарско, Ясъкория и Жребечко също както в Брацигово взело истински масови размери. Това ясно показва, че както градското, така и селското население се включило в борбата. Ентусиазмът бил неописуем. Един съвременник (съзаклятник) съобщава по-късно за въстанието на аликочевци и заминаването им за Брацигово: „Всичките селяни, селянки, деца потеглили за Брацигово и оттам вкупом да дадат отпор на петвековния тиранин... От широкия път се задават селяните кой с пушка, кой с пищол, кой със сърп или косачка."690
Революционните комитети в шестте села извършили резултатна политическа и военноподготвителна работа. При това селските комитети били подпомагани от Брациговския комитет.
В с. Радилово е роден и работел бележитият революционер Георги (Гого) Ангелиев, комитетски деец от времето на В.Левски. Ангелиев бил представител на Радиловския комитет в Оборище и още на събранието бил определен за предводител на въстаниците от гореспоменатите села. Той бил избран за стотник на радиловци. В селския комитет влизали още Иван Т. Хайдуков, Никола Т. Коцев, Пенчо Попов, Георги Василев Ванков, Кото Иванов, учителят Константин Николаев (от Мехомия) и редица други691. Радиловци влезли в Брацигово „с развяти знамена". Г. Ангелиев става заместник на В. Петлешков в командването на въстаническите сили в Брациговския район.
В с. Бяга селяните били организирани от свещеник Илия Димитров. Същият е стотник на беловци. Помагали му Коста Алексов, Никола
687 Сб. Априлското въстание. Т. 1, с. 365. ,
688 НА-БАН, ф. 1, оп.2, a.we. 1398, л. 120.
689 Петлешков, Н., Ив. Й е ре мие в. Цит. съч., с. 63. Вж. таблицата за проектирания
брой на въстаниците и въоръжението им в Брациговския район в Т. 1 на труда, с. 396.
690 Сб. Априлското въстание. Т.2, с. 188.
691 Пак там, с. 172, 282, 315, 329, 355—357.

Петров, П. Георгиев и др.692 Въпреки че имало и турска махала и турците се готвели за противодействие, революционната идея напълно завладяла масите.
В с.Жребичко революционната пропаганда и агитация също дали добри резултати. Те се водели от Ангел Дъников, Илия Дъников, Тодор Трифонов, братя Кузеви, Ангел Манолов и др. Стотник станал Илия Дъников. Председателят на комитета в Брацигово поп Сокол (Никола) също работел в Жребичко693. При обявяване на въстанието жребичани натоварили на колите си деца, покъщнина, храна и др. и заедно със стадата се отправили за Брацигово. Всички мъже от 17 до 70 години били „под оръжие".
Комитетските ръководители в Ясъкория Ангел Д. Дабиджев (председател), свещеник Ангел Ив. Сандъкчиев, Георги Стамболиев, Ангел Даскала, Дако Казаков, Димитър Трендафилов, Дячо Върбанов, Стоил П. Грудев и др., щом като получили известие за въстанието и инструкции от В. Петлешкоа, потеглили със селяните за Брацигово. Стотник станал Ангел Дабиджев.
Комитетските дейци от с. Аликочово начело с Лазар Илиев (стотник), Тодор Бойчев, Никола Илиев, Трифон Василев. Атанас Илиев, Димитър Симеонов и др. потеглили за Брацигово със семействата си694.
Заедно с хората във въстаническия център бил отведен и добитъкът. Особено важно значение имали, разбира се, конете. Създадена била конна чета (стотня), брояща 80 кавалеристи под командата на Ставри Андреев.
Селяните от Козарско начело с Христо Лазаров (стотник), Петър Тачев, Костадин Клисуров, Трендафил Николов, Мильо Граматиков и др. въстанали, но останали на място. На 25 април В. Петлешков изпратил в Козарско един от помощниците си, Стоян Гьошев, с група четници, за „да приберат селяните"695. Въстаниците от Козарско, макар да не получили връзка с Кричим (там въстание не избухнало), заминали за Брацигово, като взели покъщнината си.
Така в градеца Брацигово се събрали значителен брой въстаници със семействата си. Те били настанени в домовете на брациговци. Свещениците (членове на комитета) в църквата апелирали пред гражданите да „приберат по домовете си вънкашните", т.е. селските въстаници696. Във всяка брациговска къща отседнали по 1—2 селски семейства.
В Брацигово също както в Копривщица, Клисура, Панагюрище и други градове била поета издръжката на цялото население. Прехраната1 се* извършвала на комунални начала. Житото, брашното, булгурът, месото, восъкът, солта и пр. станали общи. Обществена собственост станал и добитъкът и на първо място — конете. Колите били използувани за изграждане на барикади. Храната се консумирала съобразно нарежданията на временното правителство. Строго била забранена употребата на алкохол.
Изобщо на цялото население — градско и селско, била осигурена прехраната. В това отношение Брациговският комитет (в който влезли и селските предводители) се оказал твърде предвидлив. Далече преди обявяване на въстанието комитетът се разпоредил съзаклятниците да не
692 Сб. Априлското въстание и Българската православна църква, с. 305. 603 Пак там, с.304.
694 Сб. Априлското въстание. Т.2, с.298, 307, 332, 376.
695 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., с,62, 80.
696 НА—БАН, ф.1, оп. 2, а. е. 1395, л.224.

продават храни, а да ги складират. За целта се изграждали и специални каменни изби, наречени „криялници", в които в случай на нужда можело да се скрият и хората (разбира се, жени и деца)697.
След преселването на шестте села в Брацигово било изградено временно правителство. За негов представител и върховен ръководител бил обявен В. Петлешхов с помощници Н.Боянов и Ан. Арнаудов, Военен ръководител, т. е. командващ, станал радиловецът Георги Аигелиев с помощници Лазар Илиев (аликочовец) и Иван Тодоров Банчев (радиловец). Във временното правителство влезли свещениците Сокол (председател на Брациговския кохмитет), Иван Сандъкчиев (Ясъкория), Илия Димитров (Бяга), двама представители на с. Козарско — Трендафил Коль%в и Мильо Граматиков, и един на с. Жребичко— Ангел Дънгалаков698. Двама млади учители били определени за секретари.
Панагюрецът Васил Дипчев699, който бил учител в Брацигово, съобщава, че създаденото правителство било общо — на брациговци и на „общините Ясъкория, Жребичко, Козарско, Бяга, Радилово и Аликочо-во"700. Това е единственият въстанически център, в който през 1876г. се образувало общо правителство на градските и селските въстаници. Общо било и командването на въстаническите сили. За целта били определени и помощниците на Г.Ангелиев — стотници и десетници. За създаването на общо командване и за пълното сплотяване на въстанически iе сили от града и шестте села освен огромният авторитет на В. Петлешхов твъдде голямо значение имал и авторитетът на Г. Ангелиев, който години наред предвождал една чета в Родопите. Четата била разпусната в 1863 г. и Г. Ангелиев емигрирал във Влашко. След връщането си установил връзки с Васил Левски и с много други революционни дейци от Южна България. През април 1876г. единодушно бил избран от радиловци за делегат на Оборищенското събрание701.
Както отбелязахме, обявяването на въстанието в Пловдивски санджак предизвикало объркване в турските управляващи среди. Дипломатическите представители уведомили своите представители, че турското командване започнало да праща войски от столицата към районите на въстанието. На 22 април (4 май) френският посланик граф дьо Бургоан телеграфирал в Ке д'Орсе, че поради вълненията на българите „от околностите на Пловдив" Портата екстрено започнала да изпраща войски702. Но редовните поделения били изпратени срещу Панагюрище. Към Брацигово били насочени башибозушки орди. Обаче на турското командване станало ясно, че има съгласуваност между станалото в Панагюрище и Брацигово. Положението на властта се усложнило и от получаването на сведения за въстание в Батак, Бойково, Перущица и др.
Турската власт в Пазарджик насочила срещу Брацигово и въстаналите села башибозушки отряди. Оръжие било раздадено предварително. На 22 април, щом като станало известно за въстанието в Пазарджишко било съобщено на мюсюлманските главатари да поведат ордите. Понеже в затънтените райони на Родопите нямало телеграф, нарежданията били пратени „с бързоходци". Такива съобщения били пратени в Пашмаклий
697 Петлешков, HL, Ив. Йерсмиев. Цит.съч., с.64.
6У8 Рашайков, Т. Цит.съч., 64 65.
6Q0 По-късно съпруг на Райна Поптеоргиева.
700 НБКМ БИ А, ф. I В 787 (Васил Дипчев). л. 1. ui Пак там, л.4 6. 702 Documents diplomatiques. Affaires cTOrient. 1875 1877. Paris, 1877, p. 124.

(Смолян), Устово, Гюмюрджина и др. В Устово било обявено с барабан „всички мюсюлмани от 17 до 70 години да се въоръжат" и да тръгнат на север срещу въстаналите селища. Властта отправила и прокламация към мюсюлманите да се вдигнат на оръжие срещу „бунтовната рая". За бунтуването била виновна Русия. „Москофът бунтува раята", се казвало в прокламацията. Според П. Маринов властта преследвала двойна цел: „да всее смут у християните и да разпали фанатизъм у мюсюлманите". На антибългарската агитация, водена от турските властници, се поддали и някои гръцки първенци, които били под влиянието на фанариотството. Към башибозушките отряди „се присъединили и станимашките гърци". Те заявили, че не ще преследват само онези българи, които декларират, че са патриаршисти703. Фанариотите установили тесни връзки с турските националисти. В Цариград бил образуван гръцко-турски батальон (юли 1876 г.). Той щял да отиде да се бие срещу славяните. На знамето му били изобразени кръст и полумесец704. Властта успяла да привлече в борбата срещу въстаниците и някои българомохамедани. Обаче, както изтъква родоповедът Петър Меринов, българомохамеданите705, които се поддали на агитацията на държавните и религиозните институции и се включили в башибозушките отряди, били твърде малко706. Огромното мнозинство на башибозушките отряди било от турци, черкези, гърци и цигани707.
Веднага след прогърмяването на първите пушки в Копривщица, Панагюрище и Клисура, когато комитетските куриери разнасяли „кървавите писма", в същото време бързоходци разнесли писмени разпореждания на властта за свикване на „правоверните" „под оръжие" и за включването им в „доброволческите отряди", т.е. в башибозушките орди.
Във въстаническото командване на Брацигово начело с В. Петлешков, Г. Ангелиев, Лазар Илиев, поп Илия Божков, Иван Тодоров Банчев708 и др. нямало нито един школуван военен. Въпреки това то се показало на висота във воденето на боевете срещу турците. Първите схватки между въстаниците от Брациговския пункт станали при отиването на шестте села в Брацигово. Башибозуците били успешно разпръснати, но една група (12 семейства) от с. Козарско, която тръгнала за Брацигово на 25 април, башибозуците разгромили. В града пристигнали шест семейства709. Два дни по-рано Г. Ангелиев, водейки радиловци в Брацигово, пътьом разбил една башибозушка орда, която дала 14 убити. Въстаниците нямали жертви710.
До пристигането на селските въстаници брациговци също постигнали успехи в борбата срещу башибозуците. На 23 април по пътя за Бяга била разгромена една башибозушка група, която возела с 8 коли барут, куршуми и др. за башибозуците в Доспат. Групата била разбита от въстаническа чета, водена от Г.Ангелиев и Л.Илиев. Взети били трофеи711. По този начин брациговските въстаници се снабдили с голямо количество муниции. Дадено било нареждане да се приготвят нови резерви от патрони и да се довърши направата на черешовите топове.
703 ОДА- Пловдив, ф.959, оп. 1, а.е. 47 (Петър Маринов), л. 1 —2.
704 Димитров, Г. Цит.съч., Ч. 2, 529-530.
705 П.Маринов (както и много други автори) назовава българомохамеданите ахряне и
помаци.
706 ОДА -Пловдив, ф.959, оп. 1, а.е. 124, л.6.
707 Пак там, л.2—3. у
708 Син на хайдут Тодор от с. Радилово. \
709 НА—БАН, ф. 1, оп. 2, а. е. 1395, л.226.
710 НБКМ-БИА, ф.Н А 9164 (Георги Ангелиев), л.7.
711 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., с.78.





Въстаническото командване в Брацигово провеждало тактика на активна отбрана. Твърде типични са боевете, водени от въстаниците с турците при селата Козарско, Бяга и Аликочово. Бращшзвското командване образувало три чети от по стотина въстаници, като към едната имало и петнадесетина кавалеристи. Въстаническото командване извършвало набези до близките турски села или до турските махали в селата със смесено население. Така стотникът Ив. Ат. Петлешков с поверената му чета нападал турското село Айдиново (Исперихово) и турските махали в Бяга и Козарско712.
Четите се командвали от най-авторитетните въстанически предводи
тели начело с Г.Ангелиев. Негови помощници били Л.Илиев, Иван
Тодоров Банчев, Стоян Гьошев, Трифон Василев, Ив. Петлешков, Георги
Костов, Т. Костов и др. И командирите, и ратниците проявили в боевете на
25 април изключителна храброст и умение. **
Срещата на противниците станала в местностите Въртян камък и Кръстец, Брациговското землище и Корубите при с. Аликочово. Башибозуците били разбити и разпръснати713. Въстаниците взели като трофеи три знамена714. Бойният им дух се повдигнал още повече от това, че падналите в боя ратници били малко—12 души715. В кървавата борба с врага участвували и жени. И те дали жертви716. Проявилите храброст ратници на 25 април били повишени в чин десетник. Между тях бил кавалеристът Сотир Андреев, който, макар и ранен, се бил храбро717. •
Поръчаните от революционния комитет дървени оръдия се правели усилено и към 26 април шест от тях били готови718. Оръдията били направени от орехови и брястови трупи, стегнати със стоманени обръчи. Стреляли с оловни и други топки. Командването решило да ги изпробва. Това било необходимо, защото наближавал денят, в който те трябвало да влязат в действие.
Изпробването станало на 27 април. Назначени били за „топчии" не майсторите, които направили оръдията, а осем въстаници719. При направената пробна стрелба пет топа стреляли успешно, а един се пукнал. Петте топа били поставени на позиции край града. Така била създадена брациговската артилерия.
Въпреки че командването нареждало тактика на активна отбрана, към 26—27 април били изградени отбранителни позиции непосредствено до града. Създадени били 4 позиции от землени укрепления — западна, южна, източна и северна. Всяка от позициите се бранела от стотина ратници под
' 712 НБКМ—БИ А, ф.478, а. е. (Ив. Петлешков), л.7.
713 Военна подготовка и провеждане на Априлското въстание, с. 232.
714 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., с.82.
715 Димитров, Г. Цит.съч. Т.2, с.456.
716 Д. Страшимиров предполага, че тези жени случайно са се намирали между
въстаниците, тъй като отивали в родните си села, за да си вземат някои вещи. Това
предположение обаче е неприемливо, защото даже и да са отивали до напуснатите от тях
родни села, те са били заедно със своите мъже въстаници. Следователно са носели оръжие и са
участвували в боевете.

Вж.Страшимиров, Д. Цит.съч., Т.3, 251-252.
717 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., с.83.
718 Оръдията били направени от Кузо Арабаджията, Кръстьо Георгиев, Атанас Манчов,
Петър Ячов, Димитър Глухия и Ангел Аджиев.
719 Георги Шаров, Андрея Аврамчов, Хр. Боянов, Дино Бозев, Цильо Златков, Щерьо
Траянов, Д. Дуков и Ст. Троянов. Обаче всъщност всяко оръдие се обслужвало от по четирима
души: „един подавал торба с барут, втори — топките (снарядите), трети — с дебела тояга
вкарал топките и барута в топа, а четвърти запалвал". Вж. Петлешков, Н., Ив.
Йеремиев. Цит.съч., 87—88. След погрома едно от оръдията е укрито в училището и
запазено. Знамето е скрито в църквата.




командата на един, а понякога и двама-трима стотници. Окопите били двойни. „Първият ред позиции (окопи) се заемали от четници, въоръжени с пушки, а вторият от тия, които са били въоръжени с коси и шишове .(пики) или само с ятагани и пищови." Окопите били покрити с дървета и др. и в тях ратниците могли да ходят свободни, без да се виждат отвън720. Вътре в града барикадните заграждения били подсилени В крайните къщи били създадени „скрити позиции"721. Зад окопите, на специално направени площадки била поставена артилерията — петте дървени оръдия. На височините, където били командирите на четирите отбранителни позиции, се развявали знамена. Нощно време стражите били инспектирани от В. Петлешков, Г. Ангелиев и др., като се определяла специална парола. Трябва да отбележим, че това били най-добре изградените позиции от всички въстанически центрове през април 1876г.
Възниква въпрос, защо отбранителните позиции били изместени плътно до покрайнините на града в момент, когато не е имало масирано настъпление на вражеските сили. Причините за това ще трябва да търсим в общата военнополитическа обстановка.
Преди всичко въстаническото ръководство начело с В. Петлешков разбрало, че е изменен първоначалният план за завземане на Пазарджик.
Ат. Мишев пише, че на 25 април в Брацигово пристигнал куриер, пратен от Г. Бенковски. Войводата пишел:
„Турците се дигнаха срещу нас откъм Т. Пазарджик. Ние изпроводихме 1000 души юнаци насреща им722 и ги отблъснахме. Георги Ангелиев се изисква с 300 души от вашите младежи да се отправи незабавно през Пещера за Чепино, гдето ще се съединят с нашите 700 души юнаци младежи, с които се упътваме към Бельово. Останалите ваши младежи да завземат и вардят градеца ви с прибраните в него вънкашни жители, догде пристигнат и нашите, и вънкашните, за да слязат за Пазарджик и Пловдив.
24 апр. Бенковски."723



От цитираното писмо се вижда, че Бенковски е възнамерявал да отиде с четата си към гара Белово. Оттам трябвало да се извърши нападение срещу Пещера и Чепино, а в перспектива — срещу Пазарджик и Пловдив. Обаче В. Петлешков смятал, че най-напред трябва да се настъпи към Пазарджик. В това отношение изглежда, че е имало някаква уговорка между В. Петлешков и панагюрското въстаническо ръководство. Ат. Мишев пише: „След като прочел писмото на Бенковски, Петлешков развълнувано казал: „А тука трябва да има някакво променение. Планът ни беше да слезем с четата си в Пазарджик, а не от сега още да отиваме в Чепино. В последното щяхме да отиваме само когато свършиме работата в Пазарджик, Ние става три дни как се бием самички с нашите душмани, а те седнали нови планове да ми кроят. Не, не, аз трябва да отида до Панагюрище да видя що става тамо и що правят тия хора. Г-н Г. Ангелиев нека замине да предвожда дружината към Пещера (та) да се отървем пешин724 от пещерските турци, па после да се отправим за Чепино.44725
720 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., 84 —85.
721 Крънзов, Г. Васил Петлешков. С, 1969, с.251.
722 Очевидно Бенковски е имал предвид 1000-та въстаници в Панагюрище.
723 НА-БАН, ф. 1, оп. 2, а. е. 1395, л.251.
724 Пешин — предварително.
725 Пак там, л.252.

От цитираното се вижда, че В.Петлешков действително е готвел въстаниците от брациговския център за нападение срещу по-големи обекти, държани от врага, но е имал предвид Пещера и Пазарджик, а не Чепино и че Бенковски е внесъл някои изменения в приетия (или уговорения) в Панагюрище план. При това към 26—27 април Петлешков вече е знаел за връщането на Хвърковатата чета от Белово на Еледжик726, знаел е за погромите, извършени от турската войска в района Ихтиман — Сестри-мо — Белово — Саранбей, за струпването на големи вражески сили срещу Батак. Ат. Мишев съобщава, че на 27 април В. Петлешков, придружен от няколко въстаници, ходил да търси Бенковски, за да се предприеме нещо общо. Сведения за такава среща няма, но очевидно Петлешков е разбрал, че Бенковски нямал намерение да действува към Пещера и Северните Родопи и още по-малко срещу Пазарджик. Това твърде много наскърбило браци-говци, още повече че войводата на Хвърковатата чета взел прославения хайдутин Тодор Банчов727.
И така, брациговци вече виждали, че градът им се превръща в изолирано въстаническо средище.
Не е изключено в Брацигово да са знаели за падането на Клисура. Заради това брациговското ръководство е трябвало да помисли за изграждане на една здрава отбрана в покрайнините на града.
На 28 април въстаническото командване продължавало да стеснява, а същевременно и да засилва позициите си Ьа отбрана. Цо то не смятало да бездейства. Изпратена била една чета (200 души), предвождана от Л. Илиев, по посока на Пещера, където имало раздвижване на башибозушките орди. В същото време започнали преговори между въстаническите ръководства в Брацигово и Батак за преселване на въстаниците от брациговския пункт в Батак. А там трябвало да се съсредоточат и ратниците от Разлога. Но идеята за подобно въстаническо разместване не е напълно ясна. Д. Страшимиров приема, че селските въстаници, събрали се в Брацигово, желаели това преместване и В. Петлешков за разлика от другите брациговски ръководители се съгласил и тръгнал по ума на селяните. По този начин възникнали „вътрешни неуредици" в Брацигово, една от проявите на които било решението за „преселение" в Батак728. Това предположение на* Д. Страшимиров обаче е необосновано, защото между Петлешков и брациговските комитетски ръководители имало пълно разбирателство. По-скоро трябва да се предполага, че „преселението" трябвало да стане само в краен случай, т. е. ако положението на въстаниците в Брацигово се влоши. Във всеки случай между ръководствата на двата града се водили преговори. Командващият брациговските въстанически сили Г. Ангелиев лично на 27 април уговорил с батачани да пратят коне „за преселването" на ратниците от Брацигово — селяни и граждани, разбира се, със семействата си. Според Й. Венедиков изглежда, че Г. Ангелиев е имал предвид преселението на брациговци да стане „не в Батак, а в някоя планина729 в баташката околност". Това трябвало да се
726 Н. Петлешков и Ив. Йеремиев пишат (цит. съч., с. 88), че на 27 април от Белово се
получило писмо от Бенковски (донесено от Никола Шопа — трънчанин), с което войводата
„искал 200 души, които да отидат на Еледжик".
727 Сб. Април 1876. Спомени, с. 567. Военният историк Т. Гигов съвсем необосновано
пише, че Георги Бенковски се проявил във въстанието като „голям военачалник*4. Авторът
също така необосновано противопоставя Г. Бенковски на П. Волов. Бенковски се величае *ато
стратег и държавник, а Волов се представя като „лишен от божествен огън" и т. н. Вж. Гигов,
Т. Георги Бенковски. — Военноисторически сборник, 1, 1976, с. 113.
728 Страшимиров, Д. Цит.съч. Т.З, 252-254.
729 Планина, т.е. планински кът.

осъществи, като там, в удобния за отбрана планински кът, се установят и самите баташки въстаници730.
Във всеки случай преговори между батачани и брациговци са водени.
От Батак били изпратени за Брацигово 180 или 200 коня с 50 ратници, предвождани от батачанина Никола Ханджиев. При с. Чанакчиево (Розово) петдесетте ратници били разбити и разпръснати заедно с конете. Една част от животните била заловена и взета от турците, друга върната от ратниците в Батак, а трета — загубена. Това станало на 28 април731. Но и да не била разбита „конската команда" от противника, едва ли щяло да се стигне до преселение на брациговци (със селяните) в Батак, защото положението на въстаниците не било добро.
Действително турската власт събирала и пращала по направление на Брацигово башибозушки орди. Един пратеник на башибозуците отишъл в Брацигово, за да води преговори и заявил, че гората около с. Чанакчиево (Розово) „била пълна с башибозуци", а в самото село турците изградили бойни позиции (окопи). Брациговци обаче се готвели за кървава борба. Въръжени били и жените732. Ат. Мишев ни дава ценни сведения за въоръжението на девойки и жени и за участието им в отбраната на Брацигово. Той пише: „...всичкият женски пол, от 16 до 40 год(ишна) възраст се въоръжи коя със сабя, коя с коса, коя със сърп, коя с косер, приковани на върлини и с въодушевени сърца се готвеха да бранят милото си отечество и милите си рожби от посегателството на турците."733
Въстаническото командване добре разбирало замислите на врага. Той искал да проведе нападение откъм с. Чанакчиево, където били струпани голям брой башибозуци. Раздвижване имало и на пещерските турци. На 28 срещу 29 април военното командване в Брацигово приело „план за действие", според който трябвало да се нанесе изпреварващ удар" срещу вражеските сили в с. Чанакчиево. За целта трябвало да се действува с „основните въстанически сили"734. След това щели да се предприемат нападения срещу Пещера и даже срещу Пазарджик. Планът предвиждал обаче съгласувани действия с баташките въстаници и даже се очаквала помощ от пещерските съзаклятници735. Това обаче било нереално. Всъщност със заплашванията за нападения се поддържала традицията на брациговци да се води активна отбрана. .
Основните сили на брациговци били организирани в tpn отряда, които съвременниците наричали чети. Първата чета брояла 200 души (ляво-флангова), втората (централна) брояла 100 души и третата (деснофлан-гова) — също 100 души. По-скоро било определено колективно ръководство. Първата чета била под командването на Иван Ат. Петлешков, Стоян Гьошев и Илия Дъников. Втората чета, която щяла да действува в центъра, се предвождала от Никола Боянов, Никола Илиев и Трифон Василев. С нея били возени и топовете. Третата чета, която трябвало да действува като дясно крило, била под заповедите на общия командващ Георги Ангелиев с помощници: Лазар Илиев, Иван Тодоров Банчов (Хайдуков), Иван Батаклиев, Стоян Кьорколев, Кото Иванов и Георги Костов736. Изглежда, че главният удар трябвало да нанесе (от запад) деснофланговата чета,
730 Венедиков, Й. История на въстанието в Батак 1876г. С„ 1929, 82—83.
731 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., с.90.
732 Димитров, Г. Цит.съч. 4.2, с.458.
733 Сб. Април 1876. Спомени, с. 570.
734 Военна подготовка и провеждане на Априлското въстание, с. 241.
73 5 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., с.92.
736 Пак там, с.93.

заради което я поел от общия командващ Георги Ангелиев с помощниците си. Това е единствената в цялото въстание бойна настъпателна операция, в която участвувала и артилерия. Н. Петлешков и Ив. Йеремиев, които били участници във въстанието, ни разказват как е протекъл боят: „Настъплението по тоя ред се захванало още от сутрнта. Сражението щяло да се завърже от крилата. Огънят се открил с ожесточение от двете крила, подпомагани от топовете. И двете крила успели да отбият737 неприятеля от позициите му и, тъкмо да навлязат в селото, последвала команда за отстъпление, защото патрулите съобщили, че настъпват много турци откъм южната страна. Нападателите се оттеглили в порядък към Брацигово, дето стигнали около два часа по европейски738 след обяд. Отстъплението се е налагало и от съображението, че откъм Пещера се забелязало да настъпват турци."739 Не е ясна причината за даването на заповедта за отстъпление в момент, когато боят се развивал успешно, но очевидно тя е била дадена от Георги Ангелиев. Иначе не би могло да се очаква, че ратниците ще се оттеглят „в порядък към Брацигово". В дадената обстановка изглежда, че трябва да обърнем внимание на данните, които ни дават двамата автори, че откъм Пещера се „забелязало да настъпват турци". Другояче е необяснимо смелият и талантлив командир Г. Ангелиев да даде заповед за отстъпление. Помощниците му Ив. Банчов, Л. Илиев, Ив. Петлешков, Ст. Гьошев, Н.Боянов и др. също били вече изпитани в боевете командири.
Но поради създалата се тежка обстановка било за!юв#дано отстъпление и прибиране на всички въстаници в Брацигово, за да "се отбраняват там. С активната отбрана било свършено. Положението на брациговските въстаници се влошило в крайна степен. Те се прибрали в града на 30 април, когато, както е известно, паднал окръжният център Панагюрище и турското командване телеграфически уведомило навсякъде войсковите началници за победата на „императорската армия" при Отлукьой. Всеки момент можело да се очаква пристигането на редовната войска при Брацигово, което в дадените събития се очертавало като второ Панагюрище. На първо време обаче Брацигово трябвало да отбива нападенията на башибозуците.
Същия ден, 30 април (12 май), градецът бил нападнат от пещерските турци. Те дошли по пещерския път. Появили се башибозуци и по другите сектори, особено откъм Чанакчиево. Това очевидно са били онези орди, които въстаническото командване искало да разбие преди обяд, но не успяло. Постепенно турците започнали да нападат от всички страни740.
Положението на отбраняващите се ратници (граждани и селяни) било тежко, но те успешно излезли от него. Н. Петлешков и Ив. Йеремиев пишат: „Към 9 часа по турски741 след обяд Брацигово било нападнато от запад и юг. Турците налитали с пристъп да превземат позициите. Защитниците не се подават и стрелят само тогава, когато неприятелят наближи много, та ударите да бъдат сполучливи. Наставленията742 са били въстаниците да стрелят само на месо, та да не се хабят фишеците. Командирите бдително наблюдавали защитата на позициите. Неприятелят се появил и откъм Нерезето. Тук (той) поискал да побие 4 знамена, но не успял защото сполучливата стрелба на въстаниците убила 6 души, които се опитвали да
73 7 Отбият в случая значи изтласкат, а не отблъснат.
738 Разликата между европейското и турското времеизмерване на денонощието е 7 часа.
В дадения случай „по турски" боят е станал към 9 часа вечерта.
739 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., 93 94
740 Военна подготовка и провеждане на Априлското въстание, с. 242.
741 Към 4 часа европейско време.
742 Заповедите.

забият знамената. Турците не сполучили да забият знамена и на Св. Петър, дето паднали убити двама байрактари. През тоя ден въстаниците имали следните загуби: 1 убит на Капията, I — на Кулата, Н.Боянов ранен в лявото рамо. убити още 2 момчета и едно момиче, а две жени—ранени. Трите топа, поставени на Гробето, свършили тоя ден добра работа743, но през другите дни на отбраната не си служели вече с тях. При топовете бил неотлъчно Никола Шопа, куриерът на Бенковски. Стрелял непрекъснато и викал, макар да бил обстрелван от турците откъм Кошарище и Малката пъдарница. Турците налитали най-стремително върху позициите на Гробето, Кулата, Св. Атанас и кръстопътя над Св. Атанас. Под Гробето те наближили дори на 50 крачки до позициите. Защитниците ги оставяли да се приближат и после със залпов огън ги отблъсквали."744
Боят бил спечелен от въстаниците. В него, както става ясно, са участвували всички способни да нoсят оръжие, включително и жени. Сведението, което ни дават двамата автори за убитото в боя момиче и за падналите 2 жени в града, е важно. Това наистина е била „борба горда" под вдъхновяващия девиз, изписан на знамената „Свобода или смърт!" За съжаление историците на „Брациговското въстание" не съобщават имената на падналите в боя 1 момиче и 2 жени. Те, макар и да са били убити в града, безспорно са участвували с оръжие в отбраната му. Твърде важно е и сведението за ролята на артилерията в боя на 30 април. В цялото Априлско въстание артилерията изиграла най-важна роля в Брацигово. Защо черешовите и брестовите топове не са били използувани в следващите боеве, не е ясно. Навярно вече не е имало снаряди (кантарени топузи и др.). За турското командване не може да се даде висока оценка. Макар предводителите на башибозушките отряди да били благородници — бейове745 и аги, които обикновено имали офицерски чинове в армията, не могли ^да покажат командни и войнски качества. Интересно е обаче да се види откъде са дошли предводителите на башибозушките орди. Н.Петлешков и Ив. Йеремев са събрали сведения, от които се вижда, че дошли орди от Пазарджик и Пазарджишко (предводители Али бей и Читак Ахмед), от Неврокоп и Чепино (организирани от Таир Юмер бей), от Кърджали, Пещера, селата Барутин746, Осеново, Фотиново, Мугла и др. Имало и отделна черкезка орда (500 души)747. Но изглежда, че е имало башибозуци и от по-далечни страни, включително и от Анадола, за което съобщава Хр. Стамболски748.
Врагът бил по-добре въоръжен и имал конница. Въпреки това на 30 април турците загубили боя. Въстаниците превърнали Брацигово в малка крепост с покрити окопи, барикади и амбразури на високите къщи и по зидовете на покрайнините на града. Затова в продължение на 2 дни (1—2 май) башибозуците и въстаниците водили само престрелки помежду си. Ратниците, които имали дългобойни пушки, се качвали на високите къщи. Оттам стреляли и „поразили доста турци". Турците, и особено черкезите, се приближавали до позициите, като се движели между редовете на розовите градини, но „скъпо платили", като дали доста жертви749.
743 Артилерията се командвала от Георги Шаров.
744 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., 94—95.
745 Един бей паднал в бой на 345 май.
746 Барутинската група била малка — 20 души. Тя била пратена от Ахмед ага
Барутинлията, който след погрома на Батак действувал с голяма орда — около 500 души.
747 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., 95—96.
748 Стамболски, д-р Хр. Цит.съч., с. 373.
749 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., 97—98.

Въстаническото ръководство обаче разбирало, че положението се влошава и трябва да се търси изход. През нощта на 2/14 срещу 3/15 май В. Петлешков втори път изпратил куриери да търсят Г. Бенковски с надежда, че той ще дойде „с 500 човека". Само така според Петлешков можело да се прогонят турците и да се деблокира градът750. Опитът му, разбира се, излязъл неуспешен. В това време Бенковски с малката си чета вече бил в Стара планина.
На 3 и 4 май престрелките взели особено ожесточен характер. Па места турците и черкезите нападали вкупом и се стремели да се доберат до някоя от позициите на въстаниците, но те с точни лзстрели ги отблъсквали. В тези престрелки като майстори стрелци участвували командирите и лично неустрашимият В. Петлешков. На 4 май куриерите, които били пратени да търсят Бенковски, се върнали с обезкуражаващи вести — Панагюрище, Батак, Перущица и други въстанически центрове са превзети и изгорени. Никаква надежда за „помощ отвън" вече нямало. Тогава въстаническото командване решило да извърши излаз. Това трябвало да стане на 5 срещу 6 май през нощта. Пробивът трябвало да се извърши от една ударна част (отряд) от 200 души, а след тях други 400 души да го разширят и след това с нощни атаки да разбият и прогонят противника751. Сведения, че командването е възнамерявало да изведе въстаниците и населението в планината, няма. Навярно В. Петлешков и неговите помощници са отчитали, че въстанието в Батак е потушено, а в Пиринския край не е избухнало и няма къде да се отиде.
Но в това време — 517 май — вражеското командване, виждайки, че се дават много жертви пред позициите на Брацигово, решило да се откаже от намерението си да вземе града. Башибозушките орди, макар и да действували под командата на офицери, бейове и аги и да изпълнявали правителствени задачи, не били склонни да участвуват в боеве, в които се леела много кръв. Те търсели „лесни победи", след които да започнат грабежи, убийства и пр. Обикновено разчитали на численото си превъзходство и на по-доброто си въоръжение, но щом като се изправяли пред рискове за жертви, спирали или отлагали атаките. Това се признава и от турската власт.
Обаче решението на башибозушките главатари при Брацигово било тайна за въстаниците. Настъпили и други промени в ситуацията. На 5 май се получило известие до башибозушките главатари, че пристига редовна войска — пехота, артилерия и кавалерия, под командването на трима пащи. Действително след обед аскерът пристигнал и по заповед на Кел Хасан паша артилерията започцала да обстрелва въстаническите позиции. Турците и черкезите се окуражили и открили пушечен огън. Боят пламнал с голямо ожесточение. И въпреки всичко въстаниците поддържали огъня, като отново стреляли само когато противниците излязат на открито. В. Петлешков със своите помощници от комитета били на огнената линия. Те по думите на Н. Петлешков и Ив. Йеремиев „припкат по позициите, за да поддържат духа на въстаниците и да ги съветват да не отстъпват"752. Боят продължил до падане на вечерния мрак. Въстаниците се били с отчаяна храброст и о държал и позициите си.
На другия ден — 6 май — при Брацигово пристигнали Решид паша с няколко табора, след като сринал със земята Перущица. На 6 май
750 Пак там, с.98.
751 Пак там, 99—100.
752 Пак там, с. 101.

пристигнал и башибозушкият главатар, разорителят на "Батак, Ахмед ага Барутинлията.
При Брацигово била струпана многочислена редовна войска. Старши командир бил Хасан паша, който вече имал голям „опит'ь в смазване на въстаническите сили на Еледжик. Затова именно за разлика от Хафъз паша, който настъпил срещу Панагюрище доста предпазливо, Хасан паша действувал брутално и в часа, в който излязъл пред Брацигово, пуснал в действие артилерията. Бомбардирана била църквата и някои къщи в центъра на градеца. Пашата „насъскал" башибозуците да се справят с въстаниците, обаче първият опит на Хасан паша излязъл неуспешен. Станало ясно, че башибозуците въпреки численото си превъзходство и превъзходството в оръжието сами не могат да вземат Брацигово. Всъщност това означавало, че те не изкали да дават жертви, които до този момент били доста големи. Главатарите на тази въоръжена сган искали да получат богата плячка, без да проливат кръв.
След провала на башибозушката „атака" войсковото командване решило да срине със земята Брацигово. Това било съобщено на обсадените въстаници.
Комитетът (правителството) начело с В. Петлешков трябвало трезво да оцени създалото се положение. При по-нататъшна въоръжена борба населението щяло да бъде избито, а градът превърнат в пепелище. Във фаталната нощ на 5 срещу 6 май^1876г. правителството трябвало да вземе решение. Н. Петлешков и Ив. Йеремиев пишат: „Дилемата била: или безмилостна касапница на населението и пълно разорение на селото (Брацигово), или отстъпление пред силата, която не можела да се съкруши. Комитетът предпочел второто. Бъдещият историк на въстаническите движения у нас ще съди за неговото поведение..."753
Историкът и тогава, и днес, и в бъдеще може да даде само една „присъда" — да одобри решението на Брациговския комитет. Положението нМстина било безизходно. Обаче нека отбележим още едно обстоятелство— въстаническите ръководители начело с В. Петлешков решили да останат при народа си, знаейки много добре, че ще станат „кръвни жертви" за свободата754.
На 6 май сутринта турското командване дало заповед да се обстреля градецът от артилерията. Ратниците били на позициите, готови да продължат борбата. Между тях бил и Васил Петлешков с други въстанически ръководители. Настъпили напрегнати минути. Военният съвет (комитет) в непълен състав решил да се изпрати делегат при Хасан паша—дядо Мильо Николов, съзаклятник от Козарско и кмет на селото.
753 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., с. 102.
754 В. Петлешков не присъствувал на заседанието на комитета, но приел неговото
решение. Той, както и редица други ръководители смятали, че трябва да се продължи борбата
въпреки безизходното положение, но, от друга страна, милеели за жертвите, които щели да
бъдат дадени. Ат. Мишев пише: „Г(осподин) В. Петлешков не щя да дойде да присъствува на
това сабрание." На него взели връх онези, които смятали, че населението трябва да се спаси от
клане, а г радът — от пожар, като се сложи оръжие пред редовната войска. Това гледище било
застъпено даже в нарочно писмо на члена на военния съвет Иван П.Юруков. След като се
върнал делегатът Мильо Николов и казал условията на пашата — да се предадат водачите на
въстанието (а, разбира се, и оръжието), В. Петлешков прочел писмото на Ив. Юруков пред
съвета, който се събрал повторно. Присъствували вече „всички членове на военния съвет,
всички коменданти и стотници и множество първенци, граждани и селяни". В. Петлешков взел
едно стъкло с отрова, дал друго на близките си съратници и отишъл на събранието, на което се
решава — да се сложи оръжие. Петлешков по професия бил аптекар и предварително си
приготвил отровата. Вж Сб. Април 1876. Спомени, 587—589.

Той се добрал до щаба на турския генерал и го нарекъл „баща". Поискал милост за брациговци и за шест села, които уж се били вдигнали да се бранят от башибозуците...
Хасан паша много добре знаел какво значи това, но поискал пред него да се явят „чорбаджиите". Турските властници разбирали под „чорбаджии" първенци, т. е. народните предводители. Пашата представил списък на лицата, които трябва да дойдат при него, т. е. да се предадат. На челно място стоял, разбира се, Васил Петлешков755. „Ако не дойдат, казал пашата, ще запаля селото и ще изколя всички." Другото условие, което пашата поставил, било всички да си предадат оръжието756. Пратеникът Мильо Николов се върнал в града, за да съобщи условията на комитета. На башибозуците, налитащите да колят и грабят, пашата отговорил, че ще обърне оръдията срещу тях757.
Възниква въпрос, защо Хасан паша, който освен въстаниците на Еледжик клал още и мирното население, проявил „милост" към Брацигово. Защото отзвукът от кървавите злодеяния и пожари в Европа вече бил доста силен и Хасан паша очевидно е имал някакви инструкции от Портата в тази насока. Затова той се задоволил с по-малкото — избиване на въстаническите предводители, грабежи и откупи (рушвети). Действително от Брацигово били взети много злато и украшения758. Във всеки случай на 6 май тук-там имало престрелки. Накрая всички сложили оръжие и то било предадено на редовната войска. Завладяване на Брацигово станало нй 7Л9 май 1876г.
Войската влязла в обезоръжения град. Забранено било да излиза който и да било. Станали частични убийства, злодеяния, а черкезите запалили някои плевни. Хасан паша заминал за Пазарджик, но на 8/20 май се върнал, защото башибозушките главатари и особено черкезите искали плячка. Същия ден били изгорени и някои къщи. Започнало ловенето на укрилите се въстанически ръководители. Хванат бил и В. Петлешков. Той обаче погълнал отрова. Измъчван от палачи, печен между два огъня, издъхнал от отровата. Това станало на 921 май в местността Мота на пътя за Пазарджик. Там е поставен паметен знак. Все пак мъртвият бил намушкан от аскерлиите с щикове.
Преди смъртта си В. Петлешков заявил, че е ходил в Оборище, че е вдигнал народа на въстание и за всичко сам носел отговорност. „Сиромасите няма^ никакъв грях", мълвял умиращият Петлешков. „Сам съм, други няма." Но казал бил и друго на Хасан паша: „Вие мене ще изгорите, аз ще погина, но и вашата прогнила империя няма дълго да живее."759 На другия ден, 9 май, ръце, които довчера държали пушки, взели трупа на В. Петлешков, изкопали гроб, издялали кръст и го погребали близо до мястото, където бил измъчван.
Трагична била съдбата и на другите въстанически ръководители. Едни
755 Сведения за Васил Петлешков като делегат на Оборище и организатор на въстанието
дал на Хасан паша и предателят Ненко Ст. Терзийски. Вж. Сб. Априлското въстание. Т. 2,
с. 127, 252—253. Тъй като Ненко е бил твърде близък с Али бей, много е вероятно да е ходил с
него в Брацигово.
756 Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., с. 103, 105.
757 Пак там, с. 104.
758 Пак там, 123—124. Според други сведения пазарджишкият съзаклятник хаджи Рашко
Хаджиилиев, който бил арестуван и като арестант бил взет от Хасан паша, за да тр
придружава в Брацигово, оказал въздействие върху пашата да не прибягва до разорение на
градеца, а също така да обуздае башибозуците. Вж. Сб. Априлското въстание. Т. 2, с. 252.
7S0 К рънзо в, Г. Цит. съч., с. 272. Д-р К. Кантарев е записал едно сведение, което гласи: „Всред едно колело солдати на огън се печеше жив човек." — ОДА — Пловдив, ф. 961К, оп. 3, а. е. 20, л. 7.

били хванати и убити веднага, други обесени, трети пратени на каторга. Но имало и такива, които се спасили в гората и с оръжие бродели до 1877 г., когато дочакали руската войска, в чиито редове продължили борбата. Броят на жертвите бил голям760. Арестуваните били подлагани на грозни изтезания. Озлочестявани били жени и девойки. Селата около Брацигово били обрани и опожарени. Екзарх Антим I пратил Атанас Шопов (панагюрец) да събере данни за размера на злодеянията в Пловдивско и Пазарджишко. Той писал на екзархийския секретар Георги Груев, че като минал през селата Аликочово, Козарско, Бяга, Жребичко, Корията (Равногор) и Радилово ги видял съвсем разорени. „Всичките тия села, писал Ат. Шопов, са обрани и изгорени". За Брацигово се казва, че е пострадало само „донякъде"761. За героичната отбрана на Брацигово ние имаме оценката и признанието на чуждестрнни наблюдатели и историографи. Австро-унгарският вицеконсул в Пловдив фон Аделбург уведомил посолството в Цариград, че „Брацигово е най-дълго защитавалото се селище"762. В историографията се изтъква, че брациговци смело се борили срещу добре въоръжен и многоброен противник763. На 1224 май, т.е. само седмица след завладяването на селищата от Брациговския район, руският посланик Н.П.Игнатиев телеграфирал лично на император Александър II, че в Пазарджик се е събрала редовна войска „от всички страни", в размер на 18 хиляди души, с която се разпорежда главнокомандващият Абдул Керим паша764. Струпването на толкова многочислена войска безспорно е във връзка с разгрома на въстаниците в Панагюрище и прилежащите селища и в района Белово — Брацигово — Перущица. Към въстаналите райони били изпратени, както пишат съвременниците, от Мала Азия, от Родопите и от Албания и огромно количество башибозуци „всякакви сволочи", които още по пътя грабели християнското население, а когато стигнели местоназначението си, започвали да вършат злодеяния, които не могат да се опишат. Ратниците от Брацигово и околните села се сражавали храбро и скъпо продали кръвта си. Триста противникови войници и офицери паднали край града и околните села. И над всички герои, които вложили кръвта си като залог за народната свобода, се извисява фигурата на В. Петлешков, чийто образ е обкръжен с най-светъл ореол. Васил-Петлешков се пренася сам в жертва пред олтара на родината, като поглъща отрова и се предава в ръцете на „победителя" Хасан паша765. А за Брацигово в рапорта на един QT членовете на турската следствена комисия се казва, че било „едно от най-важните бунтовнически центрове", че брациговци веднага след обявяване на въстанието в Копривщица развяли въстаническо знаме, „изградили табии" и дълго се съпротивлявали766. Въпреки това политическата
760 Н. Петлешков и Ив. Йеремиев пишат, че жертвите от Брацигово били 43 души, а от
селата — 98 души. Вж.Петлешков, Н., Ив. Йеремиев. Цит.съч., 131—133.
761 Сб. Априлското въстание. Т. 1, с. 555.
762 Архив при Националната библиотека „Сейчани" (Будапеща), док. № 305, л. 214—215.
763 Hajek, A. Bulgarien unter der Turkenherrnschaft. Berlin — Leipzig, 1929, p. 268, 276.
764 Сб. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 1, с. 217.
765 Гео Крънзов в своя биографичен очерк за Васил Петлешков основателно възразява
против „мнения" на негови съвременници, че уж той бил предаден от неговия баща пастрок.
Пастрокът му уж бил казал на жена си — майката на Васил Петлешков — да извика от
скривалището непрокопсания си син, за да се предаде на пашовите аскери. Г. Крънзов изтъква,
че пастрокът на В. Петлешков не би могъл да каже подобно нещо, защото не бил в къщи,
когато дошли аскерите, а майката не би могла да отправи подобен зов към сина си. И така,
В. Петлешков излязъл от скривалището си, изпил отровата и се предал, за да помогне за
спасението на други. Вж. Крънзов, Г. Цит. съч., с. 269 сл.
766 Гаджанов, Д. Цит.съч., с.24.

обстановка налагала войската да не премине към масови кланета и Хасан паша не предприел такива767. За разсипването на Брацигово особено настоявал Али бей768.

Няма коментари: